Здравейте. Искам да споделя с вас всичко, което направих за да докажа, че не съм алкохоличка . На мен ми беше изключително трудно да приема този факт и направих абсолютно всичко, за което се сетих да докажа, че не е вярно. Отидох на психотерапевт. Тя ми каза, че имам склонност към зависимости и от тук започнах. Не отидох повече на психотерапията, защото си мислех, че мога да се справя сама.
За две години направих следното:
- спрях да гледам новини (заради негативността им)
- спрях да гледам драми, мелодрами и ужаси
- опитах Метода Силва за контрол на ума
- позитивно мислене
- терапия с благодарноости
- намерих си хоби
- спорт
- разходки в природата
- визуализации
- занимавах се се с будизъм, даоизъм и тай чи
- практикувах съветите на Луиз Хей
- смених си компанията
- смених си работата и града ( това ми подейства обратно на очакваното)
- И накрая моят коз единственото, което ми остана е, че като спра да пуша ще спра и да пия... И тъй като наистина спрях да пуша и паралелно един месец да не пия се възгордях... И всичко се срина за секунди... Не пиех всеки ден, но:
- появи ми се параноя
- кошмари
- страхове
- вътрешно треперене
- абсолютна неорганизираност
- тревожност
- неспособност да правя каквото и да е
- градях пясъчни кули, които се сриваха и аз страдах все повече и повече...
- обсесии
- преживях разни сцени хиляди пъти в мозъка си
- чувствах, че омагьосания кръг, в който живеех е без изход...
И най-страшното от всичко ми беше- защо като спрях да пия всеки ден ми стана по-зле отколкото, когато си пиех всеки ден и защо в редките случаи, в които пиех се усмъртявах и нямах никакви спомени и сутрин се събуждах с :
- адско чувство на вина
- болка
- гадене
- повръщане
- тревожност
- треперене (вътрешно)
- срам...
И знаете ли единственото, което исках беше спокойствие....
И в един момент се случи, чисто и просто се предадох и спрях да се боря. И просто писах на единствения си контакт от АА и тя буквално ме накара да отида на сбирка в София... и така не съм започнала програмата още, но на трите сбирки, на които бях получих спокойствието, от което имах такава нужда и за първи път от много време присъствах на нещо, което не чаках с нетърпение да свърши...

Много въпроси и много неща които могат да се тълкуват по различен начин.

1. Кой приема такова нещо казано казано от друг, та дори и професионалист? Аз - не.
След това приемането може да има две посоки - едната да приемеш нещата и да решиш, че е безсмислено да търсиш изход т.е. примирението и другата е разбирането на нещата и търсене на решение.

Другите решения са ти напълно прави, но помощни. Човек може да да избяга от всичко и трябва при определени ситуации да ограничи външното въздействие, но от себе си не може да избяга.

Спокойствието също е много важно и трудно постижимо, но има разлика между спокойствие и апатия.

Аз мисля, че наистина АА са подходящи за теб. Там ще срещнеш хора които са се оцелели и продължават да живеят и то по най- добрия начин.

Още нещо за накрая и за мен много важно- не трябва да пиеш. Алкохолът не е съвместим с никакви терапии, лекарства и не е съвместим и с идеите на АА.
Не е съвместим и с твоята личност.

Какво тълкуване, Алоун!!! Момичето казва какво е опитала и че не върши работа ... няма какво да се тълкува. Това е! Опит. Няма какво да се върти, суче, философства и т.н.

Точно пък с лекарства и с всякакви идеи и най-вече с моята личност, алкохолът ми беше най-съвместим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичето казва какво е опитала и че не върши работа ... няма какво да се тълкува.
Напротив има много неща които да се тълкуват.

"Не трябва да пиеш!" Точно това се свързва много добре със състоянието на алкохолика.

Болестта е в мен, алкохолът - в бутилките. Тъй че, дори алкохолът да го няма в мен, аз пак съм алкохолик - неспокойна, раздразнителна, недоволна, отегчена, параноична, депресирана, мразеща, умираща, гонена от страховете си, живееща в самозаблуди, постоянно въртене на филми и т.н., няма щастие, няма спокойствие, няма нищо.
Това е твое мнение и съответно проблем. Това не означава, че го споделям или друг трябва да го споделя.
За мен хора със такива симптоми не са само алкохолици, а и нещо друго.
Да отбележа, че такива симптоми могат да са свързани с алкохола, но може и да не са - например при психоза, депресия, параноя, шизофрения.

Точно пък с лекарства и с всякакви идеи и най-вече с моята личност, алкохолът ми беше най-съвместим.

Това подсъзнателно го пропуснах.
Много хора на които горното е било съвместимо с тяхната личност вече не са сред нас.

Радвам се, че myhell ме разбра. С alone не говорим на един и същи език.

Това че не трябва да пия съм го чувал толкова пъти. Защо ли ми се струва, че са едни от най-повтаряните ми думи. Само, че с повтаряне на думи ако ставаше. Ами аз си мислех, че имам проблеми с какво ли не, но с алкохола нямам.
Разбрах, че за да ми се помогне, трябва аз да пожелая да си помогна иначе нищо не става.
"Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки." Така пише в голямата книга.
Оттук нататък избора си е мой. Мога да искам, мога и да не искам. Избора си е мой.

Кой е казал, че друг трябва да ти го повтаря или само ти да си го повтаряш.
Просто казвам, че пиенето плюс каквото и да е друго няма начин да стане.

Кой е казал, че изборът е на някой друг? Разбира се, че изборът е личен и следването на избора е лично дело.

"Не трябва да пиеш" не е заповед, а информация или най-много съвет. Как това ще стане зависи от теб и определено не само от желанието ти, а и възможностите ти да го направиш. За мен това не е никак лесно за един алкохолик. Просто искам- не искам. Ако беше така той нямаше да е алкохолик или подвластен на алкохола.

Това с "пожеланието да си помогна" също не е много точно или поне е само началото /без което не може/, а след това се налага да следваш някои неща и да вървиш по точно определен път.
Желанието е първо необходимо условие, но не достатъчно за постигане на дадена цел.

Да, определено не говорим на един и същи език, но искрено се надявам резултатът да е един и същ т.е. да бъдеш добре.

и какво предлагаш?

Говоря само от собствен опит:
Аз като дойдох в АА бях на ниво нула. Знаех за себе си че съм алкохолик и исках да се измъкна. Спомням си много добре първата си сбирка в АА. Може и да гледах виновно в земята, но много добре гледах и хората. Аз като алкохолик бях се научил да се вторачвам в хората и почти нищо не ми убягна. След сбирката бях поискал някои неща за себе си. После трябваше само желание, търпение и труд. Този път не бях поискал нещата веднага, защото хората бяха с известна трезвост, а аз бях на три дни. Бях разбрах, че няма да стане по алкохолишки веднага. Явно съм се отказал от сложният начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз започнах с безсилие в буквалния и преносния смисъл. Бях физически изтощена до карайност от три дни пиене, заради това, че се чувствах предадена от приятел и безсилие пред алкохола, понеже вече се бях изложила и сринала "авторитета" на който толкова много държах. В това си безсилие написах в нета алкохолизъм и прочетох как умира алкохолика. Оприличих доста моето пиене с това, което се описва. И писах в един форум.....
Отговориха ми хора, които също имаха такъв проблем и писаха за себе си. Как са били, как не пият вече. Не ми даваха съвети и не ми тълкуваха нещата, които пиша. Помня колко остро реагирах на всяка дума, която беше съвет, но аз я чувах като заплаха.....за болестта, после разбрах. Те ми казват че не държат алкохол в къщите си, а аз бях ядосана че ми казват да изхвърля алкохола от бара на мъжа ми. Толкова бях изострена от болестта алкохолизъм, че съветите ги чувах като удари по мен. И съм благодарна, че не се намери тогава някой, който да ми говори "на друг език".
Получих любов и подкрепа без наставления в АА и във форума, понеже хората там знаеха как е било в началото. Бях като уплашено пиле и всичко чувах насочено към мен.
Много съм благодарна, че не съм получила такива добронамерени съвети. Защото алкохолика в началото ама въобще, изобщо, даже е притивопоказно да му се дават съвети. Ако не сметнем че са насочени против нас, то просто няма да ги чуем.

Аз не разбрах, каква е разликата между моето и твоето мнение.
Вторачването в другите е нормална реакция при такива условия. Аз също наблюдавах хората по две причини. Едната да си направя извод какви са и от къде са тръгнали и докъде са стигнали и другата какво мислят за мен.
Двете неща са изключително важни за мен.
Нищо не поисках защото аз много рядко искам и когато поискам съм убедена, че ще ми се даде. Ако се получи противоположното няма да отида вече и обикновено късам контакти, особено при такова състояние. Насила да ми се даде нещо което аз не съм готова да приема също е невъзможно.
Може би на това казваш "сложен начин", но той е единствения и най- стабилния.
Какво значи "труд"?

Аз пък чувах съветите. Само един съвет ме изкара от равновесие, но и досега ме изкарва. Той не беше верен и не може да бъде, но определено ме докара до положение да се откажа от сбирки на АА. Не беше и по правилата на АА.

Иначе, съветите ги чувах и изпълнявах като много се оплаквах, че е тежко. От тук ме успокояваха, че ще мине. И наистина мина.

Не ме интересува дали има разлика между моето мнение и нечие чуждо. Казах за себе си. Нямам желание да споря или да надделявам с мненията си. Не се боря с нищо и с никой.

Под труд разбирам усилията които полагам за да постигна или не постигна нещо, когато не ми се дава наготово.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кой се бори и с кого?
Изказвам мнение.

Какво значи казах за себе си. Това да не е клуб "Монолог"?
Нали другия като чете взема от теб опит и съвети пречупвайки ги спрямо себе си.

Хубав, спокоен и успешен ден.

И на теб!

Аз пък по трета традиция си ходя на сбирки, всеки който иска да спре да пие може да е член на АА. Това измества всичко. Всичко друго е препоръка. Аз се бях обидила на една жена от сбирка, и исках да не се връщам , но си казах откъде накъде тя ще ходи, а аз няма да ходя! И отидох пак .

Да, но аз тогава нямах сили дори да отговоря подобаващо. След това той беше от старите участници в АА. Почувствах се като някой отишъл някъде и не зачитащ авторитети.

След време си направих и изводите от къде идват такива съвети и бях готова не само да споря, но и на ответен удар твърде тежък, но може би не си заслужава.
Надявам се, че това няма да се случи на друг и може би е предизвикано от моя реакция.

Такъв съвет обаче тук не съм срещала.

Ха, ха, ха...
Как няма да слушам съветите, като се бях докарала до дъното, че и под него ?
Ако не бях слушала съветите на първия си спонсор, сега щях да съм под земята, или пък в лудница !
Ако не бях слушала съветите на втория си спонсор, щеше да се получи една такава каша, на която нямаше да мога да изсърбам залъците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила алоне, за мен точно там се оказа пътя, да не отговарям "подобаващо". А на сбирки ходя само заради себе си. Така се научих и в живота да ходя на места където според мен трябва да ги убеждавам да ги променям. Връзката аа се оказа най устойчивата в живота ми и подобно на нея си градя и другите връзки .

Мила Алоне, по четенето на това, което пишеш тука не мисля , че нещо може да те откаже от това което искаш. А да се обидиш и да се откажеш съвсем не ми прилича на теб!

Напълно си права, но този съвет беше:
" На такива хора като теб препоръчвам да пият отколкото да се въздържат. Те влизат в психиатрията в другото крило и са много по- зле. Виждал съм ги."

Друга препоръка също не последвах защото противоречи на моята същност.
Да пиша. Никога не си записвам мислите още по- малко друг да ги оценя. Това го възприемам като грубо вмешателство в живота на човек.

Аз точно обратното - никога не съм отговаряла "подобаващо" и там разбрах, че на всеки трябва да се отговаря така не зависимо от състоянието му.
Разбрах, че много хора стигат до такива положения защото не могат да отговарят "подобаващо".

Досега никой човек не съм успяла да го променя, но да го убедя в нещо може и да съм успяла.

Има една мисъл: "Човек не може да бъде никога такъв какъвто не е."

Напротив много лесно съм обиждаща се даже прекалено.
Отказвала съм се само в краен случай навремето, а сега просто виждам, че няма смисъл от това. Просто пропускам и след определени усилия си казвам "карай да върви".

Има едно нещо от което не бих се отказала, и това е когато става въпрос пряко за живот.

Ами ако живота на човека си отива ... ако животът е на косъм ?
За какво вмешателство тогава говорим, става въпрос за живота на човека, той си отива, трябва да се помогне "спешно", трябва да се живее по някакъв начин, но ... старият начин вече не "работи", изчерпано е всичко, всичко е опитано, използвано, проиграно... ако можеш, представи си го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава съвети се не дават, а се действа.

Дори и информираното съгласие се подписва след това, ако е в съзнание.

Напълно точно, първо се действа, а после се подписва така да се каже "информираното" съгласие, защото е логично, че човекът не знае какво подписва, ако му се даде са подпише нещо в състоянието, в което е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това предлага и Програмата на АА, първо да се действа, без "информирано" съгласие, а после да се подписва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Права си, но не всички не са в състояние да оценят нещата и подходът.
Така, че при не информираното съгласие "пациента" има възможност да се откаже и което е най- лошото да се откаже въобще от лечение. Последното е изключително лошо за начинаещите, а от спонсорите не се търси никаква отговорност, а и няма начин да се потърси.
В доброволните организации това е голям проблем защото принципа много бързо се измества в "доброволно, но задължително", а в повечето случаи хората нямат друг шанс.

Ами точно за това става въпрос. Само че болестта го отрича. Но тя ни е завзела, затова си намира оправдание. И точно там е спонсора. За мен действа и предавам каквото съм получила. За теб се замисли защо пишеш тука? Защо даваш съвети, защо обясняваш на някой който иска да се възстанови. Имаш ли какво да дадеш от свой опит? Какво си направила ти, обидила си се и си се отказала, отрекла си преди да те отрекат. Това е болестта, мила ми алоне.

Според мен първоначално не е необходимо да се оценя каквото и да било, защото няма да е правилна оценката.
Начинаещият трябва разбира се сам да поиска да тръгне по някакъв път, това е така, все пак животът си е негов, той си е отговорен за него.
От спонсорите отговорност търси Бог, не хора.
В АА няма нищо задължително, не знам защо се спекулира с това, и то на доста елементарно ниво.
Аз отидох в АА защото така ме посъветва психоложката ми, само с едно изречение, и аз я послушах.
В АА ми предложиха да започна да пиша, ако искам, и аз се съгласих, нищо повече няма, другото е разтягане на локуми, или както се изразяваше една приятелка на баба ми "лаф да е, че к'во да е" ...
За мен е много важно да се конкретизира, не някой изобщо нещо да каже, да напише нещо по принцип, или "какво е чул", това не е сериозно !

За теб се замисли защо пишеш тука?
Явно има нещо което ме задържа точно тук.

Защо даваш съвети, защо обясняваш на някой който иска да се възстанови. Имаш ли какво да дадеш от свой опит?

Вероятно има много защото точно при моя опит нещата подействаха и не само това, но въобще не считам, че съм "болна".

Какво си направила ти, обидила си се и си се отказала, отрекла си преди да те отрекат.

Напълно вярно - отричам нещо което при мен не действа и не чакам да ме отрекат. Когато другите те отрекат определено е твърде късно и за теб самия.

Защо даваш съвети, защо обясняваш на някой който иска да се възстанови
Точно за да се възстанови или ако не работи едното, то трябва да потърси причините преди да го отхвърли и ако тези причини се определят от възгледите на други възприели се като единствена и последна инстанция, то да знае, че има и други изходи или най- малкото е попаднал на неподходящия субект.

Сега кажи ти защо пишеш тук?

И аз така отричах преди да ме отрекат, а то никой не ме отричал. Аз пиша да помогна на някой, както на мен помогнаха. Като на теб например. Можеш да ми пишеш на лични ако искаш да говорим. Успех и до скоро!

Използваш доста силни думи за обикновени неща. Погледнато отстрани когато така ревностно се защитава нещо човек се замисля дали има причина това да се прави.

Напротив точно начинаещия прави най- точната оценка защото той възприема нещата като напълно нови и инстинктивно усеща.

Спонсорите са хора и всички ни съди Бог, но някои се вживяват като негови наместници.

Мен никой не ме е съветвал къде да ходя, а аз си избрах. Така, че за собствения си избор не виня друг.

За никоя организация не е добре несъгласните с определени неща да се превръщат в "някои", защото след време останалите стават "никои".

Напълно си прав и този някой трябва да избира.

Моето мнение е, че АА е най- добрия избор дори и по съвсем различни съображения от тези които се изтъкват.

1. Виждаш хора които са били в същото или подобно състояние и са се измъкнали. Живеят съвсем нормално и успешно.
2. Всички хора са различни с различни възгледи, характер вървели по различни пътища и са прилично добре - не изпаднали от живота.
3. Хора със същите проблеми, а обикновено такива хора си стават близки.
4. Хора които не те съдят и обвиняват.

За мен горните четири бяха много важни и решаващи. Аз съм била винаги човек на които положителните неща действат мобилизиращо, а лошите и неувереността ме дестабилизира и вкарва в дупка от която трудно излизам.
Беше ми необходимо само едно "ще се справиш, погледни нас - ние се справихме.

След това много ми харесваше книгата / не помня заглавието/ с различни лични истории и хората винаги намираха изход.

Ами АА точно от хора като теб има нужда. Много ще се радвам ако се обогатим с един като теб.
Книгата се казва Анонимни алкохолици.

Ами това е моят почерк, така да се каже, да използвам силни думи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това мисля.

Предлагам ти да се наслаждаваш на живота и да не объркваш хората, които искат да се измъкнат от омгьосания кръг, в който живеят...

Добре. Оставам теб, а за другите хора ще помисля.

Все пак трябва да разбереш първо, че хората не си ти. Най- вече поради множественото число.

Иначе си живея добре живота. За наслаждение е все още рано да се говори.

дори алкохолът да го няма в мен, аз пак съм алкохолик - неспокойна, раздразнителна, недоволна, отегчена, параноична, депресирана, мразеща, умираща, гонена от страховете си, живееща в самозаблуди, постоянно въртене на филми и т.н., няма щастие, няма спокойствие, няма нищо.
Това е стандартното състояние на огромна част от "популацията". Просто огромната част си решават проблемите по различен от алкохола начин. Демек искам да река, че неспокойна, раздразнителна, недоволна, отегчена, параноична, депресирана, мразеща, умираща, гонена от страховете си, живееща в самозаблуди, постоянно въртене на филми и т.н., няма щастие, няма спокойствие, няма нищо.няма никакво отношение и не е тъждествено с аз пак съм алкохолик Единственото свързващо е, че едното служи за оправдание на другото и обратно

Редактирано от gogo163 на 02.02.14 19:09.

Снощи се замислих, че нещо ми убягва тук, в тази дълга диалогична надпревара от доста време, усещам някаква горчивина в думите ти, Alone.
И се сетих какво е, Беше ми необходимо само едно "ще се справиш, погледни нас - ние се справихме. , ето това е причината за спотаената някъде дълбоко горчивина и разочарование в душата ти.
Когато се присъединих към АА, си спомням, една вечер след сбирка, мисля че беше петък, имаше тогава сбирки на АА България, от девет до много късно вечерта продължаваха, след сбирката аз продължих да говоря с една сестра. Бях много отчаяна, обсесията на алкохола ме преследваше, независимо от сбирките и старанието ми да се измъкна от блатото. Тогава тя накрая ми каза, много добре са се запечатали думите в съзнанието ми : " Ще се получи К. , ще се получи и при теб ... след като при толкова хора се е получило, и при теб ще се получи." Надали тогава съм оценила думите и по достойнство, но ето, сега е времето да ги оценя, да ги споделя, и да благодаря. Явно тогава съм имала нужда точно от тези думи. Тези думи явно са много съществени, ти си имала нужда точно от тях ... аз ги получих ...
Пиша всичко това и заради моята братовчедка, на която бяха предложили АА, но тя не пожелала да се присъедини, остана си сама с алкохола и с всичко, което той носи в добавка със себе си, пиянски компании, разруха, отделяне, подигравки, пропадане, безизходица, травми, изолация ... След смъртта и, намерили дневник, нейният дневник, в който тя е описвала състоянието си, и който е бил отдушник на душевната мъка и страдание, съпътстващи всеки алкохолик ... трагедията е, че този дневник не е бил споделен с друго човешко същество ... и тя сама не е издържала на душевната стихия ...

Тогава точно така се почувствах или просто бях заложила големи очаквания.
Има и нещо друго, че аз отидох около 1 месец след като престанах да пия и след влизането ми тук.

Това обаче, не се отнася за този клуб. Бях отворила много сайтове и се опитвах да вляза, но нещо не се получаваше.
Даже дълго време след това бърках прочетеното тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Важното е, че сега си добре, това е най-важното, вярвай на интуицията си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен не винаги е показателно, че където се чувствам добре съм на добро място. Аз тук започнах да ходя на сбирки англоговорящи където се чувствах последната дупка на кавала, понеже не можех да говоря добре англисйки. Но продължих и разбрах, че чувството е лъжливо.
Много ще се радвам да се видим някой ден на сбирка. Аз също бях точно като теб и много се оприличавам на всичко което пишеш за себе си.

За мен не винаги е показателно, че където се чувствам добре съм на добро място.
Да това важи за много хора, но аз явно добре разчитам знаците на съдбата. Често и ги прескачам, но определено тя / съдбата/ все още ме търпи и като съвсем се отнеса ме вкарва в "правия" път.