Много дълго време си мислех, че животът ми е станал неуправляем, защото не съм постигнала успех и престиж в обществото. И след това си викам като направя Програмата, която се предлага ще си управлявам живота, демек ще стана такава каквато искам, самостоятелна, независима, с упех в кариерата си, може и дом и семесйство по вкуса ми и т.н. И пак си поставях едни цели, сега ще общувам с хората защото да се интегрирам.
Вчера прочетох една статия от една сестричка, пратена ми за Духовната болест. И там пишеше, че живота ни е станал неуправляем, защото сме неспокойни, раздразнителни .... Докато сме такива не можем да управляваме живота си. Днес една приятелка ме пита какво ще правиш в къщи искаш ли да излезем на кафе и аз раздразнена че тя ме кани на кафе, защото си мисли че по цял ден стоя в къши със раздразнителност и отговарям Не днес ще ходя еди къде си. Наистина ще ходя, но имах време да изляза с нея.
Мислех си, че мога да си пооправя егото, което ми пречи. Май не може да се пооправи, както аз си мислех.
Нямам избор, ако искам да живея, ще трябва да го прескоча, чрез Стъпките по Програмата да мина в Четвъртото измерение, където няма място за егото ми, явно. Аз таях надежда, че не трябва да е съвсем изцяло. Или сега като направя това ще стане това, ще ми стане управляем живота, но управляем както аз си го мисля, с кола, пари, мъж, деца и минимум страхотна професия. А какъв ще ми е живота никой не ми е казал. Но докато аз се мъча да го подредя по тоя начин ще изпадам в ситуации...ще се отделям от хората...ще се стремя да си постигна цялите...и пак няма да съм недоволна, раздразнителна ...., демек пак ще ми е неуправляем живота.
Благодарна съм, че днес мога да изляза и да не се опитвам да управлявам живота си.

Само ще ти кажа, че аз се пропих, имайки "кола, мъж, пари и страхотна професия" и "постигнала успех и престиж в обществото". Толкоз за целите. И за контрола.

В "Престъпление и наказание" на Достоевски има една сцена, в която вече разобличеният в убийството Разколников отказва да се предаде и да му се смекчи присъдата. Тогава следователят Порфирий Патрович му казва следното:
"Не се гнусете от живота, Радион Романович. И не го мислете много. Оставете се на живота, той на брега ще ви изхвърли и на нозе ще ви постави".

Аз пък нищо не загубих и нищо не спечелих.
А, управляваме ли си живота в буквалния смисъл на думата?
Само веднъж ми се е случвало да загубя управлението на живота ми изцяло, но неизвестно защо някой ми върна живота , не управлението. От тогава си го управлявам пак по стария начин тъй кота не зная нов.
Останаха, обаче да ми звучат думите "Животът ти от тук натам ти е подарък от Бог.Живей го както искаш." Е, живея го и го управлявам по стария начин.

Последните години действително не аз управлявах,живота си.Най елементарни неща не можех да свърша.Казвам си да утре имам еди каква си работа,да ама не почна ли да пия и всичко е приключело.Колкото и да имах желание,алкохола беше по силен.Последните години усетих също че болестта е и прогресираща нещата с всеки изминал ден ставах по зле.Здрав разум нямаше,средства се пръскаха с лека ръка,егоцентризъм тотален.Всичко се въртеше около алкохола.
Елементарни неща не можех да свърша,без значение исках или не болестта беше по силна от мен.Живеех в някаква алкохолна илюзия,в някакъв мой свят. Всичко правех на пиян акъл,но поизтрезнеех ли действителност беше кошмарна.Накрая взех да се страхувам от себе си,какво може да роди пияната ми глава,обикновено някоя велика глупост,по велика от предната.
Благодаря че и днес съм трезвен.Поздрави.

Аз винаги съм се стараела да управлявам живота си затова бързо разбрах когато загубих контрол над пиенето. Върху живота си и постъпките си все още не бях загубила. Обзе ме страшен ужас, безпомощност и безнадежност.
Наревах се от безсилие и все пак реших да потърся помощ поне за закрепване на положението за някакъв период от време.
Не вярвах, че има изход, но твърдо бях убедена, че пълна загуба на контрол над живота си няма да допусна.

Като спра да пия мила Алоне не спирам да бъда алкохоличка. Аз спрях да пия, но не спрях да се хваля, да искам да съм специална в дадена група хора, да съм нск добрата, да ме дразнят другите, да искам всичко или нищо. Нали като не пия не мога да изляза от къщи при тия условия. Нали тях омаломощявах и притъпявах с алкохол. Сега без алкохол са осезателни и ме обричат на самота или самота сред много. Бай от мен и до скоро!

Твоят пост ме накара да се замисля. И така, седейки и мислейки, после само седейки......та както и да е. На мен ми се струва, че няма такова жУвотно като управляем живот. Всички хора си имат сривове и изкачвания, нищо не може да се управлява глобално. На всички/и алкита, и неалкита/ ни се струва, че не сме на мястото си, че заслужаваме повече, ама гадния живот не иска "да ни разбере". От там има два пътя
1. Бориш се със живота както можеш и управляваш каквото можеш. Каквото не можеш го приемаш като загубена битка и толкоз. Така правят повечето хора, си мисля.
2. Люскаш 200 грама и получаваш измамното чувство, че или нещата не са толкова зле, или можеш да ги управляваш.
Като цяло искам да кажа, че доста измамно се опитва да се подмени причината и следствието..и един вид да се насади някаква вина в нашего брата-алкохолика. Аз лично си имам мнение защо е така, но щом на доста хора върши работа втренчването в кокошката и яйцето-нека да е така. Просто искам да кажа, че това не е пътят към истинската свобода, СПОРЕД МЕН.
ПП Само искам да спомена, че наоколо има циганска махала. 90% от мъжете са завършени алкохолици и доста от тях са на финалната права към босилека. Никой от тях не се е опитвал, не се опитва, дори няма бегла представа за това, че животът може да се управлява. Просто една част от нас, нескромно да кажа-умна част, мислим повече и виждаме неща, които дори ги няма. Ако ги няма-ги създаваме, измисляме. Хиперболизираме обикновени проблеми. Дори и си измисляме логически взаимовръзки там, където няма как да ги има, оправдания, обяснения. Нещата са много прости, пак според мен. Просто с алкохол не се решава нито един проблем, но за това трябва време да бъде разбрано. Да бъде разбрано, че алкохолът не дава закрилата на майчината пазва и , че сам трабвя да се изправиш срещу проблемите. И колкото ти е по-бистра главата, толкова е по-възможно да управляваш точно този проблемен процес. Докато това време настъпи..всички методи са позволени за да те държат далеч от чашката, дори и нехаресваното от мен АА. После, като ви/ни просветне ...всеки трябва да получи свободата си...естествено без чашка. Ако е толкова слаб, че не може без патерица-така да бъде. Нека се подпира на нея. Поне нека на първо време се спрат главните букви на определени съществителни и местоимения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от gogo163 на 12.02.14 20:35.

Да не спираш да бъдеш алкохоличка, но аз това го възприемам само относно реакцията към алкохола.
Иначе, аз никога не съм притежавала такива качества, а по точно обратните: обичам да ме хвалят / зодия Лъв съм/, но не съм контактна особено много, не държа и да съм специална, по- точно съм доста своенравна за да не бъда, другите не ме дразнят - напротив много се радвам за положителните неща и отрицателните ме натъжават. Неизвестно защо, по-точно известно,но хората споделят с мен като ме и пазят.
Въпросът за всичко или нищо е нещо което се наложи да реша по доста личен начин. Това просто живота ме научи.
Аз обаче нищо не съм омаломощавала или притъпявала с алкохол, напротив убедена съм, че при същите условия щях да си изживея живота по същия начин.
Самотата е също начин на живот, но не за всеки. Аз определено в границите на моя живот съм си самодостатъчна. Нито ми тежи, нито тежа на някой.

И аз се замислих на твоя пост и ти благодаря. Разликата между тия в твоя офис и мен е че те знаят, че се хвалят и си живеят живота а на мен хваленето ми е живота. Аз не знам, че се хваля! Много ти благодаря за поста!

Ха, колко общи неща и аз мислех, че съм много добра и честна и т.н. То в това е проблема!