Любов и омраза.... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Аз лично не бих се занимавала да те убеждавам защо нямаш право да пишеш такива неща, или какво трябва или не трябва да се пише, волята е твоя, тя е свободна, така е повелил Бог, живеем в свободно време, всеки може да каже всичко на всеки.
Просто се замислям, докъде може да стигне омразата, и злобата, докъде, ами ето докъде, докрай.
В последно време чета много, слушам, гледам, мисля, в какво общество живея, и накъде вървим, и защо се случват разни неща, ангажирам се, граждански, извън граждански, социално и всякак, защото според мен така трябва. Чета и тук, искам да проследя всичко, искам да имам отношение. Преди време бях писала за ксенофобията, за отделянето на различните, за нецивилизованото отношение към хора, които не са като теб. Изпитах на гърба си това отношение. Сега виждам, чета, изумявам се, че това отношение, на омраза, на нетърпимост, на злоба, то си витае във въздуха, и е навсякъде, дори и при себеподобните, в отделения кръг, и всъщност това може би е ново само за мен, не знам.
За мен ти, както и аз примерно, сме част от едно общество, думата не знам колко е подходяща, но това е вид общество, или място, на което се събират и подкрепят хора с един и същ проблем. Има създадена организация за тези хора, за да се преодоляват трудностите, за да могат да живеят. За това е думата тук, за обществото на АА, което дава възможност за живеят хора с проблем. Изсипва се обаче огромна помия, и то от хора, които имат същия проблем, ето това вече е интересно, тези хора били имали някакво друго решение на проблема, представете си. Те са други хора, болестта е друга при тях, те са по-хитри, по- образовани, по-радикални, по-така, и представят друго решение, ок, добре, нека да е така, това е нормално. Тези различия, тази конфронтация би могла да бъде дори градивна, ако обаче е добронамерена !!! Но тук виждам проява на такава концентрирана злоба, омраза и дори това, което прочетох вече последно. Думи на много много ниско и елементарно ниво, и не само, думи на дълбока омраза. Но за мен това са думи на омраза първо към себе си, това е омраза към самия себе си, към своя живот, към своя проблем. Ето за това говорим, как може тази злоба, тази омраза, която болестта ражда в изобилие, да се промени и да се превърне в нещо положително, приятно, дори в любов ?!?
Може ли, Алоне ?, ето за това пишем, говорим, борим се дори, за трансформирането на тази злоба в любов, може ли, възможно ли е да се получи ... да може, ако го поискаш обаче, с цялото си сърце си и душа !!!