Разликата между 1."участие" /членство/ в Анонимни алкохолици и 2."живот на духовна основа" /предприемането на Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм/.

Поставя се погрешна теза, че тези двете неща са едно и също нещо. Оттам започва да се спори колко чифта рога има крокодила и защо на северния елен му растат три реда зъби.
Първото – за да си член на АА следва да отговаряш на едно единствено условие. Това условие – желанието да спреш да пиеш. Така ставаш член на АА. Можеш да бъдеш атеист, комунист, агностик и каквото там друго решиш да бъдеш. Не е задължително да вярваш в каквото и да било.
Второто – ако искаш да предприемеш Програмата на АА, повтарям – ако искаш, то иманетна /вътрешно присъща / част на тази Програма е вярата в Бог /какъвто го разбира всеки един от нас/. И нещо повече. Целта на тази Програма е да се влезе в реална, съзнателна връзка със Създателя. Това е основният факт, централната част и същност от Програмата за възстановяване. „Основният факт в нашия живот днес е абсолютната увереност, че нашият Създател е влязъл в сърцата и живота ни по някакъв чудодеен начин.“
Тези две неща – първото и второто, е добре да се различават. Когато се различават, може да се отговори и на всеки един следващ въпрос без проблеми:
-защо е възможно и няма проблем да има атеисти „участващи“ в АА?;
-защо не е задължително да вярваш в по-голяма Сила, за да си член на АА?
-защо не е задължително да предприемаш Програмата на АА, като условие за членство в АА? И така нататък.

Има и едно друго важно разграничение, което ще поставя по-късно, защото ще влизам да се къпя и да ходя на работа. То също премахва много спорове и обърквации от рода на „колко вълна пуска костенурката на едно стригане“ и „как се дои карпатски вълк“.
Как се обяснява тази разлика:
1Защо едни членове на АА не пият и живеят добре, въпреки че не предприемат Програмата на АА
и
2.Докато други членове на АА е невъзможно да живеят трезви и щастливи без да предприемат Програмата на АА?

Това вече е друго.
Не, че съм ги различавала, но АА ми беше необходима. До 2 не стигнах, но 1 беше много важно за мен. Важно е и за всеки алкохолик, а и преди да стигнеш до 2 трябва да минеш през 1.
Може ли 2 да се прави самостоятелно без 1?

По втората част от поста ти ще чакам мнението ти.
Аз също имам мнение, но определено ще изчакам твоето.
На времето нашите мнения доста съвпадаха.

1.Защо едни членове на АА не пият и живеят добре, въпреки че не предприемат Програмата на АА
и
2.Докато други членове на АА е невъзможно да живеят трезви и щастливи без да предприемат Програмата на АА?

За да се разгледат непредубедено и обективно разликите между тези двете, се налага преди това да дефинират две други групи проблемни пиячи. В Училището и в Университета винаги са ми били досадни първите въпроси в изучаването на някой предмет. Тези първи въпроси дават дефиниции и поставят основите на кое какво е и за какво ще се говори оттук нататък. Да не стане номера как чукчата разяснява какво представлява крокодила.

Има три вида пиячи – а/умерен пияч; б/тежък пияч; в/алкохолик.

а/умереният пияч - Умерените пиячи лесно могат да се откажат от алкохола, ако имат причини да постъпят така. Те могат да пият или да се откажат.

Следователно ако един умерен пияч, по някаква причина стане член /вземе участие/ в Анонимни алкохолици, то той не би имал никакъв зор да предприема Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм. Просто ще си бъде член на АА и толкова. И ще бъде вярно за него, че няма нужда от Програма, защото няма да има нужда от Програма за възстановяване. Няма да има от какво да се възстановява, че да предприема Програма за възстановяване.

Давам го само като пример, защото не съм виждал умерени пиячи в Анонимни алкохолици. Объркването настъпва, когато се появи тежък пияч. Точно объркването между тежък пияч и алкохолик обяснява объркването при въпроса, който поставих в началото – защо едни членове на АА не пият и живеят добре, въпреки, че не предприемат Програмата на АА, докато други членове на АА е невъзможно да живеят трезви и щастливи без да предприемат Програмата на АА?

Б/тежък пияч - Неговите навици могат да бъдат толкова лоши, че постепенно го увреждат физически и умствено. Може да умре преждевременно. Ако се задействат достатъчно силни мотиви - лошо здравословно състояние, влюбване, смяна на обстановката или лекарско предупреждение, този човек може също така да спре или да започне да пие умерено, въпреки че това може да окаже трудно и свързано с известни главоболия и дори с необходимостта от лекарска помощ.

Именно тук според мен се намира отговорът на въпроса – защо едни могат само с членство, а други не могат само с членство. Защо едни могат без Програмата за възстановяване, а други не могат без Програмата за възстановяване.
Тежкият пияч също има много лоши навици на пиене. Имам такива приятели. Тези навици в пиенето увреждат физически и умствено. Тежкият пияч също може да умре от алкохол. Също може да се озове в психиатрия, защото му е трудно да спре да пие и може да има главоболия. Дори може да се научи да пие умерено. Имам такива приятели.
Тежкият пияч няма нужда от Програма, защото може силен мотив да го спре и да промени начинът му на живот:
-лошо здравословно състояние;
-лекарско предупреждение;
-влюбване;
-смяна на обстановката.

Аз познавам тези хора и ги разбирам. Разбирам, че те нямат нужда от Програма за възстановяване, защото нямат от какво да се възстановяват. Няма защо да се възстановяват от алкохолизъм, защото не са алкохолици. Не ги тормозя, че не предприемат Програмата за възстановяване. Не ги укорявам, че са добре и без Програмата за възстановяване. Не ми е никакъв спорен въпрос, че не предприемат Програмата за възстановяване. Те не страдат от заболяването алкохолизъм, а имат проблеми с алкохола. Затова като спрат алкохола - проблемите изчезват и няма нужда да се възстановяват от заболяване, което го нямат.
Алкохолиците нямат проблеми с алкохола. Алкохолиците са болни от заболяване – алкохолизъм.

Но какво да кажем за истинския алкохолик? Той може да започне като умерен пияч; може да се превърне или не в постоянен тежък пияч; но в определен момент започва да губи пълен контрол над алкохола, щом веднъж започне да пие.
Алкохоликът не се интересува от влюбване, а оправдава прецакването на живота си с нещастна любов. Не се интересува от здравословно състояние, а оправдава потъването си с мотива, че вече е късно, вече е увреден. Не се интересува, че не може да си плаща сметките, а го ползва като оправдание, че няма накъде. Няма смисъл да се работи. Няма пари. Защо да спирам да пия, когато няма пари. Няма смисъл. Лекарско предупреждение? Хахаха.


в/алкохоликът –

Ето човека, които ви озадачава, особено с пълната си липса на контрол. Когато пие, той извършва абсурдни, невероятни, трагични неща. Той е истинския д-р Джекил и мистър Хайд. Много рядко е умерено опиянен. Винаги повече или по-малко е безумно пиян. Поведението му, когато пие, съвсем не прилича на поведението му в трезво състояние. Той може да бъде един от най-добрите хора на света. Но ако пие един ден, често поведението му става отвратително, дори опасно противообществено. Има способността да се налива в най-неподходящия момент, особено когато трябва да вземе важно решение или да изпълни поето обещание. Най често този човек е разумен и уравновесен във всяко едно отношение, освен по отношение на алкохола, пред които се превръща в невероятно безчестно и егоистично същество. Често е с изключителни способности и умения и безупречно поведение, а пред него стоят перспективи за блестяща кариера. Използва способностите си, а след това разрушава всичко чрез поредица от безсмислени запои. Той е човек, който си ляга толкова интоксикиран, че би трябвало да спи поне двадесет и четири часа. Но рано на следващата сутрин налудничаво търси бутилката, която е забутал някъде миналата нощ. Ако може да си го позволи, понякога крие бутилки из цялата къща, за да бъде сигурен, че никoй няма да излее в мивката всичките му запаси. С влошаване на нещата той започва да използва силни успокоителни и алкохол, за да успокои нервите си и да може да работи. След това идва денят, в които просто не успява да се справи и се напива отново. Може би тогава ще отиде при лекар, който му предписва морфин или друго седативно средство, за да се успокои. След това става редовен посетител на болниците и санаториумите.



Много тежки пиячи се озовават в Анонимни алкохолици. И точно тук става обърквацията.

Тежкият пияч може да идва от болница, от психиатрия, от съд или от лекар. Може да има огромни проблеми с алкохола, но да не страда от заболяването алкохолизъм. И като спре да пие – всичко се нарежда. Може да остане в АА и това да му е достатъчно. Чувства се добре, намира приятели, приказва с толерантни хора, сбирките му действат добре. Всичко е супер. И защо да предприема стъпките? Защо да живее на духовна основа? Няма смисъл и няма нужда. И аз напълно го разбирам това положение и го приемам. И разбирам и приемам, че тежкият пияч, който се чувства добре след като е спрял да пие, не може да разбере и не може да вдене защо алкохоликът да не го може това. И става един спор и едно разправяне – кой можел без Програма и как щом той можел без Програма, то всеки можел без програма. Пък от друга страна алкохоликът, който не може да вдене, че не всеки тежък пияч е алкохолик, настоява че няма начин без Програма.
ДА, НЯМА НАЧИН БЕЗ ПРОГРАМАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, но само за истинските алкохолици. Само за алкохолиците от безнадеждният тип. Точно за нас е написана тази книга Анонимни алкохолици и тя не ангажира никой, който е тежък пияч и може без живот на духовна основа. Просто е. Няма защо да се усложнява.


Много ясно е казано – „Какво да кажем за ИСТИНСКИЯ алкохолик.“ ….“Това съвсем не е изчерпателна картина на ИСТИНСКИЯ алкохолик.“…“АЛКОХОЛИК ОТ БЕЗНАДЕЖДНИЯ ТИП“….

За истинският алкохолик има две алтернативи: „Да бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа, са алтернативи, които не винаги се приемат лесно.“

Алтернатива НОМЕР ЕДНО: Да бъде обречен на алкохолна смърт или АЛТЕРНАТИВА НОМЕР ДВЕ: да живее на духовна основа
Ето точно заради това само за алкохолиците от този тип важи алтернативата. Тежките пиячи имат много алтернативи – влюбване, смяна на обстановката, фитнес, икебана, туризъм, лекарски предписания, УЧАСТИЕ в АА, ЧЛЕНСТВО в АА. Много алтернативи. Но алкохоликът има само две алтернативи – или живот на духовна основа, или алкохолна смърт. Това важи само за този тип. А че има много различни типове – има. Пише го ясно в книгата - „Около половината от членовете на братството бяха хора от този тип.“ СМЯТАААЙ – половината от членовете на Анонимни алкохолици са от този тип. Могат и без живот на духовна основа, могат и без програма. И на мене това не ми пречи. Кой – както може.

Но обърквацията винаги пречи. Затова е много важно да си изясняваме нещата. И съответно ми възниква още един въпрос, на който е много важно да се отговори и който ще изясни още по темата – ЗА КОЙ ТИП АЛКОХОЛИЦИ ИМА САМО ДВЕ АЛТЕРНАТИВИ И ЗА КОЙ ТИП АЛКОХОЛИЦИ ИМА МНОГО РАЗЛИЧНИ АЛТЕРНАТИВИ? ИЛИ – 1.Каква е разликата между алкохолика и 2.неалкохолика /пък било и той тежък пияч/.

Но това ще бъде тема на друго писане. И ще отговоря и на въпроса на алоне в някое друго писане – защото въпросът е много хубав. Защото мисля, че отговорих на въпроса - "Може ли да се стои в АА без да се предприема Програмата на АА?"
Отговорът в резюме - Може. Ако страдаш от заболяването алкохолизъм те чака алкохолна смърт.
Ако имаш проблеми с алкохола, но не страдаш от заболяването алкохолизъм - пак може и не те чака алкохолна смърт. Защото нямаш задължителната алтернатива - или живот на духовна основа, или алкохолна смърт.

/На вторият въпрос ми остана да отговарям друг път: /"Може ли да се предприема Програмата на АА без да си член на АА?/

Преди някой да ми обърка понятията / пиещи, алкохолици, доктори, психиатри/ моето мнение беше едно от най - разпространените мнения и представи.
Алкохолизмът е етап / последен/ от зависимостта към алкохола.
След толкова четене установих, че отново съм на същото мнение.
Независимо как си тръгнал, през какво си минал то определено там се събират всички.
И да, трябва чудо да стане и наистина Висша сила за да можеш да се измъкнеш.
Да вярвам, че когато стигнеш дъното, то единици са като барон Мюнхаузен да се хванат за косите и да се измъкнат.
Мисля, че отговорих и на въпроса който остави за следващия пост.

Толкова ли си сигурен че задължително се живее трезвен живот ,само по доктрината на АА?
Наричам я доктрина,защото колкото и да не ми се иска да е така е такава,а и е доста праволинейна и тесногръда.
Като партийна пропаганда е.
Бях в АА,взех това което ми беше от полза,попих ценното,отделих плявата от житото,взех житото,и сам живея в трезвенност вече 4та година.
Без да се налага всеки ден да тичам в АА,да не би случайно да се подхлъзна.
Имам Стимул и воля.
Ако сам не си помогнеш,ако не разчиташ на себе си,и оня отгоре не може да ти помогне.
Така че с издънилите се отцепници,не членове на АА,по -полека!
Света е шарен,не е черно-бял филм това.
Като в рекламите за козметика преди и сега
Със АА/Без АА.
В грешка си!

Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!

Редактирано от Scourge of iron на 26.05.14 11:58.

А бе хора,кому е нужно тонове постове и препратки,от голямата книга??
Кому е нужно да се самоубеждава?
На слабия и податливия.
Или пиеш или не пиеш,това е.
Има си странични ефекти,ама не следваш ли най-простото правило-НЕ ПОСЯГАЙ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША(НЕ ДОКОСВАЙ АЛКОХОЛ)..всичките тези тонове писания са си просто излишни.
Това ме отблъсна от АА.
Йерархичността,чалъмите,позите,поздравите за този или онзи,многото сантиментално дърдорене.
Имах нужда да ми се помогне..някой го направиха,обаче други с депресивните си монолози ме накараха да не се чуствам съпричастен.
Сбирка след сбирка..и на 5,6 месец си рекох...не ми се слуша 2 часа говорилня.
Дела се искат,не приказки.
Понеже тези сладкодумните,идваха една част почерпени на сбирките.
И ехидно се извинявали,че се били подхлъзнали след 3 месеца въздържание.
И си зададох въпроса-Живот ли е това да се държиш като удавник за сламка?
Или пък да ти е свито гърлото,дали утре няма да почнеш пак?
Ами от теб си зависи дали ще вкараш в уста,не от господ,силата,дявола или който и да е там..
Никой не ни е виновен за грешките си,та да си търсим извинения за упованието в висшите сили.
Имах чуството за съдбовност и божии пръст,но само една седмица...след това ,разбрах-че господ дава,ама в кошара не вкарва.
Ако има изобщо нещо отгоре?
По-скоро гузната ми съвест и добротата проговориха в мен,и тогава се промених.
От над 4 години не съм пил,а и не пуша от горе -долу толкова.
Ами не ми се пие изобщо,гадно ми е като помириша алкохол.
Същото важи и за цигарите.
Имам психологичен стоп.
Относно вредности.
Даже и вегетарианец се пробвах да съм,не стана.
Вкусно ми е месото,и което не става,не става.
Та..има истини в АА програмата,в голямата книга...но типично на всяка доктрина,си има и много шлака и задръствания.
Човек трябва сам да реши и избере кое му помага и носи успех.
Аз лично никога не съм се оставял една книга да ми казва кое е правилно и грешно,и да ми диктува живота.
Ното Библия,нито голяма книга,нито философски доктрини.
Създал съм си своята прагматична и гъвкава работеща практика.
Не теория,а практика.

Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!

Ако, човек се чувства добре/каквото и да значи това добре, би могъл да включиш всичко, което ти харесва на теб в твоята логика за време и пространство/, никога не би написал всичко това точно по този начин, за да се стигне до, цитирам:"Понеже тези сладкодумните,идваха една част почерпени на сбирките."За какво ми е да пиша, коментирам, констатирам и т.н., ако всичко при мен тече по мед и масло, след като повече от четири години съм трезвен? И кой казва, че АА е панацея? Аз, лично споделям какво и кое от АА ми помага. И ако АА не ми помага откъде, за Бога идва това неистово желание вместо само да споделям честно точно какво на мен ми помага, без задължителното да дрънкам доктрина ли е, секта ли е и не знам още какво е АА. Защо трябва да оплюя нещо, за да изтъкна предимствата и качествените резултати на нещо друго, което на мен е помогнало и продължава да ми помага.

Самият факт, че коментирам поста ти говори за мен единствено и само едно нещо, че аз самият в последно време не се намирам в добра форма. Но пък, ако някой за първи път влиза в този форум, защо да няма право да прочете едни добронамерено споделени мнения. Толкова е просто. Някой, например казва, че психиатърът Х, му едал хапчето У, казал му е още да гледа зелено, ако сънува мокри сънища да не се притеснява, защото това показва, че няма да се запие и т.н. Това съвсем сериозно, без грам ирония. Друг казва, че отива в АА, среща алкохоликът Х, който му споделя своя опит, не му предписва хапче, не му казва да гледа зелено, не се вълнува от сънищата му, казва му, че не пие например шест месеца, защото упражнява програмата на АА и т.н. И нито единия оплюва психиатъра, нито другия оплюва АА. Защото има добри професионалисти сред психиатрите и знаят точно и докъде могат да помогнат и трезви членове - алкохолици на АА, които също знаят точно как и откъде могат да помогнат. И човекът, който за първи път влиза тук избира къде да отиде, необременен от лоши, злобни думи и емоции. Но има и нещо друго. Когато моите аргументи и опит, за да защитя нещо са слаби и аз усещам, че са слаби, но нямам Силата да бъда честен и да си го призная, ставам интелектуално нагъл и арогантен - иронизирам и оплювам, вместо да споделя точно какво аз правя и да раззкажа какво му е добрето на моя живот и най - важното в резултат на какво е това добре, ако наистина е добре. Ама истината, повтарям, истината не в моята логика. А истината в една друга логика. Тази логика, в която самият Айнщайн извежда "Теорията за относителността". И мога де се докосвам до тази истина, не всяка минута, но ако съм честен, тази истина е очевадна, ако имам очи да видя и ако имам уши да чуя ритъма на Вселената.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 26.05.14 13:00.</EM></FONT></P>

Редактирано от Sandu62 на 26.05.14 13:02.

Днес имам малко време и реших да отговоря на на вторият въпрос на алоне: "Може ли да се предприема Програмата на АА без да си член на АА?
Макар алоне да отговори, аз също ще се опитам. Обичам въпросите, които не са тип „минута е много“, защото като не им знам отговорът, може да открия нещо интересно. Обичам непредубедеността, защото като не знам отговорът, мога да стигна до интересни открития. А когато знам отговорът, само може да си засичам колко правилни отговора ще имам за най-кратко време. И да получа потупване по темето.

Така:
Всеки може да прочете фактите и да си направи сам изводите. Няма да влизам в подробности.
Накратко:
В момента единственото условие за членство/участие в АА е желанието да се спре пиенето. Ако някой желае да спре пиенето и иска да се присъедини към АА – то той става автоматично член на АА. Не е задължително да се предприемат 12-те стъпки, които представляват Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм. Следователно, както и на други места е писано, членството/участието в Анонимни алкохолици се различава от предприемането на Програмата за възстановяване на Анонимни алкохолици.

Първоначално обаче не е било така. Членството в АА е означавало предприемане на Програмата на АА. Като условие за членство/участие в АА е било поставено предприемането на Програмата за възстановяване. Първите възстановени алкохолици са се свързвали с тези, които са търсели помощ и са им предлагали решението, което са открили. Ако кандидат-участникът е установявал, че има същите проблем и е пожелавал да опита начинът за възстановяване – ставал е член на Анонимни алкохолици и моментално е започвал да практикува Програмата за възстановяване. Или казано другояче – моментално е започвал да практикува Програмата за възстановяване на Анонимни алкохолици и така е ставал член на Анонимни алкохолици.

Нещо повече! Като се разгледат фактите, става ясно че Програмата за възстановяване е съществувала преди основаването на Братството на Анонимни алкохолици и именно Програмата е предизвикала и е положила основите на Анонимни алкохолици. Това са фактите и външният поглед на доктор Силкуърт: „В края на 1934 лекувах пациент, който, макар и компетентен и преуспяващ бизнесмен, беше алкохолик от онези случаи, които бях започнал да приемам за безнадеждни. По време на третия курс на лечение той достигна до някои идеи относно един възможен начин за възстановяване. Като част от собственото си лечение той започна да представя схващанията си пред други алкохолици, като настояваше, че и те самите трябва да постъпват по същия начин с други болни. Това се превърна в основата на едно бързо разрастващо се братство, съставено от тези хора с техните семейства.“

Виждат се няколко основни положения – 1.тип безнадеждни алкохолици; 2.възможен начин за възстановяване и най-вече кое поставя основите на Братството, което бързо се разраства – този възможен начин на възстановяване, който той представя пред други алкохолици и настоява, че и те самите трябва да постъпват по същия начин с други болни.

И ето тук достигнах до един много интересен извод. Тръгнах да изследвам може ли да се практикува Програмата на АА извън АА и какво излезе? Излезе, че Програмата на АА е създала АА. И като отидеш да практикуваш Програмата на АА извън АА, то няма да е извън АА, защото Програмата на АА ще постави основа на група на АА. Ако е Програмата на АА - „Когато няколко мъже в този град открият себе си и радостта да помагат на други да се справят отново с живота, този процес няма да спре, докато всеки в този град не получи възможността да се възстанови – стига да може и иска.“

И съвсем не е случаен фактът, че името Анонимни алкохолици поизлиза от книгата Анонимни алкохолици. А книгата Анонимни алкохолици е написана само и единствено, за да покаже този възможен начин на възстановяване от болестта алкохолизъм – Програмата за възстановяване. Следователно – не само, че Програмата за възстановяване поставя основите на Братството, но му дава името.

Има още няколко интересни факта /дори разтърсващи, за този който си позволи да ги разгледа и да помисли какво точно означават/ които подчертават това съотношение – Програма на АА и членство в АА. Към 1955г. /шестнадесет години след основаването на АА/, бройката на членовете на АА е 150 000 – възстановени алкохолици. Наблюденията и статистиката до този момент дават следните цифри – 75% от идващите в АА алкохолици, които наистина полагали усилия да следват програмата, оставали трезви!!! 50% процента веднага оставали трезви, а 25% след няколко рецидива. Слагам три удивителни, защото в момента статистиката е – 3-5%. От три до пет процента в момента се възстановяват. Възстановяват се такъв процент, защото само такъв процент прави усилия да следва Програмата!

Не искам в момента да влизам в спор. Няма нищо спорно. Срещу фактите не може да се спори, а всеки да си прави каквито си изводи иска. Уточнихме се, че Програмата не е задължителна за членство в АА. Уточнихме се, че всеки може да прави Програма или да не прави Програма. Уточнихме се, че има хора, които се оправят сами или както си поискат. Което е похвално. Свалям им шапка. Просто искам да обърна внимание върху цифрите, резултатите, фактите. Аз вярвам във фактите. Там основавам своята вяра. И оттам представата ми за Бог е Бог, който е логичен и който няма проблеми с фактите. И какви са фактите – когато участието в АА е означавало предприемане на Програмата на АА, то са се възстановявали 75%. Когато участието в АА е участие в АА а предприемането на Програмата за възстановяване е нещо отделно, то резултатите са следните – 5 процента възстановени. Друг път ще поставя моите лични наблюдения и статистика – за бройки умрели, в Затвора, трайно в лудницата, осакатени и възстановени.

Та нека всеки сам си прави изводите от тези факти. Програмата за възстановяване съвсем не е задължителна и няма как да бъде задължителна. Практикът Доктор Боб казва следното по този въпрос: „„Ако мислите, че сте атеист, агностик, скептик или притежавате друга форма на интелектуална гордост, която ви пречи да приемете това, което е написано в тази книга, то аз ви съжалявам. Ако все още мислите, че сте достатъчно силни, за да се справите сами, то това е ваша работа. Но ако вие наистина искате да се откажете от алкохола завинаги и искрено чувствате, че се нуждаете от помощ, то ние знаем, че МОЖЕМ ДА ВИ ПРЕДЛОЖИМ РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА. То винаги ще оправдава надеждите ви, ако подхождате към него дори с половината от усърдието, което някога сте влагали, за да се сдобиете с алкохол.
Вашият небесен Баща никога няма да ви изостави!“

Който може да се оправи сам – оправя се сам. Който не може да се оправи сам – може да потърси помощ. Който може да бъде трезвен само с участие в АА – участва в АА и е трезвен. Който не може да остане трезвен само с участие в АА /и което е болшинството от 95%/, може да опита Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм.

И се стига пак до един от основните въпроси – каква е разликата между алкохолика и неалкохолика? Каква е разликата между истинският алкохолик и тежкият пияч? Двата въпроса, които си поставих в предния пост и на които ми остана да отговарям: ЗА КОЙ ТИП АЛКОХОЛИЦИ ИМА САМО ДВЕ АЛТЕРНАТИВИ И ЗА КОЙ ТИП АЛКОХОЛИЦИ ИМА МНОГО РАЗЛИЧНИ АЛТЕРНАТИВИ? ИЛИ – 1.Каква е разликата между алкохолика и 2.неалкохолика /пък било и той тежък пияч/.

Не съм искал да оплювам АА.
Помагнали са ми в някакъв смисъл и степен..дотам,че да се взема аз сериозно в ръце.
Влизал съм тук и преди.
С ник Финтрол.
Същия съм.
АА беше за мен като спасителна сламка или трамплин от който да се оттласна.
По-скоро трамплин.
Не спасителна сламка.
Благодаря им за съветите.
Но благодаря на себе си най-вече за куража и волята за промяна.

Където има воля,там има и начин!
Time heals nothing!