мантра

Тълковен речник

рел. В индуизма и будизма - магическа словесна формула, повтаряна при извършване на ритуални действия или при медитация за постигане на отпускане и откриване на по-дълбоки равнища на съзнанието.

Главата "Мнението на лекаря"/ доктор Силкуърт, главен лекар на водеща в САЩ клиника за лечение на алкохолизма и наркоманиите/, Голямата книга на АА:

"...Класифицирането на алкохолиците е много трудно, а неговите детайли не са обект на тази книга...

Всички те имат една обща черта: не могат да започнат да пият, без да се появи непреодолимото и неконтролируемо желание да продължат. Този феномен/изключително явление/, както вече посочихме, се проявява във феноменална физическа телесна жажда/един вид алергия/, която отличава тези хора и ги обособява в отделна категория. Нито една от известните ни форми на лечение не е успявала да го изкорени окончателно. Единственото средство, което трябва да им предложим, е пълното въздържание.

Това твърдение ни хвърля веднага в горещи спорове. Много е написано както за, така и против него, но общото становище между лекарите е, че повечето хронични алкохолици са обречени.

Какво е решението на проблема? Вероятно най - добре ще успея да отговоря като разкажа за опита/вижте, сега, доктор Силкуърт не споделя за догми, за мантри, за знания, за научни открития и постижения, а ще споделя многогодишен опит и наблюдения над хиляди алкохолици в практиката си на водещ психиатър. Ей, точно това, точно тази дума "опит" не достигаше до мен в началото, защото пак цитирам:"... с ултрасъвременните стандарти и научния подход към всяко нещо ние не сме подготвени достатъчно, за да успеем да приложим силите на доброто, които стоят извън нашето синтезирано познание."За мен, без коментар./, който натрупах с един от пациентите си.
Година преди въпросния случай в болницата бе доведен човек за лечение от хроничен алкохолизъм. Беше само частично възстановен след кръвоизлив на стомаха и вероятно имаше патологични умствени нарушения. беше загубил практически всичко, за което си струва да се живее и можеше да се каже, че живее само, за да пие. Той откровено признаваше и вярваше, че за него няма надежда. След отстраняване на алкохола не бе открито трайно мозъчно увреждане. ТОЙ ПРИЕ ПРОГРАМАТА, ОЧЕРТАНА В ТАЗИ КНИГА. След една година дойде да ме посети и аз изпитах странно усещане. Познах го по името и отчасти разпознах чертите му, но всяка прилика завършваше дотук. От една трепереща, отчаяна, изнервена развалина се бе появил човек, изпълнен с увереност и удовлетворение от живота. Поговорих с него за известно време, но не бях в състояние да си наложа да приема, че съм го познавал някога. за мен това бе напълно непознат човек и така си тръгна."

Цитирах не Бил Уилсън, не доктор Боб, не който и да е спонсор или спикер от АА. Цитирах доктор Силкуърт. И преди да продължа, ще цитирам нещо от Светото писание, без да го тълкувам:"...Който има очи да види, който има уши да слуша..." Няма да го тълкувам по единствената причина, че се доверявам на казаното от дядото на Бил Уилсън на смъртния одър:"...че в небесните сфери звучи музика, но че проповедникът няма право да му казва как да я слуша."

В началото, когато сам четях Голямата книга на АА, защото за два месеца забравих, че съм дошъл в АА за помощ, защото сам не мога да се справя с алкохола... Защото от раз ми се отне желанието за пиене и изведнъж пак, за кой ли път, отново си повярвах - не ми трябва програма със спонсор; когато в групата говореха за Бог, за Висша сила, за молитви, външно нищо не показвах, но вътрешно леко се дразнех, не исках и за това да слушам. Това, обаче "леко се дразнех", може би е било първото нещо, което ми е въздействало като резултат от груповото съзнание, като резултат от това, че не пропусках сбирка на групата на АА, в която бях и в която съм и сега. Аз не можех "леко да се дразня". Защото повярвам ли си, аз изригвам, оплювам, наранявам, коля и беся...Сега преживявам нещо ново, докато пиша - може би, този път в АА, благодарение на тези първо хора и след това алкохолици в групата, този път, чак толкова много не съм си повярвал. Яко е действала тогава в групата Втора Традиция на АА, без да съм я чел, без да съм чувал въобще за Традиции на АА. Четяха се Традициите на АА, ама аз не слушах, защото вече подреждах в главата си какво точно ще споделям - как съм започнал да опознавам себе си, как не ми се пие, колко вече знам, разбирам, схващам...И за Бог, за програмата на АА, за спонсор... нито дума - мълчалив бойкот в мнима толерантност. Това го мога, защото съм изкусен манипулатор в преднамерена честност. Ха - ха - ха. Отплеснах се, като в повечето случаи. Нищо. Продължавам да се уча. Не се отказвам.

Та, когато четях в началото сам, това, което по - горе цитирам, единственото, което си казвам беше:"Да, бе?!Чак пък напълно непознат човек? Не можел да го познае? Не пил алкохол само една година и толкова се променил, че чак доктор Силкуърт не може да го познае?!Това са приказки от Братя Грим!Кого лъжете, бе? Мен? Че аз толкова повече от една година не съм пил алкохол преди време, а пък всички ме познаваха. Все същият си бях. Вряках, кряках, винаги бях най - правият във всичко, организирах, наставлявах, управлявах, командвах... и си оставах нещастен и неразбран. И никой не ми каза:"Сандьо, откакто не пиеш, много готин пич, си станал! Направо не можем да те познаем!"

Когато четях сам, въобще не виждах, а пък го четях, въобще не чувах, а пък на сбирки го слушах, точно това - "той прие програмата, очертана в тази книга."

Е, как да стане сега тази работа?! Хем не искам да слушам за Бог, защото се бях отвърнал от Него, хем да не слушам за спонсор, хем да не слушам за програма...

Но иначе, съм голяма отвертка - в АА съм, но съм в старите идеи, в старите мисловни схеми и най - важното, няма как да схвана, че със спирането на алкохола, че със самото непиене нищо ново не предприемам - поставям само началото, дремя, самозаблуждавам се, лежа на стара кълка, на старото "трепетно очакване" - вече не пия, не ми се пие и всичко в живота ми трябва да се подреди. И какво значи за мен "всичко" и "в живота ми", и "трябва да се подреди"? Отговорът за мен е много прост, ама днес - всичко от сутрин до вечер ще се случва така, както на мен и само на мен ми харесва. Няма да оставам без работа, няма да оставам без пари, всички ще ме харесват, всички ще ме разбират, всички ще ми прощават, защото аз мога да греша, но другите не могат да грешат. Друга е логиката на живота. И днес имам проблеми, но не са на живот и смърт. Едни мога да разреша днес, други някога си, а някои изобщо няма да се наложи да разрешавам - или отминават, или са били само в моята глава - филми, по простому, филми на егото ми, на желанието ми да се поставям все в центъра на събитията, а пък истината е, че не аз съм центърът във владеещото ми всяка частица на тялото ми чувство за себеправедност.

Ако през тези две години и половина откакто съм в АА и не пия от сутрин до вечер единствено и само съм си повтарял "мантрата" или "догмата" "нито капка" има вероятност и до ден днешен да не съм пил. Но това аз вече го бях правил извън АА. Трезвен бях, да! Но не беше живот в трезвост. В една от книгите на АА "Живот в трезвост" има да го кажа съвети, правила и т.н., които е добре да спазвам, които може би звучат като мантри. Но те няма да имат, не могат да имат дълготраен ефект и не точният и необходим ефект, ако не приема и практикувам програмата на АА, очертана в Голямата книга на АА, във всички сфери на живота си. Програмата на АА за мен е път, пътят се казва "Живот на духовна основа". От "Историята на Бил", Голямата книга:"Защото, ако един алкохолик не усъвършенства и не разширява духовния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действа , той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие със сигурност ще загине. Тогава вярата наистина ще загине. С нас нещата стоят точно така."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Глава 2, "Има изход", Голямата книга на АА:

"... Високо компетентните психиатри, които са се занимавали с нас знаят, че понякога е невъзможно да убедят алкохолика да обсъжда собственото си положение без задръжки. Колкото и да е странно, на съпругите, родинелите и близките ни приятели им е още по - трудно, отколкото на психиатъра и лекаря, да влязат в контакт с нас.
Независимо от това бившият проблемен пияч, който е намерил това решение на проблема, който е въоръжен с данни за самия себе си, обикновино може да спечели пълното доверие на друг алкохолик само за няколко часа. Докато не се достигне до такова разбирателство, нищо или почти нищо не може да бъде постигнато.
Това, че човекът, който се опитва да осъществи контакта, е имал същите затруднения, че той очевидно разбира добре за какво говори, че цялото му поведение показва на новодошлия, че знае истинския отговор на въпросите, че не се смята за по - голям католик от Папата, а единствено искрено желае да помогне, че е не е необходимо да се плаща каквото и да е, да се точат брадви, да се угажда на когото и да било или да се изслушват някакави проповеди - това са условията, които ние намираме за най - ефективни. След подобен подход мнозина се изправят и прохождат отново. "

Аз съм член на АА. Тази сутрин проумях, че съм член на АА, а не адвокат на АА. И по тази причина в тази тема ще продължавам да споделям какво и как съм преживял и преживявам, лично аз в АА. Какво и как на мен помага в АА? Какво и как предизвиква у мен размисъл, провокира у мен действие, кара ме да осъзнавам нови неща, нови чувства и преживяване, все едно, кога и какво точно чета от Голямата книга на АА. За мен Голямата книга не е само и достатъчно да се прочете n - брой пъти. И ще се опитвам всеки път да бъда честен, защото Братството на АА не е идеалното място, но е полезното за мен място, за да изживея и днешния ден. Искам и се моля да изживея и днешния ден. Благодарен съм, че откакто съм в АА, нямам ден, в който да имам нужда да спра да живея, за да си повтарям, все едно колко минути - Сандьо, ти не трябва да близваш грам алкохол.

Тръгвам за работа. Защо започнах точно с този цитат от Голямата книга, ще продължа, когато имам време за това. Защото сега излизам оттук и влизам в живота, в деня си и се моля да имам готовност и сила да приемам всичко такова, каквото е - без изисквания и без очаквания. Не е лесно, но не е безнадеждно - намерихме общо решение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И така какво правя или какво не правя първите два месеца, откакто съм в АА? Какво правя да ми се случва живота или той - живота просто сам се случва през първите два месеца, откакто съм в АА?

Ходя на сбирки на АА. Не пропускам сбирка. И ходя, не защото някой ми казва, че трябва да ходя. И ходя, не защото се напъвам да ходя - не полагам никакви усилия, за да ходя; не измислям нищо предварително в главата си какво ще става на предстоящата сбирка; не измислям нищо предварително в главата си ще ми бъде ли интересно на предстоящата сбирка или няма да ми бъде интересно; какво ще каже този или онзи, тази или онази... И най - важното, аз какво ще кажа. Най - сетне в живота си, не измислях предварително живота си в шеметни монолози в главата си. Това го споделям сега, тогава - през тези първи два месеца в АА и извън АА, не го осъзнавах - просто съм живял, просто моят живот за първи път се е случвал, без аз да се напъвам да го случвам предварително в главата си. И какво става на практика. Нямам работа, а пък не полудявам, че нямам работа. Не се чувствам виновен, че жена ми изпраща пари от Гърция, освен за всички разходи по жилището, за мен лично, по 100 евро на месец. Не измислям всеки ден как ще изкарвам месеца "само" със 100 евро, не измислям как ще ми стигнат 100 евро? И ми стигат. На мен да ми стигат 100 евро на месец?! Това не се случва с мен. Не се събуждам с мисълта на всеки трети ден - днес от кого ще трябва да търся пари на заем? Не се събуждам с мисълта - ако не намеря пари какво ще правя? И да започна да полудявам, щото може и да не намеря. И не ми идва на ума, че не ми се пие. Никаква мисъл за алкохол. Все едно никога не съм пил. Все едно ходя на сбирки в АА, ей така да се намирам на работа, щото нямам работа извън АА. На никого не се обаждам да ми търси работа. Аз дори не си търся работа. Все едно някой ми е обещал, че ще започна работа, точно, когато трябва да започна работа. И никакво чувство за вина, никакъв глас в главата ми, който да ме упреква - ти не ходиш на работа, жена ти те хрантути, ти не си никакъв мъж, ти си лентяй, ти мързелуваш, дъщеря ти избяга, излезе на квартира, жена ти е в Гърция, ти си сам, ти си самотен, ти си нещастен, ти си голтак, живееш само със 100 евро на месец и то на гърба на жена си... Вече не бях сам, вече не бях самотен. Почти всеки ден се виждах и разговарях с дъщеря ми. Почти всеки ден разговарях по стационарния телефон с жена ми, защото имахме 3000 безплатни минути с друг стационарен телефон в държава от Европейският съюз...И след, не знам, десетият или еди кой си разговор с дъщеря ми, тя ми споделя и с болка, и с радост, пита ме: "Тате, защо никога досега, не сме си говорили така?" Въобще не се правя и тогава, и сега, учудвам се, да не кажа онемявам и аз на свой ред я питам:"Неди, как "така", какво е за теб това "така"? Ами, казва тя:"Като равни сме, не ме поучаваш, не ме..." Лелееее, аха да ревна...Имах сили само да я гушна и на мига да осъзная, че до този момент, само съм си измислял, че това дете, моето дете, момето момиче, само съм си измислял, че го обичам...

А сега, на работа. Денят, не знам, дали ще бъде прекрасен, но съм благодарен, че имам Силата да Му се доверя, че ще бъде такъв, какъвто трябва да бъде. И ще направя в деня си само това, което е за мене, а останалото, което от Него.

Вярвам в това. Господи, благодаря Ти, за това, което съм и тази сутрин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко, което продължавам да споделям се случва през моите първи два месеца в АА. И го споделям не с идеята и очакването, че на всяка цена ще помогна и ще бъда полезен на всеки, който чете, да не казвам на целия свят; и ще се започне едно стълпотворение от хора с моя проблем по сбирки на групи на АА, едно неистово четене на Голямата книга на АА, една работа по Програмата на АА със спонсор... Може на никого, на нито един да не съм полезен, но го правя, защото на мен ми е полезно, защото аз оставам "буден", аз оставам трезвен - това, за мен е единственият егоистичен момент или елемент от Програмата на АА, ако имам правото изобщо да го нарека по този начин и ако въобще го има. Може и само на един човек с моя проблем да помогна и това, пак за мен, е достатъчно. Каквото и да значи това.

Постоянно чувам, освен всичко друго, Програмата, Програмата, Програмата... И веднага след това, иска се много работа, работа, работа и много е трудно, много е трудно, много е трудно... В тези приказки за мен "нямаше проблем". Аз съм алкохолик, на всяка сбирка сядах срещу стената, на която върху голям винил беше написана Програмата на АА - 12 - те стъпки. Проста работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 14.12.14 08:05.

Може и да се имам за средно интелигентен, но за някои неща нещо дава накъсо в мозъка ми, някой неща ме блокират, някои неща направо си ме карат да се чувствам тъп в моята логика, без грам идея, че за определено време зациклям в арогантна самокритичност, резултат от перфекционизма ми навсякъде и във всичко, който пък е следствие, все едно, на каква форма интелектуална и всякаква друга гордост.

Та, поне месец, постоянно мислите ми се въртят в следното:"А бе, каква алергия? А бе, каква един вид алергична реакция на тялото ми, когато поема "някакво" количество алкохол - може да е една капка, може да е 50 мл, може да е 150 мл и аз не мога и не знам кога да спра да пия?" Моята логика в средна интелигентност упорито сочеше:"Сандьо, щом си алергичен, щом ЗНАЕШ, че си алергичен, ти просто няма да пиеш алкохол! А пък ти пиеш бе, Сандьо?! В един момент ти се допива, започваш и няма спиране, "и няма край, и няма край на шир и длъж"?! Не ми помагаше и примерът с алергичният към ягодите - той знаел, че не може да яде ягоди и не яде. Убягваше ми тънкия момент, че той, алергичният не само знае, но и никога не му идва на ума да си каже:"А бе, аз съм алергичен към ягодите, ама днес ще си отхапя само от крайчето на една ягодка и нищо няма да ми стане, щото е само крайчето на ягодката и нищо няма да ми стане." С днешна дата/в моите първи два месеца на АА просто съм го преживявал, не съм се изразявал, не съм се обяснявал/го казвам просто:"Алергичният има здрав разум и зобщо не мисли да опитва никакво крайче на ягодка. И ако, да му влезе тази мисъл в главата, не зацикля в тази мисъл, не го обсебва тази мисъл, не полудява от тази мисъл и накрая да вземе и да отхапе крайчето на ягодката, казвайки си:"Е... съм му мамата, отхапвам крайчето, пък каквото ще да става!!!" Щото при мен така ставаше с алкохола от един момент нататък в алкохолната ми кариера - отхапвам крайчето, т.е. изпивам едно малко джинче/изпивам едно малко "крайче"/ и не мога да мисля за последствията и се натаралянквам кога до безпаметност, кога до шеметни скандали, побоища, нараняване на близки и не толкова близки хора... И на следващият ден започвам "да ближа рани" - самосъжаление, оплакване, обети, църкви, свещи, тамяни... с една едничка мисъл - КРАЙ, ПОВЕЧЕ и КАПКА АЛКОХОЛ НЯМА ДА БЛИЗНА ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ. И в незнаен час, в незнаен ден, без да го искам, в бяло петно в съзнание аз вече съм поел първата капка. И все започвах живота си отново. А когато в АА ми казваха, че досега не съм живял, веднага у мен се надигна вълна от негодувание - как бе, аз ли не съм живял, бе?!Аз ли бе?! Че аз имам висше образование, учил съм аспирантура/ама не ми идва на ума, че не съм я доучил/!!! Че аз имам семейство! Имам жена/а пък нея я няма, щото отиде в Гърция, не можеше повече да ми издържа запоите,все едно, колко ме обича или не ме обича/!!! Имам дъщеря/а пък нея я няма, щото след поредния запой и скандал в бяло петно и до ден днешен не знам точно какво съм плямпал и правил, се изнесе на квартира и преди да тръгне ми каза:"Ти, вече нямаш дъщеря. Аз вече нямам баща. Ти не си ми "тате", ти си Сандьо!"/ И толкова мъка, толкова болка имаше в думите й. И какво от това? Не я спрях. Нищо, ама нищо не й казах, но бях сигурен, че този път вече и грам няма да близвам. Още същият ден, в късният следобяд, отново се заплющях. И единствената причина, единственият мотив тогава за мен бяха - неразбран съм, нещастен съм, отхвърлен съм, забравен съм, прецакан съм...А пък то, щото съм алкохолик. Болест - алкохолизъм - 1. Зависимост на ума да пия, което ме обрича на лудост и 2. Един вид алергия на тялото, която ме обрича на смърт.

За днес, само 1. и 2. Има и 3.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В един момент от тези два мои първи месеца в АА осъзнавам/това "осъзнавам" не знам точно какво значи, но може би включва - приемам, разбирам, мисля, а не измислям, усещам, чувствам, радвам се, но не ставам еуфоричен и може би последно, но не и на последно място, без да си давам тогава сметка за това, а имено без да казвам "благодаря", аз съм преживявал неосъзнато не думата "благодаря", а емоцията "благодарност", че на мен не ми се пие, не полагам никакви усилия, за да не пия алкохол и най - важното не ми влиза в главата мисълта - а бе, на мен не ми се пие, що не взема да пробвам да гаврътна едно и ще мога да остана само с това едно. Сякаш някой ми удари печат, не знам точно на кое място в мозъка, но ми удари печат не с текст - "ти не можеш да пиеш, да останеш с едно, само с едно", а печат с текст - "ти си освободен от това да мреш да изпиеш едно, само едно".

Можел съм да спра дотук. Но не спрях и не само вярвам, а просто се доверявам, че не спрях "дотук"не и единствено, и само по моята собствена самотна воля. И какво става? Чувам и ме дразнят/но не правя демонстрации на недоволството си/ тези, които на всяка сбирка споделят:"Моят спонсор така ми каза, иначе ми каза...". " Програмата на АА се прави със спонсор". "Всяка сутрин отделям еди колко си време за размисъл в тишината, моля се на Бог за това, моля се на Бог за онова...". "Всяка вечер отделям време за самоанализ." и т.н. Чувам и не ме дразнят, но не ми харесват/все едно какво значи това "не ми харесват"/ тези, които на всяка сбирка казват:"Аз правя Програмата сам, сама.". "Аз нямам спонсор". "Аз уволних трима спонсори, щото ме командват". "Аз ходя по манастири, по църкви, кажа се някоя молитвичка, запаля си една свещичка и готово". Готово, ама не ми харесва, аз не искам да имам вашето поведение... И започнаха въпросите в главата ми. Няма да бъда честен, ако ви споделя, че тогава съм задавал тези въпроси на Бог, щото аз за Бог тогава не исках да чувам, не исках да Го познавам, аз имах една представа за Бог, която ме отблъскваше от всичко, свързано с Бог... Въпросите - "Ами, като е готово що идвате на сбирки на АА?", "Ами, аз осем години, я съм пропуснал пет пъти, я не да не вляза в църква; и научих молитвата, която ТРЯБВА, а не от която честно имам нужда, да кажа преди да вляза в църква; и научих молитвата, която ТРЯБВА, а не от която честно имам нужда, да кажа, когато вляза в църква; да запаля свещ или свещи пред иконата на Иисус Христос и пак в молитвата, която ТРЯБВА да кажа, а не тази от сърцето си в смирение и тихо общение с Бог... Цялото ми поведение през тези осем години/а и не само през тези осем/ е било едно гърмене и трещене - искам, моля се да имам всичко, което нямам и не мога да видя какво имам; искам, моля се да имам всичко, което не е за мене, ама си измислям, че е за мене, щото другите го имат това всичко;искам, моля се все за мене, не ми идва на ума да се помоля за някой друг, да поискам нещо за някой друг. Е, от "кумова срама", ей така, между другото ще се помоля за здраве за мен, за този, за онзи... Ще се помоля нещо за дъщеря ми, ама то пак това нещо не е за нея, ами щото аз си измислям, че е за нея, нещо за жена ми, нещо за майка ми, нещо за племенниците ми... Живея живота на другите, оправям живота на другите и не знам как, не знам как да живея моя живот и фактите сочат, че осем години не съм можел да живея моя живот и то без алкохол, и то в молитви, свещи, църкви, пост, Свето причастие и спазването на всякакви други ритуали. Ритулите са само малка част/ за мен, не и абсолютно задължителна в напъване да се покажа на Бог колко съм готин и добър/ от религията, духовността, вярата... След осем години изпих едно за отскок, за успокоение, защото съм човек, защото имам право да си почина, защото... куп "аргументи" в оправдание мога да изредя, които ще са "самата истина", а истината е една - щото съм алкохолик от безнадеждният тип, не умерен пияч, не тежък пия, а алкохолик от безнадеждният тип. И след "едното за отскок", все едно за колко време, се озовах там, където бях преди да започна да ходя всеки ден на църква, да
спазвам всички ритуали, пости - мости, изповядване - неизповядване пред свещеник и... Пиещ почти всеки ден от сутринта и ужаса, когато в един момент ефектът от алкохола изчезна, все едно колко съм изпил, все едно колко бързо съм го изпил, ефектът от алкохола изчезна. Нямах избор - нито можех да пия, нито можех да не пия. И се озовах в АА. И точно на първият ден от третия ми месец в АА осъзнах, че вече имам избор. Избор не в пиенето. Избор да опитам, ако искам, това, което ми предлага АА, всичко, което ми предлага АА. Не само да ходя на сбирки, ВСИЧКО. Не исках живота си от тези осем години, не исках и живота си от тези години след тези осем преди да дойда в АА. Можех да опитам и да се откажа. Имах избор. Благодарността - истинска, жива, преживяна дойде, най - после я почувствах, защото най - после попаднах на едно място, където много бързо се отказах аз да създавам правила, щото много знам и щото много съм ителигентен, а аз да се съобразявам с традиции, родени от опит, любов и служене.

Пожелах да имам спонсор. Ха, да видим какво ще стане, ако ще и някой да ме командва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 18.12.14 07:05.

Опитът ми/колкото имам и какъвто имам/ сочи, че няма да бъда полезен/ако въобще и днес Бог има за мен да бъда полезен за някого със споделеното, освен за самия мен/ за когото и да било, ако започна да разказвам как точно съм "стъпвал" по стъпките от Програмата на АА и как точно продължавам "да стъпвам". Но мога да кажа, че ако аз съм "стъпвал" n - кратно по Четвърта и Пета стъпка, то е за мен, защото съм Сандьо. Не знам колко кратно ще "стъпва" някой, който пожелае да прави това, което правя аз, щото този някой не е Сандьо, а Мандьо, например. Не мога да разкажа на Мандьо моята Първа стъпка, например, щото не знам какво "има в главата" на Мандьо. Мандьо само ми е споделил, че е алкохолик и то не защото съм го тормозил да ми признае, че е алкохолик, а защото/да приемем/ сам Мандьо честно си е поставил диагнозата - болестта "алкохолизъм", а не зависимостта "алкохолизъм". Ако иска, Мандьо би могъл да не спира дотук, ако му се дава "да стъпи" на стартовото блокче не на първи коридор, а на коридора - "процесът безмилостна честност" - пред себе си, пред друго човешко същество и пред Бог. Мен това "и пред Бог" в началото не ме вълнуваше;с моята досегашна - тогавашна представа за Бог, това "и пред Бог" не ме вълнуваше. Ама и сега не знам, дали точно това не е било Бог, и така както Го разбирам, и така както не Го разбирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно от нещата, които чух в моите първи два месеца в АА ще повторя бе:"Аз уволних трима спонсори!"Не само го чух, но и взех на секундата твърдото решение, че ако аз някога пожелая да имам спонсор, никога, ама абсолютно сигурно е, че аз няма да го уволня и не някой или нещо, а аз/моето болно, страхуващо се, самозаблудено, себелюбиво, самосъжяляващо се АЗ/ и пак на секундата си издълба, все едно с длето в качествено дърво/моят мозък/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забравих да благодаря на всички, които споделят в този клуб и са ми били и са ми полезни във възстановяването от болестта "Алкохолизъм".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Единственото СРЕДСТВО, което трябва да им предложим е ПЪЛНОТО ВЪЗДЪРЖАНИЕ."Това го казва доктор Силкуърт. За мен, един честен психиатър, един честен специалист и професионалист - на първо място с опит и чак тогава със знания в областта на болестта "алкохолизъм". С днешна дата, но не само от днес, за мен такъв е и "Д - р", който споделя тук. И го казвам не само от това и заради това, което "Д - р" споделя тук, а защото, лично аз, от година виждам какво прави с пациентите си - алкохолици, там където практикува професията - психиатър. Това го споделям, не защото съм проверяващ, контролен орган на работата на "Д - р", а защото съм благодарен, че познавам такъв човек, като "Д - р", че доктор Силкуърт не е извънземен. Вече познавам и се срещам и с други, като "Д - р". И пак, само съм благодарен, не съм проверяващ, щото не съм завършил медицина, щото не съм специализирал, щото не ми е работа да се бъркам в работата на лекарите и т.н.

Сега. Защо тази сутрин написах "средство" с големи букви?Написах го, не защото не сте си сложили очилата, ако имате проблем със зрението, а защото аз тази сутрин нещо "видях". Лелееей, може би, наистина трябва да отида при психиатър?! След две години и половина "схващам", че доктор Силкуърт ми предлага СРЕДСТВО, а не "ЛЕКАРСТВО"?! И какво е СРЕДСТВОТО - ПЪЛНО ВЪЗДЪРЖАНИЕ!!!Ами аз, не само знам, аз съм го изпитвал, аз съм го преживявал точно това, а имено:НЕ МОГА, не че не искам, искам, ама не мога ПЪЛНО ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМ. Да, да, да - в различни моменти от алкохолната си кариера, за различно време - седмица, месец, даже години ПЪЛНО СЪМ СЕ ВЪЗДЪРЖАЛ и по - точно, яки напъни напълно да се въздържам, ама при мен и след години, пак се започва, пак се запуквам с алкохол, пак се заплющявам с алкохол. У мен, в един момент, сякаш моите сили ме напускаха, не можех повече напълно да се въздържам и лудостта се връщаше - натаралянквах се.

"Проблемът ни се състоеше в липсата на сила."

Господи, благодаря Ти, че и днес не се напъвам НАПЪЛНО ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМ!Господи, благодаря Ти, че и днес съм освободен от това, да се напъвам напълно да се въздържам!Господи, благодаря Ти, за мястото, където не се напъвам да се въздържам, а се възстановявам от болестта "алкохолизъм" - Обществото на АА. И днес съм възстановен, безразличен към алкохола, само за днес. Господи, благодаря Ти, че не се напъвам на всяка цена да искам всеки да дойде на моето място и точно аз съм този, който абсолютно задължително трябва да помогне на всеки с моя проблем - болестта "алкохолизъм"!Амин.