Днес се разхождах в парка и срещнах една жена, чийто съпруг е алкохолик, той идва на сбирки на АА преди време. Спомням си го този човек, симпатичен, четеше от Голямата Книга точно Мнението на лекаря, това си го спомням много добре, преди около две години и половина, близо три години. После той се отказа да идва на сбирки, започнал да пие, много да пие, станало невъзможно да се живее с него ... , оставили го сам в наследствена селска къща, сам да си пие там ...
След време се видяхме отново с жената, тя ми разказа тогава, че мъжът и се "оправил", даже се изрази по този начин : "перфектен е", пиел контролирано, всяка вечер по малко, даже тя му купувала ракията, и тя следяла по колко пие. Той се превърнал в изряден мъж, започнал даже работа.
Всичко това аз го слушах много внимателно, тогава бях със сравнително малка трезвост / не искам да кажа, че сега е толкова дълга трезвостта ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъжна история. И за съжаление това е "нормалното" развитие при алкохолизма. Всъщност тези алкохолици в АА, които се възстановяват от болестта са изключението. Другите, които опитват да се научат да пият и пак да станат нормални пиячи са болшинството.

Гадно звучи, но техния е традиционния път. Пътя към гибелта на алкохолика. И морална и умствена и физическа. И най-гадното е, че никой друг освен самия алкохолик не може да му помогне. Без значение колко го обича и на какво е готов заради него. Затова е толкова тясно на пътя към спасението от алкохолизма. Не могат с него да минат и тези които искат да му помогнат та да го крепят и побутват. И става трудна работа. Затова се казва, че алкохолизма е тежко и коварно заболяване. Хваща те, обърква те и накрая те убива.

Дано и този човек за който пишеш да намери път към спасението. В Раднево има добър лекар, който се занима с алкохолиците. Има и сбирки на АА доколкото знам. Лично аз за да спра с това безумие бях готов на всичко. И отидох в АА. И ако не се пропия през следващите 3-4 дена ще направя 6 години трезвеност. Няма да правя раклама на Анонимни Алкохолици. Всеки алкохолик може да отиде в АА или да не отиде и после да си реши дали иска да остане или не. Освен това може да има и други начини. Но с контролирано пиене не става. Това е проверено няколко милиона пъти.

Тази вечер една от предложените теми за разискване на сбирка на АА беше как се оправяме с алкохолизма по празниците, как минават празниците за хора, които са зависими от алкохол.
Темата е важна, празниците се свързват основно с пиене и ядене, или както се казва " на маса". Сега няма никакъв смисъл да разисквам защо е така, кой го е въвел и кой го подкрепя това нещо, смисъл има да се приеме това за даденост и да видим какво друго може да предложим за празника. Както аз обичам да казвам, да се търсят алтернативи, защото преодоляването на зависимостта от алхохол, възстановяването от алкохолизма, е свързано с развиване и създаване на нови занимания, които не са свързани с алкохол. И упражняването на тези занимания, докато те се превърнат в безусловен рефлекс или навик.
Преди две години се приближадаше полека лека първата ми Нова Година без алкохол. Така се бях изплашила тогава, честно и сега се плаша пак, просто не знаех как ще я посрещна без алкохол. В главата ми се въртяха идеи, емоции, впечатления, запечатани спомени, връзки, и всичко, ама всичко беше свързано по някакъв начин с алкохола, всичко, Новата Година за мен не можеше да дойде без шампанско. Не мога да кажа точно колко години съм я посрещала така, но винаги е било така, с алкохол и шампанско. Новата 2010 година наближаваше и аз тръпнех тогава. Часовете до дванадесет някак си избутах, стоях си в къщи, и все едно се криех, точно така, криех се от всичко, защото се страхувах от алкохола и от неговото въздействие върху мен, и така, дойде Новата Година. Тогава все пак казах на татко, ей така, без да мисля много много, дай да пием по едно шампанско, не може така, нова година е ... ето това е за мен безумието, лудостта, или точно както се казва липсата на ефективна умствена защита спрямо първата чаша ... Изобщо не се замислих в този момент какво е минало през главата ми, какво преживях, как стъпих на крака, как тръгнах по пътя си без алкохол, как се крепя, нищо такова нямаше в главата ми, тя беше празна ... в нея имаше само една безумна идея, да се посрещне Новата Година с шампанско ....
Нямам думи, с които да изразя благодарността си на АА и на Бог, че ме спаси тогава и че съм трезва сега.
Тази вечер споделих на сбирката за шампанското.
Една сестра се изказа след мен и каза, че всъщност богатите пият шампанско всеки ден, и хапват също така ягоди, та не е правилно да се свързват шампанското и ягодите, примерно с Нова година. Фактът, че аз така го свързвам, е плод на някаква връзка в мозъка ми и плод на недообмислена, нецялостна и неправилна информация, или следователно това, което аз съм си мислила цял живот е плод на ЗАБЛУДА, така излиза. Следва от това, че заради тази ЗАБЛУДА, аз щях да пия шампанско на Нова Година - Новата тогава 2010 година .... Колко тъжно ми звучи всичко това, същевременно и нелепо бих казала, защото то е тъжно и би могло да бъде трагично, но е породено от нелепа ЗАБЛУДА ...
Добре е, че ходих на сбирка тази вечер и слушах, как не се бях се сетила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този пост ми въздейства много, смятам,че трябва да се закове горе за начинаещите, Благодаря ти, Кетхен!!!

Чета темата и се замислих.Контролирано пиене-такова нещо на мене не ми се е случвало през моят живот,поне нямам спомен.Почнех ли да пия все се отрязвах,без значение дали пия всеки ден или в началото 2 пътя в месеца.Случвало се е да не ми се пие/това е било рядко/и да пия по някакъв повод,и веднага се отключва тази жажда за алкохол или отиваме някъде на гости и си казвам ще пия малко,няма такъв филм не оставям чашата да си почине докато не се напия или пием някъде и тръгваме е трябва да си допия после да направя пълна програма.Но никога преди да открия АА,не си бях задавал въпроса защо се получава така,каква е тази моята жажда.Виждах че има нещо нередно,че нещата ставаха по зле,че вече нямах избор дали да пия или не,и това още повече ме объркваше.А то било болест е убий ме никога не бих се сетил,или не исках да се сещам подсъзнателно.В АА научих за каква страшна болест става въпрос,а и между временно я бях изпитал на гърба си.Сега след 9 месеца трезвост и работа по програмата,мога да кажа че за мен контролирано пиене може да има сам ако не пия.Другият филм съм го гледал в много сезони.Благодаря на БОГ и АА че и днес съм трезвен и днес не ми се пие поне за сега.

Никога не съм пил контролирано. Може да съм някъде на гости примерно и да не се излагам много да съм спирал, но после си наваксвах в домашни условия. Дори и първият път когато седнах да пия просто се напих. Нито се замислих колко пия, нито колко мога да нося. Пих докато се сринах.
Правил съм опити да изпия едно питие и това ме правеше нещастен. Когато изпивах едно питие аз се чувствах по зле отколкото когато не съм пил и именно тогава идваше мисълта, че ако има още ще се почувствам по добре и пиех. Най добре се чувствах когато имах много алкохол около себе си. Тогава безпокойството ми изчезваше. В това виждах лекарството срещу действителността и възможността да построя моя илюзорен свят в който всичко ми харесваше. АЗ не мислех в този момент колко пия, аз исках илюзията която ми харесваше. И не исках да я напускам защото умът ми помнеше, че спра ли да пия идва действителността още по страшна, още по неприемлива за мен. И защо да пия контролирано, като контролираното пиене нищо не ми даваше. Аз не получавах нищо от него.
Сега искам постоянно да виждам действителността такава каквато е. Тя си е такава и аз осъзнах, че не трябва да се боря с нея. Това е невъзможно. А щом искам действителността аз нямам нужда от алкохол. В АА се научих да търся реалността и да я приемам такава каквато е и да не се опълчвам срещу нея. Благодарен съм, за всичко което което ми даде АА. Благодарен съм, че не разчитам само на собствените си сили. Благодарен съм че усилията и постоянствато в програмата на АА се възнаграждават стократно.

Според мен няма някой който да е развил зависимост и да може след това да я контролира - не се отнася само до алкохола.
Алкохолът и алкохолизма имат особености които тук многократно се отбелязват т.е. първата чаша води до неконтролируемо пиене.

Не съм пробвала за да се изкажа от личен опит, но логиката е такава. Плюс това не виждам причина поради която другите да лъжат.

На мен ми е интересно защо някои хора се опитват да пият контролируемо?
В началото писах, че само при точно определена ситуация бих започнала да пия. Миналата година бях в подобна ситуация и се оказа, че не, просто не. Не си помислих дори за алкохол.
Странно...
В повечето случаи алкохолиците се връщат случайно към алкохола или наистина вярват, че могат да пият контролируемо и да ползват само положителните страни на алкохола както при другите.

Вие какво мислите?

Много хора свързват шампанското с празниците, особено Нова година, юбилей.
Аз също купувам шампанско. Не го отварям / миналогодишното го подарих/. Тази година ще го отворя на рождения си ден.
Звукът от шампанско ми харесва.

Вече свикнах понякога да купувам алкохол за другите. Не ми прави и впечатление ако другия пие, а аз не /за разлика от цигарите/.

Странно.
Аз дълги години съм пиела контролируемо. След определено количество ми ставаше лошо и след като повърнех не пиех повече.

Това е също различно от мен.
Аз пиех защото се чувствах добре от алкохола, а не защото трябва да приемам действителността. Действителността си беше такава и с алкохол и без алкохол, но аз бях по- добре. Разбира се, до време. След това стана, че без него не съм добре, а с него съм зле. Време за раздяла. Чудя се, как успях да се справя? Просто не е за вярване!