Много просто - пиех над 60 литра кока-кола на месец(кафетата по 7-8 на ден отделно), четох по 200-300 страници на ден сложна юридическа литература основните неща от които наизустявах и тренирах 5 пъти седмично културизъм като става въпрос за наистина зверски тренировки. Тежах около и под 70 кг и нямаше изпит на който да могат да ме скъсат в СУ. Всичко това бяха болните мечти на родителите ми да завърша висше образование и да се занимавам със спорт. По този начин със зверско учене и зверски тренировки изкарах повече от 7 години време. Цяло чудо е че съм жив!!

Разболях се от шизофрения през февруари 2004та година и издържах до жестоката си криза цели 18 месеца време благодарение на супер-централизираната си система за оперативно планиране на деня, месеца и на годината и благодарение на дневникът си в който си подреждах мислите по съвсем нормален начин. И в моментът в който реших да спра с това оперативно планиране и с дневникът си кризата настъпи в рамките само на 3 дни време. Това означава че това оперативно планиране на задачите за деня, седмицата, месеца и за годината е била ТОЛКОВА СИЛНО че ме е държало като в стоманени клещи и въобще не е позволявало да настъпи никаква шизофренична криза...

Сега сме 2014та година и още от тогава от август 2005та година част от мозъкът ми е разрушен което го усещам физически. Лекувам на 4ти километър се с ултра-модерно японско лекарство Абилифай-ДЕПО което се произвежда в Америка и което е все още в експериментална фаза. Чувствам се прекрасно все едно не съм никакъв шизофреник!

Лекувам се и с алкохол водка, уиски, кампари и бира и смея да твърдя че докато алкохолът действа няма никакви даже ни най-малки симптоми на шизофрения. Алкохолът направо ви казвам чисти шизофренията, избистря мозъка на шизофреника и спомага не само за обективното и реалистично мислене, но и е причина за качествено преустройство на съзнанието ми в периода октомври 2012та-април 2013та което беше забелязано от не един потребител на дира тогава. Свършиха се парите по фонда за алкохол и кофеин и се сложи точка на това качествено преустройство на съзнанието...
......

Ако нямаше странични ефекти , никой нямаше да спре с алкохола .

Лично при мен се наложи да го спра , но определено съжалявам за това .

Ако търсиш начин да оправдаеш пиенето си с психична болест, си избрал доста нестандартен метод, но ако се обявяваш за шизофреник само и само да не признаеш пред себе си, че си алкохолик, то наистина те съжалявам.

Първия страничен ефект от алкохола ме удари в зъбите като ми паднаха 4 или 5 зъба като слава богу нито един от тях не е видим. Фонд за оправяне на зъбите ми засега няма....

Аз го бях спрял за период от няколко месеца и в последно време отново го започнах, но мозъкът си иска уискито и кампарито най-вече.

A young life terminated with one short blast
You live like that, you die like this

Не съм никакъв алкохолик все още, а човек който си оправя биохимията на мозъка със строго определени комбинации от алкохол.

A young life terminated with one short blast
You live like that, you die like this

Аз лично на никого не бих препоръчал да прави подобни експерименти с мозъка си. Шизофренията изисква системно медикаментозно лечение и постоянно медицинско наблюдение. Невролептиците, които са най-важни в това лечение, в никакъв случай не трябва да се съчетават с алкохол. В краткосрочен план алкохолът може да помогне за овладяване на някои симптоми: страховете, напрежението, нарушения сън и др., но ако човек има нещастието да оформи зависимост, нещата съвсем ще излязат от контрол. Ако „мозъкът си иска уискито и кампарито”, това вече е доста тревожно. В напредналите фази на алкохолизъм понякога има усложнения, които наподобяват шизофрения. Иначе идеята за планирането, дневника, структурирането на мислите много ми хареса, това е изключително важно при подобни заболявания наред с медикаментозната терапия.

нашия живот е експеримент , та мозъка ще не ще - участва .
но вярно е , че след зверско напиване има един период , в който се чувства алкахалната интоксикация , но в също време има една кристална яснота в мислите и хармония и мир ( само да не бяха проклетите телесни неразположения )
Този период е с различна продължителност и през него можеш да намериш решения , до които не можеш да стигнеш в трезво състояние . може да разбереш неоснователни свои притеснения и безмислени планове . Защото всеки в своето ежедневие е малко или много "избръмчал" и границите между реалното и нереалното , между осъществимото и неосъществимото се размиват и човек загубва посоката на това , което е същественото , а хвърля енергията си за незначителни неща ..
този светъл период е малък в сравнение с "другия" , който всички го знаят , но все пак го има .

"Мъжете и жените пият, преди всичко защото харесват ефекта, породен от алкохола. Усещането е толкова неустоимо, че дори когато признават, че алкохолът уврежда, след известно време не могат да отличат истинското от лъжливото. На тях животът им на алкохолици им изглежда единственият им нормален живот. Те са неспокойни, раздразнителни и недоволни, ако не могат отново да изпитат чуството на облекчение и комфорт, което настъпва веднага след поемането на няколко чашки - онези чашки, които те виждат, че другите поемат безнаказано. След като са отстъпили пред желанието отново, така както правят много други, и се появи пристрастието, те минават през добре изветните фази на запой, от които излизат с угризения на съвестта и с твърдото решение никога повече да не пият. Това се повтаря отново и отново, и ако не претърпят пълна психическа промяна, надеждата тези хора да се възстановят е съвсем малка.

От друга страна - колкото и странно да изглежда това за хората, които не разбират, -- щом веднъж настъпи психическа промяна, същия този човек, който преди изглеждаше обречен, които преди имаше толкова проблеми, че изглеждаше невъзможно някога да успее да ги разреши, изведнъж с лекота успява да контролира желанието си да пие, като от него се изисква единствено да следва няколко прости правила.

"Към мен са отправяни искрени и отчаяни призиви: “Докторе, не мога да продължавам така! Имам всичко, за което си струва да се живее! Трябва да спра, но немога! Трябва да ми помогнете!”

Изправен пред този проблем, ако лекарят е откровен пред себе си, той понякога трябва да признае собствената си безпомощност. Въпреки че влага всичко, на което е способен, това често не е достатъчно. Чувства, че за да се постигне основната психическа промяна, понякога е необходимо нещо повече от човешките сили. Въпреки че общия брой на възстановените след психиатрично лечение е значителен, ние лекарите трябва да признаем, че сме постигнали много малко за решаване на цялостния проблем."

"Мнението на лекаря" от Голямата книга...........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така!Браво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е за съжаление, и аз не отдавах никакво значение за всичко което ставаше с мене, но фонд за алкохол ако нямах, правих всичко възможно с всички средства, позволени и непозволени само и само да си набавя, ако ще и всички зъби да ми изпадат,и не само... това е положението за съжаление! И нещо оптимистично ИМА ИЗХОД! Аз, започнах с променяне на мисленето си, като започнах с членство на фонда духовно обогатяване, пробвах и спечелих.