За разделянето на клуб Алкохолно зависими / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравейте, приятели! Дълго време не бях писала, но случващото се напоследък ме озадачава. Тези спорове уморяват и ние алкохолиците знаем, че от тях губим сили. Всеки един, който е в АА и пише тук ми е другар по съдба и ние много добре знаем откъде идваме и къде е спасението и няма нужда да го доказваме, защото чува този, който е умирал стотици пъти и е благословен да попадне в АА. Аз съм от безнадеждния тип, който без Програмата на АА беше също толкова в безнадеждно положение, пък макар и в АА. Затова понеже прочетох много неверни неща ще напиша накратко моя опит-това никой не може да го коментира или отнеме.
През 2007 г. попаднах като по чудо в АА, прочитайки изрезка от вестник. Не чувствах нищо и клюмах пияна по сбирките. Там беше братството, такова каквото тогава е било, с хора, с които си кимахме, аз се опитвах да им се харесам, но нямаше какво да ни свързва. Имаше много списания ,,Арка,, и дружески разговори на разни теми, които не ми помагаха особено.Тръгвах си оттам и отново се връщах, но това бяха сбирки от типа ,,да споделяме радостното и наболялото,,. Радвах се, че съм спасена, имах 3 месеца трезвост, после рецидив, после отново 6 месеца трезвост и отново рецидив и тежка депресия. Лежах 24 часа в леглото с безнадеждни очи. Децата ми се струваха далечни познати, с които нямах нищо общо. Бях в света на мрака и Нещо ме накара да скоча-или щях да живея или да умирам бавно.Изтичах при сегашния си спонсор-бавно започнах да имам сетива.
. Бях минала през 5 годишен ад на пребиваване в психиатрични клиники, с няколко серии електрошокове.Хората бяха там и сигурно са били добронамерени, но не чувах посланието. Няма да забравя първата си он-лайн сбирка, на която чух истинското послание от наши събратя от Стара Загора и човека от Австралия, когото тук беше съсипан от клевети.Пишете, че няма вече хора, на които да помага? Това, което е направил за мен, посредсвом предаването на истинското послание няма да забравя и то продължава да живее в мен, благодарение на моя спонсор, спонсориран от него. Аз съм жива, свободна и благодарна и ако и да не съм имала жив контакт, то идеите, донесени в България именно от него продължават да живеят и това ми дава сила и надежда. Така че наистина не може да се угаси това, което не гасне, защото то е предавано от човек на човек, то носи в себе си дух, която думите и злобата няма как да променят!