мантра

Тълковен речник

рел. В индуизма и будизма - магическа словесна формула, повтаряна при извършване на ритуални действия или при медитация за постигане на отпускане и откриване на по-дълбоки равнища на съзнанието.

Главата "Мнението на лекаря"/ доктор Силкуърт, главен лекар на водеща в САЩ клиника за лечение на алкохолизма и наркоманиите/, Голямата книга на АА:

"...Класифицирането на алкохолиците е много трудно, а неговите детайли не са обект на тази книга...

Всички те имат една обща черта: не могат да започнат да пият, без да се появи непреодолимото и неконтролируемо желание да продължат. Този феномен/изключително явление/, както вече посочихме, се проявява във феноменална физическа телесна жажда/един вид алергия/, която отличава тези хора и ги обособява в отделна категория. Нито една от известните ни форми на лечение не е успявала да го изкорени окончателно. Единственото средство, което трябва да им предложим, е пълното въздържание.

Това твърдение ни хвърля веднага в горещи спорове. Много е написано както за, така и против него, но общото становище между лекарите е, че повечето хронични алкохолици са обречени.

Какво е решението на проблема? Вероятно най - добре ще успея да отговоря като разкажа за опита/вижте, сега, доктор Силкуърт не споделя за догми, за мантри, за знания, за научни открития и постижения, а ще споделя многогодишен опит и наблюдения над хиляди алкохолици в практиката си на водещ психиатър. Ей, точно това, точно тази дума "опит" не достигаше до мен в началото, защото пак цитирам:"... с ултрасъвременните стандарти и научния подход към всяко нещо ние не сме подготвени достатъчно, за да успеем да приложим силите на доброто, които стоят извън нашето синтезирано познание."За мен, без коментар./, който натрупах с един от пациентите си.
Година преди въпросния случай в болницата бе доведен човек за лечение от хроничен алкохолизъм. Беше само частично възстановен след кръвоизлив на стомаха и вероятно имаше патологични умствени нарушения. беше загубил практически всичко, за което си струва да се живее и можеше да се каже, че живее само, за да пие. Той откровено признаваше и вярваше, че за него няма надежда. След отстраняване на алкохола не бе открито трайно мозъчно увреждане. ТОЙ ПРИЕ ПРОГРАМАТА, ОЧЕРТАНА В ТАЗИ КНИГА. След една година дойде да ме посети и аз изпитах странно усещане. Познах го по името и отчасти разпознах чертите му, но всяка прилика завършваше дотук. От една трепереща, отчаяна, изнервена развалина се бе появил човек, изпълнен с увереност и удовлетворение от живота. Поговорих с него за известно време, но не бях в състояние да си наложа да приема, че съм го познавал някога. за мен това бе напълно непознат човек и така си тръгна."

Цитирах не Бил Уилсън, не доктор Боб, не който и да е спонсор или спикер от АА. Цитирах доктор Силкуърт. И преди да продължа, ще цитирам нещо от Светото писание, без да го тълкувам:"...Който има очи да види, който има уши да слуша..." Няма да го тълкувам по единствената причина, че се доверявам на казаното от дядото на Бил Уилсън на смъртния одър:"...че в небесните сфери звучи музика, но че проповедникът няма право да му казва как да я слуша."

В началото, когато сам четях Голямата книга на АА, защото за два месеца забравих, че съм дошъл в АА за помощ, защото сам не мога да се справя с алкохола... Защото от раз ми се отне желанието за пиене и изведнъж пак, за кой ли път, отново си повярвах - не ми трябва програма със спонсор; когато в групата говореха за Бог, за Висша сила, за молитви, външно нищо не показвах, но вътрешно леко се дразнех, не исках и за това да слушам. Това, обаче "леко се дразнех", може би е било първото нещо, което ми е въздействало като резултат от груповото съзнание, като резултат от това, че не пропусках сбирка на групата на АА, в която бях и в която съм и сега. Аз не можех "леко да се дразня". Защото повярвам ли си, аз изригвам, оплювам, наранявам, коля и беся...Сега преживявам нещо ново, докато пиша - може би, този път в АА, благодарение на тези първо хора и след това алкохолици в групата, този път, чак толкова много не съм си повярвал. Яко е действала тогава в групата Втора Традиция на АА, без да съм я чел, без да съм чувал въобще за Традиции на АА. Четяха се Традициите на АА, ама аз не слушах, защото вече подреждах в главата си какво точно ще споделям - как съм започнал да опознавам себе си, как не ми се пие, колко вече знам, разбирам, схващам...И за Бог, за програмата на АА, за спонсор... нито дума - мълчалив бойкот в мнима толерантност. Това го мога, защото съм изкусен манипулатор в преднамерена честност. Ха - ха - ха. Отплеснах се, като в повечето случаи. Нищо. Продължавам да се уча. Не се отказвам.

Та, когато четях в началото сам, това, което по - горе цитирам, единственото, което си казвам беше:"Да, бе?!Чак пък напълно непознат човек? Не можел да го познае? Не пил алкохол само една година и толкова се променил, че чак доктор Силкуърт не може да го познае?!Това са приказки от Братя Грим!Кого лъжете, бе? Мен? Че аз толкова повече от една година не съм пил алкохол преди време, а пък всички ме познаваха. Все същият си бях. Вряках, кряках, винаги бях най - правият във всичко, организирах, наставлявах, управлявах, командвах... и си оставах нещастен и неразбран. И никой не ми каза:"Сандьо, откакто не пиеш, много готин пич, си станал! Направо не можем да те познаем!"

Когато четях сам, въобще не виждах, а пък го четях, въобще не чувах, а пък на сбирки го слушах, точно това - "той прие програмата, очертана в тази книга."

Е, как да стане сега тази работа?! Хем не искам да слушам за Бог, защото се бях отвърнал от Него, хем да не слушам за спонсор, хем да не слушам за програма...

Но иначе, съм голяма отвертка - в АА съм, но съм в старите идеи, в старите мисловни схеми и най - важното, няма как да схвана, че със спирането на алкохола, че със самото непиене нищо ново не предприемам - поставям само началото, дремя, самозаблуждавам се, лежа на стара кълка, на старото "трепетно очакване" - вече не пия, не ми се пие и всичко в живота ми трябва да се подреди. И какво значи за мен "всичко" и "в живота ми", и "трябва да се подреди"? Отговорът за мен е много прост, ама днес - всичко от сутрин до вечер ще се случва така, както на мен и само на мен ми харесва. Няма да оставам без работа, няма да оставам без пари, всички ще ме харесват, всички ще ме разбират, всички ще ми прощават, защото аз мога да греша, но другите не могат да грешат. Друга е логиката на живота. И днес имам проблеми, но не са на живот и смърт. Едни мога да разреша днес, други някога си, а някои изобщо няма да се наложи да разрешавам - или отминават, или са били само в моята глава - филми, по простому, филми на егото ми, на желанието ми да се поставям все в центъра на събитията, а пък истината е, че не аз съм центърът във владеещото ми всяка частица на тялото ми чувство за себеправедност.

Ако през тези две години и половина откакто съм в АА и не пия от сутрин до вечер единствено и само съм си повтарял "мантрата" или "догмата" "нито капка" има вероятност и до ден днешен да не съм пил. Но това аз вече го бях правил извън АА. Трезвен бях, да! Но не беше живот в трезвост. В една от книгите на АА "Живот в трезвост" има да го кажа съвети, правила и т.н., които е добре да спазвам, които може би звучат като мантри. Но те няма да имат, не могат да имат дълготраен ефект и не точният и необходим ефект, ако не приема и практикувам програмата на АА, очертана в Голямата книга на АА, във всички сфери на живота си. Програмата на АА за мен е път, пътят се казва "Живот на духовна основа". От "Историята на Бил", Голямата книга:"Защото, ако един алкохолик не усъвършенства и не разширява духовния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действа , той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие със сигурност ще загине. Тогава вярата наистина ще загине. С нас нещата стоят точно така."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Глава 2, "Има изход", Голямата книга на АА:

"... Високо компетентните психиатри, които са се занимавали с нас знаят, че понякога е невъзможно да убедят алкохолика да обсъжда собственото си положение без задръжки. Колкото и да е странно, на съпругите, родинелите и близките ни приятели им е още по - трудно, отколкото на психиатъра и лекаря, да влязат в контакт с нас.
Независимо от това бившият проблемен пияч, който е намерил това решение на проблема, който е въоръжен с данни за самия себе си, обикновино може да спечели пълното доверие на друг алкохолик само за няколко часа. Докато не се достигне до такова разбирателство, нищо или почти нищо не може да бъде постигнато.
Това, че човекът, който се опитва да осъществи контакта, е имал същите затруднения, че той очевидно разбира добре за какво говори, че цялото му поведение показва на новодошлия, че знае истинския отговор на въпросите, че не се смята за по - голям католик от Папата, а единствено искрено желае да помогне, че е не е необходимо да се плаща каквото и да е, да се точат брадви, да се угажда на когото и да било или да се изслушват някакави проповеди - това са условията, които ние намираме за най - ефективни. След подобен подход мнозина се изправят и прохождат отново. "

Аз съм член на АА. Тази сутрин проумях, че съм член на АА, а не адвокат на АА. И по тази причина в тази тема ще продължавам да споделям какво и как съм преживял и преживявам, лично аз в АА. Какво и как на мен помага в АА? Какво и как предизвиква у мен размисъл, провокира у мен действие, кара ме да осъзнавам нови неща, нови чувства и преживяване, все едно, кога и какво точно чета от Голямата книга на АА. За мен Голямата книга не е само и достатъчно да се прочете n - брой пъти. И ще се опитвам всеки път да бъда честен, защото Братството на АА не е идеалното място, но е полезното за мен място, за да изживея и днешния ден. Искам и се моля да изживея и днешния ден. Благодарен съм, че откакто съм в АА, нямам ден, в който да имам нужда да спра да живея, за да си повтарям, все едно колко минути - Сандьо, ти не трябва да близваш грам алкохол.

Тръгвам за работа. Защо започнах точно с този цитат от Голямата книга, ще продължа, когато имам време за това. Защото сега излизам оттук и влизам в живота, в деня си и се моля да имам готовност и сила да приемам всичко такова, каквото е - без изисквания и без очаквания. Не е лесно, но не е безнадеждно - намерихме общо решение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И така какво правя или какво не правя първите два месеца, откакто съм в АА? Какво правя да ми се случва живота или той - живота просто сам се случва през първите два месеца, откакто съм в АА?

Ходя на сбирки на АА. Не пропускам сбирка. И ходя, не защото някой ми казва, че трябва да ходя. И ходя, не защото се напъвам да ходя - не полагам никакви усилия, за да ходя; не измислям нищо предварително в главата си какво ще става на предстоящата сбирка; не измислям нищо предварително в главата си ще ми бъде ли интересно на предстоящата сбирка или няма да ми бъде интересно; какво ще каже този или онзи, тази или онази... И най - важното, аз какво ще кажа. Най - сетне в живота си, не измислях предварително живота си в шеметни монолози в главата си. Това го споделям сега, тогава - през тези първи два месеца в АА и извън АА, не го осъзнавах - просто съм живял, просто моят живот за първи път се е случвал, без аз да се напъвам да го случвам предварително в главата си. И какво става на практика. Нямам работа, а пък не полудявам, че нямам работа. Не се чувствам виновен, че жена ми изпраща пари от Гърция, освен за всички разходи по жилището, за мен лично, по 100 евро на месец. Не измислям всеки ден как ще изкарвам месеца "само" със 100 евро, не измислям как ще ми стигнат 100 евро? И ми стигат. На мен да ми стигат 100 евро на месец?! Това не се случва с мен. Не се събуждам с мисълта на всеки трети ден - днес от кого ще трябва да търся пари на заем? Не се събуждам с мисълта - ако не намеря пари какво ще правя? И да започна да полудявам, щото може и да не намеря. И не ми идва на ума, че не ми се пие. Никаква мисъл за алкохол. Все едно никога не съм пил. Все едно ходя на сбирки в АА, ей така да се намирам на работа, щото нямам работа извън АА. На никого не се обаждам да ми търси работа. Аз дори не си търся работа. Все едно някой ми е обещал, че ще започна работа, точно, когато трябва да започна работа. И никакво чувство за вина, никакъв глас в главата ми, който да ме упреква - ти не ходиш на работа, жена ти те хрантути, ти не си никакъв мъж, ти си лентяй, ти мързелуваш, дъщеря ти избяга, излезе на квартира, жена ти е в Гърция, ти си сам, ти си самотен, ти си нещастен, ти си голтак, живееш само със 100 евро на месец и то на гърба на жена си... Вече не бях сам, вече не бях самотен. Почти всеки ден се виждах и разговарях с дъщеря ми. Почти всеки ден разговарях по стационарния телефон с жена ми, защото имахме 3000 безплатни минути с друг стационарен телефон в държава от Европейският съюз...И след, не знам, десетият или еди кой си разговор с дъщеря ми, тя ми споделя и с болка, и с радост, пита ме: "Тате, защо никога досега, не сме си говорили така?" Въобще не се правя и тогава, и сега, учудвам се, да не кажа онемявам и аз на свой ред я питам:"Неди, как "така", какво е за теб това "така"? Ами, казва тя:"Като равни сме, не ме поучаваш, не ме..." Лелееее, аха да ревна...Имах сили само да я гушна и на мига да осъзная, че до този момент, само съм си измислял, че това дете, моето дете, момето момиче, само съм си измислял, че го обичам...

А сега, на работа. Денят, не знам, дали ще бъде прекрасен, но съм благодарен, че имам Силата да Му се доверя, че ще бъде такъв, какъвто трябва да бъде. И ще направя в деня си само това, което е за мене, а останалото, което от Него.

Вярвам в това. Господи, благодаря Ти, за това, което съм и тази сутрин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко, което продължавам да споделям се случва през моите първи два месеца в АА. И го споделям не с идеята и очакването, че на всяка цена ще помогна и ще бъда полезен на всеки, който чете, да не казвам на целия свят; и ще се започне едно стълпотворение от хора с моя проблем по сбирки на групи на АА, едно неистово четене на Голямата книга на АА, една работа по Програмата на АА със спонсор... Може на никого, на нито един да не съм полезен, но го правя, защото на мен ми е полезно, защото аз оставам "буден", аз оставам трезвен - това, за мен е единственият егоистичен момент или елемент от Програмата на АА, ако имам правото изобщо да го нарека по този начин и ако въобще го има. Може и само на един човек с моя проблем да помогна и това, пак за мен, е достатъчно. Каквото и да значи това.

Постоянно чувам, освен всичко друго, Програмата, Програмата, Програмата... И веднага след това, иска се много работа, работа, работа и много е трудно, много е трудно, много е трудно... В тези приказки за мен "нямаше проблем". Аз съм алкохолик, на всяка сбирка сядах срещу стената, на която върху голям винил беше написана Програмата на АА - 12 - те стъпки. Проста работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 14.12.14 08:05.

Може и да се имам за средно интелигентен, но за някои неща нещо дава накъсо в мозъка ми, някой неща ме блокират, някои неща направо си ме карат да се чувствам тъп в моята логика, без грам идея, че за определено време зациклям в арогантна самокритичност, резултат от перфекционизма ми навсякъде и във всичко, който пък е следствие, все едно, на каква форма интелектуална и всякаква друга гордост.

Та, поне месец, постоянно мислите ми се въртят в следното:"А бе, каква алергия? А бе, каква един вид алергична реакция на тялото ми, когато поема "някакво" количество алкохол - може да е една капка, може да е 50 мл, може да е 150 мл и аз не мога и не знам кога да спра да пия?" Моята логика в средна интелигентност упорито сочеше:"Сандьо, щом си алергичен, щом ЗНАЕШ, че си алергичен, ти просто няма да пиеш алкохол! А пък ти пиеш бе, Сандьо?! В един момент ти се допива, започваш и няма спиране, "и няма край, и няма край на шир и длъж"?! Не ми помагаше и примерът с алергичният към ягодите - той знаел, че не може да яде ягоди и не яде. Убягваше ми тънкия момент, че той, алергичният не само знае, но и никога не му идва на ума да си каже:"А бе, аз съм алергичен към ягодите, ама днес ще си отхапя само от крайчето на една ягодка и нищо няма да ми стане, щото е само крайчето на ягодката и нищо няма да ми стане." С днешна дата/в моите първи два месеца на АА просто съм го преживявал, не съм се изразявал, не съм се обяснявал/го казвам просто:"Алергичният има здрав разум и зобщо не мисли да опитва никакво крайче на ягодка. И ако, да му влезе тази мисъл в главата, не зацикля в тази мисъл, не го обсебва тази мисъл, не полудява от тази мисъл и накрая да вземе и да отхапе крайчето на ягодката, казвайки си:"Е... съм му мамата, отхапвам крайчето, пък каквото ще да става!!!" Щото при мен така ставаше с алкохола от един момент нататък в алкохолната ми кариера - отхапвам крайчето, т.е. изпивам едно малко джинче/изпивам едно малко "крайче"/ и не мога да мисля за последствията и се натаралянквам кога до безпаметност, кога до шеметни скандали, побоища, нараняване на близки и не толкова близки хора... И на следващият ден започвам "да ближа рани" - самосъжаление, оплакване, обети, църкви, свещи, тамяни... с една едничка мисъл - КРАЙ, ПОВЕЧЕ и КАПКА АЛКОХОЛ НЯМА ДА БЛИЗНА ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ. И в незнаен час, в незнаен ден, без да го искам, в бяло петно в съзнание аз вече съм поел първата капка. И все започвах живота си отново. А когато в АА ми казваха, че досега не съм живял, веднага у мен се надигна вълна от негодувание - как бе, аз ли не съм живял, бе?!Аз ли бе?! Че аз имам висше образование, учил съм аспирантура/ама не ми идва на ума, че не съм я доучил/!!! Че аз имам семейство! Имам жена/а пък нея я няма, щото отиде в Гърция, не можеше повече да ми издържа запоите,все едно, колко ме обича или не ме обича/!!! Имам дъщеря/а пък нея я няма, щото след поредния запой и скандал в бяло петно и до ден днешен не знам точно какво съм плямпал и правил, се изнесе на квартира и преди да тръгне ми каза:"Ти, вече нямаш дъщеря. Аз вече нямам баща. Ти не си ми "тате", ти си Сандьо!"/ И толкова мъка, толкова болка имаше в думите й. И какво от това? Не я спрях. Нищо, ама нищо не й казах, но бях сигурен, че този път вече и грам няма да близвам. Още същият ден, в късният следобяд, отново се заплющях. И единствената причина, единственият мотив тогава за мен бяха - неразбран съм, нещастен съм, отхвърлен съм, забравен съм, прецакан съм...А пък то, щото съм алкохолик. Болест - алкохолизъм - 1. Зависимост на ума да пия, което ме обрича на лудост и 2. Един вид алергия на тялото, която ме обрича на смърт.

За днес, само 1. и 2. Има и 3.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В един момент от тези два мои първи месеца в АА осъзнавам/това "осъзнавам" не знам точно какво значи, но може би включва - приемам, разбирам, мисля, а не измислям, усещам, чувствам, радвам се, но не ставам еуфоричен и може би последно, но не и на последно място, без да си давам тогава сметка за това, а имено без да казвам "благодаря", аз съм преживявал неосъзнато не думата "благодаря", а емоцията "благодарност", че на мен не ми се пие, не полагам никакви усилия, за да не пия алкохол и най - важното не ми влиза в главата мисълта - а бе, на мен не ми се пие, що не взема да пробвам да гаврътна едно и ще мога да остана само с това едно. Сякаш някой ми удари печат, не знам точно на кое място в мозъка, но ми удари печат не с текст - "ти не можеш да пиеш, да останеш с едно, само с едно", а печат с текст - "ти си освободен от това да мреш да изпиеш едно, само едно".

Можел съм да спра дотук. Но не спрях и не само вярвам, а просто се доверявам, че не спрях "дотук"не и единствено, и само по моята собствена самотна воля. И какво става? Чувам и ме дразнят/но не правя демонстрации на недоволството си/ тези, които на всяка сбирка споделят:"Моят спонсор така ми каза, иначе ми каза...". " Програмата на АА се прави със спонсор". "Всяка сутрин отделям еди колко си време за размисъл в тишината, моля се на Бог за това, моля се на Бог за онова...". "Всяка вечер отделям време за самоанализ." и т.н. Чувам и не ме дразнят, но не ми харесват/все едно какво значи това "не ми харесват"/ тези, които на всяка сбирка казват:"Аз правя Програмата сам, сама.". "Аз нямам спонсор". "Аз уволних трима спонсори, щото ме командват". "Аз ходя по манастири, по църкви, кажа се някоя молитвичка, запаля си една свещичка и готово". Готово, ама не ми харесва, аз не искам да имам вашето поведение... И започнаха въпросите в главата ми. Няма да бъда честен, ако ви споделя, че тогава съм задавал тези въпроси на Бог, щото аз за Бог тогава не исках да чувам, не исках да Го познавам, аз имах една представа за Бог, която ме отблъскваше от всичко, свързано с Бог... Въпросите - "Ами, като е готово що идвате на сбирки на АА?", "Ами, аз осем години, я съм пропуснал пет пъти, я не да не вляза в църква; и научих молитвата, която ТРЯБВА, а не от която честно имам нужда, да кажа преди да вляза в църква; и научих молитвата, която ТРЯБВА, а не от която честно имам нужда, да кажа, когато вляза в църква; да запаля свещ или свещи пред иконата на Иисус Христос и пак в молитвата, която ТРЯБВА да кажа, а не тази от сърцето си в смирение и тихо общение с Бог... Цялото ми поведение през тези осем години/а и не само през тези осем/ е било едно гърмене и трещене - искам, моля се да имам всичко, което нямам и не мога да видя какво имам; искам, моля се да имам всичко, което не е за мене, ама си измислям, че е за мене, щото другите го имат това всичко;искам, моля се все за мене, не ми идва на ума да се помоля за някой друг, да поискам нещо за някой друг. Е, от "кумова срама", ей така, между другото ще се помоля за здраве за мен, за този, за онзи... Ще се помоля нещо за дъщеря ми, ама то пак това нещо не е за нея, ами щото аз си измислям, че е за нея, нещо за жена ми, нещо за майка ми, нещо за племенниците ми... Живея живота на другите, оправям живота на другите и не знам как, не знам как да живея моя живот и фактите сочат, че осем години не съм можел да живея моя живот и то без алкохол, и то в молитви, свещи, църкви, пост, Свето причастие и спазването на всякакви други ритуали. Ритулите са само малка част/ за мен, не и абсолютно задължителна в напъване да се покажа на Бог колко съм готин и добър/ от религията, духовността, вярата... След осем години изпих едно за отскок, за успокоение, защото съм човек, защото имам право да си почина, защото... куп "аргументи" в оправдание мога да изредя, които ще са "самата истина", а истината е една - щото съм алкохолик от безнадеждният тип, не умерен пияч, не тежък пия, а алкохолик от безнадеждният тип. И след "едното за отскок", все едно за колко време, се озовах там, където бях преди да започна да ходя всеки ден на църква, да
спазвам всички ритуали, пости - мости, изповядване - неизповядване пред свещеник и... Пиещ почти всеки ден от сутринта и ужаса, когато в един момент ефектът от алкохола изчезна, все едно колко съм изпил, все едно колко бързо съм го изпил, ефектът от алкохола изчезна. Нямах избор - нито можех да пия, нито можех да не пия. И се озовах в АА. И точно на първият ден от третия ми месец в АА осъзнах, че вече имам избор. Избор не в пиенето. Избор да опитам, ако искам, това, което ми предлага АА, всичко, което ми предлага АА. Не само да ходя на сбирки, ВСИЧКО. Не исках живота си от тези осем години, не исках и живота си от тези години след тези осем преди да дойда в АА. Можех да опитам и да се откажа. Имах избор. Благодарността - истинска, жива, преживяна дойде, най - после я почувствах, защото най - после попаднах на едно място, където много бързо се отказах аз да създавам правила, щото много знам и щото много съм ителигентен, а аз да се съобразявам с традиции, родени от опит, любов и служене.

Пожелах да имам спонсор. Ха, да видим какво ще стане, ако ще и някой да ме командва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 18.12.14 07:05.

Опитът ми/колкото имам и какъвто имам/ сочи, че няма да бъда полезен/ако въобще и днес Бог има за мен да бъда полезен за някого със споделеното, освен за самия мен/ за когото и да било, ако започна да разказвам как точно съм "стъпвал" по стъпките от Програмата на АА и как точно продължавам "да стъпвам". Но мога да кажа, че ако аз съм "стъпвал" n - кратно по Четвърта и Пета стъпка, то е за мен, защото съм Сандьо. Не знам колко кратно ще "стъпва" някой, който пожелае да прави това, което правя аз, щото този някой не е Сандьо, а Мандьо, например. Не мога да разкажа на Мандьо моята Първа стъпка, например, щото не знам какво "има в главата" на Мандьо. Мандьо само ми е споделил, че е алкохолик и то не защото съм го тормозил да ми признае, че е алкохолик, а защото/да приемем/ сам Мандьо честно си е поставил диагнозата - болестта "алкохолизъм", а не зависимостта "алкохолизъм". Ако иска, Мандьо би могъл да не спира дотук, ако му се дава "да стъпи" на стартовото блокче не на първи коридор, а на коридора - "процесът безмилостна честност" - пред себе си, пред друго човешко същество и пред Бог. Мен това "и пред Бог" в началото не ме вълнуваше;с моята досегашна - тогавашна представа за Бог, това "и пред Бог" не ме вълнуваше. Ама и сега не знам, дали точно това не е било Бог, и така както Го разбирам, и така както не Го разбирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно от нещата, които чух в моите първи два месеца в АА ще повторя бе:"Аз уволних трима спонсори!"Не само го чух, но и взех на секундата твърдото решение, че ако аз някога пожелая да имам спонсор, никога, ама абсолютно сигурно е, че аз няма да го уволня и не някой или нещо, а аз/моето болно, страхуващо се, самозаблудено, себелюбиво, самосъжяляващо се АЗ/ и пак на секундата си издълба, все едно с длето в качествено дърво/моят мозък/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забравих да благодаря на всички, които споделят в този клуб и са ми били и са ми полезни във възстановяването от болестта "Алкохолизъм".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Единственото СРЕДСТВО, което трябва да им предложим е ПЪЛНОТО ВЪЗДЪРЖАНИЕ."Това го казва доктор Силкуърт. За мен, един честен психиатър, един честен специалист и професионалист - на първо място с опит и чак тогава със знания в областта на болестта "алкохолизъм". С днешна дата, но не само от днес, за мен такъв е и "Д - р", който споделя тук. И го казвам не само от това и заради това, което "Д - р" споделя тук, а защото, лично аз, от година виждам какво прави с пациентите си - алкохолици, там където практикува професията - психиатър. Това го споделям, не защото съм проверяващ, контролен орган на работата на "Д - р", а защото съм благодарен, че познавам такъв човек, като "Д - р", че доктор Силкуърт не е извънземен. Вече познавам и се срещам и с други, като "Д - р". И пак, само съм благодарен, не съм проверяващ, щото не съм завършил медицина, щото не съм специализирал, щото не ми е работа да се бъркам в работата на лекарите и т.н.

Сега. Защо тази сутрин написах "средство" с големи букви?Написах го, не защото не сте си сложили очилата, ако имате проблем със зрението, а защото аз тази сутрин нещо "видях". Лелееей, може би, наистина трябва да отида при психиатър?! След две години и половина "схващам", че доктор Силкуърт ми предлага СРЕДСТВО, а не "ЛЕКАРСТВО"?! И какво е СРЕДСТВОТО - ПЪЛНО ВЪЗДЪРЖАНИЕ!!!Ами аз, не само знам, аз съм го изпитвал, аз съм го преживявал точно това, а имено:НЕ МОГА, не че не искам, искам, ама не мога ПЪЛНО ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМ. Да, да, да - в различни моменти от алкохолната си кариера, за различно време - седмица, месец, даже години ПЪЛНО СЪМ СЕ ВЪЗДЪРЖАЛ и по - точно, яки напъни напълно да се въздържам, ама при мен и след години, пак се започва, пак се запуквам с алкохол, пак се заплющявам с алкохол. У мен, в един момент, сякаш моите сили ме напускаха, не можех повече напълно да се въздържам и лудостта се връщаше - натаралянквах се.

"Проблемът ни се състоеше в липсата на сила."

Господи, благодаря Ти, че и днес не се напъвам НАПЪЛНО ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМ!Господи, благодаря Ти, че и днес съм освободен от това, да се напъвам напълно да се въздържам!Господи, благодаря Ти, за мястото, където не се напъвам да се въздържам, а се възстановявам от болестта "алкохолизъм" - Обществото на АА. И днес съм възстановен, безразличен към алкохола, само за днес. Господи, благодаря Ти, че не се напъвам на всяка цена да искам всеки да дойде на моето място и точно аз съм този, който абсолютно задължително трябва да помогне на всеки с моя проблем - болестта "алкохолизъм"!Амин.

Доктор Силкуърт, статията "Пробиви и човешката природа", сп. "Грейпвайн", януари 1947 година:

"Загадката защо настъпва пореден пробив при хроничните алкохолици не е толкова голяма, колкото мнозина мислят. За някои е непонятно как един алкохолик, който е възстановил живота си и е останал трезвен няколко години, изведнъж захвърля на боклука всичко, което е постигнал и започва да пие отново.
...Пробивът при алкохолика е резултат от неговото психическо състояние. В това няма нищо необичайно. Просто пациентът не е спазвал препоръките. АА предлага на алкохолика възстановяване/лечение/. ...Алкохолик, който е научил някои техники и методи на АА, но не придава значение на ДУХОВНАТА страна на програмата на АА, може и ДА СЕ УМОРИ да следва изискванията на програмата - и не само, защото е алкохолик - а, защото е и човек. Правилата и законите дразнят всички нас, защото са забранителни и ограничителни. Философията на АА е позитивна и поддържа определено ниво на емоциите, когато пациентът прави това, което трябва..."

Не мисля, че ако всеки ден се опитвам да правя това, което трябва и не се уморявам да следвам изискванията на програмата на АА, то аз съм фанатичен, сектант, мантраджия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 31.12.14 05:53.

"...За някои е непонятно как един алкохолик, който е ВЪЗСТАНОВИЛ живота си и ..."

Възстановил живота си, а не подредил живота си. Имаше време, когато живеех в идеята, че най - сетне, ще мога да подреждам живота си, защото вече не пия, защото вече съм трезвен. И сега, понякога има минути, часове, ден, но не повече от ден, да се вкопча в някоя моя идея, резултат от връхлитащото и обсебващо ме чувство за себеправедност/егоизъм, егоцентризъм, страхове, завист.../, с единствената и "благородна" цел да подредя "моя живот" и да завзема по този начин част от живота на другите около мен. Да възстановявам живота си и днес за мен означава да живея в това, което имам/моя живот/, а не в това, което нямам/живота на другите/. И всичко това/вярвам и се доверявам/ е от Него.

Господи, дай ми силата и днес да мога да не се занимавам със себе си, а какво бих могъл да свърша от това, което има за мен, за да живея, за да го изживея. Благодаря Ти, Господи!Амин.

Споделих преди време, че АА не е идеалното, но полезното място за мен. Но може би създавам впечатлението, усещането, че с каквото и да споделям тук, си противореча - уж АА не е идеалното място, а пък все за идеални работи говоря. Точно в това за мен е "загадката" АА. В моето време, ситуации в АА и извън АА, отношения в АА и извън АА, действия в АА и извън АА, позиция в АА и извън АА... не са идеални и идва друго време, в което откривам/или ми се разкрива/, че само съм си измислял, че не са идеални, а просто са това, което са и аз оставам трезвен, не съм нон стоп в приповдигната настроение, не съм нон стоп в самосъжаляващо се и оплакващо себе си положение и настроение, живея, преживявам достатъчно време в едно ново състояние за мен - на точните емоции преди действието и всичко го възпримам с усещането за монотонност, все едно нищо не се случва в живота ми, та чак скучно. Обаче, вместо всичко това да ме гневи, да ме обърква и да ми влиза в главата мисълта да вкарам едно за отскок, да си направя нова глава, подвластна на ефекта на алкохола, точно обратното - всичко това започна да ме кефи, можех да си почивам без алкохол и не се упреквах, че "бездействам", да кажем половин час, че "мързелувам" един час...Излизах от самозаблудата, че за да не бъда упрекван, когато съм пиел по всяко време, да не изпитвам чувството за вина, когато съм пиел, просто оставам без дъх - правя еди какво си, но не го правя, защото вече съм в следващото, щото няма време - постоянно съм в измислени грандиозни планове, на които в болната ми глава им казвам "мечти" и в защита на това, "аргументирано" върви на кинолента вековната мъдрост, "Когато човек изостави мечтите си умира" и действам в безмислени действия в неща, които не са за мен и си вярвам, че живея, а пък аз умирам по - малко, миг по миг умирам в измисления си от мен живот и не знам, че това не е моя живот и затова съм "жив - мъртъв". В един момент, вече започнах да имам дъх - можех и мога да се радвам и след това да свърша нещо, защото съм радостен; можех и мога да съм спокоен преди и след това да свърша нещо;можех и мога да съм благодарен и след това да свърша нещо; можех и мога да съм благодарен преди да получа нещо...Това ми е достатъчно, за да споделям честно, че АА е полезното място за мен.

И сега, случките. Какво се случва извън моя контрол?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 04.01.15 08:53.

И така, в Лидъл съм. Пазарувам бързо, пазарувам важно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жена ми не дойде на този щур купон с мотива:"Заминавай, аз няма да дойда. Няма да дойда, защото нищо ново няма да се случи на този купон. Яко ще се разлива алкохол. Отново ще си разказвате и припомняте какво е било и какво не е било и в един момент, ти ще станеш центърът на събитието. Все едно ти, а не Юлия има юбилей." Жена ми не каза, че умира от страх да не би да се запия. Преди седмица се беше прибрала от Гърция. Аз не казах, че имам притеснението от това, да не би да кача адреналина и да се запукам на този купон. Все пак, щяхме да се съберем около 40 човека. Между тях щеше да има поне 10, с които яко съм пил - бели петна, скандали, простотии...В седмицата преди купона, Х. ми сподели и нещо друго: "Отговори си честно, на себе си, защо искаш да отидеш на този купон?Кое те води, за да отидеш - спомените, носталгията по отминалите пиянски нощи или това, че за теб, Юлия е приятел, истински приятел? Отиваш, за да уважиш празника на Юлия, или отиваш с предизвикателството, че си по - силен от всичко и най - вече, по - силен от алкохола?"Аз търсех отговора и в един момент имах отговор. Но, може би, за първи път се съмнявах. И този път съмнението не ми носеше емоцията, че съм слаб, че съм нерешителен, че не знам какво искам...Без да си давам сметка тогава, истината тогава е една - аз преживявам на знаене съмнение, а на незнаене, на практика аз вече се опитвам да не своеволнича. Трудна работа, но аз вече не бях сам. Х. не ме изкомандва няма да ходиш на купона, нито пък - отиди на купона. Остави ме да избирам. Имах избор. Трябваше да си призная, доколкото мога честно, аджеба пие ли ми се, отивам на купона, за да се запукам и после имам оправданието, че еди какво си се случи там, или отивам на празника на Юлия?!Купонът беше в една самостоятелна зала в "Дипломатическият клуб" на Горнобански път. Преди да вляза, оставам сам за не знам колко време. Точно в това "не знам колко време", може би с всичката честност, която имам тогава си признавам, че у мен няма сила да воювам с алкохола. Но не искам да пия. Не мога да избирам, дали да пия, дали да не пия. Нямам сила да правя такъв избор. Помолих се такава сила да дойде извън мен, не от мен. Но не съм се молил на Бог, или по - точно съм в знанието, че не се моля на Бог, а пък може би точно това съм направил в незнание - молил съм се на Бог, без да Го разбирам, без да си Го представям, без да Го търся... Но, когато "излязох" от това "не знам колко време" не си повярвах, че няма да се запукам на купона, но се доверих, че няма да се запукам. Имах усещането, че аз, все едно, никога не съм пил. Но ме беше страх, да не си повярвам. Аз вече можех да приема, да си призная опита, който имам, когато много, ама адски много си повярвам - интелекта остава, ама здравия ми разум отива на майка си в шортите. И следва първата изпита чаша с алкохол, внезапно и безумно идва - непроумяемо, неконтролируемо, зашеметяващо... до тотално безумие в изключителния ми интелект - натаралянкване, натряскване, запукване. Не исках, обаче и да се страхувам. Преди да вляза се обаждам по телефона на Х.:"Х., всеки момент влизам на купона." и млъквам. Може би, секунди, но на мен ми се сториха цяла вечност, докато чуя гласа на Х. в слушалката:"Сандьо, теб да не те е страх, бе? Ако те е страх, въобще не влизай." и се смее. Страхът изчезна, проработи на секундата "мантрата"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 10.01.15 08:36.

Вчера бях на сбирка в групата на АА "Само за днес". Бяхме "само" 7 алкохолици в стаята и "само" 4 онлайн

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се,че ти олеква като споделяш.
Но не виждам някой тук да ти отговаря изобщо.
Като гледам във всички клубове има застой.
А застоя и блатната вода миришат.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

След третото или четвъртото ми споделяне тук в "моята" тема "За мантрата и...", на сбирка в моята домашна група на АА "Има изход" казах, колко съм благодарен, поради факта, че никой не споделя мнение по повод моите първи два - три мецеца в АА в моето време, за които разказвам в клуба на "АЗ".

"А застоя и блатната вода миришат." Нищо не е завинаги. Аз съм благодарен, че със сигурност, поне ти всичко си прочел и видял в моята тема. В "застоя" могат много неща да се видят, ако искам да виждам и нямам, разбира се очакването на секундата да прогледна. Във вонята мога много неща да изнюхам, ако имам дъх, ако искам да дишам и нямам, разбира се очакването на секундата всичко да издишам.

Четенето и знаенето за нещо, не е самото нещо. Ако има блато, значи трябва да го има. Но имането му няма да е завинаги. Ако има воня, значи трябва я да има. Но имането й няма да е завинаги.

А ти, все пак, нещо казваш. Не знам, дали е отговор. Но е нещо и на мен това ми е достатъчно.

Редактирано от Sandu62 на 12.01.15 12:16.

На сбирката, алкохоличката В. казва, че няма какво да сподели по Девета стъпка. Но се изказва, защото в "последно време" не се чувства добре, чувства се застрашена от пробив. Светът не я разбира - вкъщи не я разбират, на работата не я разбират, на улицата не я разбират и най - важното за мен, за моето възстановяване от болестта "алкохолизъм" в споделеното от В.:"Ходя при психотерапевт. И какво от това? Когато съм при него и му разказвам ми олеква и когато изляза от кабинета, пак ме връхлитат страхове, отчаяние, притеснения, нищо не ми се прави, не ми се ходи на работа, не ми се разговаря с детето вкъщи и ми се приисква да изпия едно. Все още издържам да не изпия едно. Не пия вече повече от година и издържам. Затова дойдох и на сбирка, доста време не съм идвала. Имах спонсор, направих първите три стъпки. И натам се отказах, защото това писане по Четвърта стъпка ме кара да се чувствам като ученичка, като дете. Не виждах смисъл оттова писане и се отказах. Не знам вече какво да правя?"
В. не пие повече от година, доста време не е посещавала сбирки, ходи при психотерапевт, "направила" е първите три стъпки от програмата, след което не продължава, защото писането по Четвърта стъпка е детска работа. И се чувства застрашена от пробив. И не се чувства добре и не знае какво да прави? Но знае, че писането е детска работа и няма смисъл да го прави.

А аз какво правех? Не помня, дали съм определял писането като детска работа, но го правех, защото просто до онзи момент не бях го правил. Реших да опитам да правя нещо, което не бях правил. Не вярвах, че би могло да ми помогне, но се преструвах в началото, че точно писането ще ми помогне. И в един момент се оказа, че моята представа за писане, няма нищо общо с писането по Четвърта стъпка. Едно е да пишеш съчинение по преживяване в четвърти клас, друго е да пишеш преразказ по прочетен текст от учителката в трети клас, трето е да пишеш "Отговор на литературен въпрос" в седми клас...Все е физическато действие писане, но целта, заради която го правя е различна и това се случва в детските ми, юношеските ми години. И сега, на 50 години, пак ще трябва да пиша?! Пак ще правя като децата?!Ами да, като децата! Ами да, пак физическото действие - писане!Целта, обаче за мен е друга, стана друга, когато след преструването в началото да пиша, физически просто пиша, дойде момента, когато писането бе изместено от емоцията, че споделям, пишейки на друго човешко същество и е полезно за мен да бъда честен, а не - трябва да бъда честен. И признавам недостатъци и грешки, не за да се смачкам, не, за да се видя колко кофти човек съм, а като начало да спра да живея с представата за себе си и да започна да живея с това такъв, какъвто съм. Аз имам качества, Бог тези качества няма да ми ги вземе и никой от видимия свят няма да ми ги открадне, защото са от Бог. И не се занимавам с моите качества. Те работят, когато не се занимавам с тях. Когато се занимавам с тях, а не съм просто благодарен, че ги имам, какво става? Ами, използвам ги само за себе си, за да мога да заграбя от живота на другите, да живея живота на другите и да полудявам, и да не знам защо полудявам и накрая в един момент да си почина, като изпия едно, само едно...Е, може и две. И след второто, вече спирам да ги броя, вече си почивам, няма ме. Опознавам недостатъците си, когато пиша на друго човешко същество. Недостатъците ми могат да се отнемат, ама не когато аз искам, по - точно изисквам. А когато, тогава. И то тези, които пречат да бъда полезен на всичко извън мене, извън моето "великолепно" аз. Да се опозная себе си, за мен значи да се обикна такъв, какъвто съм. А не да продължавам да обичам представата за себе си. Да обикна недостатъците си. С качествата си да направя нещо полезно, нещо добро за другите. Да се предам. И вече поговорките, вековните мъдрости започват да се преживяват, започвам живота си, живея моя живот, само моя живот и нямам изискването за добър или лош живот.

Господи, благодаря, Ти!Дай ми, силата да приема и днешния ден и така да го изживея миг по миг. Да бъде, Волята Ти.Амин.

Редактирано от Sandu62 на 14.01.15 07:08.

Така е,нищо не е завинаги.
Може би само хорската злоба.
В клуб приятели се опитаха да ме разпънат на кръст.
Силните хора винаги им е било завиждано.
За съжаление не винаги мога да проявя милосърдие,не със всички става да проявиш толерантност.
Бих искал да бъда по-добър,но с някои това е невъзможно.
Успех и трезвенност ти желая.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT! FIGHT BACK AND NEVEE GIVE UP!!

А тебе кой дявол те гони да скачаш в блатни води, а?

машините имат ли дупе да ги сърби кът тебе тука да се чешат.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приключвам разговора с Юлия. Паля колата и съответно бързам, за да не закъснея за сбирка. След минути се сещам, че не се върнах в Лидъл, за да се извиня на охраната.Мозъкът ми трескаво работи, защото трескаво работя по програмата с моя спонсор Х. и трескаво на секундата, веднага трябва да си призная грешката, трескаво веднага да се извиня, трескаво веднага да направя 10- та стъпка. Ха - ха - ха. Това съм можел тогава - честно съм се опитвал да бъда честен колкото мога и колкото ми позволява Бог. И грешки. Карам и звъня по телефона, за да се свържа с дъщеря ми - да намери телефонен номер на този магазин "Лидъл" в ж.к. Младост 4, когато го намери да ми се обади, да ми го каже и аз веднага да се свържа с охраната по терефона, да се извиня, защото съм най - големия АА програмист, защото имам най - добрият спонсор, защото съм в най - добрата група на АА, защото още същата вечер на сбирка ще споделя как светкавично израствам духовно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи бях на сбирка. От доста време пропускам сбирките във вторник. Викам си, а бе, я да взема да си оставя един ден без сбирка. Както ходя всеки ден на сбирки, може пък да съм станал зависим от сбирки на АА. Някои много се страхуват да не би да станат съзависими от сбирки?! Щото нали целият свят ни доминира, да не вземе де ме доминира някоя сбирка, да полудея и да взема де се запукам, заплющя, щото съм бил на сбирка, щото съм станал съзависим от сбирка?! И по тази причина се натаралянквам?! Ха - ха - ха.Коварна е болестта - как лесно мога да се самазаблудя и оправдая. МХМХММММ. Я, да опитам да не ходя във вторник?! Миналата седмица не бях и в петък, събота, даже и неделя. Ами то, на мен не ми се пие. Ето на, ко ми има?! Нищо ми няма. Даже мога и да не ходя на сбирки. Не съм зависим от сбирките. Цели три дни не ходих на сбирка. И на ко - нищо ми няма, не ми се пие... Ама, хич не ми минава през ума да разреждам сбирките, щото мога да стана зависим от сбирките?! Бях в провинцията. Затова три дни не ходих на сбирка. Имах основателна причина да не посещавам сбирка в група на АА. Ама, видях, че и не умрях като не присъствах на сбирка три дни. Имах основателна причина да не присъствам на сбирка, а не щото ме е страх да ни би да стана съзависим от сбирките на АА.

Та, снощи, на сбирката разбирам, че В. е направила пробив. Тази В., за която вече ви споделях. Снощи В. каза, че вече нямя да пропуска сбирка. Много хубаво.

Темата в групата, снощи беше:"Не посягай към първата чаша!" Така казват в АА. Така пише в жълтата книга "Живот в трезвост". Ама, аз това да не посягам към първата чаша го знам още от студентскиге си години - зверски дни и нощи в алкохол, много алкохол. И как знам, че не трябва да посягам към първата чаша, а пък в един момент що посягах? Ами, нали не съм прост, ами нали не съм луд?!Що посягам? Знам, че не трябва да посягам, а пък посягам...

Бързам за работа. С бързане няма да съм честен, ще "лудувам" всичко да ви споделя набързичко и нищо не става така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Eдин брат с близо четиригодишна трезвост споделя как за първи път в АА чул, че не трябва да посяга към първата чаша, не трябва да изпива първата чаша;как в АА чул за 24 часовия план да не посяга към първата чаша, да издържи да не пие 24 часа;как изобщо не се е сещал, докато яко пиел, да не посяга към първата чаша... Хайде, за мен, пак коварността на болестта "алкохолизъм" - този събрат не се бил сещал да не посяга към първата чаша?!Все едно този събрат никога не е чувал - "без едно мога, с едно не мога"? И този лаф, ако не означава точна това, "не посягай към първата чаша", здраве му кажи. Не помни, не може или не иска този събрат да се сети колко се е напъвал, колко човешки сили е използвал да не посяга към първата чаша и изведнъж от нищото, алеееееей - хоп, ПОСЯГА! ПО - СЯ - ГА!!!
И виждам новодошли/ама и аз съм бил същият през първите два месеца в АА/ как веднага "ЧЕСТНО" пожелават да преизпълнят 24 часовия план да не посягат към първата чаша, да не пият. Защо "честно" го слагам в кавички? Ами щото се заблуждавам, че съм честен - веднага, ама веднага забравям, че сам съм дошъл за помощ в АА, щото нямам човешки сили повече да се напъвам, да не посягам към първата, не мога сам и чувам за план, план само от 24 часа да не се запуквам и вече измамно си възвръщам вярата в моите собствени човешки сили, че ей на, хората в АА го казват - недей посяга към първата чаша 24 часа и ей, тъй на - ден по ден оставам трезвен, като знам, ама много знам, че няма този път да посягам към първата чаша.

Не мога да схвана, няма как да схвана, че този план работи, единствено и само, ако приема факта, че в АА съм дошъл за помощ, а не да се оправям сам; ако положа усилия да проумея и приема тази непроумяума болест "алкохолизъм", ако мога да схвана, че алкохолът ми е бил само лекарството, докато N на брой години съм пил, че болестта е в мен, а не в алкохола; защото съм видял, че не мога сам и не мога да чуя, че в АА има друго лекарство, не алкохолът, а имено - намерихме общо решение, изход - живот на духовна основа, ако практикувам програмата на АА. За мен, със спонсор. Защото, когато тръгнах в първи клас, никой не ми даде букваря, никой не ми каза, че съм много умен, много мисловен, много интелигентен и мога сам да науча от букваря азбуката, сам да се науча да чета и на мен лично не ми трябва учител, защото съм специален, различен, уникален?!

И какво става? Какво стана с мен вече споделях, а какво виждам, какъв е моят малък ли, голям ли опит или неопит? Някой изпълняма или преизпълнява, все едно, колко време 24 часовия план и идва момента, когато ме пита:"Сандьо, пие ми се, бе!Какво да правя?" или дори казва, "Не знам какво да правя - изпълнявам плана, не посягам към първата чаша, ама ми се пие?!"Чух веднъж един събрат, който вече близо две години не пие да казва на новодошъл:"Прояви воля, бе пич! Стисни зъби в началото!Аз така направих и сега вече съм много добре. Прочетох Голямата книга, знам стъпките, духовността е в общочовешките неща, имам проблеми и знам кои мога да разреша, кои не мога, както се казва в нашата молитва за смирението:"Господи, дай ми смирението да примема нещата, които не мога да променя;смелостта да променям нещата, които мога да променя и мъдростта да прозирам разликата между едното и другото..."Този събрат, даже казва молитвата от първо лице, ед.ч., а не ние - намерихме общо решение. За себе си мога просто да кажа, че без грам човешка сила за нищо останах, докото осем години откачах от напъване да не посягам към първата чаша, щото само това знаех - да не посягам към първата чаша; не бях чувал за АА, не бях чувал за общо решение, не бях чувал за духовна праграма - мощно духовно лекарство, за да се възстановя от алкохолизма.

Ще продължа по - късно, че май - май, нещо се възпалих. Ще започна да проповядвам, което продължава да ми се случва и няма да съм привлекателен - не съм в Неговото присъствие, своеволнича, правя се на господ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От главата "Има изход", Голямата книга:"Ние сме беззащитни пред първата чаша."

Много е трудно, страшно, непонятно точно това да си призная, моето аз да си признае, моето болно его да си признае. Много е лесно, без страх, понятно точно това да го разбера и в досегашната си логика за случване на каквото и да е да знам, че не трябва да посягям към първата чаша. Коварството на болестта - да мантраджийствам в мантрата "не посягай към първата чаша". Признанието е честност, а разбирането в моята логика - самозаблуда. Много трудно, страшно, непонятно в простотата извън логиката на моето аз, на моето болно его - "някои хора/подчертавам, не алкохолици, а хора/ по природа не могат или не искат да бъдат честни със себе си. Има такива нещастници." Това в кавичките от главата "Как действа програмата", Голямата книга. Още на първата ми сбирка в групата на АА "Има изход" в мен се надигна вълна от негодувание в резултат от емоцията, която провокира у мен думата "нещастници". Веднага си казах - аз не съм нещастник. И в самозаблуда дълго време споделях и търсех друга дума, упреквах, съдех преводача. И щото съм "честен"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Одисеята там приключи.
Да се надяваме.

В елемента "хронична" коварно и неразбираемо пропуснах "прогресивна". Пропуснах, защото, може би, най - трудно, най - бавно, най - непроумяемо до мен достигна точно това, че болестта "алкохолизъм" е и прогресираща. Ами, как да стане лесно като на първо място е коварна?! Каквото и да правя, доста време, без да си давам сметка за това, изневиделица ме връхлита мисълта:"Ама, аз в началото на моето пиянство, нали можех да спирам да пия, когато си поискам?" Можех да спирам, имах човешки сили да спирам и след първата чаша, и след втората, и след третата... И коварството на болестта ме изпълва и ме връхлита изневиделица и следващата мисъл:"Защо и сега да не мога да спирам, бе джанъм?!"Още повече, че вече знам, много знам и най - важното, много съм се опознал. И що да не мога да изпия бавно, нормално, само като извор на веселие и добро настроение,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...Та, каквото и да разправям къде и как/правилно или неправилно/ съм "стъпвал" по стъпките, файда никаква/според мен/. Акробатичният номер в центъра на арената, под нестихващите аплодисменти на многохилядната публика/нали съм алкохолик, нали обичам аплодисментите?/ като начало, за всеки в АА би могло да бъде простото действие - "пожелах да имам спонсор". Ама, ако мога и да не си остана само в това действие и не защото някой ми тъпани, та чак ще ми пукне тъпанчетата на ушите - "намери си спонсор". За мен истината е в "пожелах да имам спонсор". Как става това? Ами първо "пожелах" и второ, няма да се повтарям, но си припомням цитата, който споделих преди време тук от главата "Има изход", "Голямата книга на АА" - точно такъв е моят спонсор..."

Това съм го споделял преди повече от две години... Има нещо ново, което бих искал да споделя. Ще бъда благодарен, ако съм полезен. Споделил съм - "Ами първо пожелах да имам спонсор..." Отговорът на това защо съм пожелал да имам спонсор дойде преди около месец. След повече от 4 години и половина трезвост у мен се появи полезният отговор на това, защо "чак" след два месеца непиене и ходене на сбирки в АА, "чак" тогава съм пожелал да имам спонсор. Аз дойдох в АА с искреното желание да не близвам капка алкохол до края на живота си. Исках да не близвам, но близвах и не можех сам да спра да пия. Исках някой да ме научи, да ми каже, да ми помогне точно в това - да не близвам капка алкохол до края на живота си. С това съм бил абсолютно наясно - не искам да пия алкохол до края на живота си и не знам как да стане тази работа, не мога сам. Не съм бил наясно, обаче преди да дойда в АА и два месеца, след като дойдох, че:"Аз съм болен. Болен съм от болестта "Алкохолизъм"." И защото не съм знаел, че съм болен - единствено и само по тази причина в моята човешка логика не съм потърсил помощта на лекар, честен лекар - специалист. В незнанието си съм си измислял толкова години, че на мен ще ми е достатъчно само да не пия капка алкохол до края на живота си. И толкова съм бил убеден в това, че ми е достатъчно само да не пия алкохол и по тази причина цели два месеца не можех да чуя какво се споделя на сбирка на АА, не можех да чуя опита на тези преди мен, които се бяха възстановили от болестта "Алокохолизъм", а не само бяха спрели да пият и не само знаеха, че не трябва да посягат към първата чаша с алкохол... Всъщност чувах ги, но в самозаблудата на моето твърдо убеждение, че точно на мен ми е достатъчно само да не пия, дълбоко у мен вървеше филмовата лента:"Абе, вие може и да сте болни, ама аз не съм." Сега, как става това да осъзная, че не е достатъчно само да си призная, че съм алкохолик, а по - важното да приема, да осъзная, да почувствам, да се доверя, че съм и болен, не мога да ви го обясня. Но мога да ви кажа, че при мен стана, след като два месеца не пропусках сбирка на АА. Самолечението помага в редки случаи. Аз не исках повече да съм изключение, не исках повече да съм уникален... Осъзнал, че съм болен, то се доверих, че освен да не пия до края на живота си, то мога да се възстановявам от болестта "Алкохолизъм" по Програмата на АА с честната помощ от друг алкохолик, възстановил се пак по тази, същата Програма на АА - моят спонсор. Не исках този път да рискувам, да бъда изключение от правилата... Доверих се на опита на милиони възстановени алкохолици преди мен в АА. Не се интересувах, че АА не е панацея, че има други пътища... Аз честно пожелах този път, пътят на АА, живот на духовна основа...

И днес не съжалявам за това. И днес съм възстановен. И днес съм трезвен. И не забравям, че ми е дадена от "моят" Лечител, единственият Творец на законите, в които съществува хармонията на Вселената, един ден отсрочка. Един ден отсрочка, за да не забравям, че мога и да изляза, дори и само в банкета на Пътя "Живот на духовна основа", да не се отказвам, да не избирам по - лесни, средни, половинчати пътища... Защото такива пътища, рано или късно ще ме заведат там, където бях - да не мога да не посегна към първата чаша и да живея живот "Смърт на живо"... Защото никой не ми гарантира светкавична физическа смърт - инсулт, инфаркт, цероза, панкреатит...

И днес аз съм радостен и благодарен. Ако мога да помогна, ако мога да бъда полезен, дори и само на един човек с моята болест, с моето страдание, с моята съдба, то наистина това вече е блаженство, самото блаженство и един друг смисъл в моя нов живот на достатъчност, без да чувствам липсата от каквото и да било и на когото и да било.

Бъдете здрави и благословени!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите