Това, което преодолях най-трудно и все още преодолявам са страховете. Какво ще стане с мен в бъдеще? Как ще се справям с работата си? Как ще ме възприемат колегите? Това се натрупваше и водеше до появата на напрежение и съмнения и в крайна сметка ме блокираше и не можех да свърша нищо като хората. Дори неща, които бяха елементарни ме затрудняваха. И колкото повече се стараех, толкова по зле ставаше. Исках всичко да е перфектно да върви като по вода. Следваха провали, които буквално ме сриваха тотално психически и трябваше да се пие за да преодолея чувството, че от мен нищо не става. Като за начало се научих да се изправям срещу страховете си и да правя това, което не исках или си мислех, че не мога да направя. И се убедих, че в повечето случаи това са бостански плашила. Всичко е било в главата ми. Това е едно от най-трудните неща, които съм правил. А иначе за пред хората се правех на непукист, докато вътрешно умирах от страх. Исках тотално да контролирам всичко и да имам 100 процентова сигурност. Сега знам, че ми е липсвало упование. Сега не се напъвам да доказвам, че съм по-добър от другите и не търся перфектния резултат. Уча се да приемам нещата такива, каквито са и да правя това, което трябва само за днес. Утре си е за утре. Когато спрях да правя велики планове за бъдещето, нещата започнаха да се получават. Сега съм по-уверен и по-спокоен, защото не се напъвам да нареждам живота както на мен ми се иска. Исках всичко да постигна по възможност сам, а сега, макар и с неохота все още се опитвам да се посъветвам с някой и да потърся помощ когато ми се налага, а не да се свивам в себе си и да търся виновни и да ближа рани. Дори и да се издъня, вече не го приемам като световен провал. С други думи, уча се да живея. Благодарен съм за това, че съм жив и трезвен. Това само по себе си е чудо. Бъдете здрави!

За мен между страх, неувереност, притеснение, липса на самочувствие има голяма разлика.

Никога не съм била страхлива, но другите черти в един или друг период от време са ми били доста присъщи.

Все пак не мога да си обясня това "само за днес". Прилича ми на човек който живее ден за ден и определено това би ме обезверило и изтощило до краен предел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никога не си била страхливаааа? Ами хайде, утре да се срещнем пред Президентството? Там, дето има охрана. Хайде, да се запознаем, Алоун? Хайде, да видим какви ще ги изръсиш мъдро, хитро ,остроумно и в никакъв случай СТРАХЛИВО!?

Не съм от София, но предполагам, че не се нуждая от охрана да се срещна на публично място с теб.

Темата както писах аз я разбрах по различен начин / потвърждение на предходният ми пост/.

Не изпитвам страх да отида на работа, да се срещам с хора, от това, че ще се проваля поради неизвестни какви причини.

Е, не мога да плувам и ми е ясно, че на дълбоко ще се удавя, но това не означава, че се страхувам от морето. Да сме в крак с деня- не мога и да летя, но на самолет съм се качвала и хич не си мисля, че ще се презимя със свободно падане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите