Благодаря, Сесо.

Аз, наистина съм пропуснал много важно нещо, а именно, че ЗА МЕН, рецептата е само една. Признавам си грешката. Понякога се разсейвам. Та, повтарям, че САМО ЗА МЕН, рецептата е само една. Моля, те да ми простиш, ако с този мой убийствен пропуск, евентуално съм нарушил баланса в твоето физическо и психическо състояние. Духовната програма на АА не е панацея. Но за мен е. И без да искам понякога, започвам да се правя на господ и да правя грандиозни пропуски в изразяването на мислите си, черно на бяло. Още, веднъж, прощавай. Ако, наистина съм те провокирал да потънеш в отрицателни емоции, с което може би се е наложило да обезпокоиш и лекаря, който ти дава точната за теб рецепта, моля, те - извини ме и пред него.

Спокоен и ведър следобед. И вечер, разбира се.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 07.01.14 16:13.</EM></FONT></P>

Редактирано от Sandu62 на 07.01.14 16:15.

Това, което аз видях в изказвания, преди твоето, са мнения за плюсовете и минусите на алкохолизма, всеки от собствената гледна точка и преживявания. Ами нормално е монетата да си има две страни, нормално е хората да споделят различните си гледни точки.
Никъде не видях лично отношение към някого, дори намек за това не видях.
Откриването на такива скрити мотиви се доближава до сферата на гадаенето... А аз определено не мога да чета чужди мисли, нямам и способностите на врачка. Обаче има разлика между изказване на лично мнение и отправяне на критика. Личните нападки към някого, особено когато са несправедливо отправени, е нормално да предизвикат негативна реакция. Но основното е, че казват за критикуващия много повече, отколкото за критикувания.

Значи ли, че ако аз изкажа собственото си мнение, което е различно, то автоматично имам скритата цел да нападна, да обидя някого или да го нараня по някакъв начин?! Или различното мнение винаги трябва да се премълчава, защото нечие его ще бъде наранено? И каква е ползата, ако някой живее в забудите си, необезпокояван от никого? Дали оставяйки го с тях, му помагаме по някакъв начин? Дали ако оставите един алкохолик да си живее в удобната заблуда, че той проблем с алкохола НЯМА, всъщност му помагате?

Редактирано от шаляляля на 07.01.14 18:47.

Аз казвам, разказвам, споделям, че аз имам проблем с алкохола. Всъщност, за да бъда честен, след година и половина трезвост, би трябвало да кажа:Аз имам проблем със здравомислието си, имам проблем в резултат от това, че тялото ми е необичайно, особено, различно, абнормално в сравнение с останалите пиячи, които могат да изпият една - две чашки, дори и повече безнаказано, докато аз започна ли, не мога да спра, просто не мога да спра - смътно усещам как умът ми казва, спри, оливаш се, но тялото ми жадува, иска още, не се подчинява, тялото ми изпитва тази непреодолима, феноменална физическа жажда, нищо не е в състояние да запокити в дън земя, това страстно жадуване. Аз имам проблем с вътрешното си усещане за несигурност, обърканост, неконтролируемост. Имам проблем със страхове, които идват сякаш от нищото и нищо не мога да направя, за да ги отпратя в това нищо. Аз имам проблем, не с егото си, а с болното си его. Аз имам проблем, не с инстинктите си, а с болните си инстинкти. Аз имам проблем с неистовото си желание навсякъде и във всичко да се себецентрирам. Аз имам проблем с извънземното си чувство за себеправедност. Ами, аз нямам проблем с алкохола. Аз търся ефекта от алкохола, единствено и само, за да забравя, за да избягам, за да се скрия от всичко това, което описах по-горе. И още по - истински, аз пия, за да избягам от себе си, като не желая да променям нищо в себе, а в същото време не искам да призная, че аз не се харесвам такъв, какъвто съм. Не се обичам. И затова от сутрин до вечер искам да оправям света, искам да променям жена си, искам да променям дъщеря си, искам да променям приятелите си, искам да променям обстоятелства и ситуации...А, бе аз искам да променя цялата Вселена, защото всичко е кофти, а пък аз съм уникално съвършен в моята уникална безмозъчност и точно аз, нямам нужда да се променям. Моята болест "алкохолизъм" е вътре в мен, в тялото ми, в ума ми, в душата ми. Моята болест "алкохолизъм" не е в чашата, не е в бутилката, не е в хората, не е в света, не е във Вселената. Ако искам да съм добре, каквото и да значи това "добре", аз имам вече решение, имам изход. Трябва да променям, единствено и само себе си, мога да променям единствено и само себе си. За да бъда полезен на себе си, за да бъда полезен на околните, аз мога да променям само себе си. Ако искам. Ако се доверявам на това, което ми предлага братството на АА. Ако обърна посоката на смисъла на моя живот от материалното към духовното. От материалното в достатъчност. Каквото и да значи това. Да се опитам да получа точната емоция, не от това да имам последен модел на "Мерцедес", а да изпитам кефа, че имам дарбата да шофирам прекрасно и това мога да го направя с моята "Шкодичка" от 1997 година. Да се опитам да получа точната емоция от това, че имам добра и разбираща ме съпруга, а не от това, че мога да изчукам пет млади пичета, защото съм задръстен от комплекси и го вдигам само, ако видя нови цици, ново дупе, нови бедра, нови коси, нови, каквото и ще да е там... И всичко това го споделям, защото преди година и половина отидох в група на АА, отидох, защото имах нужда от помощ. Защото не исках повече да съм прав, исках да съм трезвен, радостен и благодарен. Не исках грандиозно щастие, което да трае само миг, колкото един оргазъм. Исках тиха радост в благодарност. Приех помощта, която ми предложиха в АА - практикуване на духовността, следвайки 12 простички правила, принципа, 12 стъпки...

Аз на никого не мога да кажа:Ти, имаш проблем с алкохола. Ти си алкохолик. Ти, не трябва да се заблуждаваш. Аз мога единствено, да споделям моя проблем, да споделям как аз се чувствам, как аз съм се чувствал и какво съм правил и какво правя. Ако на някого му харесва моето поведение, ако на някого му харесва моето физическо и емоционално състояние...Е, може би ще дойде да ме попита какво правя. Има избор.

Иначе, аз мога да споделя моето различно мнение. Това и правя в момента. И всеки може да сподели своето различно мнение. Аз, лично се моля, да приемам честно всичко, което ми помага от чуждото, различно мнение. Ако нещо не ми харесва в това, чуждо мнение, се моля да не е резултат от моята мнителност. Ами, да взема да си призная, че се засягам, защото има нещо гнило в мене и най - лесното е да философствам, вместо да направя нещо полезно.

Даааа...Всичко това за мен. А на вас - както ви харесва.

Опс! Грешката е моя!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от шаляляля на 08.01.14 16:23.

??? !..

Sandu62, изключително ме развълнува постът ти! Сигурно много си преживял и много си изстрадал, приятелю, и цената на това днес да си наясно със себе си е била висока. Радвам се от сърце за теб, че си открил начина да бъдеш отново здрав и щастлив.

Аз съм щастлива, че съм алкохоличка, на която Бог дава шанс да живее нормален живот, това е толкова много, и е повече от щастие в тривиалния смисъл на думата, и е дар, който получават неколцина !