Зъби и алкохолизъм. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Тази седмица започнах да си правя мост на зъбите от дясно горе. Преди три години, като започнах "рикавъри" в Анонимни алкохолици, имах мост на три зъба там горе. Но зъбът ми под моста се развали и се наложи да се свали моста и да се вади зъб. Това беше зимата на 2010 г. Рязането на моста, после ваденето на зъба вече трудно си спомням. Рязането на моста го изтърпях. Тогава още пушех цигари, по две кутии на ден даже. Обаче ваденето на зъба... леле ... ужас, вадене на зъб.

Отидох на гости при приятелка на майка, синът и е шеф на стоматологичната хирургия в града ни. Помолих я, да му каже да е супер внимателен с мен, защото не мога да издържам изобщо на болка. Наистина не издържах на болка, преди издържах, но после пиех ракия или нещо друго след зъболекар, пушех като луда, после включих и ривотрила, но сега ги нямаше, и трябваше да издържам без помощ.
Хирургът беше супер внимателен с мен, и въпреки това го сритах, първо се разплаках, и му казах, че не искам да взима нищо от мен ... после го сритах, също като дете ... Той обаче ме изтърпя, и ми извади зъба. После дълго време ми беше неудобно да отида при жената, да я видя, да благодаря, защото ме беше срам, но всичко мина, и сега вече свободно си говоря с него, не се срамувам от поведението си, приех го. Извадихме тогава зъбът, после зъболекарката ми каза, че трябва нов мост, но аз нямах сили за такава интервенция.

Минаха оттогава три години, и сега дойде моментът да си направя мост, който ще обхваща пет зъба, много зъби бе, два зъба ги няма изобщо, три ще се пилят ... чисто психологически на мен ми действа неприятно фактът, че толкова зъби си отиват от мен.
Но пък от друга страна, съм доволна, че физически и психически имам сили да го направя мост, също така, че имам и възможност да го направя, за което наистина благодаря на всички, които ми помогнаха за това.

Миналата седмица отидох на зъболекарката, гледаме и обсъждаме положението. Единият ми зъб, основен мостоносител, е здрав, на него ще се разчита, но трябва да се изпили. Ужас.
Направих обсесия, много интересно е това, всъщност и заради това седнах да пиша тук, заради обсесията, която се появи от страхът ми от пиленето на здрав зъб. Просто ми изпълни главата този страх и изминалите почивни дни не можах да си почина, мисля само за това, как ще се пили, как ще го умъртвяваме и ще го пилим ли, как, не знам, полудявам ...
Изчаквам, зъболекарката ми има кабинет и на морето, идва си във вторник, и започваме.
Така, до вторник работя, върша си задълженията, чистя си в къщи, разхождам се, ходя на срещи, но това в главата ми стои, като доминанта, обсесия, как ще се пили този зъб, и си полудявам.
Идва заветната сряда и започваме. Благодаря на Бог, момичето ме приема, уважава ме, отделила ми е два часа, два часа, говорим си и си почиваме, тя е видяла, че не издържам дълго на болка. Разказах и, че съм имала проблем с алкохола, разказах и, че не пуша вече, че не мога да взимам транквиланти, колкото и да ми се иска да се държа по-добре и мъжки, не мога.
Даже и обясних, че трябва да внимава при мен и с упойките, не бива да са силни, и изобщо, трябва внимателно с мен ... Тя го прие, говорихме си, пяхме даже, по едно време ми казва, К.... и двете сме луди за вързване, и тя е супер емоционална, и стана едно шоу.. По едно време се оказва, че аз си пея, а тя ми пили зъба, Боже мили, тя пили, а аз си пея, и се смея, и тя се разсмя с мен, помоли ме да я науча на руски, заради руснаците на морето...

За алкохолика поддържането на зъбите е много трудно. Аз самата нямах сили, първите години във възстановяване, особено ако е както при мен, смесване на алкохол и лекарства, беше много трудно, но ето, получи се, на третата ми година, мога да отида и да си правя зъбите, имам сили, психически и физически.

Става доста по-бавно при мен, така е, не мога бързо като другите хора, не мога да седна и да търпя, не мога, трябва повече време, трябват ми почивки, трябва ми разбиране...

Но се получава, и сега съм много доволна.

Вече не съм съгласна и готова да се правя на смела както преди, да се правя все едно съм като другите хора, като същевременно взимам транквиланти и алкохол, само за да не правя проблем на зъболекарите, ето на това се научих в АА, полека лека да бъда себе си, както ще да ме приемат, каквото и да си мисли зъболекарката, аз се показах такава, каквато към, със силите, които имам, и с възможностите, които сега ми дава Бог.