Да се върнем към темата: Сърце пълно с благодарност!

Аз никога не съм била "благодарен" или "неблагодарен" на неизвестно кой и какво.
За мен тези думи са били винаги насочени към конкретна личност, а отношението към самия мен е било винаги естествено. Имало е случаи когато не съм била доволна от себе си и когато съм се радвала, че съм постигнала нещо.

Не мога да си обясня думи като "погледни слънцето и се радвай, че отново му виждаш изгрева". Не ми е ясно защо трябва да съм благодарна, че съм се родила, живяла, живея и един ден като всичко ще умра. През различните периоди от живота си човек колкото и да е ограничен от обстоятелствата и от годините си има право на избор според възможностите си.
Не, не съм благодарна, нито неблагодарна. Просто живея живота който имам така както мога.
Да подчертая, че не искам и никой да ми бъде благодарен. Направила съм това което съм искала и можела.

Та, това не е ли същото което аз казах, обобщено.
Какви са думите е съвсем друго.

Еми попита ме, отговорих ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твърде дълго стана, може би трябва нова тема, трудно е човек да се ориентира в отговорите !

Как кое е опасно?

Боли ме глава. Не издържам на болка. От болката ставам нервна и ми е крив света.
Какво ми предлагаш?


Имам личен проблем? Да ходя да се моля или да питам АА да ми го реши?

Не мога да те разбера, моля те, опиши и го обясни по-подробно !

Има много яд и гняв в написаното от теб, и е много лаконично, не мога да разбера .

Нито яд, нито гняв има.

Ето по- подробно.

Имам главоболие от много години. Като студентка се намери един лекар да ми каже, че това е мигрена. И така, годините си течеха.
Преди около 7 години се намери друг който ми каза, че това не може да е мигрена и да отида на скенер. Мотиви: мигрената не минава от болкоуспокоителни.
Да поясня, че като малка ме преобърнаха с една люлка - карбалка, на която бях седнала с крака към облегалката и един батко да покаже силата си обърна люлката и паднах по гръб и желязото на люлката се вряза в лявата половина от лицето ми.
На скенер не отидох, не защото разсъждавам различно от болшинството/, а защото не считах, че положението е сериозно или не ми създаваше проблеми и защото не мога да си представя някаква операция с вероятност да остана неподвижна и с здрав мозък. Ще кажеш разсъждение на алкохолик. Не, нито параноя имам, нито се дължи на алкохола.
До тук добре. Да, но от миналата година проблемите се увеличиха. Разбира се, че е от възрастта и от стреса, но защо ли имам съмнение за нещо друго. Разбира се, защото съм алкохолик.

И така? Да ходя ли на скенер и да се вземам в ръце додето е на време? Може и да няма нужда въобще да ми отхлупват главата, ако има не се знае дали не е късно или да се моля на бог да ме прибере безболезнено т.е . да ми помогне.

Ето така вече ми стана ясно в общи линии.

Преди около десет години аз получих първите пристъпи на мигрена, свързана с нарушаване на някои биологичните функции. Понасях я по някакъв начин, но си спомням един пристъп, който беше много силен и страшен. Тогава мислих, че получавам инсулт. На следващият ден отидох на лекар, поисках доплер, защото мислих, че съм получила инсулт. Нямаше органични изменения. Освен това ми направиха и енцефелограма, също нямаше органични изменения. Така, невроложката обаче ми предписа ривотрил, заради мигрената, понеже и казах, че не мога да понасям болката. И така започнах да пия ривотрил, съвсем редовно предписан и както се разбира съвсем правилно предписан. Обаче, аз не съм като другите, аз си го пиех този ривотрил, после и с антидепресанти и алкохол

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли,стана ми тъжно от това,което пишеш за изгрева.Познато от преди и тъжно и страшно.Искам да виждам изгревите във всичките си дни,които имам да живея,а да съм благодарна за тях е най-естественото състояние на човек,който не смята,че той е причина за тях или пък едва ли не ги е създал.На това в нашите книги му се вика егоцентризъм,който пък е основният ни проблем/цялата тази работа да не виждаш изгревите и да не си благодарен за тях/.Обаче си мисля нещо друго.Нали няма как да е така,някак не е логично,не вярваме,че един алкохолик посяга да пийне чаша-две и си мисли:ей сега ще пийна едно,после още едно,после няма да мога да спра и ще се изложа,ще нараня близките си,ще падна в канавката,ще изпадна в делир и ще постъпя в лудницата или пък може и направо да умра.Никой не си пожелава това.Но така се случва.А другата истина е,че алкохоликът ЗНАЕ,че така ще се случи,рано или късно.Не го иска,но го знае и въпреки това посяга.Какво е това умствено състояние,което предполага такова самоунищожително действие,по-голямо по сила от най-силния и естествен инстинкт за себесъхранине?По-силно от най-силния инстинкт?Очевидно е,че това е някаква тотална невъзможност да живееш. А тя откъде произлиза?Ами,хайде да си задаваме въпроси,но да не им отговаряме с клишета и с добри пожелания.Защото има хора,които четат и не знаят на кого да вярват и какво да мислят.Които се чувстват лоши и виновни,по-черни от дявола,а не знаят,че са болни.И че има изход,като се погрижиш за себе си и има начин за това.Че милиони хора са се възстановили по програмата на АА.ФАКТ!