Преди около четири месеца се запознах с рускиня, която посещава сбирки на Ал анон, съпругът и е алкохолик, синът и също има проблеми с алкохол и наркотици, последните двама посещават сбирки на АА в Русия. Жената също е злоупотребявала с алкохола, явно покрай мъжа си, но е спряла, след като е видяла какво се случва около нея. Много приятно впечатление ми направи нейното отношение, разбиране, осъзнаването на болестта алкохолизъм, че това е болест на ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО, НЯМА ЧАСТИЧНИ РЕШЕНИЯ, НЯМА КАК !

Тя ми говори директно, ами К. той като спре да пие, а не прави нищо за болестта си, какво става, нищо, та той остана раздразнителен, нервен, гневен, недоволен, нетърпим е, какво правим ако само не пие, КАК ДА ЖИВЕЕМ, какво щастие да очакваме ? Замислих се, толкова добро осъзнаване на болестта, въпрос на какво е, на информиране, на култура, на желание, на готовност, на какво ? Жената и цялото и семейство е тръгнало с решителни и големи крачки да се променя, защо, много просто, ЗА ДА ЖИВЕЕ ЩАСТЛИВО, ПРОУМЯЛИ СА НЯКАК СИ, ЧЕ АКО НЕ ПРАВЯТ НИЩО ЗА СЪСТОЯНИЕТО СИ, НЯМА ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ и са се хванали за един познат, работещ, за мен лично уникален начин за справяне с болестта.

Преди няколко дни срещнах бившият вече съпруг на близка жена, която е алкохоличка. Разведени са, той е вече свободен, явно е преодолял шока и ударът от развода. Спретнал се е, спортува, понаперил се, понапъчил се, нека ... Жената имаше много сериозни проблеми, остана сама, сама с алкохолизма си, сама ... Опитах се веднъж да му говоря за Ал анон, знае ли човек, може и тайно да съм се надявала той да се осъзнае, да прочете нещо, да се информира, до послуша сбирки, и даже да даде шанс на семейството, сигурно това съм искала подсъзнателно. Да, но нещата не са такива каквито аз си ги проектирам. Жената е сама и разведена, за моя голяма радост се хвана яко за АА, а мъжът се е понаперил и издокарал, навън е топло, той е млад и така ...

Не исках да акцентирам върху националността на жената и близките и, които са осъзнали какво се случва в семейството на алкохолизма, или че в другите страни нещата са доста по - канализирани, не, напротив, мисля и съм убедена, че ние тук имаме сили и идеи, и възможности и желание и готовност за промени. Просто се замислих тази сутрин за огромната разлика, която видях, и реших да споделя.

Снощи имахме сбирка на АА. В почивката към мен се приближи жена, попита ме за името ми, потвърдих коя съм и тя започна да ми разказва. Жената е майката на момиче, което лежа на лечение в болницата тук, след това идва известно време на сбирки на АА. Момичето спря да идва на сбирки, аз се бях притеснила, защото имам навик да приемам нещата лично, и мислих, че нещо не е доволна или е обидена, или Бог знае какво. Зависимият човек е лабилен и уязвим, лесно обидчив и странен.
Бях и се обадила тогава, поговорих с момичето, тя ами вие ме забравихте, и си дадох сметка, може би вниманието не е достатъчно, не знам. После, момичето отново идва, после спря и така. Наскоро дойде, цялата цъфти, лъчезарна, хубавица, започнала работа, така се зарадвах, така се зарадвах, обаче отново, за кой ли път, помислих си, ето, тя се оправи ... ?!? Онзи ден я видяхме на работа, работи и се усмихва, отново се зарадвах. Но ето какво се случва снощи, идва майката и се притеснява, какво ще се прави, момичето пие, намира патрончета в чантата и, не права нищо в къщи, излага майка си, манипулира я, говори и обижда майката ... Какво да направя, казах и да идва на сбирки, тя ми казва, тя не иска, ако вие можете да минавате и да и говорите. Ами аз колкото съм говорила, пословична съм в говоренето ... Но пак ще трябва, не може да се остави това момиче така. В болницата я намерих след прекарана около двадесетдневна кома, от която едва излязла жива ...

Вчера приеха в болницата друго момиче, за което аз плаках. Отдръпнах се даже малко, защото установих, че приемам много лично нещата, и ми става тежко. Така не мога да и бъда много полезна. Когато приемам лично каквото и да е, тогава се включва моят егоизъм, искам да стане на моята, искам да оздравее, искам да се оправят хората, да слушат и да изпълняват, абе искам аз да подреждам и контролирам, това е моята болест. Ето и аз как се уча. Та, момичето вчера изпадна в паника, изплаши се, помоли ме да я посещаваме в болницата, да не я забравяме групата на АА, помоли се да я мислим и да се опитаме да и помогнем. Майка и е останала кожа и кокали. Много благодарна и се срамува от дъщеря си, не смее да се обади, притеснява се, много тъжна работа ...

Снощи на сбирката чух нещо много полезно и прекрасно. Всичко са чували и знаят за така наречените терапевтични центрове. По света нормална практика, но у нас не. Там лечението се заплаща, и става въпрос за много пари, поне за мен са много. Ами ако човек ги няма тези пари ... както е обичайно в България. Говори едно момче, той е бил в такъв център, много е доволен, но е оставил значителни пари там. Тук, казва той, чувам също много полезни неща, и не се искат никакви пари. И това е супер, и е прекрасно, и казва още, нещата са изчистени, наистина, никой нищо не иска на тази сбирка, нищо, просто се събираме, и си помагаме, аз помагам на себе си и на помагам и на другите, правя добро на себе си, и добро на други хора, доброто се мултиплицира.
Щом се мултиплицира доброто, аз мога да се прибера и да заспя спокойно, защото съм убедена, че свърших правилните неща, и нищо друго не ме интересува.

Тази сутрин, на път за работа, ме спря една жена, с която лежахме заедно в болницата, синът и е наркоман. Тя е жива за оплакване. В стария си живот не бих вървяла до нея по главната ни улица, сутринта ме видяха поне десет човека с нея и ме погледнаха въпросително. Аз си вървях спокойно, защо, ами тя ме моли за помощ, какво да направя, да избягам ли, иска помощ синът и да постъпи на лечение, той е агресивен, и тя не може да се оправи с него. Той умира, но и тя умира покрай него. Жената е била хубава някога, сега е много зле, страшно е ...

Анонимни алкохолици е интелигентната алтернатива за болните от алкохолизъм. Много е важно да има точно сега такива организации в България, когато хората нямат пари даже за хляб понякога ! Ръководещи принципи на Анонимни алкохолици са духовните принципи, и те нямат давност. И преди седемдесет и пет години, и преди петдесет, и преди двадесет години, ДУХОВНИТЕ ПРИНЦИПИ СА ЕДНИ И СЪЩИ, те помагат като лекуват душите на хората !

само срещи на АА,няма да помогнат,трябва да се започнат 12 стъпки,да се работи върху програмата.Алкохоликът има има промяана в начина мислене и мозъкът съждава картини и нереални психози,страхове,самозаблуди..Тук,В Америка ми казаха,че пиенето на алкохол в нашият случай е само симптом на болестта.трябва да се промени начинът на мислене,да се пресъздаде личността,да се нарисува,ако щете отново..мноиго труден път,много страх,много ад..повечето от адовете,мозъкът сам ги съдава.
Успех и смело на пред!
Дайте шанс на програмата-видях чудеса тука!

обич:)

Malinke,
ти на баба си Kатерина няма нужда да и говориш за 12 стъпки.Тя ги е създала .

хахахахаа,хубуу,де!:))
аз пък си мислех,че са божестевно просветление,ама нейсе:))

Много ми е приятно и аз съм Катерина,гледай ти майтап..то пък да не върви и по именно туй ми ти заболяване?

Написах мнението,не като поучителна бележка,а по-скоро,като напомняне...аз лично ежедневно трябва да си напомням,,та,за туй:)
лек ден Катеринке!
ПС.Пък хубав име даже имаш,пу,маскара1!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кетхен,

понеже по някакъв особен начин си ми много симпатична реших да се поуча от тебе и да разпръскам малко мъдрост около себе си,нищо че не ми е поискан съвета.

Та значи, вземи за разнообразие, вместо да се правиш на майка Тереза, да си резервираш час при козметик( включая маникюр, педикюр и бразилска прическа), после иди на фризьор, след което се разходи по главната ви улица, влез в една книжарница и си купи новото издание на Кама-Сутра, да си опресниш знанията и да получиш малко самочувствие. Може и още една рокля да си купиш, от много глава не боли.
После иди в някой бар и се поогледай малко. Може първо в ресторант, после в бар.
Айде стига за днес.Като се отчетеш, ще ти пиша за по-нататък.

Малинке , не бързай да подскачаш като родопска козичка.
Катерина е партизанското име на Кетхен.
И да не забравя - благодаря ти че ни отвори какви чудеса стават в Америка, благодарение на АА. Halleluja.

Хахаха, много си смешна и започна да ставаш жалка, съжалявам.
Търсиш внимание, искаш диалог, не ти ли достигат в реалния живот ?

Нямаш ли си приятели, близки хора ?!?
Не бих искала да имам работа с хора като теб.
Това е, бъди здрава и се пази !

Мина,
ти ли питаше защо отношението към теб сега било различно отколкото през 2008-ма, когато си влязла в този форум?

Не Харакири , не ще да съм била аз.Какво си се загрижила за мен?

Кетхен, сломи сърцето ми със своето презрение. Аз ти подадох ръка, а ти ми се надсмя. Отивам да ридая горчиво