Май оня лигльо дето се мислеше за голямата работа до голяма степен го няма вече. Друго което си мислех днес е как докато работех с всеки изминат ден ставах все по-добър, докато последната седмица, смея да твърдя си бачках на едно много високо професионално равнище. Бях съсредоточен, спокоен и мислех с главата си не само кое как да направя най-добре, но дори какво ще ми трябва и кое къде да поставя. Без да бързам и да се шашкам. Това е хладен и здрав разум. Така работят специалистите. Днес загрявам, че искам и в живота така да се оправям. Обаче далеч не е така. Самоанализите ми показват, че аз съм действал винаги по-скоро импулсивно и на ниво инстинкти. Като цяло в общи линии съм бил неразумен и прибързан. Като малките деца. Ето ти незрялост. Когато едно дете нещо не може да стане на неговата почва се един рев и едно сърдене. Та аналогията е близка. Така ставаме жалки и с течение на времето все по-неспособни да се справяме с живота. Ето ти неуправляемост. Всъщност като се върна назад, аз винаги много добре съм можел да си планирам нещата. Но поради заболяването ми плановете ми нямаше как да се изпълнят. Нито в социално, нито в лично, най-малко пък във финансово отношение. И трябва да съм бил луд и сляп, за да си вярвам, че мога нещо да постигна в каквото и да е направление. От друга страна тази вяра ме крепеше и ме караше да търся решение до последно. Всъщност май в едно направление нещо постигнах. И то точно в което трябва. Явно това е бил моя път. И по него е трябвало да мина. И продължавам да вървя де! Такива работи. Бъдете здрави и трезви!

Днес съм насочена към тази дума "неуправляемост", втората част на първа стъпка, какво все пак означава, след толкова анализиране, работа, дали съм осъзнала добре какво се иска точно да се каже

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от spiritual66 на 23.07.14 13:04.

Лежа си днеска на плажа с една позната и ту пече слънце,ту вали,ха управлявай ако си нямаш работа.Не че не ми се иска,иска ми се.Натискам копче слънце,натискам копче дъжд,брей ей това е контрол.Уви налага ми се да се смирявам ,не е лесно, и да взимам решения.Мога да отворя чадъра или да го затворя.Ако много завали мога да отскоча до близкото капанче,където е сухо и да хапна цаца с картофи,примерно,може с бира може и без бира,всъщност до преди няколко години без бира не можеше,сега вече може.Може така ,може инак.Може да ходя на сбирки на АА,може и да не ходя.Може да търся Бог,може и да не Го търся и след това, да си нося последствията.Всеки избор води до някакви последствия.И ако се обърка нещо,ако нещо не ни харесва ,кой е виновен,най -лесното е другите виновни. Ние правим изборите,когато можем и имаме право на избор,така че животът не е толкова неуправляем.

Редактирано от novve на 23.07.14 19:01.

Хахаха, гледай ако можеш да управляваш познатата, там ни е силата, хахаха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо не сте влезли в морето като вали.

Управлението е съзнателен избор от възможностите в печеливша посока. Когато нямаш избор управлението се заключава в това как най- добре да използваш ситуацията, а когато и това не си в състояние да направиш се оставаш на случайностите или закономерностите.

Там няма управление а е по взаимно съгласие на равноправни начала.
Води този който хваща ритъма.

Това няма нищо общо с управлението, а за начина на приемане на загубата.

Хората са твърде различни тук и ти въобще не си от изключенията.

така е, прав си :)

хахаха, отново си прав :)

Аз съм Alone911, но си имам нов ник "Мечта".
Жена съм, но не значи, че не разбирам от мъжки работи.