Здравей,Меми!

Бих искал да споделя нещо от това,което с мен се случи и се случва по повод:"...чисто и просто не ми понася спирт."

Така-а-а-а...Годината е 1998-ма.Не помня точно кога беше,но помня,че беше след поредица от грандиозни запои/моите запои са 3-4 дни,ден почивка и отново,и отново.../и още по-грандиозни и като време,и като случващото се в тях бели петна.Случващото се научавам,разбира се по "разкази на очевидци",аз не помня.Една сутрин се събуждам с мисълта-не искам повече да пия,а виждам,че не мога да се спра сам,животът ми е скапан,но не искам да умирам.Отивам в църква,не ме вълнува,че вътре е фрашкано с вярващи или невярващи/и тогава и сега не е моя работа да се занимавам с това кой как вярва и в какво вярва/.Тръшкам се на колене пред иконата на Исус Христос/аз съм православен християнин,но Библията скоро започнах да я чета/ и честно се моля-Господи,искам болест от която да не умра,да оздравея и след това да спра да пия завинаги!Гледай сега колко много искам,ама получавам.Ноември месец същата година 15 дни се влача на работа,не ми се пие,не ми се пуши...Но продължавам да пия,продължавам да пуша...Бях забравил,че съм ходил да се моля...След една нощна смяна се качвам в трамвая и колабирах.Без много подробности-приемат ме в ИСУЛ-перфорирана язва на дванадесетопръстника,жесток кръвоизлив,за който няма как да разбера...Спасявам се от операция,но ми преливат във времето 5 банки кръв.15 дни на системи.Изписват ме.Не ми се пие,не ми се пуши.Ей,така не ми се пие,не ми се пуши.И така осем години не пия и не пуша.През този период за АА нито съм чувал,нито Анонимен алкохолик съм вижда-а-а-л.А бе,не пия,ама всеки ден или през ден съм в шеметни скандали.Негодувам срещу всеки и срещу всичко.Каквото и да имам-ПОЛАГА МИ СЕ.Това е положението.Не забелязвам,че го имам.Искам друго.И все съм прав.И всеки ден в църквата.Искам Господ да ме снабдява и Го ругая само както аз си знам.Ама има ли Господ,няма ли?...Това изобщо не ме интересува.Искам,но точно какво искам и аз не знам.Не!Лъжа!Много добре помня какво съм искал.Всичко,което ми харесва от света,който ме заобикаля.Искамммммм!Откачам и пак искамммммм.Не лъжа,че в продължение на 9 години,може би 10 пъти не съм влизал в църква.Всеки ден в църквата,между иконите,сред свещите и неистови молитви да ми се даде.А бе нищо не ми се дава.Обаче не пия и още по-важен ставам.И гняв,гняв,гняв...На другите във всичко им върви,на мен в нищо.Жена ми до мене,детето ми до мене,приятелите ми,работата ми...Нищо не виждам,от това което имам.То ми се полага,защото съм най-любящия съпруг,най-любящия баща...А бе,пич от класа,запазена марка.

В началата на 2007-ма година се случи нещо с дъщеря ми.Сега мога да кажа- нищо ос0бено...Но тогава ле-ле-е-е-е,ле-ле-е-е-е....Светът свърши.И след осем години започвам да пия.Ами що да не пия бе?Като не съм пил осем години-що да не пия?Аз няма да се напивам.Аз така-а-а,само по малко.Забравих,че аз по малко не мога.Какво ме е запазило през тези осем години само физически трезвен,аз за себе си имам обяснение.Но няма да го споделям.Не желая никого да плаша.Не желая да влизам в полемики,че съм ненормален.Аз наистина съм ненормален,но не по повод на това,в Което вярвам и съм убеден,че ме е запазило трезвен през тези осем години.

Бавно,неусетно,сигурно от 2007 до юни 2012 година вкарвам яко алкохол в духовната яма.От 1998-2007 пълня ямата със скандали,а от 2007-2012 - с алкохол,много алкохол.и със скандали,разбира се...Има си хас да няма скандали,да не поправям,да нареждам,да властвам...


Една сутрин/на 22.06.2012г./откривам АА.И така до днес-трезвен.Има много религиозни хора,много вярващи хора...Хора,които ходят на църква.И пият.Други не пият.Трети са алкохолици.Четвърти не са.Хора отвсякъде,хора всякакви.Казва го Стефан Цанев в едно свое стихотворение.


В АА също- хора отвсякъде,хора всякакви.Не е моя рабата да съдя.За себе си,обаче мога да споделя честно.Аз поисках преди една година искрено да спра да пия.Избрах АА.Имам изход,имам решение на проблема.Имам план за действие всеки ден.Имам посока.За мен вярната,точната.Моята църква е АА.От видимото имам в достатъчност,от Невидимото пак не е моя работа да казвам-имам ли нещо,нямам ли?


Но в по-голямата част от деня си съм спокоен.Няма я оная трескава лакомия всичко да е мое.И съм благодарен.И съм трезвен и днес.


Не го пожелавам,но ако в един момент усетиш нещо нередно в това ...чисто и просто не ми понася спирт,имаш предложение,имаш решение-чисто и просто,ела в АА без "предубеждения и войнственото отрицание на всеки и на всичко."

Аз вече съм избрала.
Твърде късно е да си променям мисленето, особено когато ме устройва.
Всяко мислене е ценно и почти никога не е уникално.

Алиса, теб също не те познавам, така че моля те, спри да ми даваш съвети и предсказания колко и какво качество живот ми остава. Това не зависи от теб.
Ако от един умиращ алкохолик съм се превърнала в щастлив и пълноценен човек, живеещ живота си на сто процента, все си мисля че съм разбрала нещо от качеството на живота си. Стигнах дотук без твоите съвети, смятам без тях да продължа нататък.

никак не ми се ще да злобея, щото ще ви разваля нирваната в клуб за взаимопомощ, в който всеки влиза да пише с нагласата, че щом е взаимопомощ, ДРУГИТЕ са му длъжни.

Ще те питам само едно: ти как се докара до състоянието на умиращ алкохолик?
Не си ходила на училище?
Пораснала си в пещера?
Случила си на родители, които от бебе са ти наливали в гърлото по кило ракия?
Никога през живота си не си чула и разбрала от никого, че бутилка концентрат за едно денонощие ВЕЧЕ не е нормално хранене/пиене?
Не си забелязала, че някои хора около тебе казват наздраве, близват от чашата и не се наливат до откат?

Никой не става умиращ алкохолик от една чаша вино по празниците. Няма начин, колкото и да е сбъркана биохимията му. Умиращ алкохолик се става, когато човек сам си постави за цел да пие, колкото може повече - заради ЛИЧНИ изгоди.

Като се докара до умирачка, се сеща да ревне "вайййййй! съжалявайте ме, помагайте ми!"
- защо да ти помагаме, бре?
"Защото разни тъпанари като ми намекваха преди време, че злоупотребата с алкохол ще ми докара беля, ги игнорирах - зер, отде накъде некви ще ми дават съвети как да си живея живота!"

Не си струва да се хабя тук.
Благодарско, че ми спестихте дилеми и угризения дали си струва да си хабя добрите чувства за настоящи и бивши пияндета. По-скоро не. Вие сте си общност, секта, самодостатъчни, неизменно неразбрани, извънземни, всеки обикновен добронамерен човек, когото срещате в живота си, е АУТ! Наритан, да си гледа работата.

Ми на хората им писва, и дори да са майка, баща, деца, приятел и любовник, инстинктът за самосъхранение в един момент включва и наистина отиват да си гледат тяхната си работа.
Свиквайте да ви пренебрегват - изборът е ваш.

п.п. баща ми е алкохолик. Благодарско, че ми се изясни картинката, да не се поболявам от угризения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както при всяка зависимост.

Имаш мотиви - положителни или отрицателни или смес.

Алкохолът дава изключително много в началото. Аз поне мога да изброя 10 неща.
С течение на времето се засилват микса от положителни и отрицателни страни. Накрая остават само отрицателните, но организмът ти не може да функционира без алкохол и на физиологично и на психично.
Чула ли си, че има хора на които сутрин им треперят ръцете и не могат дори копчето на панталона да си закопчаят.
Не, че не иска да откаже алкохола, а не може. Последствията върху психиката и физиката са страшни.

Когато човек не може да се справи с нещо търси причини и оправдания в себе си.

Аз не съм ги търсила. За мен това беше огромен провал в живота ми и не знаех и не вярвах, че ще успея да се измъкна. Може би и затова първата ми тема беше " Как стигнах до тук!" Не можех, да повярвам, че въобще допуснах, да се случи това. Примерът в живота ми за разрушителната сила на алкохола върху човек беше един от най- ужасните. Молех се, да имам сили, да издържа още някоя година и бях решила, че никога няма да стигна под дъното.
Минаваше ми мисълта за самоубийство. Добре, че имам дете, иначе 100% щях да извърша някоя глупост.

За мен, за един алкохолик важи правилото " С алкохол зле, без алкохол - още по- зле". Малко са хората които успяват да се измъкнат. А, последствията от алкохола са станали толкова разрушителни някъде, че само пълна амнезия може да ги заличи.

Ще те питам само едно: ти как се докара до състоянието на умиращ алкохолик?
Не си ходила на училище?
Пораснала си в пещера?

Ще ти отговоря само веднъж и няма да го повтарям. Докарах се дотам, защото съм алкохолик. А "алкохолик" не означава единствено наливащ се с алкохол индивид от мъжки или женски пол. Ако още не си разбрала, че алкохолизмът е заболяване а не хрумване или прищявка, няма никакъв смисъл да се мъчиш да проумееш, по-добре се откажи.

Умиращ алкохолик се става, когато човек сам си постави за цел да пие, колкото може повече - заради ЛИЧНИ изгоди.
Като се докара до умирачка, се сеща да ревне "вайййййй! съжалявайте ме, помагайте ми!"
- защо да ти помагаме, бре?

Не знам за какви лични изгоди става въпрос. Знам че алкохоликът пие, за да може да живее, че пиенето е извън всякакъв негов контрол и воля, че наистина става въпрос за живот и смърт. Но това сигурно си го прочела хиляди пъти в този клуб и явно пак не можеш да го проумееш. Гневът, обидата и омразата към "твоя" алкохолик е толкова голяма, че я прехвърляш към всички останали, без да си заваш сметка, че така не можеш да помогнеш нито на него нито на себе си, само злобата става по-голяма и познай кого тровиш?
Не съм те молила да ми помагаш, за какво изобщо говориш в последното изречение? Наистина си толкова заслепена, че слагаш всички под общ знаменател.

Не си струва да се хабя тук.
Благодарско, че ми спестихте дилеми и угризения дали си струва да си хабя добрите чувства за настоящи и бивши пияндета. По-скоро не. Вие сте си общност, секта, самодостатъчни, неизменно неразбрани, извънземни, всеки обикновен добронамерен човек, когото срещате в живота си, е АУТ! Наритан, да си гледа работата.

Ми на хората им писва, и дори да са майка, баща, деца, приятел и любовник, инстинктът за самосъхранение в един момент включва и наистина отиват да си гледат тяхната си работа.
Свиквайте да ви пренебрегват - изборът е ваш.

п.п. баща ми е алкохолик. Благодарско, че ми се изясни картинката, да не се поболявам от угризения.

Да, права си. Не си струва. Ако се чувстваш наритана и отхвърлена от близък човек, страдащ от алкохолизам, има изход и за теб, наистина. Може би ще намериш такива хора, които са намерили начин да живеят своя живот, без зависимост от зависимия. Ако ги откриеш, може би ще намериш общ език и лечение на съзависимостта.
Алиса, не се чувствам пренебрегната, напротив. Чувствам се обичана, закриляна, пълноценна, силна, независима от хората, от техните мнения и настроения. Чувствам се едно с всички хора, без да изпадам в състояние на зависимост от тях. Любовта е отговорът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е като това са ВАШИТЕ принципи, един от "основоположниците на АА в България , по света и във Вселената" защо не ги спазва, а прави точно обратното?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mercurial на 12.07.13 20:42.

Е чЕки, чЕки малко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти може да си божии наместник на Земята, но не всички имат твоя късмет.

Така, че дай нещо земно и медицински издържано. С четене на молитви за здраве не става. Убедена съм.

Прочети ако искаш Мнението на лекаря от нашата книга, отворил съм ти на него. http://aa-stara-zagora.com/books/mnenieto-na-lekarja.php
Това е писмо от един доктор който се е занимавал само с алкохолици и наркомани в продължение на много години. Виж негово мнение по въпроса и ко ментирай ако искаш.

Редактирано от maharadjata1 на 12.07.13 21:34.

Мама миа, добре че съм отдавна тук и ви чета постоянно. Алкохолно зависима съм, ходила съм на сбирки на АА, много ми помогнаха. Това, което Алиса пише, не че не е вярно, но е неприложимо при човек , имащ зависимост от алкохол.
Веднъж осъзнал тази зависимост, според нея, човек трябва да я забрави и да продължи напред - да, ама не.
Непрекъснато, Алиске, непрекъснато, един алкохолик трябва да има едно на ум и да се пази от алкохола, и нито за миг да не забравя това.
Тази зависимост не бива да се сравнява с никоя друга, така както ти казваш, че хората не знаят за някои други зависимости.
Ще ти дам пример - с приятелки говорим - една казва, че алкохола й вреди и затова тя пие само една чаша вино, вечер, защото знае че не може повече, тъй като и става лошо на другият ден, вечерта и се пие, но се стопира, знаейки, че ще й е лошо. А аз също знам, че ще ми е лошо, но не мога да се стопирам с една чаша, просто не мога, като вкарам алкохол , не мога да се спра, знаейки последствията от това.
Затова един алкохолик трябва непрекъснато да е нащрек и да не забравя болестта си.
Не ми е ясно дали ме разбра, но дано са ме разбрали хората пишещи тук и търсещи помощ.

Непрекъснато, Алиске, непрекъснато, един алкохолик трябва да има едно на ум и да се пази от алкохола, и нито за миг да не забравя това.

Не ставам адвокат на Алиса, обаче да лягаш и да ставаш с мисълта как не трябва да пиеш, означава да продължаваш да си обсебен от бутилката. Това не е живот на здрав човек. Има нещо доста налудно в това от сутрин до вечер да повтаряш като мантра "Аз не пия". Че не пия алкохол, аз лично се сещам само когато ме попитат "Какво да ти сипя?". Иначе тази мисъл напълно отсъства у мен. Просто ме занимават други, по-интересни работи. Всеки си има някакви лимити, нашият е алкохолът. Забелязала съм, че колкото повече човек усложнява формулировката на проблемите си, толкова по-трудно ги решава.

Редактирано от memi2011 на 14.07.13 16:43.