Имах ,,щастието'' баща ми да бъде алкохолик.Постоянно беше недоволен,сърдит,раздразнителен.Целият живот в семейството се въртеше около него и неговото голямо АЗ.Двамата почти не говорехме,по-точно той говореше аз мълчах,слушах и изпълнявах.Гледах как другите деца от нормални семейства имат контакти с бащите си и си мечтаех и аз да имам.Казвах си АЗ няма да съм такъв.Но никой не ме пита какво АЗ искам.Малко по малко с времето като открих свободата която ми дава алкохола,се надигна и моето голямо АЗ.Превърнах се почти в идеално копие на баща ми.Винаги да съм център на внимание,да се харесам на всички и всичко,да имам много пари с две думи светът да се върти около мен.В началото някак си се получаваше,но дойде момента в който балонът се пукна.Всички виждаха че потъвам в алкохолизма си,само аз не свалях розовите очила.По-точно редувах очилата ту розови,ту черни.Накрая когато болестта напредна очилата бяха от черни,по черни.Моето голямо АЗ,се виждаше само под микроскоп когато бях трезвен,но пиех ли беше много голямо но само за мен,за околните бях за съжаление.
Благодаря на БОГ че открих АА,че и днес съм трезвен и мога да споделя със вас.Благодаря че ви има.

Хубаво написано, АЗ също имам проблеми с това. В едно интервю Джони Пенков споделя нещо такова беше - "преди имах проблеми с жена ми и се разделихме. Сега имам проблеми със себе си."

Нещо от известно време и аз имам проблеми със себе си, но това с разделянето не става за съжаление. Почнах да стигам до прозрението че не съм особено важен, но много бавно нещо става. И с големи мъки. То като се замисля във всички случаи, когато нещо се е променяло в мен все е било по трудния начин. И бавно и със страшна съпротива и т.н. То сигурно си е нормално да е така за да настъпват някакви промени, само дето нещо почнах да се уморявам от себе си.

Това си го харесвам за подпис.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите