|
На 22.06. направих две години без грам алкохол. През тези две години, още от момента, в който кракът ми стъпи на сбирка в група на АА, аз спрях да пия. и не само това, през тези две години и сега, днес - на мен не ми се пие. И днес, за мен в алкохола няма сила, ама не защото съм по - силен, по - волеви от алкохола, а защото и днес оставям, доверявам проблема си с алкохола на Сила по - могъща от мен самия. Може и по - просто - на сила по - можеща от мен. Хайде, да не се напъвам в "една секунда в моето време" да утрепя болното си его със Сила по - могъща от мен, хайде нека да допусна, че е сила по -можеща от мен. Хайде, стига с това - Аз, Аз, Аз... Още на първата сбирка аз казах, че съм алкохолик. И ако ще се вторачвам в думите, а не в чувствата и преживяванията, вижте какво излиза - честно КАЗАХ, че съм алкохолик. Ама това не значи, че съм си признал честно, че съм алкохолик. Честно съм КАЗАЛ, че съм алкохолик, което не значи, ама съвсем не значи, че честно съм си ПРИЗНАЛ, че съм алкохолик Честно до скоро КАЗВАХ - аз искам да спра да пия, аз няма да пия, аз не мога да пия, аз ако не пия ще мога да оправям отново сам живота си и автоматично, първосигнално това какво показва? Ами, че моят проблем е в и с алкохола. И друго показва - че моят проблем е в първата чашка и е достатъчно аз да не посягам към първата чашка с алкохол. Имам такива приятели, които могат да пият по кило и половина водка, ама не защото нещо отвътре ги изгаря непроумяемо, неразбираемо да продължават да пият, да жадуват да пият, ами защо пък, днес да не пият, даже и едно кило да е, що да не го изпият? Те знаят, че утре няма да имат нужда да пият, няма да имат необходимост да пият точно едно кило, за да могат да живеят, могат да изпият, например 200 грама и то, ако не ги боли главата, могат и нищо да не изпият, без да ги боли глава. Те имат избор в пиенето - могат да пият, могат и да не пият. Аз този избор в пиенето съм го загубил, няма го, изчезна. Те могат да пият едно кило, ама могат да пият и 100 грама. Те могат да не се чувстват нещо добре, нещо да ги дразни и да не пият. Те могат да усещат удовлетворение, радост, щастие и пак да не пият. Ама могат и да пият. Те не пият, щото ще се отпуснат и ще могат да чувстват, да виждат, да се радват, да тъгуват...а, бе с няколко думи - за да живеят на тях не им е необходим алкохол. Те живеят, отиват някъде, има алкохол, могат да изпият, между другото, понякога кило, понякога половинка, понякога двеста, а понякога хич. Те купонясват, говорят, смеят се, танцуват, плачат и алкохолът е между другото. Имах и все още имам един приятел в Бургас, Павката. Той пиеше, по много пиеше бе! И по кило водка е изпивал. Но на мен ми казваше - ти не трябва да пиеш, ти не можеш да пиеш, щото полудяваш, ти не си същия, дори и 100 грама да изпиеш и ти вече не си същия. И аз всеки път на акъла си казвах, аз другия път по - бавно ще пия, няма умът ми да е все в чашата. Ще танцувам, ще разказвам смехории, ще се веселя и ще веселя околните и ще оставам същият, ще пия като Павката. Павката и до днес пие. Но ми казва, че вече не му се налагало да пие по кило, много му идвало. Даже и не пиел всеки ден. Не изпитвал нужда. Чудна работа за мен. Но да продължа... Ама все не се получаваше. Още след втората чашка и започвам да изливам в несвяст алкохол в гърлото. На мен алкохолът никога не ми е бил вкусен. Уж танцувам, уж се веселя, уж живея, защото без алкохол, без много алкохол в мен няма живот - не мога да чувствам, както аз си представям, че трябва да чувствам. Не мога да се радвам, както само аз знам как трябва да се радвам. Не мога да страдам, както аз и само аз разбирам страданието...Имах нужда от сила, да изтръпвам от сила, да изпитвам сила извън границите на човешкото възприятие. Е, тази сила ми я даваше алкохола. В алкохола имаше сила. И днес, вече от две години, нямам нито ден, в който алкохолът в чашите на околните, ако съм на купон, алкохолът в бутилките в заведение или магазин, алкохолът, въобще, изобщо няма сила за мен. Но!!! Искам да кажа нещо много полезно, пак за мен. Никога не се държа предизвикателно спрямо алкохола. По - просто, не дърпам дявола за опашката. Имам здравия разум за това. Как стана? Ами спрях да влизам във всякакви мисловни схеми, породени от моята желязна логика за всеки и за всичко. Моята желязна, правилна, непогрешима логика. Това пък как стана? Спрях да мисля, защото си признах, че не ми се отдава да мисля. А само съм си мислил, че мога да мисля. А това пък, а това пък, как стана? Започнах да правя без да мисля, какво ми казва да правя моят спонсор по Първа стъпка от Духовната програма на АА. Какво съм правил? Ами все неща, които не ми харесват. В началото не можех, не исках, не проумявах защо трябва да се интересувам единствено и само от моите грешки. Не можех да схвана, че не е моя работа да обгрижвам когото и да било и за каквото и да било. Не можех да схвана, че да се грижа не означава да обгрижвам, което автоматически включва извънземното ми чувство за себецентриране и себеправедност. Все, не недостатъци, а повреди на моето болно его. И стигнах до това, което за някого е неприемливо, а именно - моят проблем не е в алкохола, моят проблем не е в това да не посягам към първата чашка, щото нямам акъл да не посягам към първата чашка. Моят проблем е в това, че съм болен от алкохолизъм. Ама кога моята честност влиза в действие, а не в мъдреене? Ами когато започвам да искам да проумявам тази непроумяема трикомпонентна болест, а не само да искам да спра да пия, щото само така, лично аз, поисках да се лекувам, да се възстановявам. Щото, ако ще продължавам да искам честно да спра да пия, то това какво показва? Ами не си признавам честно, че съм алкохолик, а само казвам, че съм алкохолик, а в главата ми тържествува старата гениална идея - аз този път, като съм в АА, ще спра да пия, защото без алкохол ще оправя, ще подредя живота си по законите, по правилата на моята съвършена, желязобетонна логика. И още повече, гледай какви хубави стъпки са написали, ще си ги прочета, ще си ги знам и готово. И друго има в Първа стъпка - "че животът ни е станал неуправляем". Ей, затова не ми се пишат самоанализи, защото в тях виждам и търся само моята грешка, как в резултат от предразсъдъците ми, болните ми инстинкти не мога да призная заблудите в собствената си самооценка, ама перфектно и правилно оценявам другите. И какво от това, че перфектно и правилно оценявам другите, когато от това никак, ама ника не ставам спокоен, радостен, щастлив? А бе, дай сега някак си, как да е да си призная, че не мога да управлявам живота си, дай сега по - бързо да видя, да ми обяснят какво става в стъпките по - нататък, а бе, дай да ги мина тия стъпки, щото само така ще спра да пия и вече чисто нов и пак щото нали проблема ми е в алкохола, и пак, вече като не близвам грам, започвам наново да управлявам живота си. Това не е честност, ама не мога да схвана, че се заблуждавам, щото повтарям - не мога да изляза от схеми, предразсъдъци, клишета, научени мъдрости. И мога и изобщо да не я почвам тази Програма на АА. Сам не мога, защото всички стари идеи за всичко видимо и невидимо така са обсебили болния ми мозък, че аз не мога да схвана, че се заблуждавам, аз наистина вярвам, че съм честен. И съм честен, но не в здрав разум. Ей, затова Първа стъпка за мен с една дума е моята изповед, което ще рече - всеки ден в Първа стъпка, докато съм жив. С това не казвам, че останалите стъпки нямат значение, нямат смисъл. Искам да кажа, че без Първа стъпка, всеки ден, в останалите стъпки рискувам да пропусна преживяването, само ще знам и ще се подхлъзна. Не знам кога, но ще се подхлъзна. Защото пиенето, алкохолът за мен е просто следствие на болестта, която е у мен, вътре в мен. Но аз имам решение, имам изход. И затова съм благодарен, че съм в Братството на АА - на вас, на Духовната програма на АА, на моя спонсор и на Бог - Реалният Създател на всичко в моята логика и извън моята логика, с Когото мога да вляза в простички взаимоотношения. И пътят е ясен, краят не се вижда, но не това е моята цел. Моята цел е не духовен опит, а духовен жизнен опит.
Господи, благослови ме. Благодаря Ти, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце. Амин.
Господи, предавам се в ръцете Ти - да ме съградиш и да направиш с мен това, което желаеш. Освободи ме от оковите на егоцентризма, за да мога по - добре да изпълня волята Ти. Отстрани затрудненията ми, нека победата над тях да бъде доказателство за тези, на които бих могъл да помогна, за Твоята Сила, Твоята Любов и Твоя Начин на Живот. Нека винаги бъде Твоята воля! Амин.
|
[