|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|
А тебе кой дявол те гони да скачаш в блатни води, а?
| |
|
|
|
машините имат ли дупе да ги сърби кът тебе тука да се чешат.....
| |
|
Тема
|
 Re: За мантрата и...
[re: Sandu62]
|
|
| Автор |
Sandu62 (ентусиаст) |
| Публикувано | 29.01.15 07:07 |
|
|
Приключвам разговора с Юлия. Паля колата и съответно бързам, за да не закъснея за сбирка. След минути се сещам, че не се върнах в Лидъл, за да се извиня на охраната.Мозъкът ми трескаво работи, защото трескаво работя по програмата с моя спонсор Х. и трескаво на секундата, веднага трябва да си призная грешката, трескаво веднага да се извиня, трескаво веднага да направя 10- та стъпка. Ха - ха - ха. Това съм можел тогава - честно съм се опитвал да бъда честен колкото мога и колкото ми позволява Бог. И грешки. Карам и звъня по телефона, за да се свържа с дъщеря ми - да намери телефонен номер на този магазин "Лидъл" в ж.к. Младост 4, когато го намери да ми се обади, да ми го каже и аз веднага да се свържа с охраната по терефона, да се извиня, защото съм най - големия АА програмист, защото имам най - добрият спонсор, защото съм в най - добрата група на АА, защото още същата вечер на сбирка ще споделя как светкавично израствам духовно, защото светкавично правя 10- та стъпка. Дъщеря ми намира телефонен номер, съобщава ми го и аз се свързвам с един от управителите и обяснявам защо трябва да разговарям с охраната. Не могат да ме свържат с охраната. И аз изисквам от управителя веднага, когато приключа разговора с него да отиде при охраната и да й поднесе моите искрени, честни извинения, защото не го ли направи ще умра, светът ще свърши, Земята ще спре да се върти, защото аз няма да мога веднага да направя 10- та стъпка, няма да съм АА програмист №1 и МОЕТО духовно израстване ще прекъсне, МОЕТО АЗ ще мре, моето болно его ме трепе - трескав съм, еуфоричен съм, превъзбуден съм...Карам колата, говоря по телефона, нарушавам правилата за движение, за което имам оправдание, щото правя 10- та стъпка. Управителят ми обещава, че всичко ще каже на охраната. В онзи момент съм доволен, но не и благодарен. Тогава няма как да схвана, че поведението ми не е в 10- та стъпка, а в поведение да получа на всяка цена всичкото одобрение на света, да получа ответната емоция в моята погрешна човешка логика на секундата в моето време, всичко аз да направя, всичко аз да подредя - правя се на господ, а това мен ме води до първата чаша. В случая, никаква мисъл за алкохол, но емоционално съм раздрусан. Ама тогава не мога да разбера какво става. Единственото, което работи в полезната за мен посока в моето възстановяване от болестта "алкохолизъм" е, че съм честен в опитите ми да бъда честен. Това, пак за мен, в онзи момент е Бог - без да Го търся, без да Го познавам, без да Го рабирам или да не Го разбирам. Навреме отивам на сбирката. Споделям случката с поничката, споделям каква работа съм отхвърлил по 10 - та стъпка. Ха - ха - ха. Сега се смея, но тогава съм важен, доволен, но не и пак казвам - благодарен.
Докато споделям, алкохоличката Z. се подсмихва. И ме дразни. Z. ми вдигна телефона, когато за първи път се обадих да търся помощ, от нея чух думите в слушалката "има изход", тя ми каза, че с моята алкохолна кариера мога да бъда полезен на много страдащи братя и сестри и сега СЕ ПОДСМИХВА?! Дразни ме и започва да ме е яд на Z., даже започвам по време на сбирката да я мразя и правя филм в главата си как "ще я побъркам" след сбирката. Разбира се, не я побърквам след сбирката. Поне половин час тогава Z. ми отделя в опити да ми помогне, да ми обясни как занимавам дъщеря ми със себе си, как занимавам управителя на Лидъл със себе си, как целия свят занимавам със себе си, как търся на момента и на всяка цена одобрението... С няколко думи, това, което достига до моето его от опитите на Z. е, че нищо не съм направил. Това не е така, ама в самоизмама това достига до мен. И ме дразни Z., и ме е яд на Z. и не мога да я понасям. Още повече, че този разговор се случва пред моя спонсор Х. И той мълчи. Значи и двамата са против мен. И гордост, и грешна самооценка, и омраза и в резултат нищо не мога да чуя - егоизъм, егоцентризъм. Накрая Z. изръсва нещо, което и до днес в много моменти ми помага, действа ми като мантра:"Ха, да видим какво ще стане, ако не се извиниш веднага?! Ха, да видим какво ще стане, ако само си признаеш грешката на Бог, на себе си и на друго човешко същество/спонсорът/?!" Тази сутрин това в мен звучи така:"Ха, да видим какво ще стане, ако нещо не стане така, както изисквам; така, както очаквам да стане в моето време?!"
Ами, споделих ви - АА не е идеалното, но за мен - полезното място. И днес съм трезвен; само за днес, в тази минута - покоят е в мен. Братя и сестри, благодаря ви. Господи, благодаря Ти!Да бъде Твоята воля!Моля Те, за готовност и здрав разум, и в миговете на днешния ден. Амин.
| |
|
Тема
|
Re: За мантрата и...
[re: Sandu62]
|
|
| Автор |
Sandu62 (ентусиаст) |
| Публикувано | 04.02.15 07:20 |
|
|
Снощи бях на сбирка. От доста време пропускам сбирките във вторник. Викам си, а бе, я да взема да си оставя един ден без сбирка. Както ходя всеки ден на сбирки, може пък да съм станал зависим от сбирки на АА. Някои много се страхуват да не би да станат съзависими от сбирки?! Щото нали целият свят ни доминира, да не вземе де ме доминира някоя сбирка, да полудея и да взема де се запукам, заплющя, щото съм бил на сбирка, щото съм станал съзависим от сбирка?! И по тази причина се натаралянквам?! Ха - ха - ха.Коварна е болестта - как лесно мога да се самазаблудя и оправдая. МХМХММММ. Я, да опитам да не ходя във вторник?! Миналата седмица не бях и в петък, събота, даже и неделя. Ами то, на мен не ми се пие. Ето на, ко ми има?! Нищо ми няма. Даже мога и да не ходя на сбирки. Не съм зависим от сбирките. Цели три дни не ходих на сбирка. И на ко - нищо ми няма, не ми се пие... Ама, хич не ми минава през ума да разреждам сбирките, щото мога да стана зависим от сбирките?! Бях в провинцията. Затова три дни не ходих на сбирка. Имах основателна причина да не посещавам сбирка в група на АА. Ама, видях, че и не умрях като не присъствах на сбирка три дни. Имах основателна причина да не присъствам на сбирка, а не щото ме е страх да ни би да стана съзависим от сбирките на АА.
Та, снощи, на сбирката разбирам, че В. е направила пробив. Тази В., за която вече ви споделях. Снощи В. каза, че вече нямя да пропуска сбирка. Много хубаво.
Темата в групата, снощи беше:"Не посягай към първата чаша!" Така казват в АА. Така пише в жълтата книга "Живот в трезвост". Ама, аз това да не посягам към първата чаша го знам още от студентскиге си години - зверски дни и нощи в алкохол, много алкохол. И как знам, че не трябва да посягам към първата чаша, а пък в един момент що посягах? Ами, нали не съм прост, ами нали не съм луд?!Що посягам? Знам, че не трябва да посягам, а пък посягам...
Бързам за работа. С бързане няма да съм честен, ще "лудувам" всичко да ви споделя набързичко и нищо не става така.. Ще продължа, когато мога.
Светъл ден ви пожелавам. Не хубав, не трезвен, не лош, светъл да ви е денят, ей такъв - светъл, ви го желая..
Господи, да бъде, Твоята воля!Амин.
| |
|
Тема
|
Re: За мантрата и...
[re: Sandu62]
|
|
| Автор |
Sandu62 (ентусиаст) |
| Публикувано | 04.02.15 11:47 |
|
|
Eдин брат с близо четиригодишна трезвост споделя как за първи път в АА чул, че не трябва да посяга към първата чаша, не трябва да изпива първата чаша;как в АА чул за 24 часовия план да не посяга към първата чаша, да издържи да не пие 24 часа;как изобщо не се е сещал, докато яко пиел, да не посяга към първата чаша... Хайде, за мен, пак коварността на болестта "алкохолизъм" - този събрат не се бил сещал да не посяга към първата чаша?!Все едно този събрат никога не е чувал - "без едно мога, с едно не мога"? И този лаф, ако не означава точна това, "не посягай към първата чаша", здраве му кажи. Не помни, не може или не иска този събрат да се сети колко се е напъвал, колко човешки сили е използвал да не посяга към първата чаша и изведнъж от нищото, алеееееей - хоп, ПОСЯГА! ПО - СЯ - ГА!!!
И виждам новодошли/ама и аз съм бил същият през първите два месеца в АА/ как веднага "ЧЕСТНО" пожелават да преизпълнят 24 часовия план да не посягат към първата чаша, да не пият. Защо "честно" го слагам в кавички? Ами щото се заблуждавам, че съм честен - веднага, ама веднага забравям, че сам съм дошъл за помощ в АА, щото нямам човешки сили повече да се напъвам, да не посягам към първата, не мога сам и чувам за план, план само от 24 часа да не се запуквам и вече измамно си възвръщам вярата в моите собствени човешки сили, че ей на, хората в АА го казват - недей посяга към първата чаша 24 часа и ей, тъй на - ден по ден оставам трезвен, като знам, ама много знам, че няма този път да посягам към първата чаша.
Не мога да схвана, няма как да схвана, че този план работи, единствено и само, ако приема факта, че в АА съм дошъл за помощ, а не да се оправям сам; ако положа усилия да проумея и приема тази непроумяума болест "алкохолизъм", ако мога да схвана, че алкохолът ми е бил само лекарството, докато N на брой години съм пил, че болестта е в мен, а не в алкохола; защото съм видял, че не мога сам и не мога да чуя, че в АА има друго лекарство, не алкохолът, а имено - намерихме общо решение, изход - живот на духовна основа, ако практикувам програмата на АА. За мен, със спонсор. Защото, когато тръгнах в първи клас, никой не ми даде букваря, никой не ми каза, че съм много умен, много мисловен, много интелигентен и мога сам да науча от букваря азбуката, сам да се науча да чета и на мен лично не ми трябва учител, защото съм специален, различен, уникален?!
И какво става? Какво стана с мен вече споделях, а какво виждам, какъв е моят малък ли, голям ли опит или неопит? Някой изпълняма или преизпълнява, все едно, колко време 24 часовия план и идва момента, когато ме пита:"Сандьо, пие ми се, бе!Какво да правя?" или дори казва, "Не знам какво да правя - изпълнявам плана, не посягам към първата чаша, ама ми се пие?!"Чух веднъж един събрат, който вече близо две години не пие да казва на новодошъл:"Прояви воля, бе пич! Стисни зъби в началото!Аз така направих и сега вече съм много добре. Прочетох Голямата книга, знам стъпките, духовността е в общочовешките неща, имам проблеми и знам кои мога да разреша, кои не мога, както се казва в нашата молитва за смирението:"Господи, дай ми смирението да примема нещата, които не мога да променя;смелостта да променям нещата, които мога да променя и мъдростта да прозирам разликата между едното и другото..."Този събрат, даже казва молитвата от първо лице, ед.ч., а не ние - намерихме общо решение. За себе си мога просто да кажа, че без грам човешка сила за нищо останах, докото осем години откачах от напъване да не посягам към първата чаша, щото само това знаех - да не посягам към първата чаша; не бях чувал за АА, не бях чувал за общо решение, не бях чувал за духовна праграма - мощно духовно лекарство, за да се възстановя от алкохолизма.
Ще продължа по - късно, че май - май, нещо се възпалих. Ще започна да проповядвам, което продължава да ми се случва и няма да съм привлекателен - не съм в Неговото присъствие, своеволнича, правя се на господ.
, а пък това не работи, нито за мен, нито за когото и да било друг алкохолик от моя тип - безнадеждният. .
| |
|
Тема
|
Re: За мантрата и...
[re: Sandu62]
|
|
| Автор |
Sandu62 (ентусиаст) |
| Публикувано | 06.02.15 07:27 |
|
|
От главата "Има изход", Голямата книга:"Ние сме беззащитни пред първата чаша."
Много е трудно, страшно, непонятно точно това да си призная, моето аз да си признае, моето болно его да си признае. Много е лесно, без страх, понятно точно това да го разбера и в досегашната си логика за случване на каквото и да е да знам, че не трябва да посягям към първата чаша. Коварството на болестта - да мантраджийствам в мантрата "не посягай към първата чаша". Признанието е честност, а разбирането в моята логика - самозаблуда. Много трудно, страшно, непонятно в простотата извън логиката на моето аз, на моето болно его - "някои хора/подчертавам, не алкохолици, а хора/ по природа не могат или не искат да бъдат честни със себе си. Има такива нещастници." Това в кавичките от главата "Как действа програмата", Голямата книга. Още на първата ми сбирка в групата на АА "Има изход" в мен се надигна вълна от негодувание в резултат от емоцията, която провокира у мен думата "нещастници". Веднага си казах - аз не съм нещастник. И в самозаблуда дълго време споделях и търсех друга дума, упреквах, съдех преводача. И щото съм "честен" намерих друга дума - "неудачници", "несретници"... И вече споделих, в шеметно бездействие като действам да търся друга дума, с която да замествам "нещастници" си стоях закеркенечен в "признахме, че сме безпомощни/безсилни/ пред алкохола". Точка, голяма точка, не тире, след което следва - "че животът ни е станал неуправляем". Не исках да бъда нещастник и в самозаблуда, по лесен и удобен път търсех друга дума и като я намерих/"несретник", "неудачник"/, и като я споделях с други братя и сестри, и като съдех преводача, очаквах покоят да ме изпълни и ей, ме на, вече съм щастливец, а не нещастник само, защото намерих друга дума..Дръжки!!!Яки дръжки!!!. С такава честност, с толкова честност - яки дръжки. Защо съм продължил, защо не спрях до голямата точка? Единственото обяснение в някаква логика, ако изобщо ми е полезно да търся логика, е Божията милост за мен/за други не знам/ в Братството на АА. Поех дълбоко дъх и от "Признахме, че сме безпомощни/безсилни/ пред алкохола... до "... да прилагаме тези принципи във всичките си дела" никакви тирета, запетайки, точки не ме занимаваха и не ме занимават, доколкото мога, а не доколкото искам. Всички препинателни знаци ги оставям между кориците на "Граматика на българския език". И днес, и тази сутрин не слагам точка след "... дела". Поемам дъх и съм на "... Признахме, че..." И един от резултатите във видимото е, че приемам, как много години жадно съм поемал грешното лекарство "АЛКОХОЛ" за моята трикомпонентна болест "АЛКОХОЛИЗЪМ". Спирам грешното лекарство - алкохола и понеже съм болен от трикомпонентната/1.Зависимост на ума ми страстно, обсесивно да пожелая първата чаша с причина и без причина;2.Един вид алергичната реакция на тялото ми след първата чаша да не мога и да не знам кога да спра да рия;3.Заболяването на душата, духовната болест - пустотата в мен, все нещо да ми липсва, и все да съм неспокоен, раздразнителен и недоволен./ болест "алкохолизъм", която включва и елемента "хронична", която включва и елемента "смърт"/не само физическа смърт, ами смърт, щото не знам как да живея без алкохол и не знам как да живея без алкохол не само, защото ми се лочи алкохол или не ми се лочи алкохол в мантрата "не посягай към първата чаша", каквото и да значи това/ и без грешното лекарство в измислена честност се самозаблуждавам, че съм излекуван, че съм здрав. Обикновено, в човешка логика, в здрав разум, грешно лекарство се замества с точното лекарство. Това се опитнам да правя - моето точно лекарство е Братството на АА, Традициите на АА, програмата на АА, живот на духовна основа. А не духовност на животна основа. . Май не е много, много за смях..
Господи, да бъде Твоята воля. Благодаря Ти. Амин.
| |
|
|
|
Одисеята там приключи.
Да се надяваме.
| |
|
|
|
В елемента "хронична" коварно и неразбираемо пропуснах "прогресивна". Пропуснах, защото, може би, най - трудно, най - бавно, най - непроумяемо до мен достигна точно това, че болестта "алкохолизъм" е и прогресираща. Ами, как да стане лесно като на първо място е коварна?! Каквото и да правя, доста време, без да си давам сметка за това, изневиделица ме връхлита мисълта:"Ама, аз в началото на моето пиянство, нали можех да спирам да пия, когато си поискам?" Можех да спирам, имах човешки сили да спирам и след първата чаша, и след втората, и след третата... И коварството на болестта ме изпълва и ме връхлита изневиделица и следващата мисъл:"Защо и сега да не мога да спирам, бе джанъм?!"Още повече, че вече знам, много знам и най - важното, много съм се опознал. И що да не мога да изпия бавно, нормално, само като извор на веселие и добро настроение, само 50 грама хубаво, отлежало, качествено уиски? М?М?М? Що да не опитам да изпия? Този път пък може и да съм на далавера - ще мога да изпия само 50 грама уиски. И идват коварно епитетите - ХУБАВО уиски, ОТЛЕЖАЛО уиски, КАЧЕСТВЕНО уиски и чак, сега ми хрумва, и още един епитет - БЕЗОПАСНО уиски?!"Прогресивна" - това е положението, Сандьо!!!Опознат, неопознат - "прогресивна" и с моите човешки сили не мога да спра прогресията.. Ама, опознат - неопознат, мога да се сетя, че в началото на моя алкохолизъм не е имало нищо прогресивно и да се зачаткам, както аз си знам. Сега, номерът е кога и защо се сещам за началото? Номерът е мога ли да си призная, защо се сещам? Ами щото нещо ме е подразнило, нещо ме е обезпокоило, нещо ме е направило да се почувствам недоволен, а може пък и да е нещо, което тъъъъъъйййй ме е успокоило, че чак да си повярвам, че туууууйййй нещо ще е завинаги и БЕЗОПАСНО мога да гаврътна 50 грама от ХУБАВОТО, ОТЛЕЖАЛОТО, КАЧЕСТВЕНОТО, моето и само моето лекарство, което жадно съм гълтал през N на брой години от съзнателния си живот - АЛКОХОЛЪТ. Ами, част от това, което ми предлага АА, е да се помоля да ми се открие това нещо, да го приема това нещо, а не веднага да си глътна моето хапче - алкохолът.
Как става това? Ами, ей на една "мантра" в знаене, а не в правене:"На първо място, първите неща.". Каквото и да значи това..
Честит празник!
Благодарен съм на Бог за днешната светла и трезва сутрин.
| |
|
|
|
"...Та, каквото и да разправям къде и как/правилно или неправилно/ съм "стъпвал" по стъпките, файда никаква/според мен/. Акробатичният номер в центъра на арената, под нестихващите аплодисменти на многохилядната публика/нали съм алкохолик, нали обичам аплодисментите?/ като начало, за всеки в АА би могло да бъде простото действие - "пожелах да имам спонсор". Ама, ако мога и да не си остана само в това действие и не защото някой ми тъпани, та чак ще ми пукне тъпанчетата на ушите - "намери си спонсор". За мен истината е в "пожелах да имам спонсор". Как става това? Ами първо "пожелах" и второ, няма да се повтарям, но си припомням цитата, който споделих преди време тук от главата "Има изход", "Голямата книга на АА" - точно такъв е моят спонсор..."
Това съм го споделял преди повече от две години... Има нещо ново, което бих искал да споделя. Ще бъда благодарен, ако съм полезен. Споделил съм - "Ами първо пожелах да имам спонсор..." Отговорът на това защо съм пожелал да имам спонсор дойде преди около месец. След повече от 4 години и половина трезвост у мен се появи полезният отговор на това, защо "чак" след два месеца непиене и ходене на сбирки в АА, "чак" тогава съм пожелал да имам спонсор. Аз дойдох в АА с искреното желание да не близвам капка алкохол до края на живота си. Исках да не близвам, но близвах и не можех сам да спра да пия. Исках някой да ме научи, да ми каже, да ми помогне точно в това - да не близвам капка алкохол до края на живота си. С това съм бил абсолютно наясно - не искам да пия алкохол до края на живота си и не знам как да стане тази работа, не мога сам. Не съм бил наясно, обаче преди да дойда в АА и два месеца, след като дойдох, че:"Аз съм болен. Болен съм от болестта "Алкохолизъм"." И защото не съм знаел, че съм болен - единствено и само по тази причина в моята човешка логика не съм потърсил помощта на лекар, честен лекар - специалист. В незнанието си съм си измислял толкова години, че на мен ще ми е достатъчно само да не пия капка алкохол до края на живота си. И толкова съм бил убеден в това, че ми е достатъчно само да не пия алкохол и по тази причина цели два месеца не можех да чуя какво се споделя на сбирка на АА, не можех да чуя опита на тези преди мен, които се бяха възстановили от болестта "Алокохолизъм", а не само бяха спрели да пият и не само знаеха, че не трябва да посягат към първата чаша с алкохол... Всъщност чувах ги, но в самозаблудата на моето твърдо убеждение, че точно на мен ми е достатъчно само да не пия, дълбоко у мен вървеше филмовата лента:"Абе, вие може и да сте болни, ама аз не съм." Сега, как става това да осъзная, че не е достатъчно само да си призная, че съм алкохолик, а по - важното да приема, да осъзная, да почувствам, да се доверя, че съм и болен, не мога да ви го обясня. Но мога да ви кажа, че при мен стана, след като два месеца не пропусках сбирка на АА. Самолечението помага в редки случаи. Аз не исках повече да съм изключение, не исках повече да съм уникален... Осъзнал, че съм болен, то се доверих, че освен да не пия до края на живота си, то мога да се възстановявам от болестта "Алкохолизъм" по Програмата на АА с честната помощ от друг алкохолик, възстановил се пак по тази, същата Програма на АА - моят спонсор. Не исках този път да рискувам, да бъда изключение от правилата... Доверих се на опита на милиони възстановени алкохолици преди мен в АА. Не се интересувах, че АА не е панацея, че има други пътища... Аз честно пожелах този път, пътят на АА, живот на духовна основа...
И днес не съжалявам за това. И днес съм възстановен. И днес съм трезвен. И не забравям, че ми е дадена от "моят" Лечител, единственият Творец на законите, в които съществува хармонията на Вселената, един ден отсрочка. Един ден отсрочка, за да не забравям, че мога и да изляза, дори и само в банкета на Пътя "Живот на духовна основа", да не се отказвам, да не избирам по - лесни, средни, половинчати пътища... Защото такива пътища, рано или късно ще ме заведат там, където бях - да не мога да не посегна към първата чаша и да живея живот "Смърт на живо"... Защото никой не ми гарантира светкавична физическа смърт - инсулт, инфаркт, цероза, панкреатит...
И днес аз съм радостен и благодарен. Ако мога да помогна, ако мога да бъда полезен, дори и само на един човек с моята болест, с моето страдание, с моята съдба, то наистина това вече е блаженство, самото блаженство и един друг смисъл в моя нов живот на достатъчност, без да чувствам липсата от каквото и да било и на когото и да било.
Бъдете здрави и благословени!!! .
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
