Клубът се казва "алкохолно зависими".Над него пише "взаимопомощ".Всичко е ясно.Не съм най-големият умник,за да обяснявам какво е "алкохолно зависим" или какво е "взаимопомощ".

Някой споделя,че при "борбата" с алкохола му помагат капките на Бах.Много хубаво,че му помагат.Веднага,лично аз,започвам да се интересувам какви са тези капки.Искам да съм информиран.Ама аз мога да напиша:А бе,аланкоолу,какви капки,какви пет лева?Така бих написал,ако не съм в АА и не правя нещата,които ми предлагат в АА.Защо трябва първо да осера човека и след това да му казвам какво на мен ми помага?


Друг споделя,че майката му в борбата с алкохола е да се уплашиш много,да те хване голям страх и спираш да пиеш.Защо първо трябва да му обяснявам колко не е прав и след това да разказвам какво на мен ми помага?Голям кеф,голям кеф изпитвах преди да дойда в АА да покажа какъв тънък психолог съм в дадена тема,но това не ми е достатъчно-"тънката психология" изисква задължително да оплюя чуждото мнение,да смачкам човека отсреща,а живея в щастливата заблуда,че му помагам.А пък аз всъщност галя,милвам болното си его и очаквам бурни,нестихващи аплодисменти.Дълбоко у мен няма и грам желание да помагам.Има неистовото желание да доказвам,че съм голямата работа,защото усещам,че съм затънал в лайна до гушата,не правя нищо с живота си и дай сега ще оправям живота на другите.


Не мога да разбера с манерката си тази шибана ненормалщина аз да мога да кажа,че се чувствам добре,възстановявам се в АА,а ти да не можеш да кажеш как добре живееш осем години,например, без алкохол като твоето решение е да се страхуваш от сутрин до вечер от алкохола.Защо трябва да оплюя твоя гениален страх,който те спасява от алкохола,за да покажа колко по-гениално аз не само се спасявам в АА от алкохола,ами все повече страхове изчезват,все повече гневове изчезват,все повече...И идват толкова много мигове на спокойствие и тиха радост.И този кеф да усещам живота,а не да си го измислям.


И днес избирам без да се напъвам,без да убеждавам,без да доказвам на себе си или на когото и да било-каквото и да било,без желанието да се боря с когото и да било и с каквото и да било,с благодарност, Анонимни Алкохолици.И днес съм трезвен.


Всичко това за мен,а на вас-както ви харесва.

Позволявам си да се хвана за думата страх.


Онзи ден попълвам някакви неща, защото съм решила да се пробвам да кандидатствам по един проект. Всичко добре, вече не изпитвам такъв ужас от попълване на документи (а преди беше нещо невероятно страшно и ужасяващо за мен, сковаваше ме само при идеята, че трябва да попълвам нещо и с часове висях върху някакви листове, все си мислех, че ще сгреша, дори с името и ЕГН-то, разтреперваше ми се ръката, сърцето ми ще хвръкне и най-често оставях тези неща някой друг да ги свърши). Обаче ... идва момент, в който трябва да пиша от коя до коя година съм била в гимназията. И механизмът се задейства. Че ще се разбере, че съм повтаряла (и то 12-ти клас - резил), че съм завършила вечерно и т.н., значи съм втора ръка, значи за нищо не ставам, няма как да ме одобрят, всички са по-добре от мен, никога няма да имам щастие в живота и т.н. Оле, драма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интелектът няма нищо общо с нездравия разум.Интелектът има значение в здрав разум.


Какво мисля за себе си?Единственият начин да зацепя,че аз нямам здрав разум е моят път да достигна до алкохола.Единственият начин да възстановявам нездравия си разум е Неговата милост да се доверя,че аз нямам проблем с алкохола,докато той е в бутилката,аз имам проблем в главата,в душата,в тялото.Благодарен съм,че съм алкохолик,защото това за мен е причината да допусна съвсем съзнателно,да положа осъзнато волеви усилия,че има по-Могъща Сила от мен,която ще възстановява/не "възстанови","възстановява",защото това не е еднократен акт,нещо,което ще се случи за една секунда,щрак,готовооо и нищо повече няма да правя,ще мързелувам.../.


Познавам хора,надарени свише,от Бог- с интелект в здрав разум.Тези хора мисля,че не си дават сметка за това.При тях това е естествено поведение,те без дори да се замислят за Бог,денонощно вътре в себе си са в молитвена поза на благодарност,те нямат нужда да са голямата работа.Имам една съученичка.Бяхма големи приятели до рождения й ден в края на 2006 година.Напих се грандиозно и така съм обиждал и нея,и сина й...Както и да е.Важното,което искам да споделя за нея.Завършваме 11-ти клас.Моята съученичка не я приеха да следва висше образование.Започна работа в производството на гатера.Никакви трагедии.Тя казваше,че не образованието е най-важното.Не й вярвах.На третата година стана секретарка на директора.Аз й казвам:Ами,Х.,ти цял живот няма да си секретарка.Вземи да завършиш висше.Тя не спори с мен.Усмихва се и казва:За всичко има време.На десетата година стана заместник - директор по производствените въпроси.На 18-та година завърши задочно икономика.И до ден днешен,вече 32 години работи в това предприятие.Преди си мислех-как не й е скучно на тази Х.?Все на едно място работи.Вече не се чудя.На нея работата й доставя удоволствие.Поддържа интереса си към работата.Мисля,че беше 1994 година.Ще кандидатствам за работа в една фирма в София.Х. ще ми пише CV.Стигаме до това къде съм работил.Диктувам поне десет работни места,които съм сменил.От пазач в детска градина,учител,сервитьор,управител на виенска сладкарница до инженер-химик във ВЕЦ "Пещера".По едно време Х. ми казва:"А бе,Sandu,много работи,много смени,много нещо...Ще помислят,че нещо не си в ред.Дай малко от професиите да махнем."Кой,аз ли не съм в ред.Напротив,те като видят колко много неща мога да върша,веднага ще ме вземат.Даже интервю няма да правят.Сега това моето тогава за интелект ли говори,за здрав разум ли говори?С днешна дата-нито едното,нито другото.


А за Х. мога само да добавя-не знам да ли се е напъвала да разбира Бог?Но мисля,че живееше и сега живее така-за нея Бог е всеприсъстващ.И просто така прави нещата като не забравя това.За нея не съществува дилемата-има ли Го,няма ли Го.


А за мен има решение.Единадесета стъпка,без да се напъвам,когато мога и както мога.Но честно пред себе си и пред Него.


Ако наистина,безусловно се доверя на Бог,няма от какво да се страхувам.Само че,продължавам да имам моменти,в които адски много си вярвам.И започват страховете,гневовете,омразата,завистта...


За мен-невъзможна,непосилна работа е да разбера Бог,но бих могъл да подобрявам личните си взаимоотношения с Него.Как?Е,това вече е интимна работа.Всяко обяснение,всяко тълкуване според мен води до насилие,започва да мирише на секта.


Аз за това съм споделял,че освен всичко друго,АА е моята църква.Каквото и да значи това.Вече близо 16 месеца съм и трезвен,и в АА.През цялото това време мен лично никой за нищо не ме е насилвал.Нито спонсор,нито алкохолик,нито алкохоличка.Никой.Дали някой се е опитвал?Това не е моя работа да съдя.


И каква благодат.Не те познавам,а мога да споделя всичко това с теб.И пак съм свободен.И не ме е страх,нямам необходимост да бъркам в главата ти,за да мисля,какво ти ще си помислиш?

Хубава и трезва вечер.

Благодаря ти, myhell,
Жалко че имаш само 10 поста тук. Помагаш ми да си отворя залепналите от моята мързелива трезвост очи. Мъдра си.
И аз съм се филмирала от няколко дни. Ама яко. Не спя почти. Моля се на Висшата сила, плача. Страхове, паника, хипотетични трагични изходи, терзания. Разкъсвам се между желанието да упражня някакъв контрол и изконното правило да не се меся в Божиите дела. Ако не се намеся ми казват, че съм безотговорен родител. Но ако се намеся, няма ли да наруша Главния сценарий и да го подменя с моя алкохолишки, егоцентричен и безплоден план уж за оцеляване? Докъде е смирението с нещата, които не мога да променя и откъде трябва да започна със смелостта да променям това, което мога?
Не мога да приема, че моят тийнейджър лъже, маже, другарува с бандитчета и му е приятно, евунтуално пуши трева, живее бездуховно, не чете, мързелив е. Влязох му в съобщенията и четох изтръпнала за неговия свят.
Ако му попреча да прави това, което прави и поискам да се случва друго в този момент, ще наруша ли Божиите закони? Ако се опитвам да му спестя неприятности, спирам ли пътя към катарзиса, който явно му е подготвил Всевишния?
Само молитвите ми достатъчни ли са, за да оцелее? С тревогите и паниката си, с желанието да контролирам нещата, преча ли на Главните уроци, които детето има да усвоява?
Знам, че отговорите на тези въпроси са „да”. Но исках да ги напиша и да ги споделя с вас.
И още нещо за тъпия ми егоцентризъм. Не мога да се насиля да го накарам да се изпикае в бурканче и да тествам за трева. „О, колко унизително – си мисля – така грубо да потъпквам отново взаимното доверие!” Обаче причината е друга - той ще престане да ме харесва...И съм готова страхът оттова да не бъда харесана, да надделее над страха за оцеляването на собственото ми дете.
Обмислях да го сплаша с лъжа за инфото, което съм добила за него по нечестен път. Защото нямам смелостта да си призная, че съм ровила във виртуалните му реалности. Предполагам, че отново мисля за оправданието „За да не загубя доверието му.”,но всъщност пак е онова до болка познато на алкохолика „За да не спре да ме харесва, за да не ме намрази.”
Ето как го иска алкохолишкото ми аз:
- Сине, пак си пушил трева.
- Да, мамо.
- Това е лошо, моето момче, нали сме говорили стотици пъти колко е вредно. Моля те, спри. Толкова те обичам и не искам да те изгубя. Не искам да проваляш живота си.
- Добре, мамо, обещавам, повече няма.
- И май пак се срещаш с ония с досиетата? Колко пъти да ти обяснявам, че покрай тях ще хлътнеш и ти. А ти не го искаш, нали?
- Да, мамо, вече спрях да се виждам с тях.
Ей така го искам аз – като на картинка. Мило, приятно, безконфликтно и най-важното – лесно.

Неотдавна прочетох проповед на един свещеник на тема защо не хващат дикиш молитвите ни. Той простичко обясни, че ако се молим, обаче си оставяме едно на ум, че ние, или наши приятели, или пари, или някакви действия ще могат да решат проблема ни, за който се молим – тогава молитвата ни не бива чута. Е, за такива като мен е говорил човекът.
Благодаря ви, че съм трезва и че ви има. Защото на друг не мога да разкажа колко ужасна съм.
И, да, благодаря на Бог, защото ей сега се обади момчето и с възторжен глас ми съобщи, че си е направил теста по математика и е много доволен от себе си.
Благодаря. И ме извинете.

Дъщеря ми започна да споделя с мен миналата година.Сега е на 24 години.На 23 години дъщеря ми почувства необходимост да ми се доверява.

Първият ми спонсор в един момент ми каза:Ако ти наистина се чувстваш добре,хората около теб ще го усетят.Няма нужда да се напъваш да правиш кой знае какво за тях.Опитай се,наистина да си добре.Каквото и да значи това "добре".Не знам защо толкова силно му повярвах на моя спонсор.


Нямам представа какво правя и какво говоря.Но имам чувството,че дъщеря ми не се страхува вече да ми сподели нещо,за което бих я упрекнал или обвинил.Вярва,че ще я разбера,но няма да я упреквам.


Всъщност много добре си спомням.Може би още на втория месец в АА,аз постоянно исках да разговарям с дъщеря ми.Постоянно й разказвах за себе си.Само за себе си.Какво е ставало с мен и какво става сега.Разказвах,разказвах...Тя ме слушаше,слушаше...И веднъж ме попита:Тате,ти защо досега не си общувал така с мен?Нищо не й казах.

Но за себе си знаех-като не можех да оправя своя живот,пиех...Постоянно я наставлявах,постянно й казвах какво не трябва да прави,исках да покажа колко много го разбирам живота,как трябва да чуе "какво й пее радиото".Точно така,много го използвах този лаф:"Чуй,к'во ти пее радиото!"Сиреч,аз всичко знам,с всичко съм наясно...Ами как да има желание дъщеря ми да разговаря с мен,да ми се доверява?

Това е само моят опит.

Благодаря на всички ви за тези постове,защото мислите за контрол,деца и нереалността,в която аз се намирам поради болестта си изпълват изцяло живота ми.Години наред се блъсках като муха в стъкло в страх и нечовешка паника за сина ми.Същата работа-трева,бездуховност,лоши приятели.А от моя страна,контрол,обвинения срещу него/как може да е такъв?!/,вина-ама и аз ако не бях пила,нямаше да се случи всичко това и после,айде пак отначало... и така,няма край.И си изработих няколко точки,които следвам неотклонно.
1.Синът ми си има своята Висша Сила и аз може да съм му майка,но не мога да се конкурирам с Бог.Разбира се,ако мога да попреча на тревата,алкохола и мутренския манталитет,ще го направя,защото едва ли това е волята на Бог,но работата е,че не мога и съм наясно с това.
2.Ще се моля за детето си и ще се опитам да вярвам.Да вярвам в него,да вярвам,че ще надделее доброто,което носи в себе си и което всеки човек носи и че ще се обърне към него.А пък "изследователските" му търсения,е,той така опознава света.Трупа си личен,житейски опит.
3.Ако аз съм добре и стабилно стоя на краката си,инстинктът му за сигурност ще си кротува и няма да мине в зоната на компенсациите.Но за да съм наистина добре,е,тук вече е цялата тази програма на АА,която Бог ни е дал.
4.Ако все пак се завърти кошмарния филм и сценарий в главата ми,извиквам в съзнанието си сцената от филма "Красив ум",в която професорът шизофреник,който НАИСТИНА виждаше образи,накрая се сдоби с невероятната сила да каже-"Махни се,ти не си истинска!"
И без да е като точка,напоследък много се смеем и то точно на ужасните му приятели.Той ги имитира,а аз наистина се попикавам от смях и съвсем искрено казвам,е,не,ама те наистина са много тъпи.А,той вика-аха,аха,чакай да ти кажа още...Е,всичко това не му пречи да се вижда с тях,но някак си ми има доверие и то не защото се правя на много готина.Има ми доверие,защото за първи път откакто се е родил,аз вярвам в него.

Харакири, пиша много набързо в момента. Виж този сайт:

http://www.antidrugbg.com/index

Чувала съм, че има тестове (за наркотици), които са само с докосване до челото например. Разпитай в разни аптеки за такива, докато спи..

Това е (просто) друг вид зависимост. ....

Ако искаш да имаш щастливо бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка! :)

Хах ... пуста мъдрост, изтрябвала ми е.
Днес хванах да чета ... философски текстове. Отново! Ще мъдрея. Ей това винаги съм искала - да съм мъдра, да съм мъдра за възрастта си, да се откроявам с изключителни знания, с изключително дълбоко разбиране и схващане за нещата. Да не съм като другите отрепки, които вярват, че всичко, което хвърчи се яде.
Някой, доста преди мен е казал, че всичко е суета и гонене на вятъра. Търсил и изследвал мъдростта .. видял мъдрост и познание ... суета и гонене на вятъра.
Все повече се замислям колко вярно е това. Моите амбиции и стремежи, да доказвам все нещо, да съм все по-различна, да съм с по-различно схващане ... най-голямата глупост, защото всичко е, за да подчинявам. Никой гък да не смее да ми каже и да припада по моята велика гениалност и неповторимост, за да не ми лъсват слабостите.
Та днес, добре че ми се случи да кажа какво правя на глас, за да се усетя, че пак се впускам в дълбоките води на болестта ми. И всъщност да престана да правя това, което правя, а да се захвана с нещо полезно ... не с четене и търсене на смисли и мъдризми, които не ми носят полза. А да видя, че АА всъщност ми дава смисъл и то огромен, такъв, какъвто не съм имала до преди това и няма какво повече да търся в дебрите на философската мисъл.

А, иначе във връзка със съзависимостта ... много трепе. Ей така, добре че майка ми на няколко пъти ме е гонила от нас и ми е спирала кранчето, за да си видя малко от малко дереджето. Така или иначе ще умра от тая болест, поне да проявят милост към мен и да не ми я хранят. Не че не съм си намирала други начини за сдобиване с пари за алкохол, цигари и т.н., но друго си е като няма къде да се прибера, на уютно, чисто, където да ме обичат, да се грижат за мен, да ми прощават. Пък нали на това съм свикнала - вечно да вися на някой, та да ме обгрижват или пък аз да си мисля, че се грижа за някой и да мога да изнудвам. Особено най-длъжни са ми роднините. Ех, тези мечти за голямо и задружно семейство ... или по-скоро изисквания.
Ей тъй, да съм завързана за човек или хора ... че иначе няма оцеляване.
Сега започнах да разбирам и да виждам, че такова нещо като кръвни или роднински връзки няма. Всеки е отделен. Не мога да си позволя да навлизам в личното пространство на когото и да е .. нито майка, баща, брат, баба. Нито пък да позволявам някой да ми навлиза в моето лично пространство. Здравословна дистанция ... че лепенето по хората, по себе си съдя ми е просто в природата. Няма изтрайване ако не съм залепена някъде. Ако се лепях по Бог така, като по хората ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес когато се сетих за миналото си докато прочетох горният пост в съзнанието ми изплува моята предишна житейска философия. Как аз знам всичко и другите трябва да ме слушат. Как аз съм достигнал до дълбока житейска мъдрост, размишлявайки с бутилката пред мене. Мислех си, че всички имат проблем, а аз нямам. Ами сега разбирам, че алкохола ме е докарал до това безумие. Разбрах го в АА иначе щях да живея с мисълта до края на живота си, че никой не ме разбира и щях да се окопавам в алкохолизма си. В АА разбрах, че може да има и друг живот, че мога да видя хубавото от света който ме заобикаля и то да го видя трезвен. Да се опитвам да заживея нормално с хората около мен и да ги зачитам, а не да натрапвам безумните си мисли и идеи. Уча се да ценя това което имам, а не да търся нереалното и невъзможното. Разбрах, че не съм център на вселената, а просто съм някъде там. Благодарен съм за новия си живот и за това което открих. Сигурно може да е и по добре, но на мен и това ми е достатъчно. Не трябва да искам всичко, а само това което наистина ми е необходимо. Благодарен съм, че и днес съм трезвен и хората около мен още един ден ще си отдъхнат и ще могат и те да живеят. Благодаря на АА и програмата.

Не бе злато мое, ти винаги си бил прав и всички трябваше да те слушаме, още преди да създадеш толкова близко приятелство с бутилката. Но тя бутилката те доведе до невиждани висоти в тази философия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите