|
|
|
Тема
|
 Вина и невинност...
|
|
| Автор |
stefko_aa (Загорец) |
| Публикувано | 26.04.14 10:45 |
|
|
Ключът към мира и разбирателството в семейството - притча за тайната на семейното щастие:
"В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери, какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре...
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна...
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости...
Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да... - унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ..."
Бъди себе си.
| |
|
|
|
За съжаление, не става нито с "всички прави", нито с "всички виновни".
Светът не е нито черен, нито бял.
| |
|
|
|
Голям зор виждах, а и сега ми се случва, когато просто трябва да приема, да понеса, да проумея, да разбера, да усетя, а бе, да се предам на истина, която не ми харесва, но единствено и само тя ми носи спокойствие, мир и радост. Хем ми се иска да съм спокоен, мирен, радостен, хем не ми стиска, щото искам да изръся нещо различно, нещо дълбокомислено, нещо носещо мъдростта на Земята. Пък то, това нещо нито е различно, нито е дълбокомислено, нито е носещо мъдростта на Земята, нито е ново и усещам, че е така, ама великото ми и болно его ме върти като кебапче в щипка на скара, потя се от напъни и не ми идва на ума, че мъдростта на Земята е в простите неща, ама аз нали съм сложен и умнея, нищо, че не съм нито спокоен, нито мирен, нито радостен...
Такива ми ти работи, Алоне. Не е моя работа да казвам дали светът е само черен или само бял. Защото, за мен, светът е такъв, какъвто е. А точно какъв е?Е, точно това не искам да правя, да го анализирам, щото желая да съм спокоен, мирен и радостен. Хохайла?
| |
|
|
|
Приемането и смирението не е равно на невежеството.
В горното няма нищо мъдро, а една констатация.
Възможно е и двамата да сме прави по един и същи въпрос и двамата да грешим или единия да е прав, а другия да греши в зависимост от гледните точки, но ако винаги и двамата сме виновни, то това "съжителство" се подобно съжителство се превръща в "храма на обречените" където всички си клатят безнадеждно главите.
Само на децата родителите са задължени да разчистват пътя и дори когато са прави носят вина за грешките им.
Ето това обаче е доста мъдро:
""Боже, дай ми сили да променя това, което мога да променя.
Дай ми търпение да приема това, което не мога да променя.
Дай ми мъдрост - да различа едното от другото."
| |
|
|
|
"Прегледахме изминалия си живот. Значение имаха само изчерпателността и честността. Когато свършехме, разглеждаме всичко внимателно. Първото очевидно нещо бе, че този свят и хората му често грешат. Повечето от нас достигнаха само до извода, че другите грешат. Обикновено стигахме до заключението, че хората продължават да ни обиждат и това ни нараняваше. Понякога имахме угризения на съвестта и тогава се сърдяхме на самите себе си. Но колкото повече се съпротивлявахме и се опитвахме да наложим това, което ние искахме, толкова повече нещата се влошаваха. Както на война, победителят само привидно печелеше. Моментите на тържествуване бяха кратки.
Ясно е, че един живот, изпълнен с негодуване, може да доведе само до празнота и нещастие. Колкото повече допускаме тези неща, толкова повече пилеем часовете, които бихме могли да използваме за нещо полезно. Но за алкохолика, чиято надежда е да поддържа и увеличава духовният си опит, негодуването е нещо безкрайно опасно. Открихме, че то е фатално. Защото когато таим в себе си такива чувства, ние затваряме вратата за сиянието на Духа. Лудостта на алкохола се възвръща и ние отново пием. А за нас да пием означава да загинем.
Ако искахме да живеем, трябваше да се освободим от гнева. Цупенето и злобата не бяха за нас. Те могат да бъдат един съмнителен разкош за нормалните хора, но за алкохолика тези неща са отрова.
Отново се връщахме към списъка, защото в него бе скрит ключът към бъдещето. Бяхме готови да го погледнем от съвсем различна гледна точка. Видяхме, че светът и неговите хора всъщност ни доминират. При такова състояние на нещата грешките на другите, въображаеми или истински, можеха да убиват. Как можехме да избягаме? Видяхме, че негодуванието трябва да бъде обуздано, но как? Искахме да се отървем от него толкова силно, колкото искахме да се отървем от алкохола.
Това беше нашият път: дадохме си сметка, че вероятно хората, които ни причиняваха зло, са духовно болни. Въпреки че не харесвахме симптомите им и въздействието им върху нас, те, както и самите ние, бяха болни. Помолихме Бог да ни помогне да проявим към тях толерантността, състраданието и търпението, които с готовност бихме проявили към някои болен приятел. Когато някои ни обиждаше, ние си казвахме: “Това е един болен човек. Как бих могъл да му помогна? Нека Бог ме предпази от гняв. Нека бъде Твоята воля.”
Избягвахме отмъщенията и споровете. Не можехме да се отнасяме така към болни хора. Ако постъпим така, разрушавахме възможностите си да окажем помощ. Не можем да помогнем на всички, но поне Бог ще ни покаже как да бъдем внимателни и толерантни към всички."
Гл.V от Голямата книга "Как действа програмата"....
Бъди себе си.
| |
|
|
|
Много станаха "болните" хора, но определено игнорирането е най- лесният начин да живееш добре.
Да си мислиш, че помагаш по този начин или, че някога ще помогнеш е най- добрата самозаблуда.
Проблемът не е в негодуванието, а в това да притежаваш само него и да не си способен на друго. Друг е въпросът, че обикновено това води до първата и не само първата чашка. Наистина е фатално. За алкохоликът това е фатално.
Задържаният гняв е също така фатален, но по друг начин.
Няма начин да не изпитваш емоции освен ако тотално не си изперкал и животът да си го заменил със съществуване. Важно е да съществуваш защото мъртвите не възкръсват, но след като съществуваш да чувстваш, мислиш , усещаш т.е. да живееш.
| |
|
|
|
Ами, да помъдруваме. За мен по - мъдро е, казано по този начин:
"Господи, дай ми смирението да приемам нещата, които не мога да променя.
Смелостта и силата да променям нещата, които мога да променя.
Мъдростта да прозирам разликата между едното и другото.
Търпението за нещата, които изискват време..."
Докато философствам, умувам, прехвърлям с този и онзи кое, как, защо и отиде коня у ряката, а с него и смирението, и търпението и най важното за мен истинските чувства на мига - яд, радост, любов, омраза, удовлетворение, негодувание и изплуват филмите - всичките тези чувства преекспонирани в изключително начетената ми, голяма и пълна с много ум, но без разум глава. И само си мисля, че живея, а пък истината е, че куфея, мъдрея, илюзионирам...Гледай, сега като много ги разбирам нещата нов глагол измислих - илюзионирам. Хохайла?
| |
|
|
|
То се мъдрува предварително или след. Иначе се действа. Действията в тежки ситуации са инстинктивни и те уверявам, че смирението ти няма да помогне.
Под влияние на алкохола човек губи контрола над постъпките си и задръжките си.
Иначе, няма нищо лошо да философстваш, умуваш и мъдруваш. За сега няма осъден някой за това стига по- горното да не стане публична тайна и с това да води и други.
С по горното се печели и време. Нали знаеш, че "утрото е по- мъдро от вечерта".
И само си мисля, че живея, а пък истината е, че куфея, мъдрея, илюзионирам...
Какво разбираш под живея?
Куфеенето, мъдреенето и илюзионирането са си част от живота. С годините стават съществена част... Илюзиите и мечтите са най- приятната част. Поне със сигурност не навреждат на никой ако са само в твоята глава.
| |
|
|
|
"Този форум и друг път е доказвал, че когато изявите на даден потребител, са част от терапията му, е редно да подходим с търпение!"
Цитатът е от друг форум, но и за тук важи с пълна сила.
| |
|
| 
|
|
