Тази история ме разплака:


След 40 години и прекрасен живот, един ветеран се връща на гроба на майка си

Някои неща изискват време. Някои неща отнемат доста време – например 40 години. Най-накрая довърших последното нещо от списъка ми за възстановяване на вреди и срещу което просто не можех да се изправя. Благословена бях да науча в тази Програма, че животът ми е богат благодарение на хората в него.

Можах да направя тази последна поправка не с моите съпруг или деца или близки, които познаваха моята майка. Направих го със членове на семейството на моя спонсор. Три жени ме отведоха до нейният гроб, който се намираше на час откъдето живеех. Гробът не бях го посещавала от момента на погребението преди 40 години.

Майка ми се самоуби в същият ден, в който аз направих аборт. Тя беше една бедна загубена душа, живяла без надежда и без да бъде обичана по нормален начин. Тя беше на 52 години и беше абсолютно сама в този свят, лутайки се непрестанно без да намери миг покой. Тя не можеше да разчупи веригите, които я оковаваха. В денят на нейното погребение нищо не можеше да заглуши моята болка. Това беше най-лошият ден в моят живот. Помня как пиех мартини след мартини, но не можех да се напия.

Майка ми ме оставила за отглеждане, когато съм била на шест месеца. По това време била сервитьорка. Имах възможността да я попитам веднъж, когато я срещнах на улицата, защо ме е изоставила. Нейният отговор бе: „Защото те можеха да ти дадат по-добър живот, отколкото аз можех.“ Не можех да разбера каква жертва бе направила тя и колко правилно е постъпила, преди да отрезнея и да стана самата аз родител и преди да достигна до място, където осъзнах, че бих направила всичко за моите невероятни деца.

Моят приятел по това време беше женен. Абортът беше легализиран в този щат, шест месеца преди това. Така че се озовах с четири други жени, чакайки в неприветлива болнична стая, облечени в употребявани болнични облекла. Стояхме там хлипащи, пълни с тъга и отчаяние, от които аз имах двойна доза. Отнасяха се с нас като последните боклуци на земята. Моята ситуация беше ужасяваща: не исках да родя дете в моят нещастен живот и да му дам на него или на нея съдба каквато моята биологична майка ми беше дала.

Пристигнах на погребението на майка ми в инвалидна количка и почти се хвърлих на земята, докато белият ковчег се спускаше в дупката. Този ден срещнах биологичните си роднини и се отдадох на двегодишен запой с брат си и жена му. Когато бях на 90 дни трезвост, направих с нея 12-та стъпка. Това беше краят на нейният брак, но и началото на нейната трезвост.

Не можех да се докосна отново до тази болка допреди миналият Юли, когато се навършиха 40 години от смъртта на майка ми. Тя мразеше червено и черно, така че се облякох в бяло, купих розови рози и плаках от дъното на душата си, докато спонсорираните от мен жени ме държаха. Всички заедно плачехме. Донесох й снимка на прекрасният ми съпруг и трите ни деца и й дадох медалиона си за трезвост. Казах й какъв невероятен живот съм имала и че тя е постъпила правилно. Казах й колко съжалявам, че не съм могла да направя повече за нея, че не съм я посещавала толкова време. Знаех, че ми е простила.

Докоснах болката, преживях я и бях освободена. Като всичко, което бях направила откакто допълзях в тази програма преди толкова много години, аз не можех и не трябваше да върша това сама.

В началото не е преведено много точно - спонсорското семейство. Отишла е на гроба с три жени, на които самата тя е била спонсор. И тези три жени нарича свое семейство по спонсорство.

Имам молба към някой от АА. Моля, разкажете по-подробно какъв е този "списък за възстановяване на вреди". Доколкото разбирам, става дума за лична програма с набелязани действия, които да възстановят част от пораженията върху живота ни, причинени от алкохола. Но как се предполага да работи тази програма? И върху поражения от какъв характер се прилага?

"...Нека се спрем на Стъпки Осма и Девета. Имаме списък на хората, които сме причинили зло и пред които искаме да изкупим вината си . Направихме го когато направихме нашият преглед. Подложихме се на безмилостна самооценка. Сега отиваме при нашите събратя и поправяме злините, причинени в миналото. Опитваме се да отстраним разрушенията, които са се натрупали от опитите да живеем егоистично и да направляваме сами нещата. Ако нямаме волята да направим това ние се молим за да я придобием. Спомнете си в началото направихме всичко за да спечелим битката с алкохола.

Вероятно все още се колебаем за някои неща. Поглеждайки към списъка с нашите познати по служба и приятели, които сме наранили, може да изпитаме нерешителност да подходим към тях на духовна основа. Нека ви успокоим. При някои хора не е необходимо и дори не би трябвало да подчертаваме духовната страна още от първият път. Може да предизвикаме предубеждения у тях. В момента се опитваме да въдворим ред в живота си. Но това само по себе си не е цел. Нашата истинска цел е да нагодим себе си да бъдем по-полезни на Бог и хората около нас..."


.............................


"...Духовният живот не само теория. Ние трябва да го изживем. Ако домашните ни нямат желание да следват някакви духовни принципи, ние не трябва да настояваме за това. Не трябва да им говорим постоянно за духовни неща. С времето те ще се променят. Нашето поведение ще ги убеди по-добре отколкото думите ни. Не бива забравяме, че 10 или 20 години пиянство биха превърнали всеки в скептик.

Може да има неща, които никога не ще успеем да поправим. Ако можем да кажем честно пред себе си, че ако имахме възможност бихме ги поправили, ние не се тревожим за тях. С някои хора не можем да се срещнем на тях изпращаме откровнни писма. В някои случаи им основания да отложим нещата. Но не се бавим, ако това може да бъде избегнато. Трябва да бъдем разумни, тактични, смирени и да се съобразяваме с другите без да бъдем сервилни и раболепни. Като божи създания ние седим на краката си и не пълзим пред никого.

Ако положим усилия на тази фаза от нашето развитие ще бъдем изненадани от постигнатите резултати дори и да сме изминали и половината от пътя. Ще получим нова свобода и ново щастие. Няма да съжаляваме за миналото или да затваряме вратата след него. Ще разберем смисъла на думата ведрина и ще познаем спокойствието. Независимо то това колко много бяхме паднали в миналото ще разберем как нашият опит би помогнал на другите. Усещането за безполезност и самосъжаление ще изчезне. Ще престанем да мислим за егоистични неща и ще започнем да мислим за нашите събратя. Себичността ни ще се стопи. Цялото ни отношение и поглед върху живота ще се промени. Страхът от хората и финансова нестабилност ще ни напуснат. Ние интуитивно ще знаем как да се справим с нещата, които преди ни объркваха.

Дали са прекалено големи тези обещания? Не смятаме. Те винаги ще се изпълняват за нас - понякога по-бързо, понякога по-бавно. Те винаги ще се реализират, ако полагаме усилия за това..."


Най-доброто е да прочетеш цялата Голяма книга/Анонимни Алкохолици/ за да ти е по-лесно да разбереш самата същност на програмата за възстановяване от алкохолизма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря, Стефко! Аз всъщност съм чела Голямата книга, концепцията на стъпките ми е в общи линии ясна. Любопитство проявих към това как чисто практически се прилага този план за "поправяне на щетите". Мисля си, че не съм аз единствената, която изпитва вина към близките си за тревогите, които са преживели в миналото. С всички сили искам да поправя това, а няма как да върна лентата. Те самите ме уверяват, че всичко отдавна е забравено и че днес са напълно щастливи, но нещичко все ме гложди.

Редактирано от memi2011 на 02.09.14 14:28.

Не мисля, че с това, което ще ти отговоря, ще ти бъда особено полезен, но, все пак... Трябваше ми близо година и половина, за да схвана за какво става въпрос. При мен схващането, не знам точно откога, означава да се доверя на някого. Не е задължително този някой в момента на доверяването да ми е първи приятел...В случая по "възстановяването на вредите", ми светна, фонтанелата ми се отвори, когато на плажа, миналото лято, ей, така без повод, от нищото, точно Алкажа сподели няколко изречения и проумях колко "тънък е ледът" в Девета стъпка от Програмата на АА. Осма стъпка в така направения превод на Голямата книга и както доста време я възприемах, но нещо ми липсваше, е: "Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях." А Девета стъпка:"Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други." Нещо много мъгляво, нещо много неопределено, нещо не достигаше у мене като емоция от тази дума "вина"... И по - точно не разбирах какво действие да предприема, за да извърша действието "изкупване на вина"... Вината все пак не е ябълки, амбалажна хартия... и да я сложа в някоя лъскава торба и да отида в някой пункт или каквото щеш там, за да ми я изкупят... Та след разговора с Алкажа се опитах сам чрез гугъл преводач и други начини/защото все пак не запомних всичко, което ми каза Алкажа, но остана чувството, което ме изпълни, а то долу - горе в думи изглежда така - едно голо "извинявай", Sandu пред когото и да било вече не ти върши работа, едно колкото и честно да е искане на прошка не ти върши работа Sandu, дори и да я получиш, дори и да не я получиш!!! Тогава, не помня дали казах на Алкажа, че съм му благодарен, но помня, че бях изпълнен от нещо, което може би е самата благодарност и няма нужда от думи, за да я изразявам.../ да направя "моят" превод на осма и девета стъпки от програмата на АА. Защото мисля, че ти си наясно, че всеки преводач става, един вид, съавтор на оригинала, но и използва думи, които носят неговите лични емоции, когато чете оригинала. И например, някоя дума от превода на мен не ми носи нищо като усещане, като точното чувство, чувството, което е лично за мене. Та, и днес за мен Осма и Девета стъпка звучат така:Осма, "Изготвихме списък с всички хора, на които бяхме навредили и искрено пожелахме да ги обезщетим всички тези хора.";Девета, "Директно обезщетихме тези хора, доколкото е възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други."

И давам един пример, малко едно към едно, но мисля пък, че ще стане точно и ясно за какво споделям.

Имам голям, истински приятел извън АА. Още преди да стана член на АА, той ми даде назаем 15 000 лева, за да ми помогне, когато отваряхме с жена ми 2011 година собствен ресторант. Фалирахме в края на април 2012 година. Не мога да върна парите. И не се обаждам на моят приятел. Накрая, когато бях вече в АА и правих програмата на АА със спонсор, му пиша на мейла къде съм, точно защо му пиша и точно къде съм и какво правя с него. След две седмици, може би, той идва в София по работа, обажда ми се и иска да се видим. Виждаме се. Казва, че случайно е видял и прочел моето писмо, защото отишло в спама на пощенската му кутия. И най - невероятното за мен, което ми казва:"Радвам се, че тогава съм могъл да ти помогна с тези 15 000 лева...И се смее, и продължава:"Ама, както си ми писал, ресторантът е фалирал и май не съм ти помогнал, май съм ти навредил... Когато можеш и ако можеш ще ми върнеш парите." Той се смее, а аз се просълзих. И след разговора с Алкажа, схванах, че мога да се помоля, ако е възможно, ако не мога да върна парите, може би ще има случай, в който и аз не знам как, но да го обезщетя, този мой приятел. Но в девета стъпка се казва "доколкото е възможно"... Ледът пак е тънък. Но, ако съм отговорен... Чувството за вина изчезва. За себе си казвам - ако живея с чувство за вина, рано или късно ще се запия.

И накрая, отново, не знам, дали със споделеното ще ти бъда полезен, защото аз се доверявам на следното. Когато Бил Уилсън/трезвен е от шест месеца/ се среща за първи път с доктор Боб/той не може да изтрезнее/, на финала на тяхната среща, Бил Уилсън му казва:"Имах нужда от друг алкохолик, и вероятно ти ми беше нужен много повече, отколкото аз някога ще ти бъда. Ето защо ти благодаря, че ме изслуша. Сега знам, че няма да се напия и съм ти благодарен за това." Почти едновременно те разбират, че единственият начин за тях да останат трезви е като разговарят с други алкохолици за своята обща беда.

Не те приобщавам Меми, не те призовавам за нищо, но ти благодаря, че ме провокира да споделя всичко това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля, че с това, което ще ти отговоря, ще ти бъда особено полезен,

Напротив, изключително ми беше полезен и ти благодаря, че толкова време си отделил да пишеш! Така е, едно "извинявай" вече не върши работа. И единствено осъзнавайки и поемайки отговорност за вината си, имаме шанс да поправим стореното. Това, че си погледнал в очите приятеля си и си бил честен с него, ви е поставило в една етична равнина.

Редактирано от memi2011 на 02.09.14 15:39.

За щастие аз нямах вреди за възстановяване.
Беше ми жал за парите за алкохол, но след това се случи, че от спечелените от непиенето похарчих много повече. Не зная или не искам да си помислям и ако още пиех, но определено не ми минаваше и минава мисъл за връщане към алкохола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За щастие аз нямах вреди за възстановяване.

Трудно е за вярване, ако е така - имаш голям късмет. Близките ти, например, не се ли тревожеха за здравето ти? Аз тревогите, които съм причинила на семейството си, ги слагам на първо място сред "вредите за възстановяване".

Близките ми дори не забелязаха, но дори и да са забелязали нещо то определено го отдаваха на труден период от живота ми.
Може би са мислели, че всичко ще мине с времето, но нямаше да мине.
Проблемите не бяха причина нито повод. Просто аз развивах зависимост от алкохола и когато се опитах да го огранича/ аз можех да пия контролируемо/ се оказа, че не мога и, че количеството все повече се увеличава.

Аз имам тихо пиянство. Не мислех, че ще успея да спра да пия, а периода на абстиненция винаги ще го помня. Никога не съм била толкова зле.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите