Живеем сред хора, на които алкохолът не вреди. Около нас се пие - това е факт. Няма начин поне веднъж в годината, за секунда, за миг, да не ни мине мисълта: "Дали пък това уиски е толкова хубаво, колкото го хвалят...." Или нещо подобно. Сигурна съм, че на всеки се е случвало. Интересно ми е какво казва вътрешният ви глас в тези редки случаи. Какъв монолог протича?
На мен ми се случи миналия уикенд. Имах гости на вилата, донесоха като подарък красива стойка за вино от ковано желязо и вътре поставена бутилка. Понеже пък съпругът ми предложи домашно вино и всички го предпочетоха, тази бутилка така си и остана в поставката за украса. Отидоха си гостите на другия ден, мъжът ми и той се прибра в града, а аз останах да поразчистя. И вечерта си седя - доволна, спокойна, отпочинала, чета си книга. По едно време погледът ми се спря на поставката. И ми минава мисълта: "Колко красив сувенир! А и това вино сигурно е скъпо..." Развоят на мисълта ми беше следния: "Да, ако човек може да пие, не би било лошо в тази хладна вечер да си налее една чаша. Жалко, че не мога да пия. Що пък да не можеш една чашка? Ами защото няма да е една, нали знаеш, цялата бутилка ще е. Е, ти ще внимаваш. Че аз, ако можех да "внимавам", нямаше да се докарам до там. Само тази вечер... Да, бе, да! Още утре сутринта ще се събудиш с главоболие и жажда за бира. Тя няма да е една. Вечерта пак ще пиеш, сигурно водка. После пак бира. След седмица ще си парцал. А след месец? О, я стига гадни мисли..."
И на това място умът ми сам се върна обратно към книгата, която четях. След няколко минути тотално забравих за виното.
Та, случват ли ви се такива моменти?

Аз благодаря на Бог, че такива моменти не ми се случват, няма режисирани или сценаризирани такива моменти в живота ми сега, имах един или два пъти една обсесия, която ме измъчва много, и която носи в себе си като изход за освобождаване алкохола

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм дебел. Свръхтеглото ми е повече от 40 килограма. Да си представим сега, че съм диабетик, не по рождение, а от онзи, придобития в последствие тип. Последния път, преди да разбера за това, се бях налапал с шоколад и изпаднах в кома. Щях да умра.

Когато днес някой ми заговори за последния вид Милка и колко вкусна е тя, аз си спомням с ужас състоянието си преди комата и дори и насън не ми се приисква да си хапна пак шоколад.

Аз бях страстен пушач. Пушех повече от 3 кутии на ден. Да си представим сега, че съм болен от рак на белия дроб и след много тежка, живото застрашаваща ме операция и отстраняване на единия дроб, съм оцелял и сега някой ми заговори за най-новото Марл Боро и колко хубаво, меко и безвредно е то. Нито за миг не би ми се допушило, по скоро бих удушил производителите на цигари по света.

Аз обаче съм алкохолик. О този тип, които, независимо от изпитото минимално количество, губи контрол върху себе си, изпития алкохол и последващите си действия. При мен липсва причинно следствената връзка. Ако някой, за да се сгрее, неволно се допре до нагорещената печка той неминуемо ще се изгори, ще му излязат мехури и до края на живота си той ще знае, че допре ли се до нажежена печка се изгаря, много боли и НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПОСТЪПИ ТАКА.

НО НЕ И АЗ

Аз съм алкохолик, аз ще постъпя пак така, аз отново ще пия, независимо какво се е случило предния път, независимо, че съвсем честно, пред себе си, пред жена си, пред дечицата си съм се заклел, че никога повече, ама никога повече няма да пия. При мен липсва причинно следствената връзка. Аз всеки път казвах – този път си слагам ръката на печката и няма да се изгоря, този път знам как, мога и ще го направя. Луд ли бях?

Начина за възстановяване от заболяването алкохолизъм описан в Голямата книга на Анонимни алкохолици ми помогна да възстановя тази причинно следствена връзка. Тази проста, но не лесна програма, ми помогна да водя щастлив и трезвен живот, вече две години и половина. С помощта на Господ, така както аз Го разбирам, днес имам здравомислие и живота ми е щастлив и пълноценен.

А, ако случайно някога ми хрумне мисълта за алкохол, то това за мен означава едно – усъмнил съм се в безсилието си и отново съм повярвал, че съм Господ, мога сам да управлявам живота си и друг ми е виновен, че го бях превърнал в хаос. Загубил съм здравия си разум. Бих се молил и веднага бих говорил с друг алкохолик.

Не знам. Аз пък даже видях нещо положително в този разговор в главата ми. А именно, че той не беше придружен от никакво вълнение. Чисто и просто отхвърлих мисълта, че мога да си налея една чаша, и си продължих спокойно четенето. Това е успех, мисля. Преди 5 години бих се тормозила, бих изхвърлила бутилката, бих се обадила на приятел. Сега забравих след няколко минути.
Струва ми се, че не бива такива мисли да ни плашат и че е по-естествено тях да ги има, отколкото да ги няма. Дано не сея ерес сред редиците на въздържателите, но ние сме живи хора. И като такива имаме и забранени желания, които обаче подлагаме на критична оценка. Диабетикът също ще си каже: "Мамка им, как нагъват шоколад, а на мен ми е забранен..." Но няма да си вземе, нали, понеже знае последствията.
Интересно ми е да чуя повече мнения, наистина.

Да,вероятно диебетика ще прояви здрав разум,но моето мислене като алкохоличка е увредено.И това е трудно за приемане.Благодарна съм,че го приех и не се самозалъгвам,че подобни мисли са безопасни за мен и че мога сама да ги изпъдя.Може и да успея един или няколко пъти,но в един момент просто ще пия и после ще се чудя как се е случило.Това го зная от дългогодишния си опит и опита на стотиците братя и сестри-алкохолици,които лично познавам.

При мисълта за алкохол,а тя рядко се появява ми изплуват едни моменти в който със сълзи на очи съм се молел да мога физически да спра да пия,изплуват ми други моменти в който съм вършел хиляди простотии,моменти в който съм наранявал най-близките си хора и направо ми се гади само като с помисля.Благодаря на Бог за това че ми отне това желание.

Ами алкохолика няма защита пред първата чаша. Точно когато пие първата чаша всичко се измества от някаква налудничава мисъл, всичко преживяно унизително в този момент алкохолика не си спомня или то бива омаловажено, това е дефекта на ума. Прочети още за алкохолизма там е описано точно.

"Вече сме престанали да се борим с когото и да е, с каквото и да е - дори с алкохола. На този етап здравият ни разум трябва вече да се е възвърнал. Рядко ще проявяваме интерес към алкохола. Ако сме изкушени, ще бягаме от него като от огън. Реагираме разумно и нормално и откриваме, че това става автоматично. Ще видим, че новото ни отношение спрямо алкохола ни е било дадено, без да се налага да мислим или полагаме някакви усилия. То просто идва! И в това се състои чудото. Ние нито се съпротивляваме, нито пък избягваме съблазънта. Усещаме се като че ли са ни поставили в неутрално положение - в безопасност и защитени. Дори не сме се заклевали да се откажем от него. Вместо това проблемът е бил отстранен. Той вече не съществува за нас. НЕ СМЕ НИТО БЕЗРАЗСЪДНИ, НИТО УПЛАШЕНИ. Такъв е нашият опит. Така постъпваме дотогава, докато се поддържаме в добра духовна форма
Анонимни алкохолици - "Да действаме"

Казвам си...отървах се от ада на пиещия алкохолик.
И да ми минат такива мисли през главата си припомням колко добре ми е днес като трезвенник.
И благодаря и на бога и на себе си че съм успял да не дакосвам първата чаша.
Винаги си удрям мислен шамар..поощипвам се вътрешно...че не съм като другите.
Които след няколко часа няма да знаят какви ги плещят..а на другия дин ще ги цепи ужасен махмурлук.
Когато спрях да пия..оцених колко хубаво нещо е свежата тр2звенна утрин и трезвен ден по принцип.
Така че...изобщо не ми липсва алкохола.
Нито на физичиско..тито вече и на психическо ниво.
Хората са казали...без дразнител...изчезва и дразнението.
И няма ли апетит за алкохол...няма и пиене.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Когато спрях да пия..оцених колко хубаво нещо е свежата тр2звенна утрин и трезвен ден по принцип.
Така че...изобщо не ми липсва алкохола.
Нито на физичиско..тито вече и на психическо ниво.


А бе пич, ма ти нещо клавишите не уцелваш бе, а, колко джурна тая вечер?