Всъщнот при мен нещата си вървят точно така. Стъпчица по стъпчица. Твърде бавничко според мен, но отдавна знам че такива като нас искат да получават най-доброто, по възможност без много усилия и по възможност веднага. Но Бог знае най-добре кой какво и кога трябва да получи. Също така е наясно колко натоварване можеш да понесеш без да рухнеш. Друг е въпроса че от мен се изисква да направя някоя и друга крачка, да се понапъна, да правя особено в началото неща, които не искам и си мисля, че не мога да направя, да повървя срещу старото си аз, да си премълча, когато ми иде да крещя, да изместя мойто аз от центъра на вселената и да го навра в кучи гъз, където му е мястото. Не че успявам на 100%, често и на 50 не успявам. Но това не ми пречи да си действам. Имам си и проблеми и неуспехи. Нима това означава, че трябва да се запия? Такъв е живота. Моят максимализъм и перфекционизъм не ми вършат работа. Имам си повече отколкото ми трябва. Виж, реализма, да приемеш живота такъв, какъвто е, а не какъвто аз го искам, това се учи в движение. Бавно стават нещата. Не мога да очаквам за няколко месеца да оправя разрушеното от 20 години пиене да речем. И не става въпрос за материални загуби. Те си ги имат всички. Колко години ми трябваха, за да стигна дотук, колко заблуди да преодолея. Ами накрая, когато си бях напипал посоката, три години да стъпя на пътеката на възстановяването. Вървят нещата, бавно, постепенно, със залитания, препъвания, понякога се губя, понякога се отклонявам, но вървя. И Бог помага. Той си знае кое, кога и дали. Но трябва да направиш стъпки, да Го потърсиш, да допуснеш, че ти може и понякога да грешиш, да се довериш на друг човек, да споделиш, да вървиш срещу страховете си. Промяната е удивителна. Трудно ми е да опиша с думи нещо, което трябва да се преживее. Това изглежда невъзможно и непосилно за един алкохолик, но е факт, стига да го пожелаеш истински. Живота е хубав. Бъдете здрави!

Благодаря ти за това което споделяш.Да точно така стават и при мен нещата.Бавно и постепенно.Стъпка по стъпка.Смирение и приемане на нещата.Това е нещо което ми помага много всекидневно.А бях толкова припрян,все исках всичко да става сега и веднага.Насилвах нещата,и пак не се получаваше или ако се получи не е това което трябва да е но ме водеше лудостта че е станало на моята.Точно това мое АЗ,ми кроеше какви ли не номера.
Сега си я карам кротко,правя си това което зависи от мене и се опитвам доколкото мога да оставя нещата в ръцете на БОГ.и общо взето в 95% от филмите сам съм се вкарвал,а е било толкова просто-смирение и приемане.Поздрави.

http://www.vesti.bg/sviat/amerikanskiiat-aktior-robin-uiliams-e-pochinal-6019634

И на мен понякога ми се струва нещо много бавно, имам предвид промените, или пък някои неща са много бързи, или пък някои неща не са така, както трябва, най-различни неща ми се струват. Излиза, че това е болестта алкохолизъм, нещо ти се струва, и те хваща това чувство, което ти се струва и не те пуска.

"... Легендарният актьор е страдал в последно време от тежка депресия. През 2006 г. Уилямс потърсил помощ поради проблеми с алкохола след 20-годишен период на трезвеност."

Редактирано от spiritual66 на 12.08.14 09:20.

Преди време видях какво беше направил алкохолизма с живота ми.Душата ми беше опустошена.Приличаше на Хирошима след ядрената бомбардировка.Всички сме гледали снимки.Камък върху камък не беше останал.И всичко сиво и мрачно и пълна разруха.Преди да се намеси Бог.Преди с последни сили да извикам към Него и преди Той да изгони алкохолизма.Защото само Бог може да те освободи,ако Го потърсиш,ако пожелаеш да следваш Неговия път,ако искаш да следваш Неговата програма.Алкохолизма е като чужда войска на окупирана територия.Всички знаем какво се случва с окупираните територии.Окупираната територия беше целият ми живот.Целта на агресора е да те смаже,да те унищожи,да те изкльопа ,да те убие и срещу този агресор сам човек е безсилен.Спирането на алкохола не гони алкохолизма.Агресора си стои в твоя град и чака,може и двадесет години да почака нищо не му пречи,преди да ти прегризе гърлото.Бог освобождава,ако Го потърсим и след освобождението-живот на духовна основа,живот с Бога,за да не се завърне нашественика,няма друга алтернатива.И бавно и постепенно възстановяване,на разрушенията,на щетите,на откраднатото от живота ти,ден след ден,година след година с Неговата помощ и с моите усилия ,доколкото мога ,доколкото ми стигат силите ,Той знае най-добре...Благодаря Ти Господи ,че и днес съм жив ,здрав трезвен и си ме обгърнал с Твоята любов ,помощ и закрила.

Днес видях ,че темата на конвенцията във Варна е "Ние не сме светци",а в англоговорещата група по ГК която е програмата на АА –така се казва тази група на която ходя в момента„ Та темата ни беше тази същата и ми се поиска да споделя.Та всъщност в книгата пише ,че ние няма да станем светци с тази програма .С тази програма ,която трябва да се следва изцяло ,а не полвинчато не се става светец .И как в АА тези ,които отказват програмата са преиначили значението на тези думи „ О аз не мога да правя това сега защото ще изпусна онова или сега ми трябва това ,а не това ,което програмата ми предлага и в книгата пише ,че не трябва да търсим перфекционизма и да се правим на светци „ Нъц оказва се ,че напротив книгата казва ти и да си от най -големите фанатици пак не си въобразявай ,че ще станеш светец ,болно човече си и такъв ще бъдеш завинаги, но пък с тази програма вместо светец ,ако я изпълняваш всеотдайно и "фанатично"вярата ти ще порасне и ще тръгнеш по един път на свобода от хора и ституации ,какъвто и не си сънувал .В АА се казва само фанатиците оцеляват.Защото само тогава ни се разкрива полека лека тази свобода и спокойствие ,които са ни необходими за да можем да живеем .А пък с времето се кефим в новото и не искаме старото, както по рано не сме искали новото ."Бог използва нашите недостатъци хваща ни с перфекционизма за да правим програмата и като сме постоянни ни се разкрива за какво иде реч и ни се разкрива че няма нужда и да се пънем ама става след като сме се попънали "Хахахахах.....Та който е отдаден на проправянето на пътя си в новия си живот да не си мисли ,че е фанатик защото ние не можем да станем светци пък и самата програма е скромна и не е за производство на светци . Но усилията за раздялата с навиците и старите ни идеи ни тежи и затова и след двайсет и най-вече след много по-малко завършваме винаги по един и същ начин ,колкото и хитри ,находчиви или чаровни шмекери да сме . Зарязваме тази фанатична програма на 5 стъпка и самата програма ,която е от там нататъка не я правим защото имаме да се опрвяме с живота и като мине някой и друга годинка евентуално ни светва ,че сме за никъде„ Който каквото си направи никой не може да му го направи ,ама само чрез програмата наистина осъзнаваме връзката между това, което ние правим и това, което получаваме Ей за това говореха хората от тази група а те са по на 30 ,40 години фанатично в програмата По-вечето де има и всякакви други .Страшно е самозалъгването и както казва spiritual66 „Излиза, че това е болестта алкохолизъм, нещо ти се струва, и те хваща това чувство, което ти се струва и не те пуска. „Много силно го почувствах ,прекрасно си го казала .Благодаря ти .И на всички благодаря ви. Като ви чета ми става спокойно И НАДЕЖДНООО .В труден момент от живота съм си, но и това ще мине защото си имам вече Висша Сила и знам, че ще ме премине така ,както ме е преминавала до сега въпреки, че лудото Ленче ми чурулика в ухото, че баш този път ще загина. Такава е тази болест ,ако реша, че ми се струва ,че тя е права съм капо ,ама само за днес не я чувам и не и обръщам внимание, колкото и да си имам затруднения „Благодаря ви, че ви има .Да ни е хубав и спокоен този ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ееееее, как така ще загиваш, няма такова нещо, ще мине всичко. Аз самата знам вече колко трудни моменти има, но наистина, ако човек се е оставил в ръцете на Бог, дават му се сили, и се преодоляват трудностите.
По отношение на "светците", и аз имах такова залитане по едно време, обаче случващото ми се в "реалността" бързо бързо ме отрезви, и ме дръпна надолу към земята, да стъпя на крака и да видя коя съм, къде съм и за какво се боря всъщност, каква искам да бъда.
Като се замисля, залитания непрекъснато има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отначало си мислех, че ей сега ще пробягам стъпките. Мен ме бива в бягането на всякакви разстояния. Разбрах че бързо се минават стъпките, но много удобно взех да забравям че те се практикуват цял живот. Не става да се лежи на стара слава като хипопотам в кална локва. Това е програма която всеки ден дава нещо ново. Ами спрях алкохола изтопурках стъпките и какво от това. Ами то алкохола може да го няма ама болестта си седи и цялата неконтролируемост я има, днес ще се появи, утре ще се появи. Ами това е за мен алкохолика в действие. Имаше моменти когато на цялата си неконтролируемост аз казвах това е Бог. Така трябва да бъде. Ама на мен така ми се искало. Та затова ми е тази програма не само да я минавам , а да я практикувам и най-вече да виждам неконтролируемостта, лудоста и неуправляемостта на живота си. И да ми бъде разкрито какво да правя със всичко това защото аз дълги години не съм можел да се справя с него. Та целта ми е един начин на живот, който не е като предишния. Но всичко това става само ако всеки ден правя нещо. Ако не правя нищо ще получавам старото. И ще си задавам онзи въпрос който и преди си задавах "Защо стана пак така?" Ми то няма какво друго да стане. Ами схванах много добре каквото съм посял, това ще пожъна.

И аз така си мислих, че ще направя набързо Програмата, ще получа една тлъста шестица, както винаги, и всичко ще е ок, ще потече мляко и медец

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от spiritual66 на 13.08.14 11:32.

Аз все си мислех, че ако съм отличничка по Програмата, ако чета, ако пиша, ако ходя на сбирки постоянно след известен период от време всички благини ще ми се стоварят на главата и аз ще си почивам.

Оказва се, че не е така. Ден подир друг излизат недостатъци, по различни начини, по различни пътища, старото поведение (щом го практикувам не е старо).

Днес четем от Мнението на лекаря и д-р Силкуърт говори за няколкото прости правила - да се следват. Принципите на Програмата - честност, надежда, смирение, опит да помагам на другите и то помощта идва от Бог, а не от мен, стига да ми е почистена къщичката и др.. И веднага си мисля, както много пъти съм мислила, че аз нямам с какво и на кого да помогна. Не притежавам нищо - това беше едно от предаванията, които имах и честно признах пред себе си, че нищо не притежавам.Знанията ми не струват нищо, умения за нищо нямам - даже една пералня не мога да пусна сама и една мусака да сготвя. Може би някакъв малък опит с пиенето, но на фона на всички останали, с десетки години пиене, моето е цвете - нито имам взета книжка за шофиране в нетрезво състояние, нито съм била в комуни и психиатрии, нито имам разбито семейство, разводи, деца. Може би година аз стоях в самосъжалението, че нямам с какво да съм полезна.

Сега успявам да видя как заявявайки, че нямам с какво да помогна на никого, пак се превръщам в различната и специалната. И естествено безверие, че Бог няма с какво да ме използва. Чета Му мислите и на него.

Но ми се иска само за днес да вярвам, че Бог ще ме използва за нещо. Дори да не е по моя план, Той ще има по-добър план и ще го осъществи, стига да съм готова на всичко за това.

Аз също минавам всеки ден през парка, който преди отбягвах, заради хората, които евентуално ще засека - страх да поема отговорността си пред тях, страх, че ще си помислят нещо лошо за мен от глупостите, които съм сътворила. И известно време се криех. Гледам, че сега има напредък - минавам си през парка, без страх, че някой ще ме види. Без да се дебна и крия, без да си мисля, че всички хора с мен се занимават. Вече вървя по големите улици, а не се ослушвам по коя тъмна и скрита уличка да мина незабелязано и да се крия и от терасите на хората.

От време на време продължавам да не искам да вдигам телефона пред определени хора - пак от страх. Последното е - звъни ми един познат. Преди време беше казал, че е сгоден и аз веднага реших, че сега, като ми звъни ще ме кани на сватба. Пък аз не искам - страхувам се. По повърхността - страх, че не изглеждам добре и ще ми се смеят, но като задълбах се оказа, че много силно завиждам, че другите си живеят живота, развиват се, за отрицателно време имат професия, кариера, финансова сигурност, годежи, женитби и т.н. А той човека може да иска да ме кани просто да се видим или да ме чуе как съм - но аз вече съм в готовност, че ще иска да им ходя на сватбата и аз няма да мога да кажа не и не ща да вдигам телефона. Ужас.
Същата работа с една позната - звъни ми и аз не вдигам. Защо не вдигам? Защото ще ме кара да ходя в друг квартал, пък не ми се излиза от моя, че ми е на сигурно, да се видим или ми се сърди нещо и навсякъде е страх - стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление ... И правя филмите, които се основават на страховете ми и на гадостите, които се въртят из главата ми. И в крайна сметка се оказва, че аз самата се отделям от хората, аз самата искам да бягам от тях. А после се тюхкам, че съм сама, че никой не се сеща за мен, че никой не ме обича. Ми как някой ще се сети, като аз или бягам, или мрънкам и се оплаквам, или се карам с някого.
Наистина луда работа.

Имахме спикер в неделя на сбирката. Говори за духовните принципи. Честност е принципа на 1. стъпка. Някои не го разбират и това е. Надежда е принципа на 2. стъпка. Да ходя на сбирки. Вяра е принципа на 3. стъпка.
После на 6. стъпка, разбира се, ако съм направила 4,5 принципа е готовността. Готвоност да опитвам въпреки резултата. Принципа на 10. стъпка е издръжливост. Точно тая издържливост ми се показва че е живота.
Да прилагаме тези принципи във всичките си дела.