Re: Постоянство / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Искам да споделя какво се случва с мен откакто работя по 12 стъпковата програма на АА. Като за начало просто правех каквото ми се каже и не ми беше никак лесно. Концентрирах се върху програмата и по съвет на спонсора си и възстановяващи се събратя не се хвърлих в поредното търсене на работа, въпреки, че финансовото ми положение беше катастрофално. Години наред се повтаряше едно и също. След поредния запой си намирах поредната работа и след известно време нещата потръгваха и аз имах някакви пари и решавах, че и аз съм човек като всички останали и мога да си почина малко и да разпусна като си пийна порядъчно в петък вечер да речем. И обикновено директно си влизах в запой от който излизах без пари, без работа и буквално убит психически. Позната история. Депресия, безизходица и поредното заричане, че това беше за последно. Накрая практически си живеех в лудницата. Там беше моят дом. Навън за мен нямаше нищо. Колкото и добре да бях запознат теоретично и практически, колкото и добре да ги разбирах нещата болестта винаги намираше начин да ме превърти и всеки път си вярвах, че този път няма да е като предишните. Бил съм луд и сляп. Няма логика сега да съм жив и здрав и да живея сред хората в нормалното общество. Не знам с какво съм заслужил тази милост. Преди известно време си намерих работа на един обект с помощта на една сестра. В интерес на истината много пъти си намирах стабилна и добре заплатена работа, но това не ме спираше да се запия. За първи път от много години насам обаче завършихме обекта, получих си заплащането и се разделихме с работодателя и колегите ми нормално, без лъжи и с добри пожелания. Предстои ми започване на обучение за повишаване на квалификацията, което като се има предвид опита и специалността, с която се занимавам напоследък ми дава много добри перспективи. Все още не ми е лесно и понякога имам страхове и съмнения какво ще бъде оттук нататък, но вече знам, че това е нормално за алкохолика, неистово търсещ сигурност и гаранции за щастие. Многократно съм се убеждавал, че нашите страхове в 99% от случаите се оказват бостански плашила и че това всичкото идва от нашия стремеж да контролираме всичко и всички. Знам, че имам още много път да извървя, но вече вярвам, че съм стъпил на правилната пътека. Благодарен съм, че съм жив и здрав и че съм това, което съм сега, а не това, което бях. Благодарен съм и на магарешкия ми инат след толкова провали всеки път да се изправям и да не се отказвам. Постоянството не е присъщо за алкохолика. Освен в едно. Много пъти започвах нещо с много желание и ентусиазъм и тръгвах много добре. И в момента, в който ми станеше трудно или скучно си намирах оправдание да го зарежа. Та сега като погледна годините на пиене трудно мога да намеря нещо, което да съм започнал и да съм го завършил докрай. Необходимо е постоянство. Трудно ти е, тежко ти е, но продължаваш. И постигаш резултат. По-добър или по-лош, но го постигаш. Не мрънкаш, не обвиняваш, не се обясняваш. Така правят нормалните хора. И приемаш резултата такъв, какъвто е. Всеки иска да достигне максимума, но не винаги това е възможно, нито пък зависи само от нас. Бъдете здрави!