Здравейте. Искам да споделя с вас всичко, което направих за да докажа, че не съм алкохоличка . На мен ми беше изключително трудно да приема този факт и направих абсолютно всичко, за което се сетих да докажа, че не е вярно. Отидох на психотерапевт. Тя ми каза, че имам склонност към зависимости и от тук започнах. Не отидох повече на психотерапията, защото си мислех, че мога да се справя сама.
За две години направих следното:
- спрях да гледам новини (заради негативността им)
- спрях да гледам драми, мелодрами и ужаси
- опитах Метода Силва за контрол на ума
- позитивно мислене
- терапия с благодарноости
- намерих си хоби
- спорт
- разходки в природата
- визуализации
- занимавах се се с будизъм, даоизъм и тай чи
- практикувах съветите на Луиз Хей
- смених си компанията
- смених си работата и града ( това ми подейства обратно на очакваното)
- И накрая моят коз единственото, което ми остана е, че като спра да пуша ще спра и да пия... И тъй като наистина спрях да пуша и паралелно един месец да не пия се възгордях... И всичко се срина за секунди... Не пиех всеки ден, но:
- появи ми се параноя
- кошмари
- страхове
- вътрешно треперене
- абсолютна неорганизираност
- тревожност
- неспособност да правя каквото и да е
- градях пясъчни кули, които се сриваха и аз страдах все повече и повече...
- обсесии
- преживях разни сцени хиляди пъти в мозъка си
- чувствах, че омагьосания кръг, в който живеех е без изход...
И най-страшното от всичко ми беше- защо като спрях да пия всеки ден ми стана по-зле отколкото, когато си пиех всеки ден и защо в редките случаи, в които пиех се усмъртявах и нямах никакви спомени и сутрин се събуждах с :
- адско чувство на вина
- болка
- гадене
- повръщане
- тревожност
- треперене (вътрешно)
- срам...
И знаете ли единственото, което исках беше спокойствие....
И в един момент се случи, чисто и просто се предадох и спрях да се боря. И просто писах на единствения си контакт от АА и тя буквално ме накара да отида на сбирка в София... и така не съм започнала програмата още, но на трите сбирки, на които бях получих спокойствието, от което имах такава нужда и за първи път от много време присъствах на нещо, което не чаках с нетърпение да свърши...

Много въпроси и много неща които могат да се тълкуват по различен начин.

1. Кой приема такова нещо казано казано от друг, та дори и професионалист? Аз - не.
След това приемането може да има две посоки - едната да приемеш нещата и да решиш, че е безсмислено да търсиш изход т.е. примирението и другата е разбирането на нещата и търсене на решение.

Другите решения са ти напълно прави, но помощни. Човек може да да избяга от всичко и трябва при определени ситуации да ограничи външното въздействие, но от себе си не може да избяга.

Спокойствието също е много важно и трудно постижимо, но има разлика между спокойствие и апатия.

Аз мисля, че наистина АА са подходящи за теб. Там ще срещнеш хора които са се оцелели и продължават да живеят и то по най- добрия начин.

Още нещо за накрая и за мен много важно- не трябва да пиеш. Алкохолът не е съвместим с никакви терапии, лекарства и не е съвместим и с идеите на АА.
Не е съвместим и с твоята личност.

Какво тълкуване, Алоун!!! Момичето казва какво е опитала и че не върши работа ... няма какво да се тълкува. Това е! Опит. Няма какво да се върти, суче, философства и т.н.

Точно пък с лекарства и с всякакви идеи и най-вече с моята личност, алкохолът ми беше най-съвместим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичето казва какво е опитала и че не върши работа ... няма какво да се тълкува.
Напротив има много неща които да се тълкуват.

"Не трябва да пиеш!" Точно това се свързва много добре със състоянието на алкохолика.

Болестта е в мен, алкохолът - в бутилките. Тъй че, дори алкохолът да го няма в мен, аз пак съм алкохолик - неспокойна, раздразнителна, недоволна, отегчена, параноична, депресирана, мразеща, умираща, гонена от страховете си, живееща в самозаблуди, постоянно въртене на филми и т.н., няма щастие, няма спокойствие, няма нищо.
Това е твое мнение и съответно проблем. Това не означава, че го споделям или друг трябва да го споделя.
За мен хора със такива симптоми не са само алкохолици, а и нещо друго.
Да отбележа, че такива симптоми могат да са свързани с алкохола, но може и да не са - например при психоза, депресия, параноя, шизофрения.

Точно пък с лекарства и с всякакви идеи и най-вече с моята личност, алкохолът ми беше най-съвместим.

Това подсъзнателно го пропуснах.
Много хора на които горното е било съвместимо с тяхната личност вече не са сред нас.

Радвам се, че myhell ме разбра. С alone не говорим на един и същи език.

Това че не трябва да пия съм го чувал толкова пъти. Защо ли ми се струва, че са едни от най-повтаряните ми думи. Само, че с повтаряне на думи ако ставаше. Ами аз си мислех, че имам проблеми с какво ли не, но с алкохола нямам.
Разбрах, че за да ми се помогне, трябва аз да пожелая да си помогна иначе нищо не става.
"Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки." Така пише в голямата книга.
Оттук нататък избора си е мой. Мога да искам, мога и да не искам. Избора си е мой.

Кой е казал, че друг трябва да ти го повтаря или само ти да си го повтаряш.
Просто казвам, че пиенето плюс каквото и да е друго няма начин да стане.

Кой е казал, че изборът е на някой друг? Разбира се, че изборът е личен и следването на избора е лично дело.

"Не трябва да пиеш" не е заповед, а информация или най-много съвет. Как това ще стане зависи от теб и определено не само от желанието ти, а и възможностите ти да го направиш. За мен това не е никак лесно за един алкохолик. Просто искам- не искам. Ако беше така той нямаше да е алкохолик или подвластен на алкохола.

Това с "пожеланието да си помогна" също не е много точно или поне е само началото /без което не може/, а след това се налага да следваш някои неща и да вървиш по точно определен път.
Желанието е първо необходимо условие, но не достатъчно за постигане на дадена цел.

Да, определено не говорим на един и същи език, но искрено се надявам резултатът да е един и същ т.е. да бъдеш добре.

и какво предлагаш?