Здравейте,

Бившият ми приятел е алкохолик, с почти всички екстри на алкохолната болест. Зад себе си има провален брак, ужасен от пиянството му 15 годишен син, почти десет години е седял без работа или с инцидентна такава, имал е и периоди на ремисии, но за кратко.
Струва ми се, че при него проблемът вече е довел до личностно разстройство, вероятно и заради съчетанието на алкохола с ежедневното пушене на марихуана. Физически все още нещата са наред, с изключение на настъпили на два пъти парези на ръката - първата преди около 15 години, втората - тази пролет.
За две години видях доста: напивания до припадък, тотална неадекватност, загуба на ориентация, халюцинации, съвземане за много кратко време, абстиненции. Превръща се в друг човек: зъл, агресивен, арогантен. Понякога настроенията се сменят буквално през пет минути, както и отношението към мен. Измисля си, губи връзка с действителността, хваща го параноя, липсват спомени. В един момент това започна да се прехвърля и във времето, в което е трезвен, част от симптомите остават и реагира изключително остро и бурно.
След като го взех на работа при себе си, въпреки че не пие през деня, вечерите станаха много страшни, вкопчва се в чашата, пали тревата и след час няма смисъл да правиш опит за разговор.
Накрая напрежението взе превес, след няколко грозни сцени, намеси се и друга жена, със същия проблем като неговия (самият той твърди, че тя е тежка алкохоличка) и се разделихме. Поставих условие да спре да пие, за да се върна при него, имаше период на размисъл, но отказа. Категоричната му версия е, че не иска да си променя живота, че отказът от пиене ще доведе до загуба на социалния му кръг и че сега живее животът, който иска. Любимата му реплика е: "взе си завършен продукт".
Знам че насила хубост не става, още повече, че той е голям инат и все мисли, че искам да го превъзпитавам. Все пак ме крепи това, че признава проблема, от известно време насам твърди, че добре знае, че е алкохолик, но така иска да живее. Чат-пат е комбинирано със самосъжаление в стил: толкова заслужавам. Наскоро заяви, че осъзнава, че единственият му шанс за нормален живот съм аз, от което в последствие се отказа, с уж ясно съзнание за решението си.
Това, което всъщност се чудя, е дали има смисъл да се опитвам да променям нещо и да се боря с порока, който вече се е сраснал с личността, рискувайки да го накарам да се инати още повече, евентуално да напусне работата си, понеже тук най-често говорим и правейки ми напук съвсем да се влошат нещата или да го оставя да бъде с някой от "същия вид", където доколкото разбирам той се опитва да ограничава пиенето, може би и собственото си покрай това, и да се опре на собствените си сили и възможности, за да се измъкне сам.

Бившият ми приятел
???

Сам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-вероятно вие, г-жо, без да го съзнавате, си падате по такъв тип мъже, ако не е този, ще е друг. Ако не с тези зависимости и проблеми, с други. Имате потребност да търсите добрия потенциал в мъже, които са аутсайдери по общите стандарти, но са заразителни с инфантилния си нарцисизъм и си имат и хубавите черти, искате да ги спасите, да сте тяхна спасителка и те, изчистени, нови, облагородени и с актуализиран потенциал, да ви се отблагодарят с вечната си любов и отдаденост. Така, според този ваш фантазъм, хем ще се сдобиете с готин мъж, хем вие ще сте си го възпитали, хем той ще ви е задължен и благодарен и няма да си имате конкуренцията на другите жени за него.

Само налучквам, разбира се, това е интернет и диагнози и консултации в този формат са невъзможни. Но идеята ми е, че преди да работите по оправянето на неговите психологически проблеми, трябва да се заемете с оправянето на своите. Иначе, без негово съзнателно, активно, решително съдействие, няма да можете да го накарате да спре или намали алкохола.

Самият аз, когато бях алкохолик, си въобразявах, че заради някоя нова жена в живота ми, ще намаля пиенето и ще стана по-отговорен и продуктивен. Бошлав работа! След началото на връзката си казвах, А бе, я остави! Ще си давам зор за тоя що духа (в случая беше "тая")! Тя и без това си ме обича, нека ме обича такъв какъвто съм или да се разкара от живота ми! Иначе ще е игра, фалш, няма да е истинско!

Това е манталитетът на алкохолика.

Не става само с любов, добри чувства, сериозни разговори и убеждаване. Не става само с разчитане на добрия му, но непроявил се напълно, потенциал. Ако толова ви е грижа за него, най-смисленото нещо, което можете да направите е да го поставите под емоционална карантина, да сте по-резервирана и непримеаща към него, когато е неадекватен и да изчакате да му се случи поредната голяма криза и чак тогава, когато е в съвсем безпомощно състояние, да го накарате пред вас и близките му да обещае, да подпише договор едва ли не, че ще предприеме такива и такива конкретни стъпки. И след това, всеки път когато кривне от публичното си обещание, ще му го напомняте и ще се позовавате на неговото честолюбие и егоцентризъм. Това е мощна сила у алкохолика. Той няма да си спази обещанието за ви угоди, а за да ви покаже, че е мъж, а не женчо и може да си спазва мъжката дума и да поема отговорности. Оптимистично казано. Тези бутони трябва да натискате. Междувременно работете по изчистване на собствените си прекомерни спасителски потребности, балансирайте ги с други, например с потребност да бъдете оценена и подпомогната самата вие, потребност от одобрение за постигнати от вас реални успехи в работата, потребност от запознанства с нови хора, включване в нови групи и дейности, напр. езикови курсове, спорт, танци и пр. и пр. Успех!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Здравейте! Не мисля, че мога да дам конкретен съвет, защото връщайки се назад виждам години, години наред колко много съм наранявала моите най-близки хора, които само съм мислила, че обичам. Нямаше сила, която да ме спре, а още по-малко сълзите и гневът на синовете ми, или упреците на мъжа ми. Последвалия развод, оставането ми напълно сама, без дом, без семейство също не ме спряха, а напротив-озлобиха. Най-големия враг на алкохолика дори не е алкохола, а онази болка, смесена с непукизъм, която отива в зверско самосъжаление и търсене винаги грешката в другия-т.е. егоизма и егоцентризма. Аз попаднах в Анонимни алкохолици случайно, но има и такива, които идват след ултиматум от близките си. Няма рецепта кое работи, така или иначе алкохолът ни притиска в ъгъла и или избираме да живеем и да се променим или си ни харесва този начин на живот. Най-големи золуми съм правила точно, когато са ми подавали ръка и добре, че накрая всички се отказаха от мен, та да тичам за помощ. Върнах се към живота и от 5 години съм трезва и се опитвам да помагам на хора със същата съдба-болни от най-загадъчната и тежка болест, от която обаче има изход. Вие ще решите дали ще следвате човек, който отказва да приеме помощ, понеже е болен и ако не се възстановява-обречен.

Тодорова,Честита Нова Година ! Първо си реши ти какво искаш и после търси решение. Ако е "бивш " това не е твой проблем.

Тия дни една наша позната,на която и двамата и сина са "действащи алкохолици"/ а не "БИВШИ",сподели за себе си и за това как живее с тях и със съпруга си,като и двамата имат искреното желание синовете им да спрат да пият....
Като слушах нейното изказване по едно време не успях да сдържа смеха си,който напираше у мен,поради идиотско смешната описана ситуация-такава,в каквато бях живял години наред преди да спра да пия и да живея нов Живот без нуждата от дрога или алкохол. Та тя сподели как давали на синовете си редовно пари,как децата им се опитвали да пият "контролирано" или дори да спрат да пият и как това не се получавало. Как отново им давали пари,носели им храна когато били в другото им жилище и как всичкото това било с надеждата,че "ще спрат да пият и ще потърсят изход от безизходното си състояние". Аз послушах внимателно и след като малко се поуспокоих от това,което беше завладяло мен и останалите наши събратя като настроение са изказах простичко доколкото може това да се направи за една толкова сериозна болест,каквато е алкохолизма...
Споделих за себе си-как винаги съм искал да има някой да се грижи за мен,да ми дава постоянно,да вижда "колко съм нещастен,каква голяма жертва съм на какво ли не",като най-вече подчертах колко голямо желание съм имал някой постоянно да ми дава пари,пиене и всякакво внимание/което смятах,че заслужено трябва да ми се отделя/,а аз просто да си пия колкото мога,когато мога и да правя винаги това,което си поискам. Няма лошо в това да правя каквото си искам,ако наистина някога бях знаел какво искам в действителност,но тук отново се проявява моята болест относно състоянието,че всъщност аз никога не съм знаел дори и какво искам или не искам.Докато го споделих видях как моите събратя също доста се развеселиха,тъй като това,което споделях си беше напълно характерно за всеки един от нас-болен алкохолик пък било той пиещ в момента,или просто не пиещ от дори 20 години...
Тука пък идва и една друга наистина жестока,но все пак истина,която виждам и по себе си и у своите събратя,и която е описина в книгата Анонимни Алкохолици:

"Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена.

Ние алкохолиците сме мъже и жени, загърбили способноста да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава.

Ние приличаме на хора, които са изгубили краката си - никога не им израстват нови. Нито пък съществъва някакво лечение, което може да превърне алкохолиците от нашия тип в хора като останалите. Опитали сме всяко възможно средство. В някои случаи имаше кратък период на възстановяване, след което болестта ни се възобновяваше в още по-тежка форма. Лекарите, които са запознати с алкохолизма, са единодушни, че няма средство, което да превърне алкохолика в нормален пияч. Може би някой ден науката ще го постигне, но засега не е успяла.

И все пак, независимо от всичко, което можем да кажем, много истински алкохолици няма да повярват, че принадлежат към тази група. Чрез всевъзможни форми на самозаблуда и всякакви експеременти те ще опитат да си докажат, че са изключение от правилото и следователно не са алкохолици. Ако някой, който не може да контролира пиенето си, успее да се промени и да пие като възпитан човек, ние му сваляме шапка. Един Господ знае колко усилено и дълго сме се опитвали да пием като другите хора!"

Това с пиенето,непиенето и живеенето без алкохол и дрога го започнах през 1979 година.
Спрях да пия за една година през 1986 година.
Тръгнах редовно по психиатри,невролози,психотерапевти,есктресенси,йоги и подобни през 1990 година.Станах редовен посетител на отрезвителни,психоболници и често на косъм от смъртта,лудницата за постоянно или от затвора.
Три пъти бях в алкохолна кома,като винаги след това отново почвах да пия без значение колко бях осакатял от поредния запой,колко дивотии бях натворил или колко хора около себе си бях почти напълно унищожил със своето зверско пиянство.
Това наистина беше лошо,но още по-лошото беше,че аз наистина не исках да пия,а исках да живея трезвен и достоен живот,но.......Цар Алкохол имаше други планове за мен,като основната идея явно беше просто напълно да ме няма без значение кога и по какъв начин.
Днес и сега съм жив,и трезвен благодарение на Братството Анонимни Алкохолици и действията по простичката програма за възстановяване от алкохолизма,която действа безотказно при положение,че имам желание да го направя и положа нужните усилия за това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, ние вече не живеем заедно, но това не го прави далечен човек, от когото не се вълнувам

Вероятно всеки, който се намира в подобни отношения има известни дефицити в главата си, но моите са други, още повече, че предишните ми връзки не влизат в този стереотип :)
За препоръките - много благодаря!

Благодаря за отговора!
Желая Ви сили и успех!