Из речта, произнесена на 05.10.1943 г. от съдията Джон Т. по повод Четвъртата годишнина на групата на АА в Чикаго:

ЗАЩО БЯХМЕ ИЗБРАНИ

Бог в своята мъдрост избрал тази група от мъже и жени да бъдат доставчици на Неговите добродетели. В избора на тези, чрез които да носи този феномен, Той се обърнал не към гордите, могъщите, известните или изтъкнатите. Той се обърнал направо към пияниците, така наречените слабаци на този свят. Възможно е Той да ни е казал тези думи:
«На вашите слаби немощни ръце поверих безмерна сила. На вас ви бе дадено това, което е отказано на най-образованите сред хората. Аз ви поверих този дар - да се лекуват други алкохолици – и не го дадох нито на учените, нито на държавниците, нито на жените, нито на майките, нито дори на Моите жреци или свещеници.
Той трябва да се използва безкористно, той носи със себе си най-голямата отговорност. Нито един ден не може да бъде твърде дълъг, нищо не може да бъде тъй спешно, нито една причина не може да бъде незначителна; нито една работа – твърде тежка; нито едно усилие – твърде голямо. Този дар трябва да бъде използван с търпимост, защото Аз не съм ограничил предназначението му само до една раса, убеждение или вероизповедание.
Очаквайте критика, липсата на благодарност ще бъде нещо обичайно, ще има много подигравки; вашите подбуди ще бъдат оценявани неправилно. Трябва да сте готови за нападки и несгоди, защото това, което хората наричат несгоди – това са стъпалата на стълбата, която вие трябва да използвате, за да се изкачите към духовното съвършенство. И помнете: в проявата на тази сила Аз няма да изисквам от вас нещо свръх вашите възможности.
Вие сте избрани не заради изключителните си таланти и ако успехът съпътства вашите усилия, винаги бъдете внимателни и не приписвайте на личното си превъзходство това, което е ваше само защото Аз съм ви пратил този дар. Ако Аз исках образованите хора да изпълнят тази мисия, Аз бих поверил тази мощ на лекарите и учените. Ако Ми трябваха красноречиви хора, щеше да има много желаещи да получат тази задача, защото разговорът е най-простият за използване талант, с който Аз съм наградил човечеството. Ако ми трябваха учени, чиято квалификация значително надхвърля вашата – те са на Мое разположение. Вие бяхте избрани защото сте изгнаниците на света и дългият ви опит на алкохолици ви е направил или е трябвало да ви направи смирено чувствителни към страдалческия плач, извиращ от самотните сърца на алкохолиците по целия свят.
Винаги помнете признанието си, което направихте в първия ден от пристигането си в АА – че сте безсилни и че освобождението ви дойде при вас само защото вие се съгласихте да оставите живота и волята си под Моя опека».

P.S. Всичко това го копирах от пост на Харакири в една друга група от членове на АА. Харакири, благодаря ти. Благодаря ти, че се моташ и даваш възможност да се изявя аз,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Вие бяхте избрани защото сте изгнаниците на света и дългият ви опит на алкохолици ви е направил или е трябвало да ви направи смирено чувствителни към страдалческия плач, извиращ от самотните сърца на алкохолиците по целия свят."

Действително, мен лично точно това ме "приземява", уравновесява, балансира и вразумява личността ми.
Често сърцето ми се втвърдява, недоволството ми ме влудява, неприемането ми на света ме изпълва с презрение към него, несъвършенствата на моята личност и на тези около мен ме потопява в отчаяние и самосъжаление, в усещане за безизходица, безсмислие и апатия. Точно така ми въздействат светът и хората в него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знаех защо съм избран. Не знаех, че съм избран. Още по-малко можех да допусна, че съм избран по милостта на Бог. Какъв Бог, та аз бях атеист, вярвах само в себе си.

Знам само, че след 30 години ежедневно пиене, бях на края на силите. Май и това не е истина, щото бях мъртъв, само дето още мърдах, за да купувам и да наливам в дупката. Преди се опитвах да се измъкна, да не пия, да отричам, да променям, да живея без алкохол.

Преди се опитвах. Много, от все сърце, със всичката си воля се стараех, да спра да пия. Бях сигурен и убеден, че ако можех някак си да спра, всичко, с магическа пръчка, ще се оправи. Понякога успявах, особено в началото. След месеци непиене, убеден, че съм като всички други хора, започвах отново, контролирано, като нормалните хора и винаги попадах обратно в дупката.

Последните две, от тия трийсет години, спрях да опитвам, само наливах. Примирих се с ада в който вегетирах, нямах повече сили да се старая да живея. Нямах сила дори да умра. Само наливах .

Но не се признавах за победен, не се признавах за алкохолик. Имах си своята гордост, своята себеоценка, своето достойнство. Нищо, че бях мъртъв, нищо че не можех да мърдам, нищо, че можех само да наливам в дупката.

В един миг, миг на просветление, видях болката и омразата в очите на децата си, ужаса в очите на жена си, безсилието в очите на съдружника си, отчаянието в очите на родителите си. Не се впечатлих, дори не се трогнах. Та аз бях най-добрия, най-любящия, най-грижовния, най-достойния, най-честния, най-онеправдания, най-работливия, най-умния, най-силния, най-могъщия, най…

А защо точно на мен се случваше всичко това?

Самосъжаление, колко сладко си ти. Знам как да те подсиля. С лекарството, с лекарството за щастие.

Но и то вече не действаше, въпреки опиянението от алкохола, не забравях.

Мислите продължаваха да ме измъчват, ужаса от това, че съм загубил контрол, че вече нищо не мога да променя в живота си, се промъкваше дори когото бях мъртво пиян. Загубих всякаква надежда, всякаква вяра, че ще стане Нещо и аз на бял кон ще се върна в Живота огрян от светлина.

Предадох се, пречупих се, наистина умрях и този път го знаех, наистина го осъзнавах. Бях кръгла нула, нищо, отпадък, дупка. Всичко се срути. Нямаше повече смисъл. Признах пред себе си, че съм безпомощен. Исках да ме няма, исках да умра, но не можех.

Потърсих помощ.


Родих се на 09. Май 2012 година - по милостта на Бог. Прекрачих прага на АА и се озовах вкъщи. Въпреки че не разбирах онова, което се случваше около мен и със мен, спря да ми се пие, а няколко месеца по-късно започнах 12-стъпковата програма на Анонимни алкохолици със спонсор и днес съм щастлив и свободен човек. Свободен, не знаех, преди не знаех какво означава това.

Макар в началото да се присмивах, разбрах, видях и се убедих, че болестта алкохолизъм е по-опасна, по-страшна, по- смъртоносна и по-неизлечима от всяка друга болест, дори от рака. Освен всичко друго е прогресираща. Без дори минимален шанс за връщане назад. Убедих се в нейната коварност, в нейното всемогъщество и в нейната объркваща страна.

Но изход има. Намерих го чрез Дванадесетте стъпки и Дванадесетте традиции на Анонимни Алкохолици. Днес за мен се сбъдват, едно след друго, Дванадесетте обещания от Голямата книга.

Днес съм щастлив, че съм алкохолик, че предприех тази Програма за възстановяване и че мога да помагам на страдащите ми събратя.

Днес зная защо съм избран. Спасение има и съм готов да покажа лично на всеки, който честно поиска да спре, какъв бях, какво се случи и как излязах на Пътя на щастливата съдба.

Изход има!

Радо Алкохолик

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 13:58.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:01.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:02.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:04.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:13.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:18.</EM></FONT></P>

Редактирано от Lord Vader на 16.10.14 14:20.

Мислите продължаваха да ме измъчват, ужаса от това, че съм загубил контрол, че вече нищо не мога да променя в живота си, се промъкваше дори когото бях мъртво пиян.



Ето това съм изпитал с пълна сила.
Желая ти ден по ден пълно възстановяване от тежкото заболяване.

Тъпеете нещо ми се струва, боксувате, няма теми, няма разговори...пълна скука, а?!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей, Меркуриал!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма какво да ти споделям точно на теб..
Пускай пак чаршафите и да се кланяме дружно на Висшата сила, че без нея сме го загазили.Яко.

"Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи."

Алберт Айнщайн

http://www.youtube.com/watch?v=n5g5Hhv36UE

Desiderata

Go placidly amid the noise and haste, and remember what peace there may be in silence.
As far as possible without surrender be on good terms with all persons.
Speak your truth quietly and clearly; and listen to others, even the dull and ignorant; they too have their story.
Avoid loud and aggressive persons, they are vexations to the spirit.
If you compare yourself with others, you may become vain and bitter;
for always there will be greater and lesser persons than yourself.

Enjoy your achievements as well as your plans.
Keep interested in your career, however humble; it is a real possession in the changing fortunes of time.
Exercise caution in your business affairs; for the world is full of trickery.
But let this not blind you to what virtue there is; many persons strive for high ideals;
and everywhere life is full of heroism.

Be yourself.
Especially, do not feign affection.
Neither be critical about love; for in the face of all aridity and disenchantment it is as perennial as the grass.

Take kindly the counsel of the years, gracefully surrendering the things of youth.
Nurture strength of spirit to shield you in sudden misfortune. But do not distress yourself with imaginings.
Many fears are born of fatigue and loneliness. Beyond a wholesome discipline, be gentle with yourself.

You are a child of the universe, no less than the trees and the stars;
you have a right to be here.
And whether or not it is clear to you, no doubt the universe is unfolding as it should.

Therefore be at peace with God, whatever you conceive Him to be,
and whatever your labors and aspirations, in the noisy confusion of life keep peace with your soul.
With all its sham, drudgery and broken dreams, it is still a beautiful world. Be careful. Strive to be happy.