Здравейте,

Бившият ми приятел е алкохолик, с почти всички екстри на алкохолната болест. Зад себе си има провален брак, ужасен от пиянството му 15 годишен син, почти десет години е седял без работа или с инцидентна такава, имал е и периоди на ремисии, но за кратко.
Струва ми се, че при него проблемът вече е довел до личностно разстройство, вероятно и заради съчетанието на алкохола с ежедневното пушене на марихуана. Физически все още нещата са наред, с изключение на настъпили на два пъти парези на ръката - първата преди около 15 години, втората - тази пролет.
За две години видях доста: напивания до припадък, тотална неадекватност, загуба на ориентация, халюцинации, съвземане за много кратко време, абстиненции. Превръща се в друг човек: зъл, агресивен, арогантен. Понякога настроенията се сменят буквално през пет минути, както и отношението към мен. Измисля си, губи връзка с действителността, хваща го параноя, липсват спомени. В един момент това започна да се прехвърля и във времето, в което е трезвен, част от симптомите остават и реагира изключително остро и бурно.
След като го взех на работа при себе си, въпреки че не пие през деня, вечерите станаха много страшни, вкопчва се в чашата, пали тревата и след час няма смисъл да правиш опит за разговор.
Накрая напрежението взе превес, след няколко грозни сцени, намеси се и друга жена, със същия проблем като неговия (самият той твърди, че тя е тежка алкохоличка) и се разделихме. Поставих условие да спре да пие, за да се върна при него, имаше период на размисъл, но отказа. Категоричната му версия е, че не иска да си променя живота, че отказът от пиене ще доведе до загуба на социалния му кръг и че сега живее животът, който иска. Любимата му реплика е: "взе си завършен продукт".
Знам че насила хубост не става, още повече, че той е голям инат и все мисли, че искам да го превъзпитавам. Все пак ме крепи това, че признава проблема, от известно време насам твърди, че добре знае, че е алкохолик, но така иска да живее. Чат-пат е комбинирано със самосъжаление в стил: толкова заслужавам. Наскоро заяви, че осъзнава, че единственият му шанс за нормален живот съм аз, от което в последствие се отказа, с уж ясно съзнание за решението си.
Това, което всъщност се чудя, е дали има смисъл да се опитвам да променям нещо и да се боря с порока, който вече се е сраснал с личността, рискувайки да го накарам да се инати още повече, евентуално да напусне работата си, понеже тук най-често говорим и правейки ми напук съвсем да се влошат нещата или да го оставя да бъде с някой от "същия вид", където доколкото разбирам той се опитва да ограничава пиенето, може би и собственото си покрай това, и да се опре на собствените си сили и възможности, за да се измъкне сам.

Бившият ми приятел
???

Сам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-вероятно вие, г-жо, без да го съзнавате, си падате по такъв тип мъже, ако не е този, ще е друг. Ако не с тези зависимости и проблеми, с други. Имате потребност да търсите добрия потенциал в мъже, които са аутсайдери по общите стандарти, но са заразителни с инфантилния си нарцисизъм и си имат и хубавите черти, искате да ги спасите, да сте тяхна спасителка и те, изчистени, нови, облагородени и с актуализиран потенциал, да ви се отблагодарят с вечната си любов и отдаденост. Така, според този ваш фантазъм, хем ще се сдобиете с готин мъж, хем вие ще сте си го възпитали, хем той ще ви е задължен и благодарен и няма да си имате конкуренцията на другите жени за него.

Само налучквам, разбира се, това е интернет и диагнози и консултации в този формат са невъзможни. Но идеята ми е, че преди да работите по оправянето на неговите психологически проблеми, трябва да се заемете с оправянето на своите. Иначе, без негово съзнателно, активно, решително съдействие, няма да можете да го накарате да спре или намали алкохола.

Самият аз, когато бях алкохолик, си въобразявах, че заради някоя нова жена в живота ми, ще намаля пиенето и ще стана по-отговорен и продуктивен. Бошлав работа! След началото на връзката си казвах, А бе, я остави! Ще си давам зор за тоя що духа (в случая беше "тая")! Тя и без това си ме обича, нека ме обича такъв какъвто съм или да се разкара от живота ми! Иначе ще е игра, фалш, няма да е истинско!

Това е манталитетът на алкохолика.

Не става само с любов, добри чувства, сериозни разговори и убеждаване. Не става само с разчитане на добрия му, но непроявил се напълно, потенциал. Ако толова ви е грижа за него, най-смисленото нещо, което можете да направите е да го поставите под емоционална карантина, да сте по-резервирана и непримеаща към него, когато е неадекватен и да изчакате да му се случи поредната голяма криза и чак тогава, когато е в съвсем безпомощно състояние, да го накарате пред вас и близките му да обещае, да подпише договор едва ли не, че ще предприеме такива и такива конкретни стъпки. И след това, всеки път когато кривне от публичното си обещание, ще му го напомняте и ще се позовавате на неговото честолюбие и егоцентризъм. Това е мощна сила у алкохолика. Той няма да си спази обещанието за ви угоди, а за да ви покаже, че е мъж, а не женчо и може да си спазва мъжката дума и да поема отговорности. Оптимистично казано. Тези бутони трябва да натискате. Междувременно работете по изчистване на собствените си прекомерни спасителски потребности, балансирайте ги с други, например с потребност да бъдете оценена и подпомогната самата вие, потребност от одобрение за постигнати от вас реални успехи в работата, потребност от запознанства с нови хора, включване в нови групи и дейности, напр. езикови курсове, спорт, танци и пр. и пр. Успех!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Здравейте! Не мисля, че мога да дам конкретен съвет, защото връщайки се назад виждам години, години наред колко много съм наранявала моите най-близки хора, които само съм мислила, че обичам. Нямаше сила, която да ме спре, а още по-малко сълзите и гневът на синовете ми, или упреците на мъжа ми. Последвалия развод, оставането ми напълно сама, без дом, без семейство също не ме спряха, а напротив-озлобиха. Най-големия враг на алкохолика дори не е алкохола, а онази болка, смесена с непукизъм, която отива в зверско самосъжаление и търсене винаги грешката в другия-т.е. егоизма и егоцентризма. Аз попаднах в Анонимни алкохолици случайно, но има и такива, които идват след ултиматум от близките си. Няма рецепта кое работи, така или иначе алкохолът ни притиска в ъгъла и или избираме да живеем и да се променим или си ни харесва този начин на живот. Най-големи золуми съм правила точно, когато са ми подавали ръка и добре, че накрая всички се отказаха от мен, та да тичам за помощ. Върнах се към живота и от 5 години съм трезва и се опитвам да помагам на хора със същата съдба-болни от най-загадъчната и тежка болест, от която обаче има изход. Вие ще решите дали ще следвате човек, който отказва да приеме помощ, понеже е болен и ако не се възстановява-обречен.

Тодорова,Честита Нова Година ! Първо си реши ти какво искаш и после търси решение. Ако е "бивш " това не е твой проблем.

Тия дни една наша позната,на която и двамата и сина са "действащи алкохолици"/ а не "БИВШИ",сподели за себе си и за това как живее с тях и със съпруга си,като и двамата имат искреното желание синовете им да спрат да пият....
Като слушах нейното изказване по едно време не успях да сдържа смеха си,който напираше у мен,поради идиотско смешната описана ситуация-такава,в каквато бях живял години наред преди да спра да пия и да живея нов Живот без нуждата от дрога или алкохол. Та тя сподели как давали на синовете си редовно пари,как децата им се опитвали да пият "контролирано" или дори да спрат да пият и как това не се получавало. Как отново им давали пари,носели им храна когато били в другото им жилище и как всичкото това било с надеждата,че "ще спрат да пият и ще потърсят изход от безизходното си състояние". Аз послушах внимателно и след като малко се поуспокоих от това,което беше завладяло мен и останалите наши събратя като настроение са изказах простичко доколкото може това да се направи за една толкова сериозна болест,каквато е алкохолизма...
Споделих за себе си-как винаги съм искал да има някой да се грижи за мен,да ми дава постоянно,да вижда "колко съм нещастен,каква голяма жертва съм на какво ли не",като най-вече подчертах колко голямо желание съм имал някой постоянно да ми дава пари,пиене и всякакво внимание/което смятах,че заслужено трябва да ми се отделя/,а аз просто да си пия колкото мога,когато мога и да правя винаги това,което си поискам. Няма лошо в това да правя каквото си искам,ако наистина някога бях знаел какво искам в действителност,но тук отново се проявява моята болест относно състоянието,че всъщност аз никога не съм знаел дори и какво искам или не искам.Докато го споделих видях как моите събратя също доста се развеселиха,тъй като това,което споделях си беше напълно характерно за всеки един от нас-болен алкохолик пък било той пиещ в момента,или просто не пиещ от дори 20 години...
Тука пък идва и една друга наистина жестока,но все пак истина,която виждам и по себе си и у своите събратя,и която е описина в книгата Анонимни Алкохолици:

"Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена.

Ние алкохолиците сме мъже и жени, загърбили способноста да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава.

Ние приличаме на хора, които са изгубили краката си - никога не им израстват нови. Нито пък съществъва някакво лечение, което може да превърне алкохолиците от нашия тип в хора като останалите. Опитали сме всяко възможно средство. В някои случаи имаше кратък период на възстановяване, след което болестта ни се възобновяваше в още по-тежка форма. Лекарите, които са запознати с алкохолизма, са единодушни, че няма средство, което да превърне алкохолика в нормален пияч. Може би някой ден науката ще го постигне, но засега не е успяла.

И все пак, независимо от всичко, което можем да кажем, много истински алкохолици няма да повярват, че принадлежат към тази група. Чрез всевъзможни форми на самозаблуда и всякакви експеременти те ще опитат да си докажат, че са изключение от правилото и следователно не са алкохолици. Ако някой, който не може да контролира пиенето си, успее да се промени и да пие като възпитан човек, ние му сваляме шапка. Един Господ знае колко усилено и дълго сме се опитвали да пием като другите хора!"

Това с пиенето,непиенето и живеенето без алкохол и дрога го започнах през 1979 година.
Спрях да пия за една година през 1986 година.
Тръгнах редовно по психиатри,невролози,психотерапевти,есктресенси,йоги и подобни през 1990 година.Станах редовен посетител на отрезвителни,психоболници и често на косъм от смъртта,лудницата за постоянно или от затвора.
Три пъти бях в алкохолна кома,като винаги след това отново почвах да пия без значение колко бях осакатял от поредния запой,колко дивотии бях натворил или колко хора около себе си бях почти напълно унищожил със своето зверско пиянство.
Това наистина беше лошо,но още по-лошото беше,че аз наистина не исках да пия,а исках да живея трезвен и достоен живот,но.......Цар Алкохол имаше други планове за мен,като основната идея явно беше просто напълно да ме няма без значение кога и по какъв начин.
Днес и сега съм жив,и трезвен благодарение на Братството Анонимни Алкохолици и действията по простичката програма за възстановяване от алкохолизма,която действа безотказно при положение,че имам желание да го направя и положа нужните усилия за това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, ние вече не живеем заедно, но това не го прави далечен човек, от когото не се вълнувам

Вероятно всеки, който се намира в подобни отношения има известни дефицити в главата си, но моите са други, още повече, че предишните ми връзки не влизат в този стереотип :)
За препоръките - много благодаря!

Благодаря за отговора!
Желая Ви сили и успех!

Ами тогава почвай да избираш: психиатри,психолози,иглотерапия,врачки,лекарства,импланти,билки,комуни,Анонимни Алкохолици. Но, в случая не е важно ти какво искаш, а дали той иска да спре да пие.

Да, ние вече не живеем заедно, но това не го прави далечен човек, от когото не се вълнувам

Напротив, прави го. Да се натискаш на интимен бивш, с когото си прекъснала отношения, предполагащи пъхане на нос в неговите навици, е психопатология.

Тъпкачите затова са бивши, защото не са ни нито в къщата, нито в леглото. Тоз си е изнесъл уя от спалнята ти, ти къде си в картинката, ам?

п.п. оф, забравих да натвърдя за яснота - пияндурникът не става за секс. Следователно, нямаш причини, освен мателиална изгода, да му се бесиш на врата.

Редактирано от alisalisa на 03.01.15 13:52.

Има и хора които е описал абсънт.

Второ не се знае за какво се е изнесъл.
Знае за какво авторката го е "изнесла"- заради алкохола.

Има хора които дори роден от себе си алкохолик не могат да търпят, та не да живеят с друг. С пиещ алкохолик и пияница не се живее. Много от тях са доста стойностни хора.

Разбирам авторката, но не мисля, че е в състояние нещо да направи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Авторката, моят съвет е следния: Бягай бързо от този човек и не се обръщай назад! Недей да имаш никакви съмнения и угризения. Не можеш да му помогнеш никак, но той със сигурност може да ти навреди. Колкото и жестоко да звучи, за алкохолиците е в пълна сила лозунга „Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се”.
Казва ти го един спасил се "давещ се".

Без значение кой от кого се е изнесъл. Писала "близък човек", пък описва бивше гадже. Щом е бивш, не е близък. Роднините няма как да станат бивши, те са близки хора. Също и тези, с които човек живее под един покрив и приятелите, с които поддържа контакти, защото приема недостатъците им.

Описаният мъж е бил близък, връзката е приключена, вече не е близък.

За теб може и да е приключило, за авторката също, но след като човек пише значи за него нещата не са приключили както трябва и въпросът го тревожи.

Бившити гаджета също са хора и някои си остават доста близки въпреки, че "бивши". Ако можеше човек да си изтрие живота, мислите и чувствата с гума...

"Близък", "роднина", "настоящ" е се припокриват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на всички за мненията!
Описанието на отношенията вероятно беше излишно, направих го, за да илюстрирам по-ясно картината.
Тъй като досега не съм била в подобна ситуация, исках да получа представа от хора с опит дали за този човек е по-добре да бъде оставен сам с проблема си и дори в оформящата се вече в живота му връзка с алкохоличка , или шансът за него е аз да се опитам да го подкрепя.
Успешна година на всички! :)

Да не изпадаме в сълзливи пиянски самосъжаления, предлагам.

Бившити гаджета също са хора
Забележително откритие! Всички хомо сапиенс са хора, засега човечеството не е открило начин да се чифтосва с хипопотами. Бившите гаджета са бивши близки хора. А дали един пълнолетен хор си избира да пие, пуши, да ходи небръснат, да търчи гол по улиците или да се търкаля денонощно на дивана, е личен навик. Личните навици затова са лични, защото никой не може да забрани на човека да си ги практикува.

Авторката е закъсняла поне с година и половина с пускането на тази тема. Живяла 2 години с човек, чийто личен навик не понася, нищо не направила, после си сритали шапките и се сетила да се втурва "да му помага" да се отърве от навика си, който ТЯ не харесва.

Тебе някой комшия да е дошъл да те превъзпитава? И ти си човек, хем си симпатична на комшията, обаче ако дойде да ти брои чашките, цигарите или да инспектира за прах под леглата ти /щото чистотата е здраве/, ще го натириш, нали? Ай, да не бъркаме чувствата с амбицията за контрол и превъзпитаване!

В самосъжалиние никога не съм изпадала дори в пияно състояние.

Търсенето на начин за отказване от алкохол не е превъзпитание а нормална загриженост на човек.
Второ авторката не казва, че мъжът не й е харесвал или харесва и определено вижда алкохолът като основна причина за другото. Дали е така не се знае.

Последно много бивши стават при определени условия настоящи и бъдещи и то след много по- тежка раздяла.
Не сантименталност, а наблюдения.

Накрая две години са напълно достатъчни да развиеш съзависимост, а и много хора да ти останат в живота.

Лично аз съм на мнение, да стой много по- далеч от този човек и да не се връща ако той не успее да се справи сам с алкохола.

Аз не търпя никой да ме превъзпитава, но определено ми се е случвало да прескача неща за човек който си мислех, че не мога. Всеки действа спрямо себе си и своята преценка за нещата и другия.
Виж, аз имам култирни комшии - обсъждат зад гърба ти, но определено в трудни моменти са помогнали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лиса, да почерпиш за това, че не знаеш що е то алкохолик! Пиянството на такъв човек никак, ама никак не се вмества категорията "личен навик". Пияницата от един момент нататък излиза от добродушната поза на квартално посмешище и се превръща в опасно за себе си и за другите същество. Аз съм имала двама такива роднини (и двамата починаха) и мислех за тях като за психически болни хора. Т.е. хем се ужасяваш от него, хем няма как да му помогнеш, хем не върви да го оставиш да умре от глад. Приятели алкохолици нямам, но не бих ги изоставила с лека ръка, ако ги сполети такава беда. С няколкото ми бивши гаджета сме в чудесни отношения, така че и те влизат в числото на близките хора, чието здраве и живот не са ми безразлични. На авторката дадох съвет да бяга бързо от този човек не защото "бившите" не заслужават подкрепа, а защото усилията й ще са безсмислени. Иначе разбирам тревогата й и намирам за похвално желанието й да помогне.

Търсенето на начин за отказване от алкохол не е превъзпитание а нормална загриженост на човек.

Така ли? Нормалната загриженост приключва с открит разговор - "според мен ти имаш проблем с пиенето, то ти носи вреда, препоръчвам ти да потърсиш специализирана помощ, ако си съгласен и искаш, ще те придружа до съответния специалист." Когато човекът откаже, вече вземаш решение за себе си - дали и доколко да поддържаш отношения, приемайки настоящото положение или да ги ограничиш и приключиш, защото не приемаш действията на другия.

Както виждаш, от споделеното от бивши пиячи, има полза именно от такъв подход.

Тебе ще те черпя, че ми даде линк към оня цветарски форум, сега чета теми като невидяла, направо си запълних зимния сезон с полезни познания.

Сигурно си права, че не познавам истински неуправляем до невменяемост алкохолик. Но вие, които сте спрели алкохола, не сте умрели преди това от глад, нали? Сама писа, че дондуркането на зависим, отказващ да се лекува, не е решение.

От бивши - да, но додето осъзнаят нещата при повечето минава доста време, а през това време живеят с други хора. Някои дори отричат додето окончателно стигнат дъното. Други ги е страх да признаят пред себе си, а да оставим пред друг. Това не е като да кажеш болен съм от ... или имам проблем.

Второ - страничните хора просто не вярват, че проблема е толкова сериозен. Просто - алкохолната зависимост е сериозен проблем и то такъв който не е на особена почит. За другите им се струва много лесен за решаване.

Между първите и вторите има много противоречия защото алкохолиците се стремят да прикрият проблема, а другите да го омаловажат като начин на справяне.

За съжаление малко са случаите на хора които са попаднали в лапите на алкохола и да са успели да се справят. При повечето нещата са стигнали твърде далеч за да спрат или да възстановят стореното.

Така, че моето предложение е, че само може да си каже мнението и да предложи и да се спасява сама, но все пак да е "чиста" пред себе си.

Хората не са толкова лесни и прями колкото ти се иска. При случай, че нещата се получаваха само с един или поредица разговори, то не мисля, че щеше да има много проблеми между хората. Също така лесно не се къса. Всеки човек пробва заради себе си и не определено поради заблуда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да допълня, че алкохолиците като цяло не са някакви чудовища когато не употребяват алкохол и това много заблуждава околните.

Не случайно казват "той като не пие е друг човек" или "алкохолът не прощава на никой" като, че ли не се отнася за него, а за нещо съвсем странично или проявяващо се в определени условия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Към днешна дата ме е яд, че мъжът ми не ме е изхвълил като мръсно коте на улицата веднага, щом е видял, че съм започнала да крия шишета по ъглите. Щях много по-рано да се взема в ръце. А той ме дондуркаше, "разбираше", успокояваше, окуражаваше, молеше, докато накрая започнах да повръщам кръв. От любов го е правил, човекът, обаче тази любов щеше да ни унищожи и двамата. Моето оздравяване започна от момента, в който той действително ме заряза, а в работата ме заплашиха с уволнение. Моментално се озовах в кабинета на психиатъра, без никакви кандърми, готова на всичко, само и само да си реша проблема. И си го реших. Та така с обгрижването на алкохолиците.

Умерена и добре написана статия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък се замислям кое от двете би довело при мен до подобна реакция- дали прекаленото обгрижване, дали отхвърлянето или безразличието.

Едно е сигурно, че бих се прикривала повече.
Трудно е при такава ситуация да намериш правилния подход. Твърде зависи от човека.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите