Искате ли една приказка за "лека нощ"?Е,на мен ми се иска да я разкажа.
Имало едно време едно щастливо царство.В него нямало бедност,нямало скръб,нямало неправда.Всички хора били доволни и радостни.Царят и първият му везир били мъдри и честни и управлявали в съгласие и сговор много години.Но,не щеш ли,вещица завидяла на мира и любовта,които царяли в тази земя.И сипала една нощ отровно биле в единствения кладенец,от който всички жители си взимали вода.Отровното биле не убивало.То само подлудявало всеки,който пийвал от водата.
На следващия ден всички хора от града-царство се събудили полудели,защото всички,до един пили от отровената вода.Само царят и везира му,не.
Мирът и спокойствието в царството били заменени от крясъци,улични боеве и престъпления.Хората започнали да се събират около двореца и да искат гилотиниране на царя и везира.Обвинението било,че двамата са полудели.
Добрите управници изобщо не разбирали какво се случва и защо.Нямали никакво обяснение...до мига,в който и те пили от водата от кладенеца.Тогава започнали и те да крещят и полудели.Но точно в този миг,множеството с недоволни хора около двореца започнало да утихва и да се разотива.Хората с облекчение въздъхнали:Добрият ни цар и неговият везир бяха полудели,но ето,че разсъдъкът им най-после дойде!
Разказвам тази приказка,не за да обвинявам,че някой е полудял,а друг е много с акъла си.Не.Изцяло я отнасям към себе си.Ако приема,че сбърканото ми мислене и пиенето на алкохол са били едната страна на статуквото,то като престана да пия,трябва да се промени и мисленето ми...единствено за статуквото.Иначе,просто няма как да стане.Иначе няма как да продължа.Или поне,не радостна и щастлива.

Омайнице, ти що се закачи за мене?
Ако бъдеш така добра да разясниш основната идея, ще заспя тази вечер спокойно. Иначе твойта приказка ми напомни по някакъв странен начин за един колега - мека китка, който все колеги и колежки ги изкарваше гейове и лесбийки. Тогава някой беше казал лафа - за лудия другите са луди.

Всъщност кликнах на твоето име,защото беше последното мнение/с риск да нараня егоцентризма ти/.А,пък какво искам да кажа с тази приказка?За промените,които ми се налагат в сбърканото ми мислене/пак,да отстраним егото-НЕ ТВОЕТО,А МОЕТО МИСЛЕНЕ,КОЕТО ПЪК Е СХОДНО С ТОВА НА ДРУГИТЕ АЛКОХОЛИЦИ/.Значи:
1.Виждам детайла на нещата,а не цялостната картина-попадам вън от реалността.
2.Предубедена съм,имам предварителна представа за нещата-попадам вън от реалността.
3.Отнасям случващите се неща към себе си.Изграждам причинно-следствени връзки,които не са реални,защото нещата се случват независимо и отделно едно от друго-попадам вън от реалността.
4.Отричам,защото не приемам различието-попадам вън от реалността.
5.Влизам в главите на хората и се опитвам да мисля от тяхно име,като много по-просто е да видя фактите-попадам вън от реалността.
6.Имам очаквания хората също да влязат в моята глава и да знаят от какво имам нужда,че и да ми го дадат.Вместо да кажа и после да видя тези отношения устройват ли ме,или не-попадам вън от реалността.
7.Понеже нямам смелост да променя нещата,които мога,не се и опитвам.Но така няма как да знам,кое може да бъде променено и кое не.Камо ли да го приема-попадам вън от реалността.
8.Обратен идентификационен модел-вместо аз да се идентифицирам с хората,им вменявам/на хората/ собствената си мотивация,мисли и чувства,което пък води до разочарование и недоволство-попадам вън от реалността.
Ей такива неща,Мина.А пък това за гейовете и лесбианките,не го разбрах много,много,ама и не държа особено.

та,мисълта ми беше,че ако остана с това мислене и не пия,ще ми е много трудно.Или мисля така,което пък определя чувствата и постъпките ми И ПИЯ,или не пия,но влизам в крак с действителността,което няма как да стане,ако не променя мисленето си.

Аз, Харакири, и не само за отношението, а поведението на хората.
Да отбележа, че не включвам всички.
Възгледите им също.
Преди две години, а не 2008г.

Определено за себе си си отговорих на това, но отговора не ми харесва.

Редактирано от Hothead на 17.07.13 08:16.

С една малка подробност, че всички са били доволни и радостни преди да пият.

.Ако приема,че сбърканото ми мислене и пиенето на алкохол са били едната страна на статуквото,то като престана да пия,трябва да се промени и мисленето ми...единствено за статуквото.

Тази зависимост не може да бъде двупосочна и за малко неща в живота важи защото най- малкото "всичко тече, всичко се мени". Има и необратими промени в живота.

Иначе,просто няма как да стане.Иначе няма как да продължа.Или поне,не радостна и щастлива.
Има и как да продължиш и как да си радостна и щастлива. Миналото не се променя. Някои го "погребват" или това което не им харесва и не могат да променят, други го приемат като "всички сме грешни" и въпроса да се учим от грешките си, трети просто го преживяват.
Най- лоши за себе си и за другите са тези които никога не успяват да излязат от миналото си и дълбаят ли дълбаят: ако..., ако...

Променяй го.
Мисленето не се променя от постоянна анализа на миналото и вглъбяване в себе си.
Мисленето най- лесно се променя с активния живот. Оценката обаче е твоя.
Живота не е черно- бял. Мушкаш се в цветовата гама и вървиш.
Най- вече си твърде млада, ако имам добри спомени.

Не е нужно човек да е велик учЕн за да види, че всички точки от 1 до 8 се отнасят за цялата човешка популация и не са запазена марка на алкохолика. И изобщо стимулирането/налагането на разбирането за уникалност на алкохолика, неговата специалност, и от там безсилие в специалността, от там пък новата зависимост от единствените "лекари на душата" и виШата сила са нещото, което не ми харесва в АА

Няма сбъркано мислене, а различни начини на мислене - индукция и дедукция.

Аз имам дедуктивна логика като цяло и без обща картина се "губя".
По 1, 4, 7 се различаваме, по 2 на половина, но тава е от опита.
Моделът ти на мислене не е никак лош и има огромни преимущества стига да приемеш "последствията" за в реда на нещата. А, те/ последствията/ са наистина реални.

Хотхед,благодаря ти за отговорите,усещам добронамереност в тях,а това си е дефицит/имам предвид добронамереността/ напоследък в този форум.Затова и съм съгласна с Некой,че трябва да сложим точка на всичко,което се изписа напоследък и да отгърнем нова страница.Само да кажа две думи във връзка с мисленето.

Кликнах на Мина,защото беше последно мнение,но отговорих на Малинка...,която повдигна въпроса за мисленето.Абсолютно съм съгласна с нея,че то трябва да бъде променено за да продължа напред.Тази нишка тече в цялата ни АА-литература,аз няма да откривам колелото.Като прибавя към грешното си мислене и силата на искането си,която може да потопи боен кораб,а също и липсата на вяра,липсата на съзнание,че нещата се случват и то не винаги така,както аз съм "запланувала" и в това няма нищо страшно,дори напротив,се получава една невъзможна картинка.Която трябва да бъде променена.За себе си съм убедена в необходимостта от промяна.А също така и в това,че тази промяна трябва да бъде фундаментална,из основи.Това исках да кажа.