Голямата книга, "Мнението на лекаря", мнението на д - р Силкуърт:

"...Година преди въпросния случай в болницата бе доведен човек за лечение от ХРОНИЧЕН АЛКОХОЛИЗЪМ.Беше само частично възстановен след кръвоизлив на стомаха и вероятно имаше ПАТОЛОГИЧНИ УМСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ...След отстраняване на алкохола не бе открито ТРАЙНО МОЗЪЧНО УВРЕЖДАНЕ.Той прие програмата, ОЧЕРТАНА В ТАЗИ КНИГА...Познах го по името и отчасти познах чертите му, но всяка прилика завършваше дотук. От една трепереща, отчаяна, изнервена развалина се бе появил човек, изпълнен с увереност и удовлетворение от живота."

За днес толкоз. Иска ми се още да поразмишлявам върху този цитат, преди да издрънкам каквото и да било.

Само ще кажа, че отново е факт "тънкият лед", толерантността и възможността да се проявява честност във всичките й вариации от статията на Бил Уилсън "Честност" и двойният стандарт, разбира се...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"... вероятно имаше патологични умствени нарушения." Аз не съм лекар, аз съм алкохолик. Аз не знам какво значи патологични умствени нарушения. Не мисля, че ако попитам Бог да ми обясни, бих получил отговор от устата му такъв, защото Той няма уста, но ако съм трезвен и в здрав разум има отговор. И пак Голямата книга, главата "Семейството след това": "А сега за здравето. Тялото, разсипано от алкохола, рядко се възстановява за една нощ, както не изчезват за миг и деформираното мислене и депресията. Убедени сме, че духовният начин на живот е едно мощно лекарство. Ние, които се възстановяваме от алкохолизма, сме истински чудеса на умствено здраве. Виждали сме и забележителни промени в телата си. Почти никой от нас вече не носи белезите на разрухата." И пак "ПОЧТИ".
Това разбира се не означава, че пренебрегваме човешките средства за опазване на здравето. Бог Е ДАРИЛ на света изобилие от ДОБРИ ЛЕКАРИ, ПСИХОЛОЗИ И РАЗЛИЧНИ ТЕРАПЕВТИ. Не се колебайте да изложите проблемите, свързани със здравето ви, пред такива хора. Не забравяйте, че макар Бог да е сътворил чудеса за нас, никога не трябва да подценяваме един добър лекар или психиатър. Тяхната помощ често е незаменима при лечението на новодошлите и при по - късното проследяване на случаите."

Имаме Трета традиция на АА, родена от толерантността в човешко измерение и любовта на Бог: "Единственото условие за членство в АА е искреното желание да се спре пиенето.", но имам и мнението на д - р Силкуърт от Голямата книга, главата "Мнението на лекаря":"...не бе открито трайно мозъчно увреждане." и чак след това "...той прие програмата, очертана в тази книга". За мен абсолютно задължително със спонсор, който - и пак от Голямата книга, главата "Има изход" - "...се опитва да осъществи контакта, е имал същите затруднения, очевидно разбира за какво говори, ЦЯЛОТО МУ ПОВЕДЕНИЕ ПОКАЗВА НА НОВОДОШЛИЯ, че знае истинския отговор на въпросите, ЧЕ НЕ СЕ СМЯТА за по - голям католик от Папата, а единствено искрено желае да помогне, че не е необходимо да се плаща каквото и да е, ДА СЕ ТОЧАТ БРАДВИ, да се угажда на когото и да било или да се изслушват някакви проповеди - това са условията, които ние намираме за най - ефективни. СЛЕД ПОДОБЕН ПОДХОД МНОЗИНА СЕ ИЗПРАВЯТ И ПРОХОЖДАТ ОТНОВО."

И пак - "МНОЗИНА". Не всички. Защо? Търся отговор. Не съм убеден. Дали, защото някои имат трайни мозъчни увреждания? Каквото и да значи това. Дали защото понякога липсва "подобен подход". И пак, каквото и да значи това.

А може би в момента лично аз, се правя на по - голям католик от Папата? Нямам отговор. Или имам, но не ми харесва, а пък аз съм алкохолик. И пак, и пак, пак каквото и да значи това.

Хубав и трезвен ден в здрав разум. Нека бъде Твоята воля. Амин.

Редактирано от Sandu62 на 18.03.14 09:40.

Радвай се на дарбата и благодари на своя бог де си жив и здрав..., но за проблемите на други не дрънкай щот едва ли знаеш кои от какво страда до кът не е късно. АА е ендивидуална програма и всеки работи по нея както му идва по сили..., лично моята глава е пукната най-малко 5 пъти и до днес патя от травми и главоболия, тъй че как ще се сръвняваш с мен или др. Боб...., който се напива от бира?

Не мога да бъда сигурен какво точно е имал предвид д-р Силкуърт, но предполагам, че под „патологични умствени нарушения” е разбирал най-общо психичните увреди от алкохолизма: абстинентните симптоми след спиране на алкохола, евентуално делир, паметови нарушения и др. След лечението в болницата се е установило, че човекът няма трайни мозъчни увреждания, т.е. мозъкът вече функционирал достатъчно добре, та да е в състояние да се включи в 12-стъпкова програма. За съжаление има и сравнително малък брой алкохолици, които са трайно инвалидизирани – с Корсаков синдром, деменция, енцефалопатия с корова атрофия и други усложнения. Там трайните психични и неврологични увреди са необратими, имаме инвалидизация и остава единствено да бъдат обгрижвани до края на живота им в специализирани заведения.

"...АА е индивидуална програма и всеки работи по нея както му идва по сили..." Благодаря ти. Това е полезен отговор за мен във възстановяването ми от алкохолизма. Останалото е избор на поведение, пряк резултат от това кой къде е във възстановяването, във всекидневното практикуване, упражняване, изпълняване на Духовната програма на АА, разбира се за мен със спонсор - физическа и емоционална трезвост. И зависимост единствено от Бог. За мен, Той е един. Може би става моят Бог, ако подобрявам съзнателните си връзка с Него всеки ден, когато и както мога. Не само сутрин в молитва на колене и да хукна след това в деня си както аз си знам - "пременил се Илия, пак в тия".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря, д - р!

Радвам се и благодаря на Бог, че при мен липсват трайни, необратими психични и неврологични увреди. Отново съм жив в живота, много често усещам мига тук и сега, благодарение на Братството на АА. Опитвам се да следвам прецизно 12 - те духовни принципа - програмата на АА така, както са правили първите сто, възстановяващи се алкохолици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В случая трябва да се обърне внимание на думата "хроничен" алкохолизъм, и за последиците от злоупотребата с алкохол при "хроничен" алкохолизъм.
Защото е възможно да се злоупотребява с алкохол и при така нареченият "сладък" алкохолизъм, когато алкохолът се търси като начин на забавление, приятно отпускане, веселби и дори да е част от традициите, социалната активност и приемане дори от обществото. Тогава също може да се стигне до психични и телесни нарушения и заболявания.
Но тук става дума за хроничен алкохолизъм, при който причината не е търсенето на забава, развлечение, веселие и шумни компании, ами става въпрос за мозъчно увреждане, което е причина за пиене, за обсесии, мании, депресии, състояния, които са поискали употребата на алкохол, като средство за успокоение от неприятните психически състояния, става въпрос за така нареченото компулсивно пиене, което се характеризира с криене, срам и самота в пиенето. И то няма нищо общо с веселбите, танците и забавленията. Това пиене е причинено от психически смущения, невъзможност за адаптиране в социума, неразрешими вътрешни конфликти, страхове, комплекси.
Обсесиите, след спиране на алкохола, си остават, те си имат свой живот, и отстраняването на алкохола, ги проявява със страшна сила, проявяват се като с лакмус, ясно и точно, и се усещат твърде болезнено и мъчително. Предприемането на Програмата за възстановяване е единственото възможно решение за потушаване на обсесиите без лекарства, но тяхната съдба не зависи от нас, а от Бог. Ние ежедневно правим усилия, действаме, противопоставяме се на болестта, но не зависи от нас кога и как ще си отидат обсесиите. Преди време, когато наивно вярвах, че след първата година ще се излекувам, и ще стана напълно нов човек, и се питах защо не се променям бързо, защото съм много нетърпелива, и не мога да чакам дълго, тогава говорих с братовчед си, и той ми каза, че Бог може да ме промени и за един ден, но аз емоционално няма да мога да издържа. Точно заради това при предприемането на Програмата действаме, усилията са нашата част от Програмата, но времето и начинът за възстановяване зависи от Бог.
Ние не можем сами да преценим докъде са ни силите, и колко емоционално и психическо натоварване може да издържим. И самата Програма е решителна крачка назад от това какво мислим ние, или как си го представяме, и как мислим, крачка назад, защото нашето мислене не е истина.
В този ред на мисли, няма кака да се прогнозира, или да се предвиди, или да се очаква, че еди кога си, точно при еди кое си действие, ще си отиде точно тази обсесия, която ме мъчи много години, няма кой да го каже, това зависи само от Бог и от неговата милост.
Заради това не може да се каже или да се предвиди точно, примерно от дошли сто човека в АА, като правят едно и също, на дата еди коя си ще се възстановят всичките сто, не може, защото заболяването си има свой живот при всеки, свое време на развитие, поражения, физиология и възможности на организма и така нататък ...

Духовната Програма на АА Работи само Га се Работи, бе Брат. Да се възроди Надежда на индивид е най-големия дар за всеки алкохолик..... Не напразно ни липсва мотивация!

Днес в деня на пролетното равноденствие, тук трябва да има емотикон за слънце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Kритикуването понякога се смята за проява на добронамереност или просто за услуга. Случва се критикуването да се оправдава с искреност, честност. А мисля, че да съм откровен, означава да споделям за себе си, за моя живот, за моя опит, а не за другите.

Бих могъл, разбира се, да попитам някого преди да го оценявам или съдя, дали иска да чуе мнението ми; да предложа помощта си в промяна някаква, ако самият той желае. Но ако веднага ми откаже, какво да правя, винаги мога да се заема с моите, а не с чуждите недостатъци.

На мен мотивация не ми липсва. А мотивацията на другите мисля, че не е моя работа. Когато на 22.06.2012 година отидох на първата си сбирка в група на АА не помнех от един момент нататък в предишната нощ къде съм бил с колата, какво съм правил, колко съм пил...Имах нужда от помощ, исках силно някой да ми помогне, вярвах, бях убеден, че не мога да се оправя сам. Толкова много пъти в годините бях опитвал да се справя сам с алкохола. На 22.06. сутринта си признах, че не мога сам. А бях сам. След един от поредните ми запои, дъщеря ми напусна къщата, жена ми работеше в Гърция, а аз бях без работа и почти без пари...Всички условия по Милостта на Бог, за да започна да правя това, което ми предлагат в АА, са били простичък факт. Мисля, че нищо особено не съм направил, само опитах да насоча колкото сила и воля имам в друга посока, не в тази да се боря с алкохола. Аз не си признах, че съм победен от алкохола, аз просто го усетих, че е така; не умувах над въпроса алкохолик ли съм или не съм. Приех го като неоспорим факт и в един момент се доверих на Сила, по - могъща от мен, която да ми отнеме проблема с алкохола. Аз битката с алкохола я загубих. Нямам никакви съмнения относно това.

На 22.03. направих 1 година и 9 месеца трезвост. Нямам и миг през това време да съм пожелал алкохол. Благодарен съм, че съм в Братството на АА. Благодарен съм, че се доверих на Бог, така както Го разбирам. Благодарен съм на всички членове на АА в България, които познавам. Благодарен съм и на спонсора си, и на спонсора си в практикуването на духовността, следвайки 12 - те стъпки от програмата на АА. Защото, ако не го правя бих си останал само един добър православен християнин(това е моята религия) и така рискувам всеки момент да се запия.

Благодарен съм, че всичко това мога да го споделя и с теб.

Господи, нека бъде Твоята воля и управлявай моята, когато съм в нездрав разум. Амин.