За мен вярата в себе си и смисъла на живота не е симптом на алкохолизъм.
Аз съм си имала и двете имам ги и сега, но се страхувах, че ще успея да спра да пия.
В мен нищо не се промени, но ако не бях успяла щях да унищожа не само своя живот, а този на детето си.
Дори не можех, да повярвам, че ще мога да спря. Поне си мислех, да успея да се държа по- дълго време в някакви приемливи граници.

Дали не си мислят същото и други?

Има Смисъл да усещаш и виждаш красотата около себе си.Има Смисъл да да постъпваш правилно/защото в каквито и относителности да се люшкаме,има правилни и неправилни постъпки/.Има Смисъл да проявавам търпение,разбиране и грижа към хората около себе си и те,хората се оказват много по-интересни,отколкото въобще някога ми е хрумвало в своето отричане и неприемане.Ами,аз не съм ги виждала потънала и обсебена от себе си.Но сега ги виждам.И няма как да не съм благодарна за това.И мисля,че мога да започвам да обичам.Е?

Та аз винаги съм имала този смисъл и винаги съм обичала хората около себе си.
Никога не съм била обсебена от себе си. Напротив, даже казват, че прекалено мисля за другите и е време да помисля за себе си.

Няма "приемливи граници".Може да стане само с пълна психическа промяна и ново качество живот.И то,какво!

Аз трябва да помисля и да се погрижа за себе си за да съм добре.Трябва да имам за да мога да дам.Ако имаш две ябълки,как ще дадеш три,ако наистина трябва да дадеш три?

За "приемливи граници" съм си мислела, ако не успея да откажа алкохола.
Иначе от психическа промяна не съм се нуждаела защото притисната от обстоятелствата съм използвала до краен предел възможностите си.
Резерви нямам да не кажа, че ако случайно са се отваряли такива, то съдбата ги е намествала бързо.

Когато осъзнах, че съм развила алкохолна зависимост си казах " Какво, значи така е писано. Не е имало въобще смисъл да се раждам и живия".
Днес пред прага вече на половин век си казвам " Каквото съм могла съм направила. За себе си се справих добре с живота."

Ще ги разделиш или ще дадеш твоята. Аз давах моята. Сега си оставям и малко за мен. Никога няма да изям цялата. Не ми е вкусно.

Е,точно затова става дума.Като ти трябват три цели ябълки,да имаш три цели ябълки.А не три половинки.И ти самата да бъдеш цяла!Казваш:справих се добре с живота.Аз ти вярвам и сигурно е така.Но това пак е външна оценка.Добре спрямо кого.За какво?А ТИ как си?Как се чувстваш?ТИ ИМАШ ПРАВО ДА БЪДЕШ ТУК И СЕГА.ЩАСТЛИВА!Възможно е,бе човек и никога не е късно!

Три цели ябълки или толкова колкото ти трябват / някой може и две да изяде/ т.е. според възможностите трудно се създават.

Как се справям- според хората много добре, но аз съм максималист и за мен не ми е достатъчно.
Щастието не винаги зависи от справянето ти в живото, а последното зависи и от другите. Човек не е изолиран.

Виж,защо не опиташ отново да отидеш в някоя АА група.Преди време не се е получило,не си била готова.но сега може да се получи.Пък,ако не,здраве да е.Ще я караш както можеш.ВСИЧКО,КОЕТО ИСКАМ ДА ТИ КАЖА Е ЧЕ ИМА И ДРУГ НАЧИН НА СЕБЕ-, И СВЕТОУСЕЩАНЕ.И от чисто любопитство си стува да видиш за какво става дума.Обещавам ти,че няма нищо общо със сегашното ти мислене.Пък толкова ли ти е ценно сегашното,че дори не искаш да чуеш за друго?"Поне опитах"-така завършва Кен Киси.Нищо не губиш