|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
Тема
|
Любов и омраза....
|
|
Автор |
stefko_aa (Загорец) |
Публикувано | 31.07.14 23:12 |
|
Не зная защо толкова омраза има насъбрана у вас-постоянните контрольори,критици и "дълбоко просветени в областта на алкохолизма",което всъщност лично много не ме интересува. Гледам ви как от години постоянно когато някой който и да е се появи на хоризонта за да сподели нещо от себе си ,вие като лешояди се нахвърляте върху него и като че ли това не ви стига,но после се нахвърляте постоянно и против Алки,който явно ви се явява по-черен и от смъртта. Това с него също не зная защо го правите и защо толкова много го мразите но колкото и да се опитвате да си прикривате Явната Злоба лично към него, това някак си въобще не ви се получава. Не искам да му бъда адвокат,защото това,което той е направил лично за мене и за доста други мои събратя е напълно достатъчно за да се види,че когато се прави това,което се предлага така,както се предлага резултатите са не само добри,но това,което се случва е просто Чудо имайки в предвид кой къде е бил и как е успял да се измъкне.
Искам наистина да споделя лично от себе си,тъй като наистина не бих могъл да си затворя очите при тая ваша очевадна целенасочена Злоба към всеки,който не ви играе по гайдата,но по тоя начин и срещу Братсвото Анонимни Алкохолици. И тъй като това,което ми беше показано,и което се старая все още да правя е единственото нещо,което ми дава Живот и Свобода,аз просто не мога да си премълча гледайки как всеки си пише кой,квото му дойде на акъла пък било то и на светлинни години от каквато и да е обективна истина.
Няколко години ми бяха необходими правейки това,което се иска от мен,също така правейки и това,което въобще не е трябвало да правя,слушайки всякакви "полезни" и не чак дотолкова полезни съвети на когото и да е било и то винаги "С най-добри намерения".
Скоро имах вазможността да видя някои неща,за които наистина беше необходимо доста време в АА и доста падания почти на врата си,за да мога едва сега да проумея,че това,което още в началото ми е било говорено относно работата по програмата в АА е било абсолютно правилно на 100%...
И отново във връзка с това кой какво прави или не прави,кой какъв е или какъв не е,искам наистина простичко да ви попитам нещо,на което наистина не сте длъжни въобще да отговаряте. Тъй като продължавате да нападате и Алки,и Санду и мен и други мои братя и сестри от Анонимни Алкохолици искам да ви попитам колкото се може съвсем простичко:
-Имате ли дори поне един алкохолик,на когото лично да сте отделили време,усилия и да сте дали наистина лично нещо от себе си така,че той да тръгне по Пътя на Щастливата Съдба на възстановяване от неизлечимата,прогресираща и смъртоносна болест-алкохолизъм,или просто това,което го правите наистина си е само за спорта и поради защото ви е кеф да унижавате който и да е било,който с нещо не ви харесва и то без никаква определена причина?
Та както ви попитах наистина бихте могли да споделите дали сте помогнали дори на един единствен алкохолик да се почне да се възстановява от алкохолизма,защото иначе това,което правите си остава една явна и долна Война против хора като нас,които наистина искат просто да помогнат на себе си и на наистина безнадежните алкохолици като нас да оживеят и да се радват на Живота си в трезвост............
Днес и сега наистина съм искрено благодарен за това,че мога да споделя това,което и както го виждам,без да ви мразя,а просто да се помоля за вас така,че да оставите всеки да споделя от себе си без вие или който и да е да му се катери върху главата постоянно давайки своята "Вездесъща Оценка" за това,за което дори си няма и на идея.
Желая на всички братя и сестри алкохолици една спокойна вечер и още един трезвен ден.
Бъдете благословени днес и сега!
Бъди себе си.
| |
|
....
Бъди себе си.
| |
|
"Така както се усмири Сандала примерно - пълен игнор и никаква насрещна реакция и комуникация.
Виждаш ли колко смирен стана.
Мисля,че липсата на комуникация с "другарчето от среща" му помогна да стане по-нормален.
П.С. Отделен въпрос е ,че на въпросния клубар според мен са му "свили сармите" централно, да не се излага повече, но това е една много дълга тема за разговор..."
Стефко, на теб "свиват ли ти сърмите", бе брат? Щото аз не съм в АА да ми свиват сърмите и точно пък на мен, някой да ми свие сърмите? Ти вярваш ли го това? Аз съм работил главен готвач на кораб и толкова сърми съм свивал, че едва ли ще оставя друг да ми свива сърмите.
Хубав и трезвен ден от мен.
Ще идвам скоро натам и ще се видим.
| |
|
Стефко, излъгах те. Има Кой да ми свива сърмите - Бог, ако Му се доверявам. Благодарен съм, че проумях това от Голямата книга - "Реален Създател, с Когото можем да влезем в простички взаимоотношения." И как става това - като практикувам Програмата на АА със спонсор и се срещам с вас в групи на АА и мога да ви чуя, а не да ви съдя.
Радвам се, че те познавам и мога да споделя всичко това с теб.
Господи, нека бъде Твоята воля, а не моята. Как най добре бих могъл да Ти служа? Амин.
| |
|
И не само, ако Му се доверявам, ами и ако Му позволявам - просто да мога да си седна на задника. Това със сядането, пак е част от пътя към смирението.
| |
Тема
|
Иречек го е наблюдавал това явление:
[re: stefko_aa]
|
|
Автор |
aлkaжa (общителен) |
Публикувано | 01.08.14 23:52 |
|
"За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата."
| |
|
Живял нявга беден или недотам беден занаятчия. Дали обущар, дали шивач, дали нещо трето. Проблем в живота му било, че съседът му имал магаренце. Голям проблем. И още по-голям проблем ставало, защото съседът най-нагло всеки ден минавал с магарето покрай неговият дюкян. И още, още по-голям проблем било, че собственикът на магарето имал безочието да си подсвирква и да му е кеф от живота. Съвсем естествено било занаятчията да се почувства прецакан и да установи, че този малоумник няма право да има магаре и още повече да се чувства добре. Не било справедливо това. Съседът бил тъп, неграмотен, досаден, догматичен, праволинеен, нахален, правен по калъп и така нататък. И на всичкото отгоре се чувствал добре. Това било сериозно нарушение. Имал и магаре. Даже било мъжко. Освен това съседът бил примитивен. Молел се, въпреки напредъка на световната наука. Заслужилият занаятчия /или научен работник/ мрънкал постоянно вътрешно и псувал неравномерното и несправедливо разпределение на материалните и нематериални блага. Това той не го възприемал като молитва. Просто си мрънкал. Не го възприемал като вяра. Той бил образован. Един слънчев ден, както си вършел работата и чакал да дойде време да се прибере, да си почине пред телевизора и да скофти живота и на семейството си. Не че той бил виновен, че е в кофти настроение. Виновен бил онзи с магарето. И не точно онзи с магарето, ами несправедливата еволюция, която разпределила магарето на неправилният човек. Та докато си мрънкал, се появил Господ. Човекът не вярвал в Господ, но това не попречило на Господ да продължи да съществува и дори да се появи. Господ му рекъл: "Ще ти изпълня едно желание. Каквото и да е то." Може да не е бил Господ. Може да е бил Дънов, Ванга или някой от Предай нататък. Нашият се опулил. Може да е помислил, че е някой от националната лотария, може да е решил, че Революцията най-накрая е заместила за малко Еволюцията. Или каквото и там да си помислил. Мислил или не мислил, каквото и да значи това мислене, но бързо и радостно извикал: "Да му умре на съседа магарето!" Животинката се гътнала веднага, а изследователите още разсъждават какви са изводите от тази ситуация.
| |
|
Завист
Тези, които завиждат, се в болни превръщат,
те от завиждане своите нерви рушат;
тези, които завиждат, се винаги мръщят
дето успех е проправил към някого път.
Много успехи в живота и много победи,
с тях неотлъчно се движи и злобата зла,
радват се всички и все някой с яд ще погледа,
топлата радост на друг щом е дала крила.
Тези, които завиждат, се в болни превръщат —
всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,
чистите мисли и здраве, добро се не връщат,
злоба и завист в сърцето проправят ли път.
20.12.1974 г.
| |
|
Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни
на взбунено море, пияно от несдържната си мощ -
под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,
тук всеки ден е ден без отдих, безсънна - всяка нощ.
Кои са те? - Безименни - и ти безимен между тях
потъваш в жалбите им глъхнали и в грубите им веселби -
и чакаш примирено празника на кървавия смях,
когато и над твоя свят съдбата мрак ще протръби.
И как е странно в грохота на тоя вихър лих,
където всички са един и всеки все пак - сам,
да си припомниш, да пришъпнеш някой плачещ стих
из кротките елегии на Francis Jammes.
| |
|
СЛУШАЙ или Изчакайте
Един млад и успешен бизнесмен пътувал по квартална улица, но карал малко прекалено бързо новия си Ягуар. Той забелязал деца да тичат измежду паркирани коли затуй намалил като помислил да е видял нещо.
Когато преминал с колата не видял деца, както очаквал, но за негова изненада отнякаде префучала тухла, която се забила в страничната врата на новия му ягуар! Ядосано натиснал спирачки и се върнал обратно на мястото, от където бе хвърлена тухлата. Скочлил нервно от колата и сграбчил хлапето, което бе хвърлило тухлата, и след като го затиснал срещу паркирана кола му изкрещял. „Какво правиш бе глупак? Луд ли си? По дяволите, какво бе това?“ Обвзет от ярост за ударената кола егоцентрика продължил. “Колата е нова. Не знаеш ли, че тая тухла ще струва много пари!
"Извинявам се господине." Промрънкало детето. "моля да ме извините." "Съжалявам, но аз не знаех какво друго да направя!" признава детето. “Хвърлих тухлата, защото никой друг не иска да спре“. Сълзи струеха по брадичката на момченцето, и в същото вереме с пръст посочи место около паркираните коли. „Това е брат ми", каза той. "Без да искам на тротоара се обърна и падна от инвалидната си количка, а аз не мога да го вдигна.“ С разтраперено гласче, момченцето попитало, “Бихте ли, моля ви, да ми помогне да го върна в инвалидната количка? Той е ранен, а е и прекалено тежък за мен.“ Засрамен и останал без думи, шофьорът едва преглътна горичивата буца засъхнала на гърлото му. Вдигна момъкът и му помогнал да се намести в инвалидна си количка, след което извадил кърпичка и избърсал кървавите ожулвания и проверил дали всичко е наред.
“Благодаря ви господине и нека Бог да ви благослови.“ Благодарното детето му каза.
С тежко сърце бизнесмена продължил да наблюдава момченцето да бута инвалидната количка на брат си по тротоара към дома им.
Обратно до Ягуара, пътя му се сторил извъноредно дълъг. Бавна, но явно поучителна разходка. До ден днешен не е направил ремонт на страничната врата. Вдлъбнатината стой за да му напомня да не минава през живота толкова бързо да се налага някой да хвърля тухла по него, за да привлече вниманието му.
Бог шепне в нашите души и говори тихом на нашето сърце. Понякога, когато ние нямаме време да Го чуем се налага да хвърли тухла по нас.
Това е нашият избор: Вслушайте се на шепота Му, или изчакате някоя тухлата да ви цапне!Редактирано от josko1 на 07.08.14 06:33.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|