| 
	
 | 
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Свобода
 | 
 
 |  
| Автор | 
petrus73 (непознат
) |  
| Публикувано | 19.06.14 00:18 |  
             |  
           | 
            
           
  Днес на сбирката прочетох от книжката "Днес" мисълта за днес. Беше за свободата. Сетих се, че в алкохола търсих свобода. Бях несвободен човек. С право като си несвободен си търсиш свободата. Всичко ме доминираше, всичко ме дразнеше, грешките на другите ме убиваха. Ако някой решеше да ме изостави не можех да го преживея. Живеех в егоцентричен мой объркан свят, напълно затворена от моето аз. Духа ми е искал свобода, с алкохола съм я намирала. Все повече и повече, накрая стана неописуемо, нищо не можеше да ме спре. Спрях алкохола и ми се спря глътката въздух от затвора ми. Програмата е път към свободата. И в сбирките получих първите уроци по свобода. Идвай на сбирки, връщай се, как да се връщам като всеки ме дразни, не отговаря на моите очаквания и изисквания. Примерно не ми обръща специално внимание. И го намразвам. Трябваше да си затварям в чекмедже предразсъдъците си и така да отивам да дишам малко свобода. Това стана на сбирките. Там се почувствах с хората от там за пръв път малко свободна. Служенето не е задължително, както всичко в АА не е задължително. Толкова много свобода. Сега съм свободна и навън от сбирките. Но първата глътка беше там. Благодарна съм, че ми се показа пътя към свободата.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Спрете да се вайкате бе  
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Нещо което много ми хареса.
 
 
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Алоне, точно на петрус глупостите ли хареса?
 Ама пак файда. Поне да има твоето одобрение, че може да почувства силно отхвърляне 
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Харесах това:
 
 и счетох, че е добро решение и обяснение на "глупостите" на Петрус.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Както винаги, загрял съм последен. Важното е, че няма одобрение за петрус73. Петрусе, Петрусе, няма харесване за тебе Петрусе.  Ко ше прайш ся?  
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Важното за Петрус е тя да се одобрява, а не аз и ти.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Не е така алоне, не е така. Недей да я защитаваш петруса. Недей да я замазваш. Чини ми се, че и тя нещо куца по стъпките. Обясни й къде какво да направи. 
 
 Аз лично откровено казвам на петруса: "петрус73, не харесвам какво пишеш. Постарай се. Понякога използваш повече думи, понякога по-малко. Това не те оправдава. И ако обичаш - казвай по някой виц, че много гробовно ми звучиш. Какво си се отчаяла?! Няма смисъл да се отчайваш. Аз и без това не те харесвам. Може и да те харесам, обаче ще видим. Засега не."
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Не забелязах Петрус да се е отчаяла или разочаровала. 
 Забелязах обаче, че се връща в миналото. Може би да й напомня. Тази тактика не е за мен. Твърде е опасна.
 
 Чувството за хумор е много важно, но не се заключава в разказването на вицове, а във възможността да се смееш над тях. 
 Рядко ми влияе човек как пише, а какво пише. Не винаги цветущия език е признак на буден ум. 
 
 А, ти как си Алкажа. Навремето щях да те доя от цялото стадо овце. Да не би вече да си "прегорел"?
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Забелязах обаче, че се връща в миналото. Може би да й напомня.
 .............................................................................................................
 
 Точно така алоне. Недей й премълчава. Тя не ще да иде на психоаналитик, но има нужда от специализирана външна помощ. Нищо, че не ще. 
 Всичко й кажи. Питай я още защо не си е решила проблемите със свободата, ами е ползвала алкохол. Кажи й, че алкохолът не решава проблемите с робството, а само ги задълбочава /известна мисъл/. Кажи й, че без алкохол проблемите се очертават прекалено ясно и че трябва да ги реши. 
 Това нейното не е алкохолизъм, а слабост която може да се тушира не само с алкохол, ами и с други работи. Защо изобщо е избрала алкохола? Не можа ли да избере нещо друго? Защото има точно определено въздействие както много други психоактивни вещества, й и чисто физическо въздействие. 
 
 И да се спре да натяква за тези сбирки, където била получила уроци по свобода. Дрън-дрън. От хората на сбирките се била почувствала за пръв път свободна. Пила първа глътка свобода. 
 Вземи да й обясниш, че не са точно така нещата.
  
           
  
             |   |  
  |   
 
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
 |  
 |   
 |