Е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние тук всички сме млади! Ще мислим по- късно за старините.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Те тия двамата здраво са се оплели , за Трифон Зарезан и Свети Валентин , тях имам в предвид .
Уж Свети Валентин , но без вино малко влюбени минават . Свети Валентин се е превърнал в дистрибутор на Трифон Зарезан . Няма не искам ............влюбени , червени рози , червено вино

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На масата на Трифон винаги можеш да седнеш , но на масата на Валентин - трудно . Там са предварителни резервации , стайлинг .............. не е за обикновенните хора . А Трифон приема всички , достъпен дори за най-отхвърлените и онеправдани хора . И там се отпускат и забравят кои са .
защото дори и да не се уважава Трифон , Валентин е малко високомерен . Той се прицелва със стреличките си в хората избирателно , неговата армия от амурчета е добре платена и изпълнява стриктно заповедите му .
Ех , Трифоне , не си виновен ти за това , че хората не използват правилно твоя елексир , а злоупотребяват с него .
Но така стоят нещата . Та нима ако не беше той , нямаше да има водка ли ?
Само че тогава кой щеше да е виновен ?

Този Трифон не е ли на лозята и виното?

Св. Валентин не е български празник, но само ти се струва, че е високомерен.
Почти не пропуска да не те улучи някое амурче през живота ти. Някои повече пъти, някои по- малко, някои само веднъж. Е, не всяка година, но всеки си чака реда.
Пък и опиянението от любов трае по- дълго време от опиянението от вино.
Има и изключения, но...

Благодаря за поста ти. Много хубав. Вярно, че всичко ми беше взел. Аз нямах друго удоволствие от живота освен да седна да пия. Нищо друго не ми правеше удоволствие. Не можех да ходя на поход без да пия, не можех да изляза с приятели без да пия. Основното беше да пия. Даже не можех с кола да изляза за да мога да пия. Даже после почнах да не се прибирам в къщи да спя защото знам че ще пия. За да се напия, нали аз задруго на гости не ходя. Пиех си вечер с една приятелка, защото нали бях изоставене, после с приятел, защото нали ни е весело двамата. Аз все с алкохол свързвах нещата. Да се отпусна вечер, но понякога и на обяд, то много труден деня, и колко пъти съм оставала на трапезата. Като пия и ми се развързва езика, който иначе не можеш с ченгел да ми вадиш думите от устата. И не ги затварям и не се прибирам, всичко отива по дяволите, ами какво като ме чака някой, е няма нищо, струва ми се всички възможно, даже идеи, които абсолютно не са осъществими, аз смятам за лесни и защо да не го направя. И после а то много съжалявам.
Днес само получих рози за празника.

А бе по-добре ти е св. Валентин, ама аз да си кажа.
Мен на трезво св. Валентин ме е вкарвал във филми, близки до тия под режисурата на Трифон. Мноооого тънък лед е тоя Валентин.
Уж задремала под пластове трезвост болест пуста наша, ама като ми намигне Валентин и побърканяшкият ми хипоталамус почне да отделя повечко адреналин и допамин и аз съм скоропостижно вътре с двата крака до гърлото. В емоционалния запой. Слаб ми е ангелът. Това е. И вече си знам. Заиграе ли тръпката в слънчевия сплит, запърхат ли пеперудите в стомаха - запретвам ръкави и почвам 4-та стъпка. И пак, и пак, докато излезе всичко. Ама всичко. Безпощадно и безмилостно честно. И да видиш как похотта си е облякла най-новите дрешки и се кипри като Наташа Ростова на първия си бал. И си мисли, че е неразпознаваема...Пък аз си мисля - о, принцът най-сетне ме намери...
Във филма 28 дни, към края на лечението в клиниката един от групата пита Стив Бушеми - ами сега като излезем оттук как стои въпросът с гаджетата. Бушеми му вика - на първата година трезвост си купувате цвете. На втората година трезвост ако е оцеляло цветето, си купувате домашен любимец, и на третата, ако и цветето и любимецът са живи - може да помислите за гадже евентуално.

Харакири
Това за протокола, защото дирчето от известно време не ме кльопа с ника ми.

Редактирано от o6oistka-117876 на 15.02.14 15:51.

Леко се отчайвам ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз благодаря за филма, но по този повод се сетих нещо интересно. Преди време гледам един филм, не е обичайно за мен, но реших да се "развлека" с филм, или да се "потопя" в него. Установих, че аз просто "влизам" във филма, или се превърнах в едно от действащите лица. Интересно е, че филмът беше "Отчаяни съпруги". "Влизането" ми във филма стана неосъзнато, в един момент обаче се усетих, че все едно съм аз една от отчаяните съпруги, сепнах се, и спрях филма. Оттогава не го гледам.
Та, по повод на филмите, не знам точно как действа мозъкът ми, но съм установила, че не бива да гледам много и всякакви филми.
Преди време ходих много на театри, но напоследък ме товарят, много говорят, много цинизми има, даже и неприлични сцени, също така и сценариите не винаги са издържани, и не ми е приятно.
Преди много много години обожавах класическата музика, преди да потъна в алкохолната забрава. Няма да забравя как майка ми каза, че съм "изпростяла" страшно много, след като съм се омъжила, че съм нямала вече никакви интереси, че нищо не ме вълнувало

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите