При колко от вас зависимостта е засегнала повече от един член на семейството? Говоря и още някой да е зависим, независимо към какво.
Притеснявам се, за туй питам. Бащата на децата ми е алкохолик. Знае, но дори на себе си не си го признава (сега). И се страхувам за единия ни син. На `само` по отношение на алкохола..

Ако искаш да имаш щастливо бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка! :)

Здравей,
при мен и баща ми и дядо ми бяха алкохолици,мир на праха им.Аз също съм алкохолик и много трудно си го признах,но както е казано когато фактите говорят боговете мълчат но не и алкохолика.Това пречупване е първа стъпка че съм безсилен пред алкохола,че животът ми е станал неуправляем.Има изход и аз лично го открих в Анонимни алкохолици за което съм им благодарен.Не зная дали има нещо наследствено в тази страшна болест,но се моля на Бог моите деца да не изпитват това което аз съм изпитал.При мен баща ми беше властен човек каквото кажеше това ставаше,бях много подтиснат като дете и когато открих че алкохола ми дава криле взех често да прекалявам с него като неусетно стигнах почти до дъното.Тогава Бог ме свърза с АА и там успях за първи път да разбера за тази болест и че има изход ако правя това което ми се предлага.Поздрави.

Благодаря ти! Наистина.

Питам, защото мисля, че прекалено рано е тръгнал по този път сина ми.. И ... ме е страх. За сега не може да види добрият пример от баща си. Няма как да проумее в какво попада. А ми ще да се намери някакъв начин да се предотврати и спре това.

На теб колко време ти отне да си признаеш пред себе си? От както си разбрал и допуснал, че е болест докато приемеш, че ти си засегнат от нея?

. . .
Many people make money, many money don´t make people!

Здравей и от мен, аз съм алкохоличка, дъщеря на алкохолик. Баща ми още пие. При мен стана така, че спрях преди две години и половина, сама осъзнах. За да осъзная това незнам това е някаква друга сила, нечовешка. Сега аз вече като знам от какво съм болна и се възстановявам не мога да направя нищо баща ми да спре да пие. Майка ми го гледа и му "помага" да живее, понеже алкохолизма ни прави невъзможни да живеем, такава е болестта и прогресира, болестта е стръмна надолу и си иска дъното, за да я усетиш. За съжаление не може нищо да направиш за това бащата на децата ти да спре да пие, това, което аз бих си пожелала е да не бях израстнала в такова семейство, понеже и тези които живеят с алкохолик стават болни. Особено жените на алкохолици и това се отразява и на децата им. Пиши ми повече ако искаш на лични съобщения.

Здравей!Аз съм алкохоличка и от няколко години когато се срещна с алкохолик,непременно се интересувам,дали има други алкохолици в семейството.Личните ми наблюдения са,че при половината има,а при другата половина,няма.Също така,близо 50/50 %,стоят нещата при хора,които са израснали в стабилни семейства и хора от проблемни семейства с нерадостно детство.Изобщо алкохолизмът е странна болест,която като че ли не се подчинява на рационални причинно-следствени обяснения.От друга страна,прочетох в 12-стъпковата програма на АЛанон,че АЛКОХОЛИЗМЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕН.

И все пак,ако можеш,не мисли,дали синът ти е заплашен от тази болест.Много е трудно,знам,почти невъзможно,но опитай да да се молиш за него и ако можеш повярвай,че реално нищо не можеш да направиш.Просто не се предавай на страха,защото аз вярвам,че страховете ни могат да се материализират като реалност.И,ако можеш също така,не обвинявай баща му,дори и в себе си,защото такова натрупване на гняв се предава от майките на децата,особено на синовете.А алкохолизмът всъщност представлява страх и гняв,преплетени и обхващащи душите ни като метастази до пълна невъзможност да се живее.Вярвай в детето си.Обичай го,ама точно такова,каквото е!

МНОГО ви благодаря!

. . .
Many people make money, many money don´t make people!

Здравейте, иска ми се и аз да споделя своето мнение накратко.
В нашия род не че има много алкохолици - няма един мъж, който да не е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много се впечатлих от думите на една алкохоличка, че алкохолиците са деца на 3,5г. и задачата им в АА е да пораснат. И историята, която ми разказа. Едно семейство, бащата алкохолик, отиват на конференция на АА в САЩ. Водят и детето си. След конференцията пътуват към вкъщи и детето явно впечатлено от видяното, казва: „Тате, като порасна и аз искам да стана алкохолик”. А бащата отговаря: ”Ако пораснеш тате, никога няма да станеш алкохолик!”.
Затова аз гледам в тази посока що се отнася до детето. Ако сина порасне, то той едва ли ще стане алкохолик. Каква е разликата между дете и възрастен?! В отговорността! Отговорността на първо място към себе си, собствения му живот, собствените му решения и последиците от тях. Има проблем, значи търси решение, а не седи да се вайка колко гадно му е. Ами такъв е живота - труден. На всички им е трудно. Каква е ползата ако само седи и реве, че еди какво си не е такова, каквото му се иска?! Никаква! Или променя ситуацията, или ако не може, я приема такава каквато е и търси начин, по който да се нагоди към нея. Искам да го науча на действие, а не бездействие. Доколко ще успея е друг въпрос.

Мислех, да не пиша, но въпросът е много важен.

Предразположението към зависимости се унаследява.
Алкохолизмът е и физическа зависимост към точно определено вещество. Реакцията на организма към алкохола се унаследява. Не е задължително от двете деца.
Злоупотребата с определена субстанция също води до зависимост, но твърде по- късно. Може 50/50 алкохолиците да са от семейства на не алкохолици, но ако съпоставиш семействата без зависимост, то почти във всички семейства с алкохолик има зависим, ако не дете, то внук или племенник.

Страхувам се, че нищо не можеш да направиш. Просто сина ти не се чувства застрашен засега и неговата представа за алкохола е коренно различна от това което вижда в съпруга ти. Той е убеден, че никога няма да стане като баща си. Надявам се, да има късмет да се усети навреме.

Здравейте на всички!Да,темата е много важна.Когато чуя,че някой се страхува за детето си,подскачам до тавана.Защото това беше моят най-голям страх.Просто ад.Та,няма смисъл да спорим за това,че има такова нещо като наследственост,гени и т.н.Естествено,има.Но моят личен опит,в моето семейство е,че мъжът ми и негова първа братовчедка са деца на алкохолици,бащите им са двама братя.Мъжът ми е обременен и по майчина линия,с вуйчо алкохолик.Но и двамата не обичат нито вкуса,нито ефекта на алкохола.Питала съм ги,дали не обичат алкохол,защото са отвратени.Те просто отговарят,че не обичат да усещат това замайване и размиване на действителността,което ние,алкохолиците търсим.Моята фамилна анамнеза е малко неясна,така,че не знам за себе си и какво точно съм наследила.


Но мисълта ми,когато писах снощи беше друга.НИКОЙ НЕ Е ВИНОВЕН!Не са виновни майка ми и баща ми,баба и дядо и всички други хора,които волно или неволно са ми причинили вреди.Не съм била виновна и аз.Откакто съм в АА се връщам назад в живота си понякога и си давам сметка,че сигурно е могло да бъде другояче с мен,да се спра по-рано,да не започна да падам,но практически....де да знам,едва ли...Само че СЕГА вече мога да направя нещо друго,и още как!И мисля,че доколкото мога го правя.Сега вече нося отговорността за живота си,защото вече мога да я нося.И главно защото разбрах,че никой не е виновен.Другите не са виновни,но и аз преди не съм била виновна.Но сега вече съм отговорна,а отговорността за себе си,когато аз самата създавам своята реалност, е СВОБОДА!И възможност за избор!

Разбрах е че единственото и в същото време,ВСИЧКО,което мога да направя за детето си е да го обичам.Без да го измислям,без да го съдя,без да натяквам,без да манипулирам.Приемам и обичам.Това е.