Абсолютно те разбирам и подкрепям! Мисленето ти е на независим човек. Такива като теб дори да загубят независимостта си за известно време (чрез алкохол например), уверено си я възвръщат и вече не я губят.
Аз също не ходя на сбирки на АА по посочените от теб причини.

Отговорът ми е към първия пост на Scourge of iron.

Редактирано от memi2011 на 27.05.14 14:10.

Лично за мен, участието ми в АА без да правя програмата и да живея на духовна основа ми костваше 3 години на мъчителни опити да остана сух и последователни тежки запои през различни интервали. Явно не ме бива в скърцането със зъби. Мисля, че съм алкохолик от безнадеждния тип и това е моят начин на живот - със Бог и болестта, която трябва ежедневно да не забравям и да търся недостатъците и пречките, които могат да ме забият. Това обаче не означава, че нямам доверие на собствените си скромни достойнства или с други думи на себе си. Това няма нищо общо. Разбира се, мога да говоря само за себе си. Иначе, както казва един приятел, всеки си знай!

Ако всеки почне така да разсъждава , то АА,е нямало да го има.Общо взето ми звучи така-дойдох,взех и газ да ме няма другите кучета ги яли.Та аз като пиех не бях чак такъв егоист.Всеки си има глава на рамене ти,всеки си има мислене.Аз като алкохолик който никога не съм си и помислял че има начин да остана трезвен,няма как да ударя чертата на АА,само защото някой ми миришел на алкохол и се говорили празни приказки.Та сега се сещам като пиех аз какъв сам бил,къде съм бил-даже и не искам да си помислям.Но искам не искам това е жестоката истина.Трябва да приема нещата такива каквито са,и да съм благодарен на Бог че ми показва правилният път по който да вървя.А сетих се нещо-като си толкова волеви човек защо си ходел 5 месеца в АА?
Аз нямам такава воля,и сам не мога да се справя.Затова си ходя на сбирки,карам си я само за днес и така.Благодаря си на Бог.Филма с волята го играх 20 години,влизах от сезон в сезон и положението ставаше и стана непоправимо.Между другото много го играят филма И сам война е воин-и за съжаление филма е все с тъжен край.
Всеки си поема пътя-дали с АА или без АА,но да не забравяме че около нас има много болни хора- братя и сестри който се нуждаят от помощ.

Редактирано от mikii на 28.05.14 11:07.

На една от последните сбирки и в група на АА "Приятели" и в група на АА "Само за днес" дойде алкохоличка, която за малко да направи 22 години трезвост. Пробила се на 20.04. 2014 - та, след това пак на 06.05. 2014 - та. Обажда се на алкохолик от времето, когато е ходила на сбирки на АА, т.е. преди 19- 20 години, за да го чуе, за да сподели с него за пробива си, питала се е, дали ако дойде на сбирка, след като толкова години не е идвала и сподели истината за себе си, няма да попречи на някого в АА. Почти дословно цитирам какво сподели:"Двадесет и две години бях трезва. Направих кариера, имам всичко към което съм се стремила...Синът ми се обади, разстроих се и пих. Всъщност, единствената причина, за да се пробия е това, че съм алкохоличка. След като и на 06.05. пих, проумях, че трябва да се върна в АА, иначе знам какво ще последва, трети, четвърти път и спиране няма. Започват запоите."

Смятайте, след близо 22 години трезвост.., не идва в АА, прави кариера и я направила...И едно обаждане от сина й...Нещо не й харесва, нещо не е в нейната логика за нещата и пробив. И идва на сбирка, и честно споделя. Много съм благодарен на тази жена - и за споделеното, и за честността.

Всеки има избор. Аз се доверявам на опита на тази алкохоличка, на АА и на Бог, Този, Когото се опитвам да опознавам, чрез съзнателна връзка.

Едно е да вярваш в нещо със знанието за това нещо, от разказите на очевидци за това нещо, съвсем друго е личното ми преживяване с това нещо. За мен знанията пречат за преживяването. Аз знам, че нищо не знам, ама не защото го е казал еди кой си мъдър човек, аз съм го прочел, вече го знам...Друг е пътят, моят път. Този път, който аз минавам по 12 - те духовни принципа, програмата на АА. Светлината по пътя са 12 - те принципа на АА. Светлината е една и съща за всеки, но пътят, пътят е различен за всеки. Ей, на това се доверих и избягах от объркващите мисли на болното ми его, че ако упражнявам програмата на АА, ще стана еднакъв с другите, които я правят...Напротив, всеки ден се убеждавам, че съм уникален с това, което Бог има за мен, а не уникален с това, което аз имам за света, както си мислех и много си вярвах, преди да дойда в АА - мнение, мое собствено мнение за всичко, включително и мнение за моето собствено мнение...Как да започна да правя нещо съвсем ново, когато съм на 52 години и съм с мнението, че знам всичко и най - важното, какво точно на мен ми е нужно, за да бъда щастлив. Всъщност, най - важното беше/от което вече се отказах/, че аз и само аз знам и съм наясно кое е най - доброто и полезното за мен, което трябва да правя, за да се чувствам щастлив.

Днес мисленето ми е на зависим човек. Как го усещам? Ами постянно в главата ми са мислите как ще се справя със задълженията, които имам не само за днес. И защо го правя? Ами, за да си покажа, че съм независим. Много години живях в това поведение. Цяло нещастие, докато се напъвам да се справя с всичко, защото само така ще бъда щастлив. А кое е това всичко? Ами пак моето и само моето мнение за това "всичко".

Независим съм, когато завися единствено и само от Бог. Трудна работа, непонятни действия и мисли за моя невероятен интелект, образование, самотна воля, борби от всякакъв вид...И всичко като пряк резултат от "извънземното" ми чувство да се себецентрирам навсякъде и във всичко.

Но имам избор, имам решение за проблема. И съм благодарен.

Навънка вали град и реших, че стана време да подходя към още един въпрос, който го бях отложил. Отлежаваше.
1.Каква е разликата между алкохолика и 2.неалкохолика /пък било и той тежък пияч/.
И като го написах, ми дойдоха няколко други, които ще възникнат. Отплеснах се и реших все пак да се върна на този въпрос, а другите ще се формулират в движение и ще им се отговаря, когато може.

Ще започна от външен поглед на лекаря, който е лекувал десетки хиляди алкохолици: „В края на 1934 лекувах пациент, който, макар и компетентен и преуспяващ бизнесмен, беше алкохолик от онези случаи, които бях започнал да приемам за безнадежни.“ Самият лекар е започнал да прави разлика между определени алкохолици.


Има три основни разлики между алкохолика и неалкохолика. Прости основни разлики.
1.Физическа разлика – алкохоликът не може да контролира изпитото количество, когато започне да пие. Физическа жажда, която не подлежи на умствен контрол.
При този тип алкохолици лекарят е установил, че не е въпрос на умствен контрол: „Не съм съгласен с тези, които приемат, че алкохолизмът е изцяло въпрос на умствен контрол. “ Ето първата разлика – при тежкият пияч е въпрос на умствен контрол. Може да контролира с ума си. Точно поради тази причина е съвсем разбираемо определен тип пиячи да могат да се справят сами, със сила на волята и собствените си сили, със силата на ума си. Това е похвално, това е възможно, това е безспорно. Но все едно пингвинът да започне да се присмива на камилата, че не може да си контролира треперенето на полюса и няма воля да яде риба.

Дълги години не можех да си обясня, защо като почна да пия и не мога да контролирам колко ще изпия. Винаги, с малки изключения, се напивах до откат. Самият се обвинявах, че нямам воля, че съм тъп, че нямам сили, че съм глупав, че не мога да се справя сам, че го правя нарочно, че съм виновен и така нататък. Никога не съм и предполагал, че нямам избор. /да не почнем пак с другата грешка, че се оправдаваме алкохолиците. Защото след като знаем какъв ни е проблемът и че има решение – няма оправдание за бездействие/

2.Умствена разлика.
Алкохоликът няма ефективна умствена защита срещу първата чаша. Всеки един човек се учи да не пипа, когато котлонът е зачервен. Истинският алкохолик вижда аленият котлон, сваля си гащите и спокойно сяда върху него. Сяда с идеята, че този път няма да е като другият път. Разумът не действа срещу алкохолът. Това при истинският алкохолик. И съвсем е безспорно, че има пиячи, много тежки пиячи, които могат да спрат да пият и никога повече да не посегнат. Мозъкът им работи нормално. И няма посягане.
Девет години се опитвах да контролирам пиенето си, а в последните – и да го изключа нацяло. Не успях. Последните две-три години се заклевах почти всеки ден, че никога повече няма да пия. И започвах още същият ден. Рядко на другия. „Много от нас си мислеха, че имат силни характери. Имахме огромно желание да спрем за винаги. И все пак открихме, че това е невъзможно. Това е объркващата страна на алкохолизма, такъв, какъвто го познаваме - невъзможността да оставим алкохола настрана, колкото и големи да са потребността или желанието за това.“
Пак подчертавам – хората, които не са алкохолици, макар да имат проблеми с алкохола, могат да спрат и никога повече да не започват. Това е факт и изобщо не е спорно. Но ако конят може да се подкове, то същото не е валидно и за жабата. Аз съм жабата, която няма воля да носи подкови.

3.Душевна разлика. Тази душевна разлика за мен е най-голямото доказателство за това що е алкохолизъм. Душевната разлика е очевидна и се проявява в начинът на живот. Ето я най-добрата дефиниция за душевната страна на болестта алкохолизъм:
„Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора “

Ето тук може един тежък пияч да се различи от един алкохолик. Сам да го направи, защото диагнози не се поставят в АА. Когато един проблемен пияч спре да пие – животът му си е супер и нормален и се оправя.
Когато един алкохолик, от моят тип, спре да пие – тогава лъсва точно душевната страна на болестта. И лъсва съвсем реално, очевидно и във всички обичайни житейски посоки.
-имахме проблеми в личните взаимоотношения.
Дрязги, обиди, нервност. Ти си тъпак. За нищо не ставаш. Почват заяждания. Всеки ме гледа накриво. Това се случва с алкохоликът от моят тип. Бях превърнал хората в сапьори. Страх ги беше да гъкнат. Особено когато бях трезвен и настроен да всявам справедливост. Защото аз бях справедлив, разумен. А другите бяха мекотели, страхливци, подлеци, връзкари и идиоти. Аз не че ги тормозех, а просто бях самопожертвователен пич, който е имал нещастието да се роди в това кофти време. Рицар посред санчопансовци.
-не можехме да контролираме емоционалната си природа.
Мдаа. Постоянно скандали. И то на справедлива основа. Защо си ми барала нещата. Къде ми е това или онова. Защо не гасиш тока. Да не съм милионер. Ти къде караш бе. Защо не си включваш телефона. Мръсни гадни политици. Гадни полицаи. Селяни. Тъпанари. Гадове. Какви са тези дупки по пътищата. Постоянно скандали и нерви. Това е при мене. И съм наясно, че има нормални пиячи и тежки пиячи, които не са като мене. Спират и всичко им е наред. Разбирам ги и им се покланям за характерите и самообладанието и това, че могат да бъдат толерантни. При мене не е така. Или не беше така.
-бяхме жертви на отчаянието и депресията –
Почти вече не можех да свърша нищо. Защото нямаше смисъл. Защо си провалих живота. Кой е виновен. Понякога аз, понякога комунизма, понякога демокрацията, най-често родителите. Нищо не става от мене. Провалих се. Прецаках се. Защото съм честен и не съм лицемер. Такива като мене не могат да оцелеят. Няма да оцелея. Не ми се прави нищо. Няма смисъл. Изморен съм. Защо да живея. Невъзможно е. няма смисъл. Не става. Не издържам повече. Не мога да изляза. Защо да ставам от леглото. Ах, ако се оправеше депресията, щеше всичко да е наред. Ох, няма смисъл. Защо така? Защо нямам късмет? Защо майка и татко ме възпитаха така. Защо помагаха повече на брат ми. Горкият аз. Защо така.
-не можехме да си осигурим съществуванието.
Мдааа. И ставахме заложници. Поне аз. Бях роб и се бунтувах. Не можех да изкарам пари, пък исках да съм независим. И съвсем не бях виновен аз. Не беше в мен причината. Крадливи копеленца. Свестните хора като мен няма как да имат пари. Трябва да спечеля отнякъде или заслужавам да съм шеф. Или поне рентиер. Или да ударя на тото. Или да се оженя за някоя богаташка, която умира от желание да ми слуша мъдростите и да попива. И да ме отглежда като майка и татко. Или колко хубаво беше преди в комунизма. Или колко е хубаво да си мръсник и безчувствен и да имаш много пари. Само един удар. Голям удар. Но не мога да си платя сметката. Ще ида да живея в комуна. Или в някое село. Или в някоя хижа. Или в Испания, Италия, Ф ранция, Сащ. Тука няма пари. Няма работа. Няма фабрика. Няма нищо.
-чувствахме се безполезни.
За нищо не ставам. Баба ми беше по-полезна дори на легло. С нея ревах в един глас. Нищо не става от мен. Страх ме е дори да изляза от къщи. Страх ме е да си призная, че ме е страх да изляза от къщи и да срещна някой. Страх ме е, че ми се смеят. Че се провалих. Големите надежди. Това не знам дали е тук. Отдавна не ставам за нищо
-бяхме изпълнени със страх.
Аз се будех от виковете си. Ужас. Не можех да изпълзя. Няма смисъл. Страх ме беше от бъдещето. От миналото. От оцеляване. От среща с хора. Познати, непознати. От телефона. От всичко. Да ходя по улиците. Да говоря с някой.
-бяхме нещастни.
Първо исках да съм щастлив, че тогава да се оправят работите. Гледах и се насилвах да се правя. И чаках не знам откъде какво да дойде. Четях мъдри и надъхващи книги. Ако имах фейс тогава, голямо мъдреене щеше да е. и приказки за щастието. Не ми се живееше изобщо. Валях се в миналото някъде и това е. правех се. Не можех и да предположа, че може да се живее щастливо. Каквото и да значи това. Нямах представа за щастие, свобода, покой и полезност.
-не бяхме в състояние да помогнем на други хора.
Помагах им като им давах акъли. Но то нямаше никой. За нищо не ставах. Бях на отглеждане. Не можех да плащам сметки, не можех да си осигуря храна. Нищо. Как да помогна на някой? И при все това си мислех, че знам най-добре.

Ето това е. Ако някой човек спре пиенето и ги няма тези работи – супер!!! Не е задължително да ходи в АА или да се мисли за алкохолик или да прави Програма или каквото и да било. Радвам се, че хора могат да живеят свободно и без алкохол. И щастливо и без виновни. И спокойно и полезно. И пълноценно и самостоятелно. Хич да не си и помислят, че са длъжни да се занимават с АА или с каквото и да било. Камо ли Програми или Бог.
Но ако отговаряте на симптомите за алкохолизма. То вижте пак какво казва доктор Боб по този въпрос. И пак подчертавам, че не е задължително. Никой не е длъжен. Специално, ако някой си мисли, че е длъжен – освобождавам го от чувството да се чувства длъжен.

Доктор Боб: „Ако мислите, че сте атеист, агностик, скептик или притежавате друга форма на интелектуална гордост, която ви пречи да приемете това, което е написано в тази книга, то аз ви съжалявам. Ако все още мислите, че сте достатъчно силни, за да се справите сами, то това е ваша работа. Но ако вие наистина искате да се откажете от алкохола завинаги и искрено чувствате, че се нуждаете от помощ, то ние знаем, че можем да ви предложим решение на проблема. То винаги ще оправдава надеждите ви, ако подхождате към него дори с половината от усърдието, което някога сте влагали, за да се сдобиете с алкохол.
Вашия Небесен Баща никога няма да ви изостави!“

Брилянтно обяснение, Алкаж! Не се бъзикам, впечатлена съм.За първи път ти прочетох поста от-до и наистина съм много впечатлена и заинтригувана. Добър си с думите и с обясненията и с психологията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз приличам на алкохолик само по точка 1.

На много места нещата които описваш са точно обратното.
В едно няма да споря, че ако приличаш по точка 3, то непременно ти трябва програма.

Иначе, наистина живото е нормален, не "супер" защото ако е "супер", то определено имаш голям проблем.

Днес правя три години откакто съм в Дира и не пия.

Аз пък в точка 3 разпознавам половината българско население в работоспособна възраст. Без значение пие ли или не.

Не е без значение дали се пие или не се пие. Дали някой е пил или не е пил. Както по-горе уточнихме, за да си алкохолик е необходимо кумулативното /едновременното/ наличие и на трите компонента на заболяването:

1.Физическата страна - феноменалната телесна реакция, когато в системата се вкара алкохол. Феноменалното /необичайно явление/ е, че алкохоликът не може да контролира количеството на изпитият алкохол. Независимо от волевите усилия. Тялото на алкохолика е абнормално. Абнормалността се състои в различната реакция. 95 процента от пиещите алкохол не реагират по този начин на алкохола. "Този алергичен тип пиячи никога не могат да употребяват алкохол в каквато и да е форма без опасност от реакция, а щом като веднъж са си изградили навик и не могат да се откажат от него, след като са загубили самоувереността си, опората в човешки неща, проблемите им започват да ги затрупват и стават невероятно трудни за преодоляване."

2.Умствената страна - объркващата липса на ефективна умствена защита срещу поемането на тази първа чаша. "След като са отстъпили пред желанието отново, така както правят много други, и се развие телесната алергия, те минават през добре известните фази на запой, от които излизат с угризения на съвестта и с твърдото решение никога повече да не пият. Това се повтаря отново и отново, и ако не претърпят пълна психическа промяна, надеждата тези хора да се възстановят е съвсем малка."

3.Душевната страна -" На тях животът им на алкохолици им изглежда единственият им нормален живот. Те са неспокойни, раздразнителни и недоволни, ако не могат отново да изпитат чувството на облекчение и комфорт, което настъпва веднага след поемането на няколко чашки - онези чашки, които те виждат, че другите поемат безнаказано."

Неспокойни, раздразнителни и недоволни. Онова много добро описание на душевната страна на болестта - "Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора".

И така се завърта колелото. Проблеми и нерви. Няколко чашки за успокоение. Мозъкът не може да защити, защото си казва, че този път няма да стане като предният път. Вкарва се чашата и се задвижва алергията. И така отново и отново. И отново и отново. Просто е, когато си го виждал стотици и стотици пъти.

Но отстрани се вижда по-хубаво, както сама отчиташ, но не може да бъде убеден никой. "Ние, които сме запознати със симптомите, навсякъде виждаме много потенциални алкохолици сред младите хора. Но я се опитайте да ги убедите!"

Алкаж много хубава тема,следя с голям интерес развитието и.Аз карам 5-та година без програма и това което написа в темата ме впечатли.