Дали съм щастлива да съм алкохоличка. Ами дали ще съм щастлива или не съм алкохоличка. И с всичко е така. Дали съм щастлива от факта, че имам почивен ден не променя факта, че деня е почивен. Или приемаш и продължаваш да живееш или се бунтуваш и стоиш на едно място, че и назад потъваш. Аз бях от вторите. Нищо не приемах, особено ако боли или е неприятно. Живота си го живеех без да се съобразявам с никого. Ни се води ни се кара. Пиех, с компании се забавлявах, особено обичах ситрините в които се събуждам с празна глава след голям купон. Тогава за секунди нямах мисли в главата. Но не продължи много дълго тоя ми радостен период. Започнаха големи излагания. Смяна на работа, приятели не можах да завъдя. Връзките ми все неуспешни. Не можах да създам семейство. Все нямаше как, нямаше с кого, аз не исках, не ми беше време, а това не е за мен. Сега разбрах, че ме е било страх. Както и от всичко друго. Да не ме обиди някой не контактувам с който би могъл да ме обиди. Да не мога да понеса това, и си викам какво да се обаждам, или какво да търся същината на въпроса. Тя ще ме отхвърли. А няма смисъл, тя няма да рабере. И така не смеех да живее, да не сбъркам. Живеех само на сигурно. Окопавах се и все повече пиех. Не исках да завися от никого, а станах зависима от мъжа до мен. Сега се показвам лека полека от пещерата. Всеки ден съм доста усмихната. Сега не целя да му се харесам, а то май че му харесвам. Винаги съм гледала отстрани хората, които са забавни и смешни и пускат смешни вицове и съм им завиждала. Сега и аз съм забавна. Престрашавам се да бъда себе си. Харесвам се вече даже.
Самооценката ми започна да не се гради на това, колко о от кого ще съм харесана, даже няма нищо общо с това вече. Станах по уверена в себе си. По спокойна. Живея мой си живот. Ходя на сбирки. Виждам се с хора. Общувам свободно и непринудено. Обичам татко и мисля че знам че и той ме е обичал. Обизам майка, но не и се обаждам да търся одобрението и. И това се случи за 2 години и 9 месеца в АА. Всички тези подаръци получих в АА. Благодаря на всички, които ме посрешнаха в сбирката в Стара Загора.
Пожалавам на всички братя и сестри весело посрещане на Новата година.

Замислих се върху твоят въпрос.Дали съм щастлив че съм алкохолик.Да щастлив съм най малкото защото изтрезнях.Ако бях нормален на дали бих изтрезнял.По точно изтрезнявам по малко ден по ден,и нещата ми се избистрят,мъглата се вдига и виждам все по надалеч.До преди няколко месеца виждах само бутилката,тя беше навсякъде и най-вече в главата ми.Сега виждам че не съм сам в този свят,има хора който ме обичат,така де те винаги са ме обичали,но аз съм бил в мъглата и аз съм обичал но алкохола.
Да щастлив съм че попаднах в АА,и там хората ми показаха че има и друг начин на живот.Живот без алкохол.Един смислен и нормален живот.
Да щастлив съм че с всеки ден се доближавам до БОГ,така както го разбирам.
Да щастлив съм че все ден се уча на смирени,и оставям моето АЗ назад във времето малко по-малко.Да аз съм алкохолик и съм щастлив само за днес.

Дали съм щастлив, че съм алкохолик. Всъщност съм щастлив. Не че се гордея с това, но явно това за мен е бил начина да видя и проумея неща които никога не бих проумял. С алкохол или без алкохол щях да си бъда старият, този който никога не харесвах, този който дебнеше хората какво мислят за него, този който се страхуваше и във всичко виждаше заплаха. Щях да живя старият си живот и да се убеждавам , че това е правилният начин. Щях да се самонавивам, за да мога да продължа да живея без да осъзнавам, че всичко това ме води надолу и завличам не само себе си, но и близките си.
Днес съм благодарен , че съм алкохолик. Научих се да правя неща които преди и в мислите си не допусках, че ще ги правя. Започнах да търся смирението, да признавам грешките си, да се уча да живея и да се харесвам такъв какъвто съм. И всичко това по нов начин, за който допреди не съм и предполагал, че съществува. Всъщност и не исках преди нищо ново. Та аз се страхувах от промените, нали те влизаха в конфликт с моето его и това ме караше да се окопавам още повече. Аз ежедневно вършех неща които да предпазват егото ми да не би да е наранено. Полагах толкова усилия да си го пазя без да разбирам, че то трябва да бъде разбивано всеки ден. Благодарен съм на това което ми дава АА. Благодарен съм, че всеки ден ми се разкрива по нещо ново и че се вкопчвам все по рядко в миналото и не се страхувам от бъдещето.

Въпросът, според мен, е странен. Като да попиташ: Щастлив ли съм да съм диабетик? Разбира се, че не съм щастлива от факта, че съм алкохоличка. Бих искала да не ми се налагаше да се въздържам от алкохол. Така както и диабетиците, предполагам, не са във възторг, че трябва да избягват захарта. Но! Тъй като почти всеки човек си има някакви лимити, налагащи му се по здравословни причини, съм доволна, че моят лимит е точно алкохолът. Той нито ни храни, нито ни утолява жаждата, нито пък е вкусен.

А, бе какво е това? Желание ли е, нужда ли е, завист ли е? Да усещаш, че някой е доволен от нещо, радостен е от нещо, ако щете дори се хвали с нещо...и алееей - хоп, аз да му помрача радостта. Защо ми е да му помрачавам радостта, пък дори и да съм прав. Въпреки, че и това вече ми е много отнесено, а именно, какво значи това да съм прав? Да съм крив? Долу - горе същото. Обаче, съвсем друго е, ако се опитам да изпитам кефа да съм полезен. Полезен, първо на себе си, а с това, може би и на околните. Аз съм благодарен, че съм алкохолик. Но това, не ми пречи да се радвам, че Р. се чувства щастлива, че е алкохоличка. Не знам Р. какво включва в това да е щастлива, от факта, че е алкохоличка. Но и това в случая за мен, не е от жизнено важно значение. За мен благодарността е точната емоция от факта, че съм алкохолик. За Р. щастието е точната емоция от факта, че е алкохоличка. За диабета не съм чувал да е трипластова болест. Освен това диабетикът, освен че се отказва от захарта, той трябва да взема доживотно медикаменти или инсулин. Аз, алкохоликът, освен че се отказвам от алкохола, е хубаво доживотно да следвам 12 духовни принципа, за да преодолявам, за да се възстановявам, за да лекувам ден по ден третия пласт от болестта "алкохолизъм", а именно - "душевната болест". Благодарен съм, че не ми се налага да вземам медикаменти и всякаква друга "химия" под формата на хапове и каквото и да било друго там. За всякакви други душевни болести е необходимо "лакомо да лапам хапове". Благодарен съм, че на мен не ми налага "да лапам лакомо хапове". За мен, разбира се, най - малкото е "да не лапам лакомо хапове", по - важното е, че не ми се налага "да лапам лакомо" всичко, което ми се полага и всичко, което не ми се полага. И да съм неспокоен, раздразнителен, недоволен, неудовлетворен, вътрешно объркан и неконтролируем. Не искам да се чувствам ненормален, а пък да си мисля, че съм нормален и да казвам с лакомо натъпкана уста и да викам:"Ама, аз нали не пия алкохол бе!" Това измамно поведение на всемогъщество и мнима независимост и извънземно чувство за себеправедност, съм го поддържал цели осем години на непиене на алкохол, без да подозирам, че АА съществува. Развам се, че се опитвам да живея в посока:"Който има очи да вижда, който има уши да слуша". Спи ми се. Утре, може и да допиша нещичко. Благословен сън.

Много ме замисли поста ти. Аз не бях вложила и частица от това, което е останало като настроение в теб, че се хваля или с лакома уста казвам че не пия. Мнго интерсно ми стана, че първо ми казваш че точната емоция от това, че съм алки е блгодарността. Да не си помисля че има друга точна емоция. Псоле не щеш и да си прав. И накрая ме сравни с настроенията си в тези 8 години на стискане на зъби. Много интересно, аз се зарадвам, че поста ми предизвиква размисли. Ще се замисля и аз защо ме дразни примерно една сестричка която пие и идва на сбирки. Явно е много вярно, че приписваме на другите това с което не сме съгласни в себе си. И че то няма общо с тяхното настроение, а с настроението вътре в мен. Аз си играя кючек, а те си свирят валс, а и започвам да им обяснявам че това не е валс. Това последното го взех по памет от едни събрат, на който съм много благодарна. Благодарна съм че съм в АА и че съм трезва.

А, такаааа...Гледай сега, какво ставааа...Ами, аз каквото съм искал да отнеса към теб, съм написал буквата Р. Ако, все пак, някой евентуално би се припознал в написаното, би трябвало да е Меми. Щото поста ми е отговор до Меми, черно на бяло, горе в дясно пише Re: еди кой си. Но, ако нещо конкретно имам към нея, то пак е в едно, две изречения. И който има очи ще види, точно в кои изречения се случва това... Всичко останало е може би мнителност, недостатък, който и аз притежавам.

О' кей?

Събуди ме, я виж какво било!

Ами, така де! Не е моя работа да давам оценка, как ти се възстановяваш от болестта "алкохолизъм", как се чувстваш? Всъщност, рецептата е една - Духовната програма на АА. Ама, аз лично не давам оценки на това, кой как тропа но Стъпките.

Бъди благословена и радостна през 2014 година. Ден по ден!

Рерцептите ги дават докторите .Ти не можеш да предписваш една единствена рецепта на хора на които хе знаеш нито физическото нито психическото състояние