Радвам се, ама наистина се радвам за всички, които знаят за АА, чели са Голямата книга на АА и имат здравия разум да проумеят, че техният единствен проблем е в и с алкохола. Респективно, имат ефективна умствена защита да не посягат към първата чаша, защото техният проблем наистина е в първата чаша с алкохол.

Моят проблем не е нито с алкохола, нито в алкохола. Моят проблем е в мен, моят проблем е болестта "алкохолизъм". Аз и затова споделям как, с какво и защо ми помага Братството на АА. Не споделям в този клуб, обаче, за да приобщавам, помагам или налагам това, което аз правя, на умерени или тежки пиячи, за които нямам представа и не е моя работа да давам диагноза - болни ли са или не са болни от болестта "алкохолизъм" и кога евентуално ще се разболеят, защото болестта наистина е прогресираща. Очевадно при мен е как в ранните години на моето пиене имаше доста моменти, в които контролирах изпитото количество алкохол, даже контролирах в един период от осем години въобще да не близвам алкохол, след който период за пет години стигнах до момента да пия от сутринта, а пък знаех, че не трябва да докосвам първата чаша, но я докосвах, мама му стара и се заплющявах до безпаметност, вече всеки път, нямаше празно. "Защо не мога да спра да пия, след като знам, че не трябва да пия, защо умът ми в един момент нямаше сила, нямаше власт над тялото ми, което изгаряше от жажда за още и още алкохол?" "Защо посягам към първата чаша, защо умът ми страстно желае ефекта от първата чаша и само до един момент работи разумът и казва, ти този път няма да се налюскаш, ще пиеш само една или хайде, две чашки... и ново безпаметно налюскване?" "Защо в един момент, ефектът, който търсех изчезна и при първата, и при втората, и при третата, и така до базкрай чашки?" Тези въпроси ме убиваха, тези въпроси МЕ УБИВАХА. "Празните емоционални призиви" на всички хора, които ме обичаха:"ти, ако поискаш можеш да спреш да пиеш, имаш воля за толкова други неща...Ти искаш да си интересен, да си центъра, да се занимаваме с тебе, да страдаме с тебе, ти затова се наливаш и освинваш! Ти можеш да спреш, но се лигавиш, не искаш...", не ми помагаха. Нищо не можех да им обясня. Аз наистина исках да бъда интересен, аз наистина исках да бъда центъра, но пък е и самата истина, че исках да спра да пия, а не можех.

Е, в АА първото, което получих, ей, така от Нищото бе, че тези хора говориха за неща, които изпитвах аз. При тези хора падна един голям товар от гърба ми - не исках да бъда центъра, не исках да се харесвам, не исках да ги харесвам. Сред тези хора се чувствах защитен. Тези хора, освен всичко друго не пиеха. Аз се вторачих в тези хора, които не пият. Не се занимавах с тези, които идваха, в началото, продължаваха да пият и да търсят изход в стария си начин на мислене. Аз пожелах да правя точно това, което правят тези, които не пият. Разговарях с тези, които не пиеха от 3, 5, 7, 15 и повече години трезвост. И на мен никой не ми каза, защо не започваш да работиш по стъпките, защо не помолиш някой да ти стане спонсор, идвай на сбирки - "празните емоционални призиви рядко помагат". Аз го пожелах, защото за първи път чувах и се доверявах на отговори/които не бяха в сферата на моята желязна, свещена логика, която ме доведе до алкохола и с времето ме тръшна в онова безнадеждно състояние на ума и на тялото - болестта "алкохолизъм"/ на моите въпроси.

На никого не съм казвал и няма да кажа, без да ме попита, прави каквото правя аз. Когато си признавам, че съм алкохолик - че животът ми е станал неуправляем, единственият въпрос, който продължавам да си задавам всеки ден е, дали съм честен, дали съм безмилостно честен в това признание? Дали не го казвам, заради обещанията на стр.74 в Голямата книга? Дали не искам да съм трезвен, за да имам най - хубавата работа в моята логика, най - добрата жена в моята логика, най - свястното дете в моята логика, да имам достатъчно пари в моята логика, да имам всичко хубаво, пак в моята логика. Този свят е перфектен, съвършен, защото има и добро, и лошо, категории, пак в моята шибана логика.

От един месец не правя прецизно това, което ми се предлага в АА. И проблемите ме загрупаха. И сега, отново въпроса:"Ако съм честен, защо съм честен? Дали, защото Бог, така както Го разбирам ще оцени моята честност и проблемите ще изчезнат или ще Му се доверя и ще намеря решение на проблемите и ще видя, че това не са проблеми, а просто нещата от живота? Трудна работа, много трудна работа по стъпките в процеса "честност". Но аз усетих в доста моменти живота такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ми харесва и не искам да се отказвам и продължавам извън АА, с програмата на АА. Не заради програмата на АА, а с програмата на АА.

С днешна дата си давам сметка, че съм упражнявал, практикувал Първа стъпка цели пет месеца в началото и самоанализи. Със спонсор, разбира се. Никак не съжалявам, че точно това съм правил. Ако не беше така, може би днес нямаше да съм трезвен. "Провалът" за мен/ако има такъв/ идва от липсата на честност в Първа стъпка. Честността е процес, иска време. На мен са ми трябвали пет месеца, нито повече, нито по - малко.

Благодарен съм, че съм в Братството на АА. То не е религиозна ОРГАНИЗАЦИЯ. Но тук обърнах погледа си от материално към духовното. Моят спонсор не е проповедник, не ми казва как да вярвам и в какво да вярвам. Но той е моят водач по пътя на духовността в трезвост. А за задължителния духовен ЖИЗНЕН опит ми помагате всички вие, от АА. Благодаря. Не винаги е така. Аз светец няма да ставам.


Господи, нека бъде Твоята воля, а не моята.

Аз ли нещо не схващам, вие ли нещо се самозаблуждавате и опитвате да заблуждавате другите?
Интересно как хора който нямат проблем с алкохола пишат в "Алкохолно зависими" и продължават да твърдят, че нямат проблем с алкохола и тези проблеми са ги имали и преди да пият и по време на пиене и след това когато са спрели и виждате ли другите са си объркали мястото!

С днешна дата си давам сметка, че съм упражнявал, практикувал Първа стъпка цели пет месеца в началото и самоанализи.

Аз да стигна до заключението на първата част от Първа стъпка ми трябваше повече от 5 месеца.
Лошото стана когато го разбрах, че отърваването не е толкова лесно като разбирането.

Признавам, в началото се опитвах да разбера Първа стъпка, опитвах се да я проумея, колко съм говорила, колко съм споделяла, пък колко съм писала, не е за вярване, но чисто интелектуално не можах да я разбера. Присмивах се, ама как се смеех на братятата американци, че ходили по пет години на сбирки, и едва тогава започнали да разбират втората част на Първя стъпка, ей, така съм се смяла...
Оказва се, че аз четири години не съм разбирала втората част на първа стъпка,
Чисто интелектуално, отново да напиша, посланието на Първа стъпка четири години нищо не ми говореше, въпреки че изписах сума фермани

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

?????

???????????

Самоанализите, за които споменах, без да опитвам, без да практикувам Втора и Трета стъпки, просто са били препратка към първата и втората част на Първа стъпка. Така не ми се наложи да проумявам, разбирам, осъзнавам и т.н. Първа стъпка. Тя е моя изповед, всеки ден. Каквото и да значи това. Има неща, които не се обясняват, просто се правят и се преживяват. Толкоз.

Всъщност, в старите ми мисловно - интелектуални схеми за нещата бих могъл да обяснявам. Мога да използвам и друга дума - философствам. Мога да използвам и трета дума - теоретизирам. Мога и две наведнъж - плямпам и надприказвам в зашеметяващи човешкото въображение знания и мъдрости. Например за "признахме, че сме безпомощни/безсилни пред алкохола" в изумителна честност в тотално себецентриране и извънземно чувство за себеправедност да съобщя:"Когато съумеем да се надсмеем над себе си, вече сме победили." Много хубаво го е казал мъдрецът и вярно, ама не само го е казал, преживял го е в поредица активни действия, наблюдения и размишления, може би, не знам. Не знам аз какво и как да направя, за да го преживея, да го усетя. Не само да го изплющя тук в клуба и да живея с измамното чувство - какви мъдрости сея само, а? Колко знам, а? И друго мога да съобщя:"Когато познаете истината, ще станете свободни". Чудничко, нали? Е, как, по какъв начин да позная истината? Нали, имам висше образование, нали и аспирантура карах? Нали много четях и се образовах, за да позная истината? Пък все в моята истина за нещата плувах и все по - неразбран се чувствах и все по - нещастен, гневен, недоволен...И все другите бяха тъпи и не познаваха истината, щото аз познавах абсолютната истина. Пък то какво било, пълен с предразсъдъци съм бил, без да знам, че имам предразсъдъци...И как да знам, когато само аз познавам истината и не ми идва на ума, че и другите познават истината...И накрая - какво, къде и кой е истината? А!А!Ъ!Ей, в такива интелектуално - мисловни схеми се вкарвах. Нямам, ама никакво желание нямам вече за това, защото не ми върши работа, не ми носи спокойствие, не ми е полезно.

Алоне, ами не се напъвай да разбираш какво споделям бе, душичко! Ами много знания в тая глава бе, мила!Много мъдрости, заучени, научени, прочетени в тази глава бе, скъпа! Ами що не вземеш да плюеш само за секунда на грандиозния си интелект, да изхвърлиш една - две мъдрости, едно - две знания от тази твоята главица - умница и може пък да стане чудо - да вземеш да пожелаеш да разбираш - без много, много да знаеш. Хайде, миличка, недей бърза този път светкавично да ми отговаряш. А бе, дай малко почивка на този твой гениален, пълен с мъдри мисли, сентенции и други бисери мозък, бе! Може пък и да ти се удаде нещо да преживееш, без да се напъваш да мислиш, щото си много умна. Умна си, ама дай малко шанс и на мен - простия. Опитай бе, само опитай. Светът няма да свърши без твоето мнение за нещата. Ще ми се довериш ли, а?

майфренд, бъди реалист :)
виж цифрите:

"ALONE911 Всичко мнения 4790 "

То мене диагностицираха с логорея (при все че съм многомногомного ама много далеч от тази бройка и повечето ми е копипейст), а какво остава за неподправени и стопроцента оригинални 4790 мнения?
Нямам квалификацията да класифицирам този феномен, но очевидно такъв резултат не може да се постигне с почивката, която предлагаш :)

Е, какви са тези въпроси.
Аз правя заключение на това което пишеш и не само ти.
Нещо не съм разбрала или?

Напълно си прав, но аз за разлика от други пиша с един ник във всички клубове и въобще пиша във всички клубове като човек с различни интереси.

Клуб "Алкохолно зависими" не ми е професионално задължение и все още и съм убедена, че и за в бъдеще мога да застана поне под ника си, ако не под реалното си име.
Твърде голяма разлика от хора които имат мнения само в "Алкохолно зависими" или когато пишат тук са винаги новорегистрирани.

По това аз си правя изводите за потребителите които не могат да застанат дори и зад анонимността, а не да дават помощ и съвети.

Малко са в този клуб хората които имат проблеми и такива определено го заявяват, а другите са такива като твоята личност които използват положението за задоволяване на болното си его.