Преди пет години се запознах с един събрат, който беше на лечение в психиатрията. За алкохолизъм. Естествено, че той не смяташе, че е алкохолик. Или си мислеше, че е по-друг вид алкохолик. Освен това беше решен повече да не пие. Толкова просто разрешение. Вече няма да пия. Край. Просто няма повече да пия.
Както винаги излезе, че съм най-големият тъпанар, защото трябваше много по-рано да се усетя, че трябвало да не пие. Защо не съм се усетил, че трябвало да не пия – идея нямам. И сега също съм в позицията на тъпак, защото отново излиза, че не се сещам, че просто трябвало да не пия. Вместо това установявам, че съм болен от болест, която е прогресираща, фатална и нелечима.
Болест, която завършва фатално. И прогресира. Но да речем, че някой е болен от рак. Много лесно този човек приема безнадеждното си положение. Единственото, от което се интересува е – има ли някаква надежда? И е готов на всичко. Изобщо не му идва на ум, че трябвало да се вадят пари, че трябвало да се чисти къщата, че трябвало да се превъзпитават съседите или че трябвало да се гледа някой филм. Веднага този човек е готов на всичко и пита – има ли някаква надежда, има ли някакъв начин. И ако му предложиш Програма за възстановяване – ще лази и е моли.
Отиваш в някоя психиатрия, в алкохолното отделение, и казваш – имам тука една програма за възстановяване. И си гарантираш присмех най-малкото. Може и с камъни да те подгонят. Но нали е болест? Нали е фатална, нелечима, прогресираща? То май само на приказки. Вече няма да пия. Край!
Но дали алкохоликът има ефективна умствена защита срещу първата чаша? Досега не съм видял да има. Вече пет години съм в играта. Всеки един алкохолик се смята за различен, за особен, за специален. И всеки един алкохолик е убеден, че няма да пие повече. Убеден е, че като не пие – това е достатъчно. Естествено се мятат и разни физически упражнения, масажи на петите, плуване, плетене, хербарии, гоблени, дзен, чан, дрън и хрян.
Какво става вчера. Този събрат, с който се запознах преди пет години. Мой набор. Идвал е на сбирки и сме говорили и извън сбирките. Аз не съм като тебе. Повече няма да пия. То, защото жената ме остави и затова. В такъв случай задавам върпос от сорта на – Жената те остави и се запи или пиеше и жена ти те остави? Така веднъж питах един уволнен събрат и за пореден път в психиатрията. Той не искаше да идва на сбирки и естествено бях някакъв фанатичен глупак за него. Та след издънката се приближавам към него и неволно се ухилвам като гледам обелената му физиономия. Кво става – питам. Той – Съкратиха ме и се запих. Аз – Съкратиха те и се запи? Или се запи и те съкратиха? Та това беше последният ни разговор. Повече не искаше да говори с мен. Наказа ме много жестоко.
Пак да се върна на събрата отпреди пет години. Богато семейство. Нова кола му бяха купили за изписването. Да го мотивират. Радваше се и се хвалеше каква кола му купили. Сигурно да ходи на риба, по гаджета, на плуване или на кръжока по бродерия, че да не се сеща за пиене. Просто трябва да не се сеща за пиене.
ВЧЕРА! Срещам го в психиатрията и за малко да не го позная. Физически непоправимо увреден. Полиневропатия. Не може да стои на краката си. И разни други работи. Едва говори. Като деветдесетгодишен. Дори деветдесетгодишният изглежда здрав. А този нашият вече едва може да се нарече функциониращ човек. Пита ме той какво правя. Какво да правя? Виждаш ме. След пет години продължавам да ходя на сбирки, да работя по Програмата на АА, да съм ангажиран с нови. Не му казах другото, но си го казах на себе си – Ходя на двата си крака, имам работа, карам кола, имам много приятели, гот ми е да се видя в огледалото, няма да имам нужда от медицинска сестра, родителите ми не се чудят как да ме отглеждат, не съм пил, животът ми се подобрява, не съм жертва на отчаянието, депресията, нервите и другите съпътстващи заболявания, не се чудя как да се запиша в кръжока по дзенгобленисти, където да пия чай от незнам какво си, че да изобретя нов начин на възстановяване.
Питам го – няма ли да дойдеш на сбирка да се видим. Той – аааа, то аз вече се изписвам.
Мдааа. Нямам коментар. Имам наблюдения. Чисти факти. Голи и грозни факти. Струва си всичко, което съм направил досега. Струва си. Слабо казано. Резултатите са очевидни. Да не говоря, че девет човека умряха откак съм трезв. Говоря само за тези, които бяха идвали на сбирки и им беше предложено да опитат да се възстановят от болестта алкохолизъм чрез Програмата за възстановяване. Не пожелаха. Има трайно настанени и в невъзможност вече да излязат от психиатрията. След много опити. Повечето от тях дори не подозират, че вече не могат да излязат от психиатрията. Всеки път планират ново излизане, работа, ресоциализация. Идват пак малко да си починат, да се изчистят. Или идват поради злонамерените си тъщи, съпруги, майки. Или идват поради това, че са добри хора, а навънка е за изроди.
Болестта алкохолизъм е коварна, объркваща и всемогъща! И да не се бърка с алкохола, който може да се спре. Алкохолът се намира в бутилки, а алкохолизмът се намира в човека – в тялото, в ума, в душата.

Аз вече наближава една година откакто не пия. И болестта си я нося със себе си. Но разликата е че не се самоубивам като преди. Отново ме връхлита недоволство, но знам къде да търся причината за него. Не където преди. В другите. Защото като намеря че грешката е в другите или така е справедливо това въобще не ми върши работа. Дори да съм светец. Напивам се и се самоубивам. Това дали ще съм на почивка на кай хубавото място на земята също не ме избавя от алкохолизма и, както си писал и за новата кола за изписването на нашия събрат. На почивка съм си същата и едни обстоятелства лъскави около мен не ме лекуват. Не ме лекува и смяната на партньор, къща, град държава. Виж пола не съм си сменяла, това може да освобождава от алкохолизъм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм алкохоличка.Лутах се сама из живота цели четирдесет години.Болеста алкохолизъм е била винаги с мен.Чувствах го от малка.Все бях недоволна и изпълнена със страхове и напрежение.Чувствах нещо нередно в мен.С годините то растеше.Явно болеста е прогресирала.И в един момент започнах да употребявам алкохол.Тогава почувствах облекчение.Ставах по-смела,приобщавах се към хората,не мислех толкова трескаво за милион неща как ще станат,дали ще станат,защо така е станало и защо този и онзи постъпват така с мен.Продължих да пия и алкохола ми помагаше да не чувствам и мисля.Пих доста години-20.Но в последните нещата започнаха да стават непоносими.Проблемите ми се натрупваха,а пиенето все по не ми помагаше да ги забравя.Вече не можех да си представя живота без да пия всеки ден и дори всяка нощ.Всичко се рушеше-децата не слушаха,съпругът си намери друга,майка ми нещастна,започнах да губя работата си и следващата ,и следващата..Страховете се увеличаваха и ставаха огромни .В един момент вече не можех и да пия,ставаше ми вместо по-добре,по-зле.А неможех и да не пия.Бях на крачка от смъртта,чувствах го,или от лудоста.Тогава дойде денят на моето прераждане.Просто престанах да се боря.Потърсих помощ.Не се бях сетила за това.Не се бях сетила,че има изход.Не го допусках.Защото наистина за мен нямаше,според моето мислене тогава.Но ,когато потърсих помощ ,се оказа,че всеки,който помолих ми подаде ръка.Само трябваше да се доверя.Първо дъщеря ми ми помогна.Преодолях срамът и гордоста да й кажа,че аз не мога повече да се справям с живота.Тя и синът ми ме заведоха при психотерапевт,той ме насочи към нарколог,нарколога ми препоръча клиника за алкохолици.Там разбрах за Анонимни Алкохолици.Като излязох от клиниката започнах да посещавам сбирките.До днес го правя.Минаха повече от 10 години от тогава.Днес съм щастлива,независимо,че нося в себе си старите си недостатъци от моята болест и често ме навестява изкушението да живея по стария начин.Да се обиждам,да се гневя,да обвинявам някой за своите неуспехи,да се страхувам..Защото това беше живота ми преди.И затова ми е било нужно това опиянение,да избягам от мислите си.Сега се уча да живея по друг начин.Но сама нямаше да успея.Когато ми е трудно,се обаждам на някой приятел от Анонимни Алкохолици.Благодаря на Бог ,че ме доведе в Анонимни Алкохолици.От мен се искаше само да потърся помощ и да имам желание да я приема.И все от някъде трябваше да се започне.Но се срамувах да потърся помощ.Не знаех,че алкохолизма е болест и че аз не съм виновна или морално пропаднала.Днес се радвам на трезвоста си.Започнаха да ми се случват прекрасни неща,да ми се разрешават преди неразрешими проблеми..Желанието ми днес е да мога да помогна с нещо на някой брат или сестра,които все още страдат от тази болест и не вярват ,че има изход.Бих искала да споделя своя опит и да вдъхна надежда,дори и вяра поне на един алкохолик,който все още се чувства сам и объркан,както някога аз.Сега съм благодарна и щастлива,че имам толкова приятели,в различни градове и страни,с които вървим по един път и сме заедно ,независимо от разстоянието.Който и да си и имаш проблем с алкохола,повярвай ми,и ти можеш да се пиробщиш към нас.И както на мен ми беше подадена приятелска ръка,така и на теб ще ти бъде подадена .Ако някой иска да ми пише,ще споделя това,което е помогнало на мен.Ето електронния ми адрес:petu6on@abv.bg

Правихме лаф на тема как някои спират да идват в АА, защото са добре. Някои това го наричат причина, други обяснение, трети оправдание, четвърти заблуда. Не го знам какво е. Ще го нарека причина да не идват в АА. По причина, че са добре. Сега не пият и са добре. Та се сетих как в неделя ходихме на свиждане на наш събрат и го питах дали знае, че И. е умрял. Той се опули и вика: „Как тъй умрял? Ама той нали беше добре?“ Питам го: „Откъде знаеш, че е бил добре?“ Той: „Ами изписа се от болницата, хвана си приятелка, намери си работа и си купи телевизор.“

Ъхъ. Купи си телевизор. После седна да гледа телевизия след работа. Като всеки един нормален българин. После приятелката си заминала и „оттам тръгнала работата“. Така се говори. По този повод аз обикновено питам – приятелката си заминала и започнал да пие или започнал да пие и приятелката си заминала. Ама бил добре. Това, че е бил добре, каквото и да значи това, не е било причина да пие. Обаче по причина, че е бил добре, каквото и да значи това, изобщо не мислеше, че АА е за него. И накрая умря от пиене, но иначе беше добре. Е, преди време първо се разведе, но то не че защото беше в психиатрията. То причината беше, че жена му искаше да се разведе. Тя ако не искаше да се разведе, то той щеше да спре да пие. Обичам логиката. Логическите вериги. Причинно следствените връзки.

Последният факт – умиране след поредният запой. Фактът преди този факт – човекът е добре. Има работа. Има жена до себе си. Има дори телевизор. Екзистенц много над минимума, за да си живее безметежно и безалкохолно.

По този повод. В четвъртък. Отиваме с приятелката ми да пием по чайче. Срещаме майката на един събрат-алкохолик, който също е добре – т.е. не идва на сбирки. Сега вече го формулирах какво ще е това да си добре – да нямаш нужда от сбирки. Каквото и да значи това да нямаш нужда от сбирки и каквито и да са последиците от отпадналата ти нужда. Не я бях виждал тази жена от поне четири години.

Питам я – помниш ли ме кой съм? Тя, с горчивина и лека нотка на неприязън – „дааа, ти си от онези.. аз им викам Анонимните Нещастници.“ ЪХъъъъъ.

Питам я – „Така като ме гледаш, на нещастен ли ти приличам?“. Тя – „Не амаааа...“ Не може да довърши смислено.

Аз: „Какво прави твоят щастливец?“ Тя – огорчено: „Не пие два-три месеца и като види пари и започва отново. Но това е защото вие не се опитахте да му помогнете достатъчно.“ Тука вече ние излизаме виновни, че не сме му помогнали достатъчно. Уж сме нещастници, пък не му помагаме. Опа.

Викам: „Как да му помогнем като той не иска? Насила?“ Тя: „Ама то е защото той не може да си намери работа. С две висши образования, но само млади търсят.“

Аз: „Какво от това като си намери работа? Нали като вземе заплата и ще се напие, няма да спре и ще го изгонят? Защо му е работа като първо не се е оправил с алкохолизма?“ Тя: „Нали знаеш, че вие алкохолиците като имате работа и не пиете?“ Опааа, любимата ми дума Нали. Нали хипопотамът яде бетон? Нали кокошката диша под водата? Нали като работиш и не мислиш за пиене?

Аз: „Не съм съгласен, защото аз пиех и докато имах работа и докато нямах работа. Сега мога да работя, защото не пия, а не мога да не пия, защото работя.“ Тя: „Ама той няма такова прекрасно създание, което върви до теб. Ако имаше нямаше да пие“ Сочи приятелката ми.

Опаааа: „Коя жена ще стои с някой, който пие? Обичайната логика на всеки един алкохолик. Първо да си оправя работата, жената, телевизора и тогава ще спра да пия“

Тръгнахме си по пътя, защото жената се разпали. Моята приятелка коментира как ме е обвинила, че не сме му помогнали в АА достатъчно с думите: „Иска да те изкара виновен лично тебе, но го замаскира с това Вие от АА. Лоша бабичка!“. Предупредих я, че ще я цитирам, на което тя се изхили, че няма да мога да цитирам начинът по който е казала: "Лоша бабичка!"

Дааа. Първо работа, жена, телевизор. После алкохоликът е вече добре и няма нужда от сбирки. И накрая умира от пиене. Парадоксално.

Бих искала да знам отношението на АА по въпроса за благотворителността, ако е възможно.
Примерно каква е "политиката" по отношение на болни деца, които се нуждаят от спешно животоспасяващо лечение в момента примерно.
Предварително благодаря за отговора.

Благотворителност,казваш.Знаеш ли,Меркуриал,имам чувството,че си юрист,че си прочела нашата десета традиция,в която се казва,че АА не се произнася по въпроси,които не са свързани с неговата дейност и че искаш този път да ни хванеш в коравосърдечност,освен гнева ти към АА,се намесва и някакъв професионален рефлекс.Както и да е,може да е така,а може и не,но ще ти отговоря,защото аз и моето семейство имаме лично отношение към тази тема.Много помагах през живота си.Имах желанието,имах и възможността.И парадокс-колкото повече помагах,толкова повече се напивах.Звучи грозно и скандално,това последното изречение,нали?Да,ама не съм свършила.В АА разбрах,че освен добрите си намерения и реалните практически действия по благотворителността,съм имала в душата си и още няколко нещица.Като например,гняв и пълно неприемане на факта,че едно дете може да бъде оставено от майка си на някаква гара,че може да има слепи,сакати хора.Аз и досега нямам отговорите,защо е така,но приемам ФАКТА,че има такива неща и ако мога да помогна по някакъв начин,това е благословение.Само че тогава, преди АА,не бях благодарна,че просто мога да помогна.Тогава имах налудната амбиция да променя това.Така назначих едно полусляпо момиче на работа.В продължение на година и половина я накарах да живее в лъжата и илюзията,че може да се справи.Но тя не можеше.Просто не виждаше.Накрая капитулирах и се върнахме и двете в реалността,с което и причиних дълбока рана.Помагах и на деца,но там имах очакването,че помощта ми ще се реализира като образование,качествен живот и благодарност към мен.А това не винаги се случваше и това не е безкористност като моя собствена мотивация.

Сега доколкото мога продължавам да помагам,без да очаквам резултати и без да вкарвам хората в собствената си нереалност и своеволие.И започна да ми се получава много по-добре от преди.Вече знам,че не мога да направя от незрящия,зрящ.Има Някой,който може,но това с положителност не съм аз.И съм благодарна,и съм трезва.

Но искам да ти кажа и нещо друго извън тази тема.Ти си свежо звучащо,интелигентно момиче,което ме е карало да се засмея на някои от постовете ти.Само че си отровна за хората,които стоят смъртно уплашени в тъмното,в безнадеждно състояние на духа и тялото и още не са пристъпили прага на АА.С хирургическа прецизност заковаваш хората,чиито писания не звучат много добре и си много убедителна.Само че,отново парадокс.Тези хора на мен реално са ми помогнали.Всъщност не става дума за помощ.Става дума за спасение.И пак парадокс.Помогнали са ми не с обяснения и успокоения,а с изказването на нелицеприятната истина за мен,нещо като шут.Нещо като голяма радикална хирургическа операция на тумор,обхванал жизнено важни органи,при която пациентът трябва да активира всички съпротивителни сили за да оживее.Разбираш ли,трябва да се оперира,иначе ще умре.Просто няма друг начин.Няма начин да се разбира напълно изкривеното мислене на човека,страдащ от алкохолизъм,независимо,дали пие,или не.Става дума за страшни мисловни дефекти и сбъркана реалност,за страшни беди върху близките,"за ураган,който помита всичко по пътя си".

А,иначе,на конкретния ти въпрос-мисля,че всеки от АА,който се е хванал за духовната програма и я прилага в живота си и всичките си дела,помага,ако има тази възможност.Но ние сме в различни ситуации и това по никакъв начин не може да бъде регламентирано.

Първо- край на алкохола.
Второ -подреждане на мислите и целите си т.е. това с което разполагаш и това което мислиш да постигнеш.
Трето- работа, приятелка , телевизор. При провал отиваш на точка Две. Не едно, а две.

Алкажа, да не чакаш да станеш светец.
Над три години съм тук, нито един не оженихме/ омъжихме, та и бебе няма!
Егати, смъртоносната болест!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

АА не се занимава с благотворителност.
Добре ще бъде обаче да си промени "политиката" към хората в същото положение, но не посещаващи АА или не отговарящи на техните виждания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да приемем, не от излишна скромност, просто ей, така да приемем, че преди около година и половина при едно от ходенето ми в клиниката до Суходол съм предал посланието на АА на алкохоличката Мери. Името е например, но алкохоличката е жива, не е например, не е измислена.

В деня преди да я изпишат от болничното заведение съм там и тя тържествено обещава, че от следващия ден няма да близва грам алкохол, тръгва на сбирки на АА и веднага започва програмата на АА със спонсор. Спонсорът ще бъде жена, щото Мери и това знае от мен, че не е полезно за нейното възстановяване да бъде мъж. Изписват я и чакам да се обади. Не се обажда. Ясно ми е защо не се обажда - веднага се е запила. Съобщава ми го на другия ден, че е изпила една бутилка вино, но вече наистина край, от днес няма да пие. В онзи момент аз съм гневен на Мери. Да, това е самата истина - гневен съм на Мери. Не й го показвам, но съм гневен, защото пак в онзи момент съм в точката на правилността единствено и само на моята логика и й го казвам:"Мери, ти не искаш да спреш да пиеш. Ти не си честна, не желаеш да спреш да пиеш." С днешна дата си мисля, че това мое изказване пред Мери не е проява на любов, на толерантност, на търпение, "да разбирам, а не да бъда разбиран"... Как става сега тази работа? Хем болестта е коварна, объркваща, непроумяема, щото аз на това се доверявам, хем се доверявам на Бог.., а пък в същото време се правя на господ и съм абсолютно убеден, че Мери не е честна и не иска да спре да пие. Мери, обаче спира да пие, намери си квартира, започна работа, идва на сбирки, упражнява програмата с жена - спонсор...И на четвъртия месец се запуква, запой... Значи, има къде да живее, има работа, идва на сбирки, има спонсор, работи по програмата и запой на четвъртия месец. И веднага, не само в моята глава, мнение в оценки: на първо място, разбира се, Мери не желае да спре да пие. Сериозно? И как така влязох в нейната глава и съм абсолютно убеден, че не иска да спре да пие? И защо? Ами, щото много ги разбирам нещата, щото съм много възстановен, щото уникално тропам "Дайчовото" или "Трите пъти" и то в абсолютен синхрон с 12 - те стъпки. Правя се но господ, а пък само си мисля, че Му се доверявам. На второ място, пак разбира се, Мери не прави честно програмата. Сериозно? Бреееей, много я усещам тази честност или нечестност у другите, бе?! Брех, брех, брех. И трето , и четвърто...и идва най - важното - Мери не е стигнала дъното! Вече знам дори, кой и кога си е стигнал или не си е стигнал дъното. Мери, може и да не си е стигнала дъното, но хайде сега да видим какво става с моята честност? Моето действие или бездействие в моята логика/ с която стигнах до алкохола/ за нещата ли е, или моето действие или бездействие е в резултат от честния въпрос, Господи, как най - добре мога да ти служа? Само ще цитирам просто, но трудно на практика в материалното "ледът е тънък". Мери спира отново да пие, след краткия запой, връща се, продължава... и след пет месеца пак запой. И преди месец пак запой. Аз, лично, все още не знам как да оставя или да помогна на някой алкохолик да стигне дъното. Не знам, дали е и моя работа да действам, някой алкохолик да стигне дъното. Мери е влязла в грандиозен запой, аз не я търся, но тя ме търси, когато й кефне. Не съм точен, не Мери, болестта на Мери ме търси, когато й кефне. Моят отговор е един и същ:"Мери, когато решиш, идвам, където и да си и те откарвам в болница. Мисля, че този път не можеш да спреш сама. Вярвам ти, че искаш да спреш да пиеш/казвам й това, защото този път не знам дали иска, или не иска, вярвам на това, което ми казва/, но сама този път няма да можеш. Нищо друго не мога да направя за теб." И затварям телефона. Не ми е полезно повече да слушам не Мери какво ми дрънка, а болестта й. Разбирам я. Или поне се опитвам. Вече не й се гневя на Мери. Уволниха я от работа, защото пие. Тя има друго мнение по въпроса. Пак не съм точен - не Мери, болестта й има друго мнение по въпроса. Изгониха я от квартирата, защото пие. Болестта на Мери, пак има друго мнение по въпроса. Най - сетне се чувствам безпомощен и най -сетне се обръщам към Бог. В една събота, Мери се обажда и казва едва разбираемо:"Мисля, че трябва да ме вкараш в болница." Ще те вкарам, ама ми кажи къде си. Не може да ми обясни къде е. И ще ми казват някои, че били само зависими от алкохола, нежно зависими от алкохола. И живеят в заблудата, че алкохолът само нежно ги е прегърнал и те само да поискат - нежно, както алкохолът ги е прегърнал, те нежно и елегантно съвсем сами и пак съвсем нежно ще се освободят от тази толкова нежна прегръдка. Да, бе?! Как да го кажа това, което за мен вече е толкова просто - БОЛЕСТ, не зависимост, включваща три компонента, два от които са:1.зависимост на разума в комбинация 2. един вид алергия на тялото. И какво казва Бил Уилсън: "Разбирах в какво съдбовно съчетание може да се превърне тази двойка чудовища. Разбира се, някога таях надеждата, че ще се окажа една от малкото техни жертви, на които се удава да избегнат възмездието им. Но в онзи декември тази мечта отлетя. На практика бях стигнал дъното. Присъдата на науката - 1.зависимост, която ме обрича да пия и лудост, и 2.алергия, която ме обрича на смърт - скоро щеше да бъде изпълнена. Научих за смъртната си присъда, дадена ми от медицинската наука от нейния представител - малкия, милосърден доктор Силкуърт. В ръцете на един алкохолик, разговарящ с друг, тази истина с двойно острие можеше да бъде като чук, способен да проникне до сърцевината и да разбие упоритото его на алкохолика и да го отвори за милостта на Бог."

"...И ДА ГО ОТВОРИ ЗА МИЛОСТТА НА БОГ".

Господи, благодаря Ти, за проявената всичка милост към мен - да ми се отнеме желанието да пия и да се доверя, че единственият за мен начин "да заключа" и аз не знам къде "камата с двойно острие", ден по ден, са Братството на АА и навсякъде в моя живот, до края на моя живот да прилагам 12 - те духовни принципа на АА, програмата на АА. Живот в духовност, не духовност в живот. Каквото и да значи това.

Намирам Мери, както обичам да се изразявам понякога - на майка си в шортите и то по описание в телефонната слушалка на случайни минувачи. Мръсна, седнала на тротоара, не можеща да говори, може би отчаяна и пак успя да изръси:"Този път, когато изляза от болницата, приключвам с алкохола." Аз още не съм я завел в болницата, тя бръщолеви, какво щяла да прави, когато излезе от болницата. Контрол, тотален контрол, част от коварството на болестта, за мен. Може би, Мери наистина иска да спре да пие, но може би не иска или не е в състояние да приеме болестта си. Не съм ядосан на Мери. Моля се на Бог, ако е Неговата воля, да направи за Мери това, което направи за мен. Аз мога само да я откарам в болницата. И я откарвам. И я приемат. Благодарен съм на тези лекари. И я приемат точно в отделението за "луди". Под ключ. Зад решетките. И само след два дни, болестта на Мери има решение, има изход. Разговаряме през решетките, по - точно болестта на Мери с устата на Мери гордо и патетично съобщава:"Запознах се с един мъж вътре от стая № еди кой си. Когато излезем оттук ще се оженим, ще има къде да живея, ще има кой да се грижи за мен..." И оттук, нататък, може би започва да говори Мери, защото сигурно се стряска от голямата ми глава:"Разбира се, спирам да пия, ще идвам на сбирки, обади ли се на Х., тя ще ми бъде новият спонсор..." Гледам я и се моля да ме изпълни всичката любов, а пък от устата ми излиза:"Мери, този за когото ще се омъжваш не е ли луд, бе?" И Мери:"Луд е бе! И какво то това?"
На шестия ден друго решение, друг изход в болната глава на Мери:"Ще живея при майката на една жена от стая № еди кой си." Вече съм подготвен:"Мери, и майката, и дъщерята да не би да са луди, бе?" И получавам същия отговор:"Луди са, бе? И какво то това?" Три дни, преди да изпишат Мери, получавам предложение от собственичка на дом за възрастни хора:"Можеш ли да ми намериш жена за дома, два на два ще работи, ще чисти и ще се грижи в някои неща за възрастните хора в дома. Те са 12 на брой. Заплата 500 лева, храна, стая за спане, карта за градския транспорт." Тя знае, че аз съм алкохолик, че съм в АА. Казвам й, че имам предвид една жена/Мери/, но че и тя има моята болест. Собственичката се смее и казва:"Ами, то вече всички сме болни, всички сме луди." Изписват Мери. Аз съм в Монтана. Казвам на Мери да се обади на собственичката. Съобщавам й телефонният номер. Аз знам, че за Мери в този момент, работата не е най - важното нещо. Но тя иска работа. Мери ми се обажда след два часа и казва, че със собственичката ще се чуят на следващия ден, за да се видят и разговарят. След още пет часа, например, Мери отново ми се обажда и все едно какво ми казва, но аз вече знам, че тя е пила. Усещам го по говора, по това, което бръщолеви. Нищо не й казвам. На другия ден, първо ми се обажда Мери, за да ми каже, че е говорила със собственичката и тя й казала, че до края на тази седмица ще й каже взема ли я на работа. Болестта на Мери ме пита:"Ще ме вземе ли със сигурност, или да предприемам действия." Аз й отговарям:"Няма да те вземе, защото си пила." Болестта на Мери, веднага изстрелва в слушалката:"Не!!! Не съм Пила." Не ме лъже Мери, болестта й ме лъже. Как да я прецакам тази болест? Безпомощен съм. Обажда ми се по - късно собственичката, казва, че Мери е била леко пияна и няма да я вземе на работа."

Мери, вече не ми се обажда. Нито ще я карам да стига дъното, нито ще я вадя от дъното. Не е моя работа, докато Бог не пожелае. Мери знае какво аз правя, какво милиони правят. Аз на това се доверявам.

Какво аз правя?

Ами, ядосам се на някого, ама не хуквам като преди в деня си с целия свят да се разправям. Минава ми. Как ми минава? Ами като видя какво аз съм направил, за да се ядосам. Не се занимавам с това, какво този е направил, за да се ядосам. Не всеки път е така. И съм благодарен.

Ами, радостен съм за нещо, ама не хуквам като преди да изпадам в диви възторзи да разправям на целия свят колко съм радостен. Достатъчно ми е понякога да остана сам с радостта си, понякога да я споделя тази радост само с един човек, може и с двама, ама не полудявам, защото целият свят не се радва с мен. Не всеки път е така. И съм благодарен.

Аз съм алкохолик от безнадеждния тип и моят свободен избор е да се възстановявам в АА, с програмата на АА.

Ако някой приема, че просто е зависим от алкохола, че просто е нормален пияч, че просто е тежък пияч, пак има свободен избор - да се оправя сам или да се довери като дойде в АА и приеме, че болестта алкохолизъм е коварна, объркваща, непроумяема, прогресираща и не е в човешките желания и възможности кога точно ще се отключи. И следва лудост или смърт. Може само лудост, без да разбера до края на живота си, че съм луд, защото имам образование, имам работа, имам семейство, или нямам семейство... И си живуркам ненормален, изпълнен с негодувание към всеки и към всичко, изпълнен съм с вяра колко много съм прав и единствено аз съм прав, а пък съм нещастен и прецакан, ама не мога да си го призная, не защото не искам, а защото съм луд... и си живуркам, а пък правя грандиозни демонстрации как ЖИВЕЯ, как истински и само аз живея в абсолютна честност и съм самата любов и праведност. Дръжки!И съм мъртъв, мъртъв като пън.

Господи, нека бъде Твоята воля. Благослови ни! Амин.

Препрочитам, това, което съм написал. Голям чаршаф. Нищо. Защото не се кефя от това колко "хубаво" съм писал. И веднага ми светва евентуална моя грешка. Може би, не трябваше да казвам на Мери за тази работа. Не съм сигурен. Но ако е така ще си призная грешката. Не мога да живея с чувство за вина. С това чувство съм на крачка от първата чаша с алкохол.

Хубав ден с покоя в себе си, и трезвен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите