Re: Програмата действа / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Зад гърба си имам бляскава 25-годишна алкохолна кариера. Започнах, когато постъпих в гимназията, на 16 години, защото внезапно се оказа, че не съм най-умната, най-привлекателната и най-успешната в новия си клас. Трябваше по някакъв начин много силно да впечатля съучениците си, те да ме приемат като безспорно отличаваща се, единствена и неповторима. Тъй като си имах влечение към алкохола, беше лесно да почна да тренирам с големи количества напитки. После всички щяха с удивление да си спомнят как обръщам водките, както прежаднелият човек - чашите с вода. Речено - сторено. Експериментът протече с главозамайващ успех, що се отнася до способността ми да поглъщам огромни количества алкохол, но родителите ми забелязаха, че май имам проблем. Така започнаха посещенията ми при психиатрите. Всяко ново лечение подемах с голям ентусиазъм - доста бързо открих, след маса безумия за кратък период, че алкохолът ми пречи и исках да пия контролирано като нормален човек. Спазвах режим, пиех лекарствата, които ми изписваха лекарите и не консумирах спиртни питиета. Но - в един момент започвах да пия алкохол наред с лекарствата. Утешавах се, че все пак взимам мерки. Обвинявах се, че не мога да спазя едно елементарно лекарско предписание: да си "наложа" и да не пия алкохол. Заради това чувство на безпомощност и вина решавах, че няма смисъл да спирам да пия - рано или късно отново започвах да се наливам, въпреки добрите ми намерения. Никой от лекарите не ми е казвал, че тази болест се лекува или че някога ще имам нормален живот. С едно изключение - мой познат чул, че мастит психиатър лекува алкохолизъм чрез иглотерапия и ме посъветва да отида. Иглотерапевтът уверено заяви, че с иглите гаранцията е сто процента и се премахват всякакви зависимости. Цената беше пресолена, но специалистът ми направи сметка колко ще спестя, когато спра да пия и че цената на сеансите е съвсем приемлива. Платих и минах десетдневен курс на лечение; почти веднага продължих да си пия. Просто не можех да стискам зъби и да се пазя трезва. Естествено, иглотерапевтът ми каза, че нямам воля и нищо не може да ми помогне. Сега? Пълна безнадеждност - психиатрите вдигат ръце от мене, изход няма; значи, ще си продължавам агонията да пия и да си прекарвам мъчителните абстиненции, пак да пия, докато умра. Чудна перспектива.
Изпаднах в много тежък запой и мой роднина уреди да ме приемат по спешност в клиника за лечение на алкохолизъм. Не отидох там с надежда за излекуване - отидох с цел да взема епикриза за прекарано болнично лечение и на тази база да се явя на ТЕЛК, защото не се чувствах способна да работя нормална работа. Разбира се, че се бях сдобила и с епилепсия и с мозъчна корова атрофия поради злоупотребата с алкохол.Признателна съм на лекарите, които възстановяват физическото тяло, но преди да попадна в АА, нямах понятие, че страдам от тирпластова болест: на тялото, на ума и на духа. Смятах, че просто не трябва да пия алкохол и тогава всичко ще е наред; много ми се искаше да не ми се пие по всякакъв повод, най-често - без повод. Колко е странно, че в продължение на тригодишен "сух" период у мене имаше същите, ако не и по-силни чувства на гняв, страх, недоволство, неувереност и неприемане на реалността и на хората около мене, както и когато пиех! Била е необходима пълна психическа промяна, но никой лекар не ми е споменавал за тази малка подробност. Всеки препоръчва пълно въздържание до края на живота, което за мене беше невъзможно и неизпълнимо. На познатите ми пияници се случваха ужасни неща като катастрофи, побоища, осакатяване и смърт (приятелят ми изгоря жив на 44 години), но аз си мислех, че това няма да се случи точно на мене. Всъщност не ми се и живееше. Нищо не беше достатъчно страховито, за да ме държи задълго далече от блажения ефект на алкохола!
При изписването от клиниката ми казаха да не се притеснявам; когато се издъня отново, те са винаги насреща и никой няма да ме изгони, пак ще ме приемат на лечение. "Стоплена" от тези утешителни прощални думи на психолога, аз излязох с ужас в свободния свят - ужасена, че е неизбежно пак да се запия. За щастие отидох на сбирка на АА. Опасявам се, че лекарското съсловие насочва към АА алкохолици от моя тип, отписани като безнадеждни и абсолютно бита карта от финансова гледна точка. Вече нямах пари за иглотерапии или психотерапии от никакъв вид, а и не съм убедена, че помагат. За съжаление не съм попадала на лекар като д-р Силкуърт, който пише, че "ако лекарят е откровен пред себе си, той понякога трябва да признае собствената си безпомощност" и "че с ултрасъвременните стандарти и научния подход към всяко нещо ние (лекарите - б.м.) не сме подготвени достатъчно, за да успеем да приложим силите на доброто, които стоят извън нашето синтезирано познание."За да се отървем от ужаса на периодичните запивания и аз, и близките ми бяхме склонни да платим скъпо - както на екстрасенси, ходжи и други самозванци, които са ми разваляли черните магии, така и на лекари, които дават абсолютна гаранция за излекуване. Може би подобни методи помагат на тежките пияници. Тъй като алкохолизмът е до гроб, то се предполага и психотерапията да е до гроб, само че аз нямах вече нито финанси, нито надежда. Така логично ме насочиха към АА - там е безплатно и никой лекар няма да носи отговорност за алкохолната ми смърт: нали самите специалисти ми казват, че въпреки болничното и медикаментозно лечение, въпреки последващите срещи с психолог все пак ще се "издъня" и клиниката е винаги отворена! Значи, очаква се да умра от алкохолизма.
Първото нещо, което запомних от сбирките на АА е, че "волята на алкохолиците е учудващо отслабена спрямо алкохола, въпреки че остава силна в други отношения". Това ми изясни някои неща: разбрах, че съм неизлечимо болна от коварна и прогресираща болест; разбрах, че съм абнормална (алкохолиците са 12% от населението на земното кълбо) и разбрах, че трябва да полагам усилия за ежедневното си духовно израстване. Разбрах, че алкохолът е само симптом и не страдам от алкохолна зависимост, защото, когато се премахне веществото, у мене вече го няма феноменът на жаждата. Запознах се и започнах да правя Програмата на АА, както е описана в Голямата Книга, със спонсор - днес силата на волята ми се изразява в практикуването на Стъпките, които са прости, но не и лесни. За мене като алкохолик беше трудно да приема мисълта за необходимост от пълна психическа промяна и че трябва да полагам усилия за това; трудно ми беше да съм безмилостно честна най-напред със себе си; трудно ми беше да призная недостатъците си начело с егоизма и егоцентризма си - трудно ми бе да изляза от пещерата на самозаблудата, от паралелната реалност, в която съм живяла.
В Книгата на АА е записано, че никаква човешка сила не е в състояние да ми помогне, затова оставих волята и живота си в ръцете на Сила, по-висша от мен. Не вярвам да се изобрети хапче против алкохолизъм. Лекарите ми помогнаха да се стабилизирам физически, но не и емоционално. Алкохолът и алкохолиците днес са еднакви с алкохола и алкохолиците през 1939 г., така че Програмата на АА няма нужда да бъде пренаписвана и осъвременявана - тя просто действа. Не съм излекувана от алкохолизма - дадена ми е ежедневна отсрочка при условие да поддържам и да се грижа за духовното си израстване. Всеки ден се моля да живея духовен живот и мисълта ми да бъде насочена към това да помагам на другите хора около мене. Програмата на АА е програма за смирение, добронамереност и толерантност към хората с различни проблеми. Днес съм благодарна на Висшата си Сила за дара на трезвостта и се моля да го споделям с братята и сестрите си, които все още страдат от алкохолизма. В своята история Бил Уилсън пише: "... ако един алкохолик не усъвършенства и разширява духовния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действа, той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие, със сигурност ще загине. "
Книгата "Анонимни алкохолици" ми предлага простичка Програма за действие, която ми дава не само физическа, но и емоционална трезвост - за да изживявам всеки ден пълноценно, свободна и благодарна за това, което имам.