Преди да се преодолее срамът от миналото трябва да се преодолее обсебването от алкохола.
Доста се разписах по темата за срама от миналото, вероятно съм се обсебила от това даже

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди четири години, като отидох за първи път на театър, в началото по пътя ми на трезвостта, през един стол беше седнала една колежка, която открито показваше неприязън и високомерие към мен, за която между другото много се молих поради последната причина, та, тогава не чух много от театъра, в главата ми се развиваха някакви действия, блъскаха се мисли, усещах вълнение, не ми беше спокойно и комфортно, стоях като гипсирана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи момичето не дойде на сбирка.
Днес говорихме с нея, много интересно е, аз и разказвам за алкохолизма, за сбирките, за това, че ако иска да постигне траен резултат, трябва да идва редовно, че няма да стане с един път. Тя ми споделя, че ходи на психолог, и знае, че трябва постоянство. Аз и казвам, че психологът само няма да и помогне, не казвам да не ходи на психолог, напротив, нека ходи. Но сбирките са си сбирки, АА лечението си е нещо съвсем друго, което не може да се замести от психолог, или психиатър. Продължавам да говоря, и в един момент тя ми казва, че чака друг разговор, и няма смисъл да говорим едно и също

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смени подхода. Разказвай за себе си и за обикновени неща.
Всеки иска да му се обърне специално внимание, а не да се слива с постоянно повтарящи едно и също хора. Идентификацията с други и загубата на самоличност също не е добре. Не на всеки му допада "четенето на молитви" и бавните резултати. Натискът също не е добър, но запазването на едно нормално темпо за всеки е добро нещо.

Не притискам момичето, казвам и, като си готова, и искаш да дойдеш, просто ми се обади.

Това не ми харесва. Понякога човек "става готов" когато е много късно, дори съзнава, че е късно и не се обажда.

Заглавието на темата "Алкохоличка..." ми припомня една тъжна и поучителна история за това как ни възприемат дори близките. Не пиех вече три години. Майка ми беше поканила свои приятелки на вилата, където аз живея през лятото. Като дойдоха гостенките, ме дръпна настрана и каза: "Ти сега, ако ти предложат алкохол, да не вземеш да кажеш: благодаря, не пия, понеже съм алкохоличка!" "Защо - попитах - кое те смущава?" А тя отвръща: "Предпочитам да кажеш "проститутка съм", отколкото "алкохоличка съм". Тъжно. И показателно за това как се възприема тази болест у нас.
ПП Майка ми е пенсионирана учителка, между впрочем. Т.е. уж просветена жена.

Никога не се е възприемала добре и не мисля, че скоро ще се възприема.
не мисля, че и по света е различно.
Причините за това са много и засягат както замия алкохолизъм като част от зависимостите, така и поведението на алкохолиците.

Проститутката поне знае как се е докарала до там, а и печели с труда си, докато алкохоликът нито печели, нито поведението му е по- добро от проститутка.

Точно така стоят нещата, майка ти го е казала едно към едно, без увъртания, но околните го казват по заобиколни начини, но истината е точно такава.
Заради това писах преди време, че вложих някакви усилия да обяснявам, или да убеждавам, че няма нищо срамно в това да си болен от алкохолизъм, и тази болест може да засяга както мъже, така и жени, и обществото трябва да го приеме това в сърцето си, наред и с някои лекари обаче, да приемат тази болест със сърцето си, че е БОЛЕСТ, и да има повече толерантност към нас.
Иначе е много просто, да се нарече със срамната дума "алкохоличка" някоя жена, да и се затворят вратите, и да ... казано също едно към едно : да прави каквото си иска, което за мен означава да умира ако иска

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от spiritual на 14.05.14 12:51.

Алкохолик или алкохоличка по мое наблюдение се възприема като прокажен-прокажена.Това е като да си обречен или поточно измъкване от това състояние е почти невъзможно.Много малко хора са запознати с АА.Лично аз преди да открия АА,бях чувал за Анонимни алкохолици но и идея си нямах за какво иде реч.Когато потърсих в нета и се прочетох разни статии, разбрах горе долу какво е.Алкохолика малко хора го възприемат като болен човек.И тука идва заблудата че едва ли не той го прави по собствено желание.Може би и точно заради това и много събратя и сестри трудно си признават проблема.Както беше и при мен между другото.Колкото и да ми се искаше тази дума алкохолик да не се отнася за мен,фактите отвсякъде ме пристискаха да си призная най-вече пред себе си.

Не мисля, че значи точно това.
Думата я свързват с неустойчив човек на натоварване, неспособен да взема решения и да ги отстоява, липса на воля, податлив на влияние, човек неспособен да се владее, човек с неприлично поведение, нездравомислещ, човек на когото не може да се разчита, човек неспособен да се грижи за другите, агресивен, говорещ без да мисли, неспособен на приятелски и семейни отношения, въобще проблемен човек не само за себе си, но и за всички около него.
Затъващ човек и увличащ и другите. Да отбележа, че се счита за умишлено поведение или човек докарал се сам до това положение.
Такъв човек освен, че не е необходим и опасен за себе си, то и за околните независимо дали унищожава само себе си, но винаги и другите.
Под влияние на алкохола този човек е неспособен нито да работи, нито да се грижи за себе си, нито за партньора си, нито за децата си и най- лошото е опасен за себе си и другите около него.
Друг е въпросът, че обвиненията, а и истината не помагат. Четенето на морал, а и "виж другите" също.
Неразбирането на проблема от другите води само до задълбаване на проблема и до влошаване на състоянието на алкохолика. При такива случаи мисля, че е по- добре сам да се измъкнеш отколкото да се пазиш и криеш от нападките на другите. Положението става доста сложно при такова състояние.

Ето за това говорих, за отношението към болния от алкохолизъм, и много добре си ме разбрал, и наистина ми се иска в тази насока нещо да се промени, и мисля, че ще се промени. Като се говори за това, като се създава ново мнение, отношение, позиции, полека лека, обществото ще започне да си променя мисленето и разбирането за тази болест.
Не съм утопистка, напротив, видях много за изминалите четири години. Аз лично имах много сериозна мотивация, нелепата смърт на обичаната ми и прекрасна братовчедка, която пред очите ми деградира, загуби достойнтството си, професионалната си кариера, загуби всичко, и си отиде рано от този свят. След това гледах безутешната и майка. След това видях и себе си, своето пропадане и своята безутешна майка... Всичко това ми даде една много сериозна мотивация и сили за борба.
За обществото Анонимни алкохолици също вече чух много неща, и също имам някаква позиция и мнение, разговаряла съм с лекари, психолози, алкохолици.
Считам, че от всеки един от нас зависи отношението, мнението, уважението, одобрението, приемането на тази организация, а от това пък зависи нейната жизненост, сила и възможности да помага на хора, изпаднали в беда.