Писанията на други събратя често ме провокират да си задавам разни въпроси и тъй като дълго време не бях писал тук реших днес да позапълня този половин час. Та мисълта ми е, че да, тези които са намерили своето решение чрез сила, по-голяма от тях несъмнено са избрани, тъй като всеки твърди, че това, че е трезвен не е негова заслуга и това несъмнено е така. От собствен опит мога да твърдя, че съм се извъртал по какъв ли не начин само и само да не влезна в запой. Ще работя много, ще тренирам, ще се срещам с хора, ще чета мъдри книги, ще гледам стойностни и поучителни филми, ще си намеря приятелка, ще, ще, ще! И същото това, както и други разни съм го слушал от всеки алкохолик. Обаче практиката сочи едно. Обръщам се назад и гледам. Разруха. Каквото и да направя, каквито и добри намерения да съм имал, накрая винаги алкохола излизаше победител. И не че нямам силна воля, не се заблуждавайте. Повечето ми познати ми признават, че за разлика от тях аз имам много силна воля. Но това в крайна сметка не ме спасяваше. Понякога болестта така ме извърташе, че започвах да си вярвам, че мога като другите да се напия и да спра дотам. Понякога ставаше, но неизменно идваше денят на запоя и няколко седмично ежедневно умиране. Истината е, че аз съм безпомощен пред алкохолизма. Истината е, че когато започна да пия аз не мога да кажа кога ще спра. Хората, които вървят по пътя на възстановяването наистина са избрани. Но те са и избрали. Избрали са да търсят начин на живот без да пият. И то не просто някакво жалко съществуване, а пълноценен живот. Алкохола е толкова силен, че единствено нещо още по-силно може да го измести. За мен това е Висшата сила. Благодарен съм на всички онези, на които не им омръзна да ме понасят и благодарение на които с всеки изминат ден ми се разкриват все повече и повече неща. Както много често го чувам, просто е, но никъде не е казано, че е лесно да вървиш срещу старото си аз, да мачкаш постоянно надигащото непокорна глава ЕГО. Да вършиш неща, въпреки че умираш от страх кой какво щял да каже или да си помисли. Но си струва. Защото всяко усилие се заплаща. Оставаш трезвен и получаваш удовлетворение. Живота се променя и започваш да получаваш защото си дал. Получаваш без да си се напъвал специално за това. Трудно е в началото. Но нима е по-леко да се гърчиш и бавно да умираш проклинайки целия свят? Стъпките са затова. Да намериш сила там, където твоята не върши работа. Усмихни се! Има изход!