Всяка една дума има конкретни, контекстуални, индивидуални и социално обособени значения. Това е така, защото езикът най-просто означава система за кодиране и декодиране на информация. И служи хората да си казваме неща и да се разбираме. За да се разбираме, се налага да сме се предварително уточнили и съгласили какво ще бъде значението на символите, с които се опитваме да си кажем разни работи. Затова децата ходят на училище. Затова учат български език и други разни конвенции. Защото иначе ще настане хаос отвсякъде. Най-просто – ако светофарът светне в червено, но за мен това значи да преминавам, то ще стане качамак.

Семиотика, но толкова за нея. Когато ще говорим за алкохолизъм, за алкохол и за каквото там ще говорим, първо се налага да се уточним какъв смисъл влагаме в тези думи. Всеки един човек знае или си мисли, че знае разни неща. Но за да предаде нещата, които знае, се налага да използва език. Иначе това, което знае, или си мисли че знае, не може да го предаде. За да го предаде като информация, той първо го кодира – записва го, изпява го, нарисува го, изтанцува го, филмира го и така нататък. После го показва на други хора – директно и индиректно, и те приемат тази информация. Но ако някой ми говори на китайски, няма как да възприема информацията, която иска да ми предаде. Освен ако не зная китайски. Или ми говори на български, обаче аз нямам дефинициите на основните термини, които съставят темата на разговор.

Затова, когато се учи един урок в училище, се започва с дефиниции. Кое какво е. Защото дори и наизуст да науча урока, само вятър на устата си ще правя. Но го знам. Или дори абсолютно да съм наясно с принципите, съдържанието и конкретното значение на някои думи – за да предам цялата информация на други хора, първо се налага да се съгласим относно значението на някои неща. Иначе ще си говорим как зодията на котката на братовчедката на комшията предопределя слънчевите протуберанси в най-ниското ниво на платоническата тригонофункция.

Нещата за мен са чисто практични. Те са въпрос на живот и смърт. Като част от собственото си възстановяване от болестта алкохолизъм, се налага да предавам информация на хората, които страдат от алкохолизъм. Предавам им информация. Тази информация на мен ми е предадена и аз я предавам на други.

Аз не съм знаел какво е това алкохолизъм. Мислел съм, че знам. Това за мен са били хора, които са с мазни куртки, спят в канавките и пият прясна ракия на казана. Не съм изобщо се замислял как са стигнали дотам. Знаел съм, че те така са решили. Не съм допускал, че не са имали избор. Как така да са нямали избор?

И в един момент какво направи за мен Анонимни алкохолици? Предаде ми информация относно това, че сме „безсилни срещу алкохола и животът ни е станал неуправляем“. Ето ти една дефиниция. Дефиницията на алкохолизма. Безсилни срещу алкохола. И става въпрос за много хора, които са признали безсилието си срещу алкохола и са признали че животът им е неуправляем. Но за да го признаят, те първо са го видели що е това нещо. То е присъствало в живота им, за да го признаят.
Какво признах като безсилие срещу алкохола:
1.Признах, че когато пия, не мога да контролирам изпитото количество. Ето ти физическата страна на болестта. Абнормалната реакция, която проявява тялото ми към алкохола – непреодолима физическа жажда.
2.Признах, че няма начин да не почна. Заклевах се, че няма да пия повече и обикновено започвах още същият ден. Липсваше ми ефективна умствена защита срещу първата чаша. Ето ти умствената страна на болестта.
3.Признах, че животът ми е неуправляем – „Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора....“ Ето ти душевната страна на болестта алкохолизъм.

Дефиницията на болестта алкохолизъм се съдържа в Първата стъпка от Програмата за възстановяване. Описана е в „Мнението на лекаря“ и Първите четири глави от Книгата „Анонимни алкохолици“. Програмата за възстановяване е описана общо в седем глави от книгата и „Мнението на лекаря“ – общо осем. Повече от половината – пет, са на основна тема – предаване информация за същността на алкохолизма.

Много хора, които идват в Анонимни алкохолици казват следното – аз още преди десет години признах, че съм алкохолик. Не ми става ясно как можеш да признаеш нещо, което не го знаеш какво е. Поне аз дълги години пиех и се мъчех да контролирам колко пия и се мъчех да не почвам да пия и се мъчех да си решавам проблемите – и не ми беше ясно защо нищо не се получава. Казвал съм си, че съм алкохолик, но какво значеше това алкохолик? Казвали са ми, че съм алкохолик, но какво значеше това алкохолик? Какво точно значеше това алкохолизъм и какъв беше отговорът на проблема? Какъв първо беше поблема? Алкохолизъм? Какво значеше алкохолизъм? Или алкохол? Просто спирам. Обаче не можех да спра. Слаба ми беше волята.

Съществената за мен информация я получих в Анонимни алкохолици. Получих я от човек, който се беше възстановил от тази болест и който ми предаде тази информация. Предаде ми с прости примери от живота си какво е това алкохолизъм. Сравних това с нещата с воя живот. Можах да видя защо съм пил така, защо съм почвал да пия, въпреки огромното си желание да не пия. Можах да видя защо животът ми е поредица от провали. Можах да видя, защо ми се налага да действам по тези стъпки. Живот на духовна основа или алкохолна смърт.

Основна част от Програмата за възстановяване е на първо място да разберем от какво точно ще се възстановяваме. Какво точно е това алкохолизъм. Какво представлява това заболяване. Какво ще рече безсилен срещу алкохола. Какво ще рече – физическа, умствена и душевна болест. Защо човешка сила не би могла да ми възвърне здравомислието. Опа – нямал съм и здравомислие, каквото и да значи това. Цяла поредица от съществена информация, която си предаваме един на друг.

Ето колко добре го е казал Доктор Боб: „Естествено, бихте могли да си зададете въпроса:
"Какво толкова направи или каза този човек, което други не бяха правили или казвали?" Трябва да се има предвид, че бях чел много и бях говорил с всички, които знаеха или си мислеха, че знаят нещо за алкохолизма. Този човек бе преминал през дълги години на ужасно пиене, бе преживял повечето известни на пияниците нещастия, но се бе възстановил благодарение точно на това нещо, което аз се опитвах да приложа, т.е. на духовния подход. Той ми даде информация за алкохолизма, която безспорно ми помогна. Много по-важно обаче беше това, че той бе първото човешко същество, с което някога съм говорил, което говореше за алкохолизма от собствен опит. С други думи той говореше на моя език. Той знаеше всички отговори, но не защото ги бе прочел в книгите.

Чудесно благоволение е да бъдеш освободен от това страшно проклятие, което ме измъчваше. Здравето ми е добро и аз отново си възвърнах самоуважението и уважението на колегите си. Семейния ми живот е идеален, а работата ми върви толкова добре, колкото може да се очаква в тези несигурни времена.
Отделям много време, ЗА ДА ПРЕДАВАМ ПОСЛАНИЕТО, което съм научил, на хората, които го желаят и се нуждаят от него. Правя го по четири причини:

1. От чувство на дълг.

2.Защото ми доставя удоволствие.

3.Защото когато постъпвам така аз изплащам задълженията
си към човека, който отдели време, за да ми предаде пос-
ланието.

4.Защото всеки път, когато го правя, се осигурявам срещу
възможно подхлъзване. "


И затова е добре да се уточним:
1.Какво е алкохолизъм?
2.Безсилие срещу алкохола?
3.Волята?
4.Тялото как реагира и защо?
5.Защо не реагира така тялото на брат ми? По-силна воля от моята ли има?
6.Нали се заклех, че няма да пия повече? Какво ще рече, че нямам ефективна умствена защита?
7.Неуправляем живот? Ако имам пари, няма да пия?
8.Какви алтернативи има истинският алкохолик?
9.Какво точно ще рече "живот на духовна основа"?
10.Каква е тази Програма?
11.Защо пък да не мога да живея без Програма за възстановяване?
12.От какво ще се възстановявам?
13.Аз просто вече няма да пия - отиди на първите въпроси или отговори.
14.Какво съдържа Книгата Анонимни алкохолици? Защо е написана?

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
Конфуций

В другата тема отговорих какво е за друг / психолог/ изследвал алкохолизма.

Тук ще отговоря какво е за мен алкохолизъм.
Алкохолизъм това е злоупотреба с алкохол която е стигнала до последна степен на развитие с физически и психически увреждания на организма.
Да уточня, че "злоупотреба" за всеки организъм е различно количество и сила на алкохола.
Алкохолизмът е зависимост от алкохола при която количеството все повече се увеличава за постигане на едно и също състояние на организма.
Алкохолизмът е състояние на човека при което губи контрол над психиката си и физиката му започва да функционира анормално.
Алкохолизмът е причина за отключване на редица психически състояния съществуващи или първопричина за появата им.
Алкохолизмът е последният етап на зависимостта от алкохола довеждащ до пълно разрушаване на организма на човека - физически и психически и сигурна смърт.

И все пак има и хора които са успели да се измъкнат- рядко, но ги има.
Дали на физическото тяло му се живее, дали психиката на човека започва да действа на принципа на самосъхранението, дали комбинация от двете, дали Висша сила е решила, че живота /физика и психика/ все още не е свършил, дали пред смъртта на някои се появяват имагинерни възможности, дали накрая някои сами притежават воля и сили сами да управляват и неуправляеми за други неща, но има оцелели.
Аз познавам само един такъв човек.

За съжаление останалите не са между живите.
Трябва да кажа, че не мисля и тези които познавам и продължават по този път, че ще бъдат.
Страшно и за семействата им.

Не ми е ясно защо като има тема някои хора се изказват на лични, а не в темата.

Потребителят ме наведе на размисъл какво означава "проблемен пияч" или по- точно къде е проблема? Проблемът е алкохолът или друг страничен проблем водещ до консумирането на алкохол?

Много съм благодарна за това, че не пия, че не се питам преди да съм разбрала за какво става въпрос, този какво иска да ми каже на мен, за мен. Така мислех. Обажда ми се някой и ме пита за нещо. Аз си мисля, че ме обвинява, или че ме подозира, или, че ме проверява. И съответно така отговарям, т.е. не отговарям, а се защитавам или се обяснявм, че не е така. Това е един от начините, по които се чуства алкохолика.
За да обясня начина, по който се чуствам ми трябва мноого, много време, за това ходя на сбирки и там се изказвам. По 3 пъти в седмицата.
Относно дефиницията на термина алкохолизъм и т.н. Много интересно в превода не се ползва вече заета дума от езика на който превеждаш за някое явление, близко, но не носещо същата дециниция.
Пр. ако няма развод за дефиниране на раздяла, то не се ползва думата развод, а се ползва незаета с дефиниция дума или се описва. Забранено е, за да не подведат от другата страна, че се има предвид същото или че вече са предприети мерки, които се предприемат при такава ситуация или се налага да се предприемат, като разделяне на имущество и т.н.
Та според мен няма как да обясниш на алкохолик, който има определена дефиниция за алкохолизма и в това, число спада, че той не е такъв, какво е алкохолизъм. Про все че отричането на алкохолизма от алкохолика е съществена черта от заболяването му. Колко хора като мен, алкохолици не признават, че са. В това число е и татко ми.
Днес четох за свободната воля, за това, дали всички са равни по тоя показател. Ами алкохолика е пример, че не са всички с равен старт. Аз нямам същата свободна воля или съм я загубила, или там нещо ми е заложено да е така.
И само мога да съм невероятно щастлива, че знам какво ми има. Че един ден се събудих и водях, че не мога да я карам така. И тогава потърсих помощ.
Много се радвам, че днес не съм пила, че не се ровя в чужди животи, че не мисля че мъжа ми е виновен, че не живея живота, който искам, че не се притеснявам, ако не съм разбрана от някой и не търся да му обясня, независимо дали той иска или не иска. Много съм благодарна, че всеки ден търся по стъпките на Програмата на Анонимни алкохолици Бог, както го разбирам, а не се занимавам вместо това с кой какво ми е направил и как не ми отговаря. Виждам, че алтернативата ми ако не търся Бог всеки ден е да определя живота си като бесмислен, мен като нищожество, другите като главни виновници за моята съдба и накрая да пия, че то така издържа ли се. Това, което аз ще мисля ако не се стремя да пораствам по Програмата, с удоволствие и искрено желание го заменям с мисълта как да съм полезен за другите, с мисълта за Силата, която ме води и ми помага. След всичко, което написах, и което видях, че то ми носи, бих го заменила на всяка цена. И го равя всеки ден. Всеки ден си предавам мисленето на Бог, и го моля да ми помогне и така се получава. След като почнах Програмата и си пишех на спонсора и видях, какво мисля, искрено поисках да го хвърля това на кучетата. Е толкова лесно не стана. Трябваше да го заменя с нещо друго. И това беше Силата, по висша от мен. За мен Бог, въпреки че не съм възпитана религиозно, въприех една вяра в Бог, за мен като ежедневен приятел, на който мога да разичтам като го търся.

petrus73, не възприемай поста ми адресиран специално към теб.

Започвам все повече да се убеждавам, че потребителя който предложи Sub forum е много прав, въпреки, че беше предложен по друг повод.
Този клуб е "Алкохолно зависими" и вероятно по- изгодно за всички е да се разделим.
Наистина е безсмислено и по- точно вредно постоянното натрапване на потребители личния ни живот и собствените ни възгледи за него и правещи ги общовалидни за всички.

Тук станаха и много "Луй 14" - Аз та Аз.
Какво да правят другите които не са Ти.

Разбрах, че всички са имали тежък живот, без самочувствие, неоценени, необичани и т.н. и алкохолът им е бил отдушник.
Накрая отиват в АА да търсят изход и по програмата решават всичките си проблеми които дефакто са имали / не проблем с алкохола като субстанция/ и щастие живеят си чудесно.

Тук може ли да се изкаже някой който е имал проблем с алкохола. Има ли такъв? Как се е справил? Как е спрял? Опитвал ли е отново да пие? Могъл ли е да пие контролирано? По същият начин ли му е въздействал алкохола? Има ли значение количеството на изпития алкохол, а % съдържание на алкохола? Как му е действал алкохола в началото след години и в какво психическо състояние? Има ли разлика?

Какво значи да имаш проблеми с алкохола като субстанция бе алоне? Гадене? Киселини? Пърхут? Лош дъх?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първоначално аз никога не съм могла да пия.
След първите 50 грама ставах по приказлива, но ако продължех на вторите 100 задължително повръщах и съответно "изтрезнявах" много бързо. На гладно сто процента съм се напила и с 25 мл. концентрат.
По тази причина много рядко пиех концентрат повече от 50мл.
В друга тема съм писала, че на мен алкохолът ми действаше положително додето не започнах да увеличавам количеството / пиех само бира и червено вино през зимата/ и додето не разбрах, че загубих контрол над изпитото количество.
Отрицателни страни- след определено количество не можех да пазя равновесие и все по- често получавах губене на моменти и бели петна в мозъка и то за рутинни неща. Последният път плащах два пъти нещо на един човек. Бях напълно убедена, че не съм платила, дори не си спомнях, че съм го виждала.
Ако правя съпоставка, ако не пуша / страстен пушач съм/ и някой запали при мен се задушавам.

Да продължа- губех представа за време случва ми се да ставам в събота и да тръгвам за работа, както и да се чудя вечер, сутрин ли е. Кой е свършил еди какво си и съответно да не си спомням кога съм го направила. Започвах да върша нещата на автопилот.
Все неща които могат да се отнесат към стреса, но аз достатъчно добре съзнавах, че не се дължи на това.
Аз имах страшно физическа зависимост от алкохола и абстиненцията ми беше кошмар. Имах чувството, че се разлагам. Всичко ме болеше .

Редактирано от ALONE911 на 01.06.14 20:41.

Много съм благодарна на всички,които са писали през последните няколко дни по темата за алкохолизма,защото точно вчера бях започнала сериозен дебат в себе си,аз всъщност алкохоличка ли съм?Ами,то в сериозните и трудни ситуации,в които съм попадала,кой не би посегнал да си пийне,че малко да се поразтуши и отпусне?Ама и аз,да си призная нямах особен късмет.Какъв ти късмет,бе братче,направо си е учудващо как успях все пак да се справя!Ех,много трудно ми беше,хората и хабер си нямат за какво става дума.Те и баба ми и дядо ми,и майка ми и баща ми,безумци,какво точно са смятали че правят с възпитанието ми и начинът по който са постъпвали?И после,училището,учителката по математиката-нанесла е непростими психологически детски травми.Приятелите,колегите,семеейството ми,ех,не случих,тежка,тежка съдба ми беше отредена ....и така няма край!

Е,при това положение,алкохоличка съм,или са ме издънили всички,които са се докоснали до мен и докога ще ходя на сбирки и ще се занимавам с напълно безплодни разговори с алкохолици,които нямат нищо общо с мене?Абе,що не си живея живота и не пратя всякакви програми и мисли за безнадеждни болести по дяволите?

Всичко това тече в главата ми докато пътуваме с колеги към един гръцки град по работа.Те си приказват по работа и определено имат повече материал за разговор от мен,защото аз напоследък съм забавила темпото и съм се пооткъснала,може би отчасти и заради АА-като време и приоритет.Започва да ми се струва,че долавям пренебрежителни нотки в гласа им и отношението им спрямо мен.За няколко минути това усещане се превръща в абсолютна сигурност.Следва гняв към тези самохвалковци от задната седалка,усещане за недооценка за миналите ми професионални успехи,чувство за малоценност и потиснатост,обида,желание да им покажа от утре какво още мога и за какво става дума.Междувременно стигаме до морето,където гъмжи от крайбрежни кафенета,ярко топло слънце,за разлика от студа и облаците в България.Музика се звучи от капанчетата и се носи миризма на узо и пържена риба.С едното си ухо дочувам,че колегите ми си правят сметката да си свършим работата за 2-3 часа и да седнем да хапнем в едно такова крайбрежно кръчме,преди да потеглим обратно за София.Ама,то става дума да хапнат и да пийнат.В този момент аз окончателно изпаднах от всякаква програма и направих крачка назад от първа стъпка.Бях убедена,че не съм алкохоличка и че оттук нататък ще живея живота си като всички останали хора.Е,този път няма да пия,защото ще карам,но следващия...

Почти не мога да си спомня за какво се говореше във връзка с работата.Не мога да си спомня и за какво се говореше като седнахме в капанчето.Но като станахме да си ходим,се оказа,че съм забравила фаровете и акомулаторът е изтощен.Тръгнахме да търсим кабели за зареждане.После се оказа,че съм изръсила от чантата си ключът от колата и го търсихме по пътя,по който бях минала.Най-накрая потеглихме,но като стигнахме границата се оказа,че съм си забравила цялата чанта с документите на паркинга,където взимахме ток за колата и...се върнахме обратно.

Чувствах се толкова засрамена,виновна и нищожна.Чувствах се ужасно.Усещането приличаше на това,когато съм пила и съм се изложила.Само че,не бях пила!Ето,това е втора част на първа стъпка.Животът ми е абсолютно неконтролируем и нямаше как да не го призная.Цялата тази поредица от препънатости не е случайна и не е безобидна.Но тя настъпи от лошите,черни мисли по отношение на всички хора,които познавам,от подозрителността и мнителността ми,от гордостта,че пак аз искам да водя хорото,от усещането за недостатъчност към настоящия момент във връзка с работа и успехи и липсата на капчица благодарност,че съм жива и трезва,че денят е топъл и слънчев и че макар и за няколко часа ще видя морето,с което съм много дълбоко свързана,че на практика нищо не съм загубила в живота си по Божията милост и че всички промени в живота ми като по-малко работа например, са съзнателно предприети от мен,защото съм преподредила приоритетите си.


Та,във връзка с това,що е алкохолизъм и има ли връзка с алкохола?Ами,обикновено има,защото е достатъчно човек,който се чувства по начинът по който описах по-горе,веднъж да е пийнал и да е изпитал отпускащото и релаксиращо действие на алкохола,за да започне да го използва като лекарство.Но на практика,физическото,умствено и духовно състояние предшестват алкохола.Аз пия,защото се чувствам отвъд границата на невъзможността да живеяИ за мен няма никакъв по-добър тест от това човек да си осигури по-дълга физическа трезвост/поне година/ и да види как се чувства.Ако всичко е о.к.,значи да си живее живота и да е жив и здрав,все пак по-добре да не пие,но най-вероятно не е алкохолик.Но ако нещата се скофтят,ако започне да се чувства все по неадекватен,нещастен,притеснен,не виждащ смисъл в света и собственото си съществуване,обвиняващ себе си и/или другите да тича презглава към АА,защото АА просто работи.

След като "отрицателните страни" на "субстанцията" са повече от положителните - недей да пиеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали е алкохолик не зная, но определено трябва да следва програмата без значение какъв е.

Аз трудно мога да си разделя живота преди да пия и след като престанах да пия, но определено не бих издържала ако не бях спряла да пия.

Просто съм си същата преди да започна да пия регулярно. Справям се по същия начин, е, с повече усилия защото годините си дават своето.
Връщайки се назад не съм успяла да загубя много от алкохола / ако изключим пари, но те винаги се наместват/.
Дали съм успяла да спечеля когато можех да пия контролируемо и не бяха се появили негативите? - Да, мен алкохола ми даваше сили.
Просто това е бил момента да се откажа и много се радвам, че попаднах тук.
За себе си бях много зле и най- важното отивах към смъртта.