алкохолизма.
......................................


„До определн тип хора опира въпроса според мен.
Винаги ми е правило особено силно впечатление това, че алкохолиците тук свързват всичко с алкохолизма си.Аз смятам,че има хора с определен вид психика, които реагират по определен начин на определени дразнения, и това няма нищо общо с проблемите с алкохола или алкохолизма.“

.................................................................................................

Днес ми дойде идея за малко мантри да напиша. Предупреждавам да не се чете с невоъръжено око, защото може на някой да му дойде пълно с думи.

Първо да фермантрирам една действителна история, с която доста от четящите и пишещите тук са запознати.
Преди около две седмици едни наши събратя посетили трети и го заварили в доста кофти положение. Не бил пил от три месеца, но изглеждало, че скоро ще умре. Бил като скелет. Решили, че може би има някакво конвенционално заболяване и ще трябва да го види лекар.
Обаче нашият не бил работил от 2009-та и съответно оттогава не си бил плащал и здравните осигуровки. Майка му отишла да моли личният лекар, който имал някога, да дойде да го види. Лекарят отишъл да го види и казал, че трябвало да му се сменят антидепресантите. Не можел да му даде направление към нормална болница, защото нямал платени осигуровки.
Тогава тези мои приятели решили да съберат пари, за да му се възстановят здравните права и да го закарат в нормална болница. Включили се приятели от цяла България и за два дни събрали парите. Платили му осигуровките. Отишли при личният лекар и той почнал да усуква, че отделението е в ремонт. Не искали да го приемат в неговият град. Приятел-лекар съдействал да го приемат в нормална болница в друг град. На седемдесет километра. Закарали го там. Незабавно му направили изследвания, снимки на рентген, пуснали му банки с витамини и пратили снимките на специалист да ги разчете. Специалистът казал – 99 процента туберколоза. Дежурният лекар, който го приел казал на събратята да го вземат и да го карат в туб. Нашите го качили пак на колата и го подкарали към окръжния туб. В друг град. Единият останал с болния в колата, а другият се качил с рентгеновата снимка в отделението. Снимката и разчетеното от специалиста. Друго не носил. Докторът погледнал снимките и казал: „Даааа. Туберколоза. Той алкохолик ли е?“

Тук е време да отворя една скоба и да кажа защо ми се роди тази идея да го пиша това.
Както вече много хора прозряха има: 1.Проблеми с алкохола и 2.Проблеми с алкохолизма. И тези две неща са различни.
Но има ли трето, което трето няма нищо общо с проблемите 1.с алкохола и с проблемите 2.с алкохолизма?
Какви са тези проблеми на алкохолика, които нямат никаква връзка с алкохорлизма? Я пак каквот беше това алкохолизъм? Защо имаше разлика между проблеми с алкохола и алкохолизъм? Айде да не се отвличам.


И мога да разгледам сега тази действителна история и да потърся едно такова нещо, което да е извън проблемите на събрата с алкохолизма. И ще почна отзад напред:

Едно – вижда лекарят снимката на белият му дроб и задава въпрос: „Той алкохолик ли е?“
Е, лично аз не виждам никаква връзка между алкохолизма и туберколозата.

Две – Неплатени осигуровки от пет години.
Е, лично аз не виждам никаква връзка между неплатените осигуровки и алкохолизма. Това няма нищо общо с проблемите с алкохолизма.

Три – Личният лекар не ще да го прегледа.
Нищо общо с алкохолизма. Съвсем различни проблеми от проблемите с алкохолизма.


Четири – Не искат да го приемат в отделението в града, където го познават.
Нищо общо с алкохолизма. Съвсем различни проблеми от проблемите с алкохолизма.

Пет – Не работи от пет години.
Нищо общо с алкохолизма. Съвсем различен проблем от проблемите с алкохолизма.


Шест – няма откъде да вземе пари за осигуровките.
Нищо общо с алкохолизма. Съвсем различен проблем от проблемите с алкохолизма.

Седем – никой близък около него, който да му помогне.
Нищо общо с алкохолизма. Съвсем различен проблем от проблемите с алкохолизма.



Някой ненормалник би намерил връзка. Един мой познат ще каже, че не работи от 2009, защото не може да спре да пие. Защото след поредното лечение от алкохолизъм, е бил изгонен от работа. Защото после не може да се задържи на работа. Оттам-нататък не внася никакви осигуровки. После прогресивно влошава качеството си на живот. Не яде добра храна. Не се движи. Обикаля от лудница на лудница. Почва да работи и гонят след първия аванс. Отслабва му имунната система. Всички близки се разбягват, защото повече не могат да направят нищо за него. Изпива каквото намери. Остава без пари, без подкрепа, без каквото и да било. Та ненормалникът би казал, че алкохолизмът е болест, която е проникнала във всички области от живота на този човек. И накрая би изтъкнал като доказателство въпросът на белодробният специалист, който формулира само като гледа рентгеновата снимка: „Алкохолик ли е?“ Е, как го разбра.

Замислих се – може ли някой да ми покаже третият вид проблеми, които нямат нищо общо нито с „проблемите с алкохола“, нито с „проблемите с алкохолизма“?
Да даде пример някакъв.

Алкаж,възхищавам се на енергията и всеотдайността ти да продължаваш да обясняваш.Аз лично нещо нямам мощност,а не бива така.Защото освен всичко друго,алкохолизмът е бездействие.Ступор.Пълна липса на движение.И затова не можем да си позволим да спрем.


Та,питаш,кой е третият проблем?Щото има,не е да няма.Има и четвърти и пети и шести.Ами,там е работата,че става дума за житейски проблем.Във всички сфери на живота,във всички взаимоотношения.И точно затова,фактът,че вече е известно,че 10% от хората имат метаболитна недостатъчност в разграждането на алкохола,че точно в тази група,повече от останалата популация има недостатъчност на трансмитери за ефективно предаване и обработка на нервния импулс/основа на обсесивното мислене/,не ми върши работа.И точно затова,трябва да видя какво се случва и се е случвало в живота ми,извън методологията на нозологичната единица алкохолизъм.Ако искам.Ако мога.Ако намеря в сърцето си добронамереност.Ако успея да отворя поне една врата или прозорец към познанието за себе си и за света.Ако се домогна до доверието и смелостта ...да пробвам иначе."Ако успея минутката летяща да изпълня с 60 секунди,изминати от моя път..."Това последното беше Киплинг,да кажа овреме,че да не се отклоняваме от темата.

Житейски проблем!А житейските проблеми не се влияят нито от добри намерения,нито от начетеност,нито от идеали.Малко бонуси да има,не е зле,но не решава проблема.Трябват житейски мерки и житейски отговори.

Житейски-КАК да живея,с алкохол,без алкохол,със себе си,със света...

Ако целта ми е да обяснявам на някого, отдавна да съм умалял. Щото ще почна и на тебе да ти обяснявам, че върша нещата като част от моето собствено възстановяване, а не за нечия възхита или разбиране.

Нещата са много прости и отдавна приложени, написани, милион пъти проверени:
"Защото ако един алкохолик не усъвършенства и разширява духовния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действа, той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие, със сигурност ще загине. Тогава вярата наистина ще загине. С нас нещата стоят точно така."

С нас нещата стоят точно така!

Ще отговоря на двата ти поста.

Един от рисковите фактори за туберкулоза е алкохола.
Как на снимка се различава това не ми е известно.

Хубаво е да работиш за себе си като помагаш на другите.
Лошо е или не когато другите ги избираш по отношение на твоите вярвания и най- вече изискваш да ги приемат.

Аз определено не се замислям когато помагам или съм помагала на другите, но днес съм на мнение, че на човек който ми е навредил не бих помогнала.
Преди време не бих го казала това.

За съжаление,много трудно един алкохолик успява да се пречупи.Всичко и всеки ще е причина, но не и той.На база последната статистика че в България има 300 000 алкохолно зависими,а групите на АА в България едва ли имат повече от 150 човека членове,говори красноречиво.Благодарен съм на Бог че ми помогна с малкото ми останал ,,разум'',да се присъединения към АА,и да правя това което ми се предлага като ЕДИНСТВЕН начин за възстановяване от тази коварна болест.
Скоро при нас се появи един събрат,който така и не се определя като алкохолик.
Много грозно звучало това алкохолик,той си пийвал но не бил такъв. Само ще спомена че въпросният човек ни го изпратиха от пробационите служби,по точно му препоръчали да посещава сбирките.Та този човек сподели че много трудно се решил да дойде,защото е очаквал някакви раздърпани,смърдящи хора.
Та сподели някой неща,но беше твърде оскъден.Това което разбрах,че са го хващали два пътя с алкохол да шофира,че е можело да го осъдят ефективно,че му треперели малко ръцете като минели четири дена без да пие,и най важното че той не се смята за алкохолик.
В почивката си говорехме,и го питах така като ни гледаш мязаме ли ти на алкохолици?-Не.Да ама ние се определяме като такива,и примери колкото искаш за това.Попитах го дали е нормално в 9.00ч. сутринта да те спрат 1.70 промила алкохол в кръвта,и то за втори път преди да ти е изтекла първата присъда?-И се почна едно обяснени как шефа,го накарал и т.н.
И естествено остава без работа,без средства,обрича семейство на лишения и т.н.В разговора ни почна да мрънка как му се карал при среща с пробационият служител.Казах му ми влез в затвора и няма никой да ти се кара.При което той ме погледна учудено и ми каза:-Ти луд ли си?Не знам дали съм луд но знам че съм алкохолик.

Проблемът не е в АА, а в психиката на зависимите и в националната ни психология.

Мисля си,че винаги се случва това,което трябва да се случи,важното е човек да го разпознае.В случая,за обясненията.Абе,напоследък влизам чат пат в дира,хвърлям едно око и или си казвам,браво/за някого,който ми е харесал/,така се прави,или се дразня и си казвам,о,не, няма никакъв смисъл да се пише каквото и да било.И в двата случая изчезвам.Е,как така?Какъв такъв оценител се извъдих.Нямам патент и власт над мисленето на хората.Но Бог ми е дал думите,словото и то може скромно да се използва за да могат хората да се срещнат.Като под "среща",нямам предвид да приемат всичко,което аз казвам,или аз да се съглася с всичко,което те казват.Просто нещо като синхронизация,настройка на една честота.Е,ако може,де.Ама това предварително не мога да знам.Така,че,това което написах в началото беше отметка за мен.

А,иначе много се размислих за твоя човек.Неговата история,би могла да звучи по безкрайно много различни начини,като единственото общо между тях да остане пълната неконтролируемост на живота.И всичко това да бъде просто алкохолизъм.Напоследък класификацията на злокачествените тумори търпи преоценка,но критерият за злокачественост остава "безконтролно разрастване на клетки".Не ми се искаше да прозвучи толкова зловещо,чак аз си се изненадах,но това са фактите.

Е, тук няма "харесвам" "не харесвам", но определено човек когато пише е за да чуе друго мнение, та дори и собственото си изказано от друг.

Сега огледах повече поста на Алкажа и определено не е вярно, че от изброеното нищо няма общо с алкохолизма или алкохола. Поне при всички случаи положението е по- лошо от това на не пиещите или нормално пиещите.
Може би, само мотивите са различни.

Няма, не съществуват, не могат дори да бъдат измислени, някакви проблеми на алкохолика, които да не са свързани с алкохолизма му.

Дори и когато не пие, дори и когато е сигурен, ама на 100 %, че повече никога няма и да помирише, че знае, ясно му е и няма какво повече да научи за проблемите си с алкохола – е точно тук започват истинските му проблеми.

Колко е удобно да обвиним алкохола, че е съсипал живота ни, че е причина за всичките ни беди, даже е по-удобно от това да обвиним жената, шефа, тъщата. А виновен трябва да има! Иначе ще излезе, че проблема си е в мен.

Дори днес в АА чувам хора да обвиняват некачествения алкохол в България за проблемите си с пиенето. Просто онемях. Значи това било, аз не трябваше 30 години да се наливам с обикновено уиски, а трябваше да пия само дванайсе годишен Балантайс и край, проблемът нямаше да възникне.

Боже колко съм бил прост, да не си намеря някой мъничък глобален проблем, които да обяснява и оправдава и лекува алкохолизма ми, докато пия скъпо уиски. А не да се занимавам с тая Програма на АА и то със спонсор, че после пък и да спонсорирам даже.

А за да не объркам някой накрая си го заявявам – Всичките ми проблеми са от мен самия и са в мен самия, външен проблем няма, а пиенето на алкохол бе начин, решение, което предпазваше болния ми мозък от прегряване, обесване, лудост или друга по-голяма глупост. Макар само по себе си пиенето на алкохол за мен, алкохолика, да бе публично самоубийство.

Анонимни Алкохолици, Дванадесет стъпкова програма, Спонсор, Висша сила, Вяра, Бог /кой както го разбира/ все неща за които преди две години и нещо не бях чувал, но неща заради които живея нов живот, толкова невероятен, че ката ден благодаря за втория шанс и изминалия трезвен ден.

Такааа,да споделя и аз...става въпрос за млад човек на около 37г заболяването е със всички екстри(климатик,подгрев на седалките,кожен салон и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите