Търсенето на начин за отказване от алкохол не е превъзпитание а нормална загриженост на човек.

Така ли? Нормалната загриженост приключва с открит разговор - "според мен ти имаш проблем с пиенето, то ти носи вреда, препоръчвам ти да потърсиш специализирана помощ, ако си съгласен и искаш, ще те придружа до съответния специалист." Когато човекът откаже, вече вземаш решение за себе си - дали и доколко да поддържаш отношения, приемайки настоящото положение или да ги ограничиш и приключиш, защото не приемаш действията на другия.

Както виждаш, от споделеното от бивши пиячи, има полза именно от такъв подход.

Тебе ще те черпя, че ми даде линк към оня цветарски форум, сега чета теми като невидяла, направо си запълних зимния сезон с полезни познания.

Сигурно си права, че не познавам истински неуправляем до невменяемост алкохолик. Но вие, които сте спрели алкохола, не сте умрели преди това от глад, нали? Сама писа, че дондуркането на зависим, отказващ да се лекува, не е решение.

От бивши - да, но додето осъзнаят нещата при повечето минава доста време, а през това време живеят с други хора. Някои дори отричат додето окончателно стигнат дъното. Други ги е страх да признаят пред себе си, а да оставим пред друг. Това не е като да кажеш болен съм от ... или имам проблем.

Второ - страничните хора просто не вярват, че проблема е толкова сериозен. Просто - алкохолната зависимост е сериозен проблем и то такъв който не е на особена почит. За другите им се струва много лесен за решаване.

Между първите и вторите има много противоречия защото алкохолиците се стремят да прикрият проблема, а другите да го омаловажат като начин на справяне.

За съжаление малко са случаите на хора които са попаднали в лапите на алкохола и да са успели да се справят. При повечето нещата са стигнали твърде далеч за да спрат или да възстановят стореното.

Така, че моето предложение е, че само може да си каже мнението и да предложи и да се спасява сама, но все пак да е "чиста" пред себе си.

Хората не са толкова лесни и прями колкото ти се иска. При случай, че нещата се получаваха само с един или поредица разговори, то не мисля, че щеше да има много проблеми между хората. Също така лесно не се къса. Всеки човек пробва заради себе си и не определено поради заблуда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да допълня, че алкохолиците като цяло не са някакви чудовища когато не употребяват алкохол и това много заблуждава околните.

Не случайно казват "той като не пие е друг човек" или "алкохолът не прощава на никой" като, че ли не се отнася за него, а за нещо съвсем странично или проявяващо се в определени условия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Към днешна дата ме е яд, че мъжът ми не ме е изхвълил като мръсно коте на улицата веднага, щом е видял, че съм започнала да крия шишета по ъглите. Щях много по-рано да се взема в ръце. А той ме дондуркаше, "разбираше", успокояваше, окуражаваше, молеше, докато накрая започнах да повръщам кръв. От любов го е правил, човекът, обаче тази любов щеше да ни унищожи и двамата. Моето оздравяване започна от момента, в който той действително ме заряза, а в работата ме заплашиха с уволнение. Моментално се озовах в кабинета на психиатъра, без никакви кандърми, готова на всичко, само и само да си реша проблема. И си го реших. Та така с обгрижването на алкохолиците.

Умерена и добре написана статия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък се замислям кое от двете би довело при мен до подобна реакция- дали прекаленото обгрижване, дали отхвърлянето или безразличието.

Едно е сигурно, че бих се прикривала повече.
Трудно е при такава ситуация да намериш правилния подход. Твърде зависи от човека.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите