Доктор Боб дава една много добра дефиниция:
„Ако мислите, че сте атеист, агностик, скептик или притежавате друга форма на интелектуална гордост, която ви пречи да приемете това, което е написано в тази книга, то аз ви съжалявам.“

Интелектуална гордост. То аз през по-голямата част от живота си точно така съм ги разглеждал нещата. Интелектуалец съм, следователно няма как да вярвам в глупости. Тоест – за мен е било дефинирано в главата кое е глупост и кое интелект. Бил съм горд. Какво ли значи това? Ами бил съм много по-голяма работа от останалите глупаци. То и сега е същото. Не казвам, че еди кой си е глупак, а казвам, че аз съм доста интелектуален, поради което и няма как да бъда нещо друго освен агностик, скептик, атеист или някоя друга форма на интелектуална гордост. Етикети, зад които стои интелектуалната гордост. Няма как човек с моят интелект, образование, положение, състояние, очарование, обаяние и така нататък, да бъде толкова глупав, че да е вярващ. Каквото и да значи това вяра, байдъуей. Защото ако седна да се питам, то и атеизмът е вяра. Вяра, че нещо го няма. Което пък е още по-трудно за доказване. Дори в правната наука се приема за очевидно невъзможно съществуването на отрицателни факти. Обаче атеистът, какъвто съм бил и аз, е прекалено интелигентен и може да докаже и нещо, което не подлежи на доказване. И докато настоявам, че не вярвам в нещо, да не забелязвам, че през това време вярвам в нищо. Което си е пак вяра.

И съвсем не ме бърка, че някой е атеист, агностик, скептик или каквото и да било там. Само си задавам въпроси. Какво ще рече в АА да има група, която да е група на атеисти, скептици, агностици? Много просто, ако изхождам от дефиницията на Доктор Боб – група на интелектуално гордите. И с това нямам проблеми. Нека има. Но отвъд заглавието „група на интелектуално гордите“, какво ще рече това? Какво е съдържанието на самата група? Много просто – това са членове на АА, които не смятат за нужно да предприемат Програмата за възстановяване. Няма как да са я предприели и да са останали на нивото атеизъм или на нивото на някоя друга форма на интелектуална гордост. И мойто аз съм тръгнал оттам. Няма как да са предприели Програмата, защото целта на Програмата е да се осъществи съзнателна връзка с Бог.

Но пак да не забравяме да правим разлика между участие /членство/ в АА и предприемане на Програмата на АА. Но изскачат и още въпроси, които ги разглеждам последователно. И Доктор Боб ги разбира тези работи и казва, че който може да се оправи сам – няма лошо да се оправи сам. Но който не може сам и се нуждае искрено от помощ: „….то ние знаем, че можем да ви предложим решение на проблема.“

Което пък поставя нови два въпроса – хахаха – 1.какъв проблем точно ще се решава? И 2.какво точно се предлага за разрешаването на проблема, какъвто и да е той?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как какъв проблем се решава? Проблемът с алкохола.
То ясно, че като не можеш да го решиш рационално / не интелектуално/ ще трябва ирационално, но до това заключение ще трябва всеки сам да стигне.

За първи път чувам да се свързва интелекта с вярата. Може за Бог да е така, но въобще за вярата не е .
Има хора които вярват в много и най- различни сили , има и много суеверни хора.

Следователно приемаме, че няма разлика между: 1."проблем/и с алкохола" и 2."заболяването алкохолизъм"?

Или пък, за всеки случай ще си зададем и изследваме въпроса: "Едно и също нещо ли са: 1."проблем/и с алкохола" и 2."заболяването алкохолизъм"?


"Когато думите губят смисала си, хората губят свободата си" Конфуций

Трудно ми е да отговоря.
Преди време имаше една статия за разликата между двете, но тук повечето я обърнаха точно обратното.
Разбира се, тя беше крайно изчистена в двата крайни случая. Много хора трудно могат да определят какво са точно / това е наложително за метода на действие/. Когато двата случая се изравнят, то определено е твърде късно.

Според тази статия аз се окачествих като алкохолик, но според моето мнение за мненията на другите за алкохолизма ще трябва да се окачествя като "човек с проблеми с алкохола".

Според теб какъв е човек които не може да контролира вече количеството алкохол което поглъща, увеличава дозата и не може да спре пиенето т.е. човек който пие заради самия алкохол не под влияние на друга психична причина?

Всеки вярва в нещо така е.Друг е въпроса кой в какво вярва и до къде ще го доведе неговата вяра.Аз може и да си вярвам ,че съм хванал пътя на щастливата съдба,пък същия този път след време,да ме доведе до бездънна пропаст.Затова е необходим критерий,стандарт за истина и лъжа,за прав път и крив път.Бог и Словото му е такъв стандарт.На тази база е и програмата на АА,тя затова и работи за тези които са се хванали за нея ,като начин на живот. Всъщност човек дълбоко в сърцето си знае кой е правия път,пречи му да го поеме именно гордостта ,която при алкохолиците избива на егоцентризъм, е не казвам че е лесно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Алкажа, съгласен съм с почти всичко, което си написал и в тази тема, и в другата. Някои от тези неща ми бяха и полезни, защото ме накараха да погледна и от друг ъгъл.
Ти имаш нагласа да си теоретик и идеолог - казвам го приятелски, сериозно и с уважение.
Аз съм настроен някак по-прагматично. Затова ми допада поръката на Д-р Боб към
Бил У. - Keep it simple

Най-схематично казано, за мен нещата в АА се свеждат до три точки.
1. Алкохоликът да спре да пие и да не започне отново.
2. Да живее по-щастливо.
3. Да помогне и на други алкохолици да достигнат до трезвеност.

Най-добрият и сигурен път към тази цел минава през духовната 12-стъпкова програма. Но, както и ти писа днес някъде из постовете си, някои алкохолици в АА постигат целта и без да предприемат 12-те стъпки. Не може да ги корим за това.

Дали за тях ще се каже, че имат проблем с пиенето или са болни от болестта алкохолизъм, за мен няма голямо значение.
Бъди здрав.