Re: Ами някой друг ми е виновен... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Най-голямата ми лудост преди Анонимни Алкохолици беше,че сам мога да спра да пия когато си поискам и то без абсолютно никакви проблеми.Това,което още повече ме забиваше отново в поредния неизбежен запой беше точно тая мисъл,че след като съм спирал толкова много пъти,то за мен не е никакъв проблем да спра да пия винаги когато си поискам да го направя.Така съм си мислел постоянно през тия около 30 години на пиене и не пиене,като разбира се винаги отново почвах да пия и ставаше от зле-по-зле.Не можех да пия,но не можех и да не пия и от там насетне стана наистина най-големия ми Кошмар защото просто нямаше вече никакъв изход от тоя АД през последните десетина години на напразните ми опити да направя наистина невъзможното.Освен всичко друго,което беше непоносимо и отвратително относно моето непрестанно пиянство,едно от най-неприятните неща,с което трябваше постоянно да се сблъсквам беше непрекъснатото обвинение от страна на моите най-близки хора за това,че отново съм се запил.На мен след всеки запой ми беше толкова противно,че не исках повече да живея,а освен това ,което ми беше на главата почти винаги или майка ми,или друг някой близък ми препълваше и без това напълнената с гадости глава как от мене нищо не става.След като ми кажеха това,аз още повече се навирах в себе си и още повече се затварях.Това продължаваше не много дълго време и накрая отново се запивах и то без абсолютно никаква идея отново да почвам да пия....
В нашата Голяма книга,в която е описана програмата за възстановяване от алкохолизма много простичко е описано:

"Ние знаем, че когато алкохоликът се въздържа от пиене, а той може да се въздържа в продължение на месеци или години, той реагира като другите хора. Също така сме сигурни, че той щом веднъж въведе какъвто и да е алкохол в организма си, нещо се случва както с тялото, така и с психиката му, поради което му е почти невъзможно да спре. Опитът на всеки алкохолик дава обилни потвърждения за това.

Тези наблюдения биха останали теоретични и безцелни, ако нашият приятел не посяга към първата чаша, с което задвижва ужасния кръговрат. Следователно основният проблем на алкохолика се крие по-скоро в неговата психика, отколкото в неговото тяло. Ако го попитате защо е започнал последния си запой, вероятно ще ви представи стотици причини. Понякога тези извинения са до известна степен правдоподобни, но всяко едно гъби смисъла си в светлината на хаоса, създаден от пиенето на алкохолика. Те звучат като философията на човека, страдащ от главоболие, които се удря с чук по главата, за да не усеща болката. Ако посочите на един алкохолик несъстоятелността на този род извинения, той ще ви се присмее или ще се раздразни и ще откаже да говори.

Понякога може да се каже истината. А истината, колкото и да е странно, е че той обикновенно няма никаква представа защо е посегнал към онази първа чаша. Някои пиячи имат извинения, с които се задоволяват за известно време. Но дълбоко в сърцата си те всъщност наистина не знаят защо го правят. Щом веднъж болестта се изяви, те са прокълнати. Страдат от манията, че по някакъв начин някой ден те ще успеят. Но много често подозират, че вече са изгубили.

Малцина си дават сметка, че това е истината. По смутен начин семействата и приятелите им усещат, че тези пиячи не са нормални, но всеки с надежда очаква деня, когато страдащият ще се събуди от летаргията и ще упражни силата на волята си.

Трагичната истина е, че ако човекът е истински алкохолик, този щастлив ден може никого да не дойде. Той е изгубил контрол. В даден момент от пиенето на всеки алкохолик той преминава в състояние, в което и най-силното желание да спре пиенето е без ефект. Това трагично положение е настъпило в практически всички случаи много преди да си дадът сметка за това.

Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля преставя да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша."
Гл.ІІ "Има изход"

Ей за това просто аз наистина нямам избор в това дали да пия,или да не пия.Преди няколко години един събрат от АА ми каза една простичка истина,на което аз яко се ядосах но не го показах наяве.По-късно след като се запих след една година без алкохол и правейки почти всичко,което не трябваше да се прави,видях колко е бил прав.Това,което той каза беше просто:
"Няма значение,че зная че не трябва да пия.Няма значение,че съм решил да не пия.Няма значение,че си вярвам,че НИКОГА ПОВЕЧЕ няма да пия.Простата истина показваща моето безсилие пред алкохола е,че аз ПРОСТО НЯМА НАЧИН ДА НЕ ПИЯ...."