Споделено от един алкохолик и преведено от друг такъв:

Харесвам Боб

Беше през 1984. Тогава бях на 35. На тази сбирка ми беше казано, че няма повече да слушам ничие мнение. Това, което щях да слушам, щеше да бъде човешкият опит, сила и надежда. Това го можех. Бях удивен колко дефектно е било мисленето ми.

Преди години на една сбирка споделих, че съм баща, съпруг и бизнесмен. След сбирката най-неприятният човек дойде при мен и ми каза: „Ако си всичките тези неща, то аз се чудя кой все пак е Боб?“

Осъзнах, че никога не съм имал смелостта да бъда Боб. Винаги правих това, което светът искаше от мен да направя. Дойдох в АА за трезвост и намерих нещо друго. АА ми предложи способност за промяна.

Препятствията са духовни възможности. Не съм спокоен, търпелив и разбиращ; нещата, което срещам ме учат да бъда спокоен, търпелив и разбиращ. Днес гледам на живота с други очи. Хората споделят как АА им е върнало разни неща. На мен АА ми даде нещо, което никога не съм имал – самият мен. Днес оставам трезв, защото не искам да губя Боб. Той не е лошо момче.

"Това, което щях да слушам, щеше да бъде човешкият опит, сила и надежда. Това го можех."

Аз не го можех. И все още има моменти, когато пак не го мога.
На първата ми сбирка на АА, освен че се споделяше, се чете и "Мнението на лекаря" от Голямата книга на АА. Не можех да си купя книгата, защото нямах пари. Поне още месец - нямах пари. Много хубаво, че не съм имал пари. Не пропусках сбирка. Ако някой се чуди какво е Неговата воля, ей това за мен е Неговата воля - да нямам пари, да не мога да си купя Голямата книга и да ходя на сбирки. Щото от никого не поисках пари назаем, никой не ми подари Голямата книга и никой не ми каза, ти трябва да идваш на сбирки. Това последното не е вярно. Все някой е казал, идвай на сбирки, но не съм го чул. Не съм го чул, защото умът ми бе обзет от мисълта:"Какво мнение на лекаря, какви пет лева?" Нищо конкретно не чувам, не виждам, не разбирам за болестта алкохолизъм. Щото намирах време/нали нямам книгата вкъщи, а тогава не знам как да влизам в сайтове/, я когато отида по - рано на сбирка, я в почивката на някоя сбирка, да чета "Мнението на лекаря". И как да стане тази работа, когато съм интелигентен и веднага се възмутих - какъв е този лекар от далечната 1934 година, то и името му едно такова никакво, Силкуърт и никакви факти, разбирай изследвания, диаграми, криви, резултати от проби с апаратура, последна дума на техниката. Лекарят изказва мнение в резултат на дългогодишни наблюдения, работа с хиляди алкохолици...А това е опит. Тогава мен опит не ме интересува и щото пак аз съм много умен и интелигентен. Ама, всичко това, което сега пиша тогава с никого не го споделям. Защо веднага не извисих мощен глас и важно да изръся мнението си, какви са тези врели - некипели, какъв е този доктор, каква е тази алергия?.. Такова поведение не е моето поведение. Да не разбирам за какво говори доктор Силкуърт и да се доверявам, че това е болест и да искам неистово да схвана тази болест, да искам да я пипна тази болест, да искам да я проумея тази болест и то точно в АА, не някъде другаде/на симпозиуми, на семинари, в дебели книги и учебници, при професори, доценти, доктори.../, това пак е Неговата воля. Ама, тогава не съм знаел. А това да не знам тогава, пък е Неговата милост. Все пак, на една сбирка в почивката, питам една алкохоличка с възможно най - тихия гласец, който мога да извадя:"Х., няма ли някакви нови изследвания, някой друг лекар от по -нови времена, ами много е далечна тази 1934 година?" Тази алкохоличка ми отговори нещо с точния тон, с точната ирония, с точните думи в точното време на точното място, защото не се обидих, защото не зяпнах веднага да плямпам. Защото за първи път гениалният ми ум не се напъна да измисля, а се замисли. Ама се замисли, нито позитивно, нито негативно, просто се замисли и никакво измисляне. Та, какво ми каза алкохоличката:"Точно за тебе, специално за тебе, нов Коперник ще измислим, нов Коперник ще изтипосаме!"Това пак е Неговата воля, а не моята. Аз да не започна да споря?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 27.08.14 08:28.

Отново чужди истини мнения и фалш.
Въобще запазената марка ..моя мисъл и мое произведение е табу в АА.
Кой го е страх от мечки в гората?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Очаквам, да го направиш ти. Защо да не почерпя от твоя опит? Това съвсем сериозно и добронамерено. Не иронизирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа..бил съм и по-добре.
Искам да преборя гнева в себе си.
Проблема е работен..работата.
Или по-скоро как се държат към работника.
Не може да искаш отношение..ако не го даваш.
Това наблюдавам всеки ден и от колеги и от началници.
Всеки се мисли за най-големия тарикат да те извози.
Затова съм им обявил тиха негласна война.
Режат в часовете и парите..компенсирам с болнични .
Час за ден връщам.
И не влагам нито чуства вече..нито една стотинка в мафиотската им фирма на наши и ваши.
В Норвегия..забележи.
Винаги има начини и средства.
Иначе се държа..живея за семейството..не пия..не пуша..всеки ден с малките си борби на различни фронтове
Понеже имам правото да реша когато не ми дават нищо..и да не получават нищо.
Не съм природно такъв..друг съм.
Продукт съм на обществото и фирмата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Искам да преборя гнева в себе си."

Тук се различаваме. Но това не значи за мен, че забранявам да споделяш мнението си тук.И кой съм аз, за да забранявам или позволявам? Аз не искам да преборвам гнева в себе си. Има си хас, да дойде момент, в който да стигна до убеждението, че аз повече никога няма да се гневя. Въпросът е да мога да проумея, защо се гневя. Да изживея гнева такъв, какъвто е.Да не го преувеличавам, да не го игнорирам. Той идва, за да схвана какво става с мен и какво бих могъл да променя у мен, ако искам.

"Само като се науча да стана пълно перде към тираните...ще е супер."

И така може да се каже. Ама, как се става перде? Да водя тиха война на всички фронтове всеки ден, не е за мене. Има и други начини. Какви? Е, отговор на това не мисля, че точно сега, аз съм човекът, който би могъл да ти даде, щото ти ще достигнеш до него, когато поискаш.

Редактирано от Sandu62 на 30.08.14 09:03.

Виж..мисля че съм го достигал тоя отговор.
Но лошото е,че си е за моя сметка.
Знам че никой не мога да променя.
Имам два пътя..единия е да се махна оттам и да отида да се боря другаде,със почти същите тирани..чосъзнавам го,че навсякъде са горе долу едни и същи..затова и на този етап съм останал и отстоявам нещо в което нярвам.
А то е...че само страхливците бягат първи при най-малкия проблем.
Силните хора остават..колкото и да е невъзможно и извличат максимума от ситуациите.
Пък било то и чрез тихи войни и малки възмездия.
Повярвай ми,казвал съм го на шефките си...че ако си мислят че лесно ще се отърват от мен...грешат.
Понеже може още деситилетия да остана ,да се боря и да доказвам принципите.
Ами то от теб нищо не зависи..как можеш да промениш нещо..с подхилкване ме запитаха
Където мога и по колкото мога,сантиметэр по сантиметър ще печеля територия.
Защото войната се печери с малки редовни битки и победи.
Аз не съм бизмочните ми колеги..с подвити опашки.
Направо пребледняха.
Все някой трябва да го направи им казах...иначе никога няма да шма прогрес.
Най-лесното е да избягаш,но остана ли...рано или късно ще има повеченесъгласни като мен,повече борещи се като мен.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

В този твой пост се припознавам на 100% в тебе. Но знаеш ли в кой период от живота ми - от 1998 година до 2006 година. През тези цели осем години не съм пил алкохол. Чувствал съм се победител. Измамно съм се чувствал победител. Чувствал съм се месия, единственият месия, който носи всичката истина за всичко - защо, точно кога и точно как трябва да стане. Странна работа. Хем победител, хем месия, който знае как ще оправи света - тихомълком, а пък се разправям с всеки и с всичко и оставам неспокоен, неудовлетворен, нещастен и винаги НЕРАЗБРАН. И живея с илюзията за деня, в който всичко ще бъде както на мен ми харесва. И не ми идва на ума, от какъв зор щом на мен ми харесва, трябва да е правилно и полезно не само за мен, ами и за целия свят около мен. Усещам нещо нередно в цялата работа и се измъквам в измамна честност, казвайки - аз ще продължавам да се боря, щото да се боря за мен означава сила, любов, толерантност. Ако се опитам да разбера някого, за мен означава слабост, лицемерие...И така осем години. Не знаех, че алкохолизмът е болест. Ама аз изобщо не допусках, че съм алкохолик. Какъв алкохолик, каква болест след като ден по ден цели осем години не посягам към първата чаша, без да знам, без някой да ми е казвал че не трябва да посягам към първата чаша, щото в този период си нямам халхабер за АА. През есента на 2006 - та изпих може би 100 - 150 грама уиски, за да се отпусна, щото дъщеря ми, само на 17 години излезе на квартира с гаджето си и аз откачих, щото не ми харесва дъщеря ми да излиза не на квартира, ами точно с това гадже, щото не одобрявам това гадже. Три години пих котролирано, като другите, дето имат избор в пиенето. И пак заблуда. Що си мисля, че пия котролирано? Щото за този период имам само едно бяло петно, само два скандала с жена ми, само... разни други измишльотини на голамата ми глава. И ходя на работа. И имам лека кола. И нося пари вкъщи. И щото за мен това е любов, грижа, толерантност. Ха - ха - ха. Ама, голямо ХА - ХА - ХА!!!И В следвещите две години, до 21.06.2012 година стигнах там, където бях в края на 1997 година. А къде съм бил, точно на теб мисля, че не е редно да обяснявам. Щото ти знаеш къде съм бил.

Дъщеря ми завърши българска филология в СУ. Работи. Има гадже, но не онова, заради което се запуках. И въобще не се напъвам да го харесвам или да не го харесвам нейното гадже. Щото е нейното гадже. И може би ще заминат до два месеца в Англия да живеят и работят в Лондон. Хич не ми е полезно да взема да пустосвам държавата, в която живея...Щото Лондон е на Земята, не е на Марс. Ако решат да отиват на Марс, тогава ще му мисля, а сега, ако искам да съм нещастен и прецакан, мога да измислям. Аз не искам. Знам защо не искам и знам какво да правя, за да не стигна до това - да взема да поискам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 01.09.14 08:27.

Къде прочете ме се муствам поцедител и пр.
И вечно прав.
Напротив и аз греша.
Но си признавам грешките си.
Дори и да ми е неприятно.
И се старая да ги премахвам.
Напротив...на другия полюс са моите шефки..познати и приятели..
Доколкото изобщо имам такива.
Те повечето..са вечно прави..дори и да правят грешка сред грешка.
На почти всички от тях,не съм чул едно единственно извинявай да ми кажат.
Когато грубо са ме погазили с нещо.
Имам преценка и възпитание..имам първите 7 години.
И никога не съм се държал безцеремонно с хората.
Ако съм грешал съм търсил начини за извинения и помирения.
Но ми е чудно..как хората никога не мислят преди да прегазят човека насреща.
Това важи най-вече за хора на възлови позиции с власт.
Като моите две шефки в работата.
Оперирани са от чуство за вина и самокритика.
Те никога не грешат.
Или ако са допуснали мъничка чудовищна грешчица..било човешко да се греши.
В други времена..честна бих ги разпънал на кръст с пирони.
Стигматизирани за назидание.
Но живеем във век на псевдодемокрация и педалски ценности.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

"Къде прочете ме се муствам поцедител и пр.
И вечно прав."

Аз споделям за себе си, а ти идентифицираш послание към теб?!И ако е така, коя е причината? У мен ли е? Аз имам отговор, но той е за мен. Ти също имаш отговор, а именно:"Имам преценка и възпитание..имам първите 7 години.
И никога не съм се държал безцеремонно с хората."

Как мислиш? Има ли нещо безцеремонно в това, което е в кавички? И не създава ли чувството за абсолютна правота и безапелационна победа?

И мисля, но не съм убеден и все пак, ще кажа:не е задължително на мен да ми отговаряш, по - полезно ще е да отговориш на себе си и пред себе си с честността, която имаш,колкото имаш и каквато в момента имаш.

Един ден с покоя в теб и в трезвост, ти пожелавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 03.09.14 07:44.