Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 02:18 18.07.24 
Взаимопомощ
   >> Алкохолно зависими
*Кратък преглед

Тема Нека бъдем сърдечни с нашите приятели: свещеници  
Автор val999 (трезвен засега)
Публикувано26.07.13 20:35



THE CLERGYMEN
Part of series on Let's Be Friendly with our Friends

Copyright © AA Grapevine, Inc September 1957

By Bill W.

Всяка река има своя извор. АА прилича на река. Ние открихме своя извор, който бликна благодарение на един духовник – д-р Самюъл Шумейкър. Още през 1934 той започна да ни учи на принципите и нагласите, които след това разцъфнаха под формата на Дванадесетте Стъпки – програмата на АА за възстановяване.
Ако изобщо съществува жива вода, то това беше тя. Ние поехме чашата пълна с милост и състрадание, която Сам ни подаваше и отпихме, като не забравихме да я споделим и с другите като нас. Нашата благодарност е отправена към Него, който пръв напълни чашата и към Сам, който пръв ни я предложи.
Но всяка река трябва да има и притоци, в противен случай никога няма да може да стигне далеч, да продължи да расте и да стане велика река. Непрекъснато растящият поток на духа, по който ние в АА предприехме своето пътуване вече има безброй притоци, които идват към нашето движение от различни области на живота. Най-многобройна и жизнена част от тях са потоците на преданост и служене, които вливат в реката ни нашите приятели духовниците.
Нека илюстрирам това, за което говоря:
Малцина знаят, че основната фигура довела до сформирането на първия Съвет на настоятелите на АА е баптисткият пастор Уилард С. Ричардсън, приятел и духовен съветник на Рокфелерови. През 1937 година ние помолихме пастор Ричардсън да ни помогне да намерим достатъчно пари – ставаше въпрос за наистина голяма сума, за да може да продължи работата на АА. Вместо това пастор Ричардсън ни помогна да открием себе си. Най-вече благодарение на неговата доброта и разбиране, неговата отдаденост и упорита работа, беше създаден първият Съвет на настоятелите на АА и започна работата по написването на Голямата книга. Той никога не изтъкна колко голяма бе заслугата му за всичко това. Колко много дължат днес нашите 7000 групи на „чичо Дик” Ричардсън само Бог може да каже.
На една вечеря, давана от Рокфелер през 1940 г. присъства и друг един духовник. Това беше д-р Хари Емерсън Фосдик. В ролята си на говорител на присъстващите на срещата неалкохолици, д-р Фосдик беше първият духовник, който говори на публично събитие за нас и нещата, които каза за АА бяха истинско потупване по рамото. Аз често се чудя колко ли много разбиране, любов и здрави нерви трябва да е изисквал подобен щедър жест. На събитието присъствахме няколко от така наречените „бивши алкохолици”, абсолютно неизвестни за никого. Все още се разтрепервам, когато си спомня как си мислех тогава, че ако по някакъв начин привлечем вниманието по време на тази бляскава вечеря, Америка ще се спука от смях! Пастор Фосдик отиде наистина далеч, чертаейки лимб около нас, рискувайки репутацията си, за да ни подкрепи. Ще запомним това завинаги.
Със сигурност стотици и може би хиляди наши приятели духовници продължават и до днес да ни подкрепят и публично да изразяват това. Те предоставят за сбирки на групите на АА свои помещения. Без да се месят в нашите дела, присядат на последните редове и казват, че са дошли, за да се учат. А когато дойде съботния ден те четат проповеди за нас. Понякога ги молим да се изкажат на някоя сбирка, но те се извиняват, че не са така добре запознати с алкохолизма, за да вземат отношение. Това със сигурност е смирение... твърде голямо смирение.
Когато става дума за търпение и толерантност те са най-добрите. Те скоро научават, че макар и трезвени, ние в АА можем да бъдем и нехайни и безотговорни. После невъзмутимо изслушват когато казваме (по подразбиране) какво велико общество е АА! Понякога в изказванията ни, те чуват за такива случки, разказани на такъв език, който би накарал всекиго да се изчерви. Но никога не казват нищо за това, дори не им мигва окото. Приемат подобни неща в АА като нещо съвсем нормално. Те разбират, че ние наистина искаме да израснем и се стараят да ни помогнат.
Демонстрацията на такова поведение от страна на нашите приятели духовници ни кара да си мислим: „Като имаме предвид всичко, което тези свещеници правят за нас, какво сме направили ние за тях?” Това е наистина добър въпрос.
Някои членове на АА казват: „Аз не се нуждая от религия, АА е моята религия.” В интерес на истината и аз съм го казвал.
Но след като споделяте това просто и удобно виждане няколко години, един ден вие се събуждате за възможността да съществуват и източници за духовно учение, мъдрост и увереност извън АА. Аз осъзнах, че навярно пастор Сам е имал много общо с жизненоважното духовно преживяване, което беше моят първи дар на вярата. Той ме научи и на принципите, благодарение на които оцелях и продължих. АА ми даде духовния дом и климат, АА е мястото, където се чувствам добре дошъл и мога да върша полезна работа. Всичко това е чудесно и е за добро.
И все пак накрая открих, че е нужно нещо повече от това. АА не може да отговори на всички мои въпроси, които ми се струват важни. Подобно на юноша бях започнал да се питам: „Кой съм аз? Откъде идвам? Какво е моето предназначение на този свят? Какъв е смисълът на живота? Накъде съм тръгнал?” Нито науката, нито философията можеха да ми дадат отговорите на тези мои въпроси. Естествено, започнах да търся в други направления и мисля, че имам някакъв малък напредък.
Въпреки, че все още бях доста недоверчив към свещениците и тяхната теология, аз накрая се върнах при тях. Отидох на мястото, откъдето дойде АА. Щом можеха някога да ме научат на принципите, благодарение на които се възстанових, тогава навярно биха могли сега да ми кажат повече за израстването по отношение на разбирането и вярата.
Въпреки, че моята трезвеност дойде лесно, аз никога не съм се чувствал достатъчно израснал. И емоционалният, и духовният растеж са ми трудни. Моят стремеж да разбера себе си и по-добре да проумея какви са били намеренията на Бог за мен, се превърна във въпрос от изключителна важност. Духовенството, разсъждавах аз, трябва да представя натрупаната от столетия мъдрост по въпросите на морала и теологията. Затова започнах да се сприятелявам с духовници, но този път целта ми бе да ги слушам, а не да споря с тях.
С радост искам да споделя, че един от тези духовници се превърна в един от най-големите ми приятели, учители и съветници. В лицето на отец Ед (Даулинг) аз открих такава благодат и разбиране, благодарение на които сега мога да раста малко по малко. Той е най-добрият жив пример за духовност, който някога съм срещал. Отец Ед често ме връща обратно в пътя, точно преди да се изгубя. Това, което го отличава е, че той никога през годините от нашето приятелство не ме е карал да се присъединя към неговата църква.
Поради това тук аз с най-дълбоко чувство искам да изразя признателността на АА към духовенството – без тяхната работа с нас, АА нямаше да бъде роден, почти всеки принцип, залегнал в нашата програма идва от тях. Техният пример, тяхната вяра, тяхната сила попи и в нас и стана наша. Почти буквално можем да кажем, че ние в АА им дължим живота си, съдбата си и спасението, което всеки от нас е намерил.
Да, това е един безкраен дълг!




Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.